Споделена история от Измислени истории |
Момичето си тръгва Част 2
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 4808 пъти
Вече бях на купона, всички се забавляваха само на мен ми беше скучно. Като че ли бях прекалила с алкохола, защото само седях на една стъклена масичка, пушех нервно цигара и си наливах една след друга чашка с уиски. Другите също не бяха по-добре от мен. Бяхме около 200 човека в един забит, не особено малък, но тесен за толкова много хора апартамент. Лора вече се натискаше с някакъв непознат, а Виолета беше останала само по бикини и разкопчана ризка, през която и личеше сутиена и се тресеше на дансинга като държеше коктейлът си и пиеше на екс. Ако баща ми ни видеше щеше да ме убие. За щастие нямаше как да разбере, защото мога да лъжа доста умело. Минаваше полунощ, но планувахме да лудеем до сутринта. По някое време май трябваше да спра да се наливам, все пак трябваше да се прибера вкъщи трезвена, макар че след дискотеката щяхме да отиваме направо към даскалото, защото почвахме в 7 часа. До мен изведнъж седна някакъв, не го познавах много добре, но го бях виждала в училище.
-Здравей! Казвам се Ивайло! Ти си Диана нали?
-Да...
-Приятно ми е!
-Откъде знаеш коя съм?
-Ами познавам се с Виолета, приятелката ти.
Да разбира се, тя познаваше всички.
-Скучно ли ти е? - пита ме той, а аз само кимнах гледайки към тълпата-И на мен също! -продължи Ивайло, но аз не му отговарях
По едно време казах:
-Искаш ли да излезем навън на чист въздух? Тук мирише на тютюн и алкохол, и ми стана лошо.
Нищо, че и аз ги бях употребявала, направих се, че не съм.
Той се съгласи и излязохме. Говорихме си около половин час и намерихме доста общи познати. По едно време записа нещо на хартия и ми го даде.
-Това телефонът ти ли е? -попитах
-Да, може да ми се обадиш някога, за да излезем, приятна компания си.
-Да и ти също, че защо не. Ще го запазя. -огледах се наоколо и се сетих- О да, вярно. И аз ще ти запиша моя.
-Не няма нужда. Като ми звъннеш, ще го изпише.
Кимнах и прибрах листчето в джоба на якето си след, което погледнах колко е часа. Минаваше полунощ, но баща ми не ми беше звънял да провери как сме. Попринцип се правеше на много загрижен и за това макар, че съм пълнолетна пак ми забраняваше и ми поставяше ултиматоми.
Но сега нещо друго ме интересуваше. Това, че с Ивайло чак сега се запознахме, а вече усещах някакво привличане. Дали заради уискито подправено с ликьор (ужасна комбинация или поне за мен) или заради това, че съм си влюбчива, нямам представа. Но беше наистина много красив, отговарящ напълно на моите критерии и изключително мил.
Бяхме се зазяпали нанякъде. Всеки си мислеше за нещо. Той ми се усмихваше, а аз му отговарях със същото. Бях се разсеяла и не усетих, че телефонът ми звъни.
-Диана! -извика ми Ивайло и аз се стреснах-телефонът ти... -погледна към джобът ми и аз се ухилих широко.
-Оо да... Не знам как не го чух. Толкова съм... -извадих го. Беше баща ми. Тъкмо когато се чувствах добре, той трябваше да се намеси. Мислих да оставя да му дава свободно и да не вдигна, но знаех, че после щеше да звънне на Лора и така както сигурно не е на себе си, щеше да му издрънка всичко. Все пак си мислеше, че сме у приятелка с приспиване и щеше да ме срази, заради това че съм го излъгала и съм отишла на тези "унищожителни" купони, както обича да ги нарича той.
Реших да натисна зелената слушалка, но се замислих за момент "За какво му е на баща ми да ми звъни в 00:30, като сигурно си мисли, че спя и не би искал да ме буди само, за да разбере дали всичко е наред. Тогава в главата ми се прокрадна мисълта, че ми звъни за нещо важно. Обадих се и чух строгия му глас:
-Къде си бе момиче!?
-Тате... -направих се на уморена-Събуди ме.. Знаеш ли колко е часът?
-Не ме будалкай! Питам те къде си? !
-Нали ти казах още като тръгвах! При Албена!
-Не! Няма да ти минат номерата, Диана! Не и този път! Знам много добре, че ме лъжеш и, че си някъде без моето позволение!
-Пак започваш...
-Момиченце! -беше видимо доста ядосан и ме хвана страх какво щеше да последва, какъвто е побъркан. -Момиченце за коя се мислиш ти, че ще ме лъжеш? !
-Добре! Хвана ме! Отишла съм малко да се позабавлявам! Има ли проблем?
