Необикновено част-1
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 5104 пъти
Моля модераторите да публикуват историята ми, защото за трети път пускам подобна история и не се одобрява.

Беше мрачен октомврийски дъждовен ден в щата Мисури, Спрингфийлд. По тесните улички на малкото градче вървеше момиче. Казваше се Кейси на 16. Тя беше странна, или поне така мислеха останалите за нея. За тъжното и минало можем да кажем, че родителите и изчезнаха незнайно къде и тя беше осиновена, когато беше на 14.
Вървеше по улицата с празен поглед и със слушалките в ушите си. С черния си слуйчар, тесни джинси и кецове тя беше почти незабележима в мрачния пейзаж. Вятърът раздухваше дългата до кръста кестенява коса. Но единствено едно нещо се забелязваше и открояваше в нея на бледото и лице. И това бяха очите и. Тези големи очи, които преди бяха топли и кафяви, но сега са променени. Тъмно сини като диамант наистина красиви, но твърди и студени като нея.
Нейните връстници я отбягваха, защото беше твърде странна. Имаше една единствена приятелка, която беше достатъчно луда за да движи с нея, Бека. Кейси издаваше странно излъчване, когато някой е до нея, затова всички я отбягваха. Но тя се радваше, че всява страх в другите. Тя си знаеше, че не е нормално момиче, но все още не беше сигурна. Точната дума за нея би могла да бъде необикновена.
Тя пристигна в една малка къща в покрайнините на града и отвори вратата...

-Здравей Кейси как мина училище днес? - попита я майка и, която я бе осиновила.
-Нормално както винаги. - отвърнах сухо аз. - Ти как така си вкъщи днес?
-След малко отивам на работа и ще работя до утре сутринта.
-Аха. - кимнах аз.
Тя винаги е на работа и се прибира за малко. През повечето време работи и аз оставам сама. От смъртта на баща ми, които ме осинови е все така. Това не ми пречи особено, но понякога и аз имах нужда да споделям с някого, само дето нямаше с кой.
-Искаш ли да хапнеш нещо мила?
-Не, не съм гладна. - затичах се аз към стаята си.
Реших да се обадя на Бека да излезем да се разходим. Не понасях да седя у дома самата къща ме потискаше незнайно защо. След 2 минути на вратата се звънна и аз се затичах да отворя.
-Ооо, Кейси ще излизаме ли? - каза радостно Бека.
-Да само да си взема слуйчара.
Взех го набързо и излязох навън.
-Много гадно, че е кално от дъжда сутринта можеше да покараме. -каза замечтано Бека.
-Да.
С нея много обичахме да караме колело особено в гората, където е по-екстремно. И двете си падахме по такива неща, може би за това ми беше приятелка, защото обичаше повечето работи като мен, не беше досадна или любопитна. Беше си нормална.
В следващия миг забелязах кола да пристига пред прага на необитаемата съседна къща до нас. Бека също ги видя.
-Кои са тези? - попитах аз.
-Това е новото момче в училище, Макс. Не го ли видя днес?
-Не. - тогава той излезе от колата обърна се и погледите ни се пресякоха. Неговите очи като, че ли проблеснаха. Мисля, че същото се случи и с моите. Много странно.
-Оле виж приличате си по някакъв начин. - каза изненадано Бека.
-Така ли?
-Да, виж го само. Облечен е целият в черно по такъв начин, че да е незабележим. Има същият цвят кестенява