Споделена история от Измислени истории |
Момичето си тръгва Част 1
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 4613 пъти
Прибирах се от училище. Времето беше мрачно и валеше страшен дъжд. Цялата бях се намокрила, докато чаках автобуса. После стоях на пешеходната пътека още толкова, докато една кола се сети да спре, за да мина... Да не казвам на какво бяха станали учебниците, за които се притеснявах по-малко, от колкото за косата ми. Да, реших да се накъдря и трябваше часовете труд с двете ми леви ръце, да бъдат опропастени от дъждът! ОК, тази зима се надявах на сняг, но дори веднъж не валя, а дъжд колкото щеш! Издавихме се тука бе! Ако морето е виновно за всичко, повече не искам да живея в Бургас...
Още с влизането в апартаментът заварих баща ми да псува по телевизията. Отново загубил неговия отбор очевидно...
Нищо нямаше за вечеря, отново трябваше да си легна гладна.
-Баща ми, сериозно ли!?
Той явно не ме чу, защото беше заслепен от мачът и изкрещях от кухнята:
-Тука ли си!?
Той се стресна, разля малко бирата, обърна купичката с фъстъци и ставайки от дивана се спъна в гънката на килима.
-То е ясно, че пак ще правя всичко сама.
-Ти кога се прибра? -попита татко очуден-Ама... аз не съм сготвил вечеря понеже...
-Понеже не можеш да готвиш! -прекъснах го и отворих хладилника
-Виж сега! От 7 часа сутринта до 7 часа вечерта аз съм на работа! И не съм някакъв баш майстов, а съм бизнесмен! Тъй, че нямам време за вечеря, попринцип поръчвам от ресторанти, но мислих, че ти ще минеш да хапнеш някъде, попринцип така правиш! -оправда се човекът и след това се втренчи в мен, изгледа ме очудено, огледа ме от всички страни и след това добави-Защо си толкова мокра?
-Не видя ли какво е времето навън?
-Днес се прибрах по-рано от работа и не валеше.
-Окей тате-смених темата-Ти пък къде се нахрани?
-С Валерия бяхме на вечеря.
Това беше приятелката на татко. Тя и дъщеря й, Лора живееха с нас от както бях на 13. Двете с Лора ходим в едно даскало, и в един клас, защото сме на една възраст, но понякога е доста дразнещо. Три години след като мама почина, татко реши да си намери друга... И реши това да е Валерия, не е лоша, но така и не можах да свикна с тях.
-А тя се върна от командировка?
-Да, но си легна да спи, защото полетът е бил доста дълъг.
-Това ме подсети да ти кажа, че Лора остана да при приятелка с преспиване, така че няма да се прибере днес... Да не я чакате.
Татко ме погледа още малко време и ми каза:
-Я сваляй тези дрехи и отивай да си вземеш душ, че цялата си подгизнала. Аз през това време, ще ти направя нещо бързо за хапване.
-Мерси тате!
Свалих си чантата и отидох в банята. След като се изкъпах, видях че татко е забравил да направи нещо за "хапване" и е седнал да гледа мач като през това време вече е захъркал.
Малко се подразних, но го оставих и си легнах да спя.
--------------------------------------------
-Диана! Диана! Ставай де!
Стреснах се и скочих от леглото като видях Валерия.
Изпъшках и казах нещо, но бях толкова сънлива че прозвуча на японски.
-Ще закъснееш за училище!
-Оооф...
-Стига де Дианче! Скоро завършваш 12 клас и край с училището! Потрай още три месеца!
-Алармата ми не би ли?
-Би ама така дълбоко спеше, че дори не си я чула.
Айде, че Лора тръгна вече преди 5 минути.
Станах и застанах пред гардероба ми като зомби, отворих го и гледах дрехите си втренчено като дори не разбирах какво правя, така ми се искаше още 5 минути да поспя...
-Диана! Какво правиш?
-Офф бе... Айде разкарай са от стаята ми, ако обичаш. -измрънках и и затръшнах вратата под носа
Тя ми извика нещо, но аз отвърнах:
-И сама мога да са оправям!
След малко вече бях приготвена за даскало и тичах към автобусната спирка. Обаче той ми мина точно под носа. Понеже си бях доста избухлива, изкрещях нещо от сорта на "Майната ти" и се разбягах пеша. След половин час влетях в класната стая, а всички ме гледаха тъпо, а някои се хилеха.
Госпожата ми написа веднага закъснение в дневника и започна да ми мрънка отново и да ми налива акъл в главата, но аз тряснах вратата и се настаних на първия чин, където попринцип стоях с Виолета, най-добрата ми приятелка.
-Диана! Бива ли така! Не можеш да блъскаш вратата така и то пред мен. И грам въспитание ли нямаш, не стига че закъсняваш, а пък и се държиш по този... не знам как да го нарека начин!!!
Говореше, говореше и говореше тъпата ми учителка по физика, но аз просто си хвърлих чантата.
-Ахх, че и продължаваш. Заболя ме главата от тебе, честно ти казвам. Язък, че си толкова умно момиче! Ако повечето ти оценки не бяха 6тици и 5тици, изобщо нямаше да се церемоня, щях до сега хиляда пъти да те изпратя при директора, правя ти услуга, защото...
-На мен пък ме заболя главата да ви слушам, госпожо с извинение!
Лора реши да се застъпи за мен и добави:
-Дрънкате като дядо ми госпожо! Той така не спира да говори!
Всъщност беше моя дядо, но тя го приемаше като свой, защото ми беше доведена сестра...
След малко и Виолета се обади:
-Дъскорезницата не е най-точния пример, аз бих казала като сврака "грааа грааа грааа", а кокошката пък е най-точния пример!
-Вие трите момиченца сте просто напаст! Не знам, но то е ясно че не ви учат на никакво възпитание вкъщи! Язък за родителите ви, толкова интелигентни и учтиви хора!
Звънецът би в точно този момент и госпожата даде тройно повече домашна на тези, които се заяждахме с нея.
Ние се събрахме в тоалетната(чудесно място за селфита и тайни разговори :Д)и започнахме да обсъждаме за довечера, понеже бяхме си наумили на излезем накъде, където родителите ни нямаше да ни пуснат, за това щяхме да ги излъжем нещо.
-Значи на тази дискотека, ще има само пияни типове, наркомани и секс-маняци! Аз съм твърдо против! -извика ми Лора, а ние и дадохме знак да мълчи, защото можеше да ни чуе някой.
-Стига бе! Поканиха ни хората, що пък да не отидем? -запротестира Виолета като по-печена мацка
-Знаеш ли колко момичета са ми разказвали, за техни приятелки, които са ходили на такива събирания и са ги насилвали, пребивали, ограбвали, надрусвали, абе... все такива ужасни неща. -каза Лора
Виолета започна да се заяжда:
-Ти пък откога имаш такъв поглед на нещата? Вече сме на 18 и ще си правим каквото поискаме!
-Да... Права си, все пак животът е пред нас! -обадих се и аз на свой ред
-Видя ли! И Диди мисли като мен! Значи съм права!
Доведената ми сестра погледна в земята и вкара цигарата в устата си. И трите пушехме и сигурно димът се усещаше доста...
-Аре де! Моля! -започнахме да и се молим и най-накрая тя се съгласи
Захилихме се, запрегръщахме се и се обадихме на родителите да им кажем, че уж всички ще спим у една друга приятелка, Антония.
-------------------------------------------
Това обаче беше наистина голяма грешка...
Следва продължение!
|