-Да има! И ако обичаш да не ми говориш с такъв тон, защото ти си единствената виновна, в тази ситуация!
-Аз!? Аз съм на 18 години, не съм бебе. Може би трябва вече да го осъзнаеш и да престанеш да ме третираш като дете!
-Не ме интересува на колко си, Диана! Щом си в моя дом, ще спазваш някои правила и няма да си позволяваш да ни лъжеш, ясно ли ти е!?
-О, в твоя дом ли? Тогава извинявай, скоро свършваме училище и заминавам за София!
-А кой ще ти плаща университета!?
-Сама! Не ми трябваш, за да ме командваш и да се оправдаваш пък, че парите са твои и за това ще трябва да се съобразявам с теб! Не ми се говори повече!
-Отвратителна малка манипулаторка си! Не знам просто кой те е възпитал така! Питам те за трети и последен път, къде се намираш!?
-Не съм длъжна да ти казвам!
-Добре, тогава ще питам Лора. Тя поне е откровена с мен!
-Разбира се! Тогава си я прибирай и изобщо не ме търси!
-Момиченце!
-Спри да го повтаряш!
-За последен път става на твоето!
Той ми затвори, а аз бях просто бясна, че пак разваля всичко! Не можех да повярвам какъв баща имам!
След 10 минути вече видях неговата кола да спира до нас. Вътре беше той заедно с Лора. Бибипна ми, но аз изобщо нямах намерение да влизам.
-Какво се случва? -попита ме Ивайло
-Нищо, просто имам ужасен баща!
Най-сетне ми писна и влязох в колата, след което махнах на момчето и изгледах баща си на кръв.
-Какъв е този!? С него ли се срещаш докато ние умираме от притеснение!
-Да, сигурно...
-Нормална ли си? Питам те, наред ли си с главата? Знаеш ли, че Валерия случайно говореше с майката на Албена и стана въпрос за вас двете!? И тя каза, че изобщо не сте там! Знаеш ли колко се притеснихме докато разберем къде се намирате? ! От 20 часа до сега сме се обаждали на съучениците ви, но никой не вдигаше телефона! 4 часа съм обикалял с колата! И ако не беше едно момиче да вдигне и да ми каже всичко, просто не знам! Ами ти Лора? Толкова добро и възпитано момиче си! Как може дъщеря ми да ти влияе така!?
Тя гледаше засрамено в земята. А аз се правех, че не го слушам. Но той продължаваше:
-Диана, как можеш да замъкваш и сестра си в откачените си идеи!? И нея ли искаш да развалиш?
-Значи според теб аз съм развалина така ли? -попитах глухо аз
Той спря за малко и започна да мисли какво да ми отговори.
-Защо винаги ме излагаш така? Всички утре ще ме гледат като... Кой знае какви сцени си правил! -продължих
-Никакви сцени не съм правил! Единственото което правех е, че ви търсих!
-Колко е унизително, на всички родителите им да ги пускат и само ти да се филмираш толкова! Понякога ми идва да потъна в земята от срам!
-Правя го за теб! За твое добро. И ако не искаш да разбереш това, явно на нищо не съм те научил през всичките тези години.
-Не, не разбирам... Не разбирам какво му е лошото да се събера със приятели и малко да се позабавляваме.
-И каква точно е забавата ви? -той спря колата понеже светофарът беше червен-Алкохол, цигари и секс ли?
Направо почервенях като светофара и отворих с ритник вратата на колата, след което я затръшнах под носа на баща ми, а той гледаше като онемял. Аз побегнах, но не мислих да тръгвам към вкъщи, а някъде където да се осамотя поне за малко.
-------------------------------
Баща ми ми беше пратил един СМС, който гласеше:
"Диана, повече няма да вървя след теб и да те търся. Нека да видим как ще се оправяш сама! Когато се осъзнаеш можеш да се върнеш в къщи! Но дотогава не се връщай! Утре мини да си вземеш багажа! "
Малко се втрещих от това, че ме изгони така безцеремонно, но до някъде си го заслужих. От много време си мечтаех най накрая да избягам от вкъщи, където бях като в затвор и да живея сама, по моите правила. Мислих си, да отида още сега да си взема нещата и да изчезвам. Като отидох видях пред вратата всичките ми работи струпани върху един куфар. Звъннах, но никой не ми отвори. Не си представях точно това, мислих че както винаги ще дойда, баща ми ще ми каже нещо от сорта на "Този път ти прощавам" и, че ще се прибера отново. Но този път не се случиха точно така нещата. Звънях половин час и като разбрах, че не си заслужава, прибрах нещата си набързо и грабнах куфара, след което се насочих... И аз не знам на къде...
---------------------------------
И точно тук започна историята, която ще разказвам.
Следва продължение!
|
