 | Споделена история от Измислени истории |
Между кориците на едно мръсно списание Глава I Част I (18+)
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 6899 пъти
Това е началото на една много интересна история която ми хрумна преди години и се надявам да успея да ви разкажа. Моля не съдете за нея само по първата глава. Историята има развитие и определено не е само поредица безсмислени еротични сцени. Също така искам силно да отбележа че историята не цели да обиди женската аудитория макар и да изглежда така. Обещавам ви скъпи дами че доста неочакван обрат ще има по натам който ще покаже точно обратното. Много се надявам модераторите да ми дадат шанс да я споделя. Историята макар и поучителна в крайна сметка, не е препоръчителна за лица под 18. Приятно четене!
Чудили ли сте се какво е да преживеете невероятна трагедия. Да загубите човек който обичате повече от самия себе си. Да го държите в ръцете си докато кръвта му изтича върху вас. Да го гледате в очите в последните му мигове и да го убеждавате как всичко ще бъде наред. Е на мен ми се случи. Няма какво да се чудя какво би било, пределно ясно ми е. Такива неща променят човек. Променят начина по който той гледа на света. Такива неща могат до превърнат един честен и почтен човек в нещо коренно различно от самия него. Все още е рано да ви разкажа за моята трагедия. Няма смисъл. Едва ли бихте се впечатлили. Повече би ви привлякло вниманието ако първо разберете как едно такова нещо ме промени. Направи ме това което съм сега. Празен, безчувствен, с малко психопатски наклонности – общо взето и това е вярно. Но богат, успешен, до известна степен щастлив… това е нещото което ще ви разкажа. Вие сами открийте първите три между редовете на моята история. Съдете ме. Мразете ме. Ненавиждайте ме. Но живота за мен остана само това. Само една голяма арена на която ако не можеш да убиваш, ще бъдеш убит.
Първа глава
Част I
Клатеше се. Скапаната снимка се клатеше. От около 5 минути не спираше да се клати, но не падаше дявол да го вземе. Шибаната дървена рамка, сякаш индианци са си издялкали бухалите върху нея. Не повече от 5 долара на някоя сергия разбира се. Едва ли би трябвало да се съсредоточавам върху това точно сега, но ме дразнеше. Проклетият съпруг ме гледаше от тая снимка с мазната си усмивка. Шибаният нещастник си нямаше и идея какво прави жена му. Толкова ли е прост. Как може да не осъзнава че тия маркови дрехи и истинските диаманти дето жена му носи няма как да се купят с жалката заплата на една секретарка. Но може пък и да знае. Може пък да е наясно, но да предпочита да си завира оная работа в обща дупка вместо в никаква дупка. По вероятния сценарий. Едва ли тоя загубеняк би си хванал такъв задник ако ще и да го затворят в стая с нея. Като говорехме за задник. Нейният беше невероятен. О боже ако само невероятен описваше удоволствието което ми доставяше да го гледам, да не говорим да си вкарвам оная работа в него. Беше божествено. Не че вярвам в бог, ама израза е такъв. Беше доста голям, но самата тя не беше дебела, но не беше и шибана анорексичка като другите. Беше перфектна. Може би една от най-добрите. Хубаво е за разнообразие да видиш някой с малко повече плът по себе си. Обикновено само безмозъчни клечки със закърнял стомах обикалят по тия коридори. Мога да се закълна че мистериозните синини които получавам са от релефните им кокали които се забиват в мен докато отчаяно се опитвам да ги хвана за нещо за да имам поне някаква опора. Та да се върнем на перфектният задник на младата секретарка. Както вече казах – перфектен. Не и пречеше да я натисна малко по силно. Даже и харесваше. Цялото бюро се тресеше. Бях разкопчал бялата и риза така че да легне по гърди на студеното дърво. Не бях махнал сутиена. Обикновено обичах да го оставам за последно, но това си беше бързо в офис така че нямаше да има много време за последно. Лежеше притиснала силно гърди към бюрото а силиконът сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Беше протегнала ръце и беше забила здраво курвенския си червен маникюр в дървото. Краката и бяха стъпили на земята в червените и обувки на високи токове тип „аз съм курва – изчукай ме“. Моите бяха точно около нейните и много ме възбуждаше как от време на време си ги надигаше като я натиснех по-силно докосвайки ме между краката. Задника и беше точно на нивото на пениса ми. Шибаното бюро беше прекалено високо като седнеш на стол, в началото псувах нещастниците измислили го, но на скоро ми проблесна каква всъщност е целта на райското чудо. А именно да ти е удобно в истинската офис работа. Очите и бяха затворени, силно стиснати, устата отворена – широко отворена. В такива моменти ми се искаше да се раздвоявам. Каква тройка щеше да стане. Как ми се искаше да ми го налапа, но пък не ми се искаше да се отказвам от задника точно сега, пък и шибаната снимка се клатеше все повече, но не падаше. Разбира се винаги можех да я бутна с ръка, но къде е удоволствието. Шибаният ухилен нещастник ме гледаше. Искаше ми се да му видя мазната усмивка ако му покажа жена му със запълнени дупки. Иии… идея се появи. На нормален човек едва ли би му хрумнала тая идея или поне не би я осъществил ама аз не си падам много нормален. Протегнах се и си взех телефона от съседния шкаф. Отворих камерата, протегнах ръка напред и направих едно during-sex селфи на което бях ухилен до уши, а тя все още със затворени очи и широко разтворена уста. Не планирах да я покажа на мъжа и естествено, нямах причина поне за сега, просто беше някак нужно да го имам. Усетих че ще свършвам. Но не можеше така. Тая снимка нямаше да остане права. Стиснах зъби. Събрах всички възможни сили. С едната ръка хванах здраво навитата пола на кръста и, с другата хванах изкуствената и изрусена коса и я дръпнах силно на зад. Тя повдигна глава но не каза нищо. Пъшкането и виковете и естествено леко промениха тона си защото бях извил гръкляна и. Те бяха синхронизирани точно с всяко мое натискане към великолепния и задник. Реших че тая снимка ще падне, ако ще аз да падна след това. Оставаше ми малко, вече усещах спермата готова да се изстреля с всички сили. Дръпнах косата по силно, натиснах задника още по силно. Дръпнах се назад на границата пениса ми да излезе от нея и се върнах с всички сили. Ударих я силно. Тя извика отново в синхрон с удара. Снимката се заклати. Отдръпнах се назад… и отново се върнах със страшна сила. Тя повтори звука от преди малко. Снимката вече нямаше как да не падне. Изведнъж гледайки шибаната снимка и радвайки се на моята победа която всеки момент щеше да е официална ми хрумна на ума че натискам с всички сили тая курва, а тя се пръсва от удоволствие. Колко трябва да си свикнал на подобно чукане за да изпитваш удоволствие вместо болка. Снимката падна. Усетих че свършвам. Дръпнах я бързо за косата и за ръката и. Свлякох я от бюрото, а тя тъй като си знае работата падна на колене и си отвори широко устата. Аз обаче не се целях там. Хванах косата и, дръпнах я назад за да вдигне глава при което изпръсках топлата сперма право върху гърдите едва покрити от марковия сутиен цвят шампанско. Капките започнаха да се стичат в тясната цепнатина между двете. Тя настоятелно стоеше с отворена уста така че кой съм аз да я лиша от удоволствие, реших да и удовлетворя желанието. Заврях пениса си дълбоко в гърлото и за да не похабявам последните капки сперма. Тя леко се задави, бях готов да си извадя члена но тя го натисна още по силно към гърлото си. Започна да увива устни около него и с много приятни въртеливи движения да ми прави страхотна свирка. Реших че няма да ми дойде зле още малко за това не направих нищо. Всичко щеше да бъде перфектно ако в тоя момент не се беше отворила вратата и не беше влязъл 66 годишният ми шеф в чиито офис бях и чиято секретарка така настоятелно се опитваше да ми изсмуче и последните капки сперма от тестисите в точно тоя момент.
G. W.
Продължние - Първа глава. Част II
|
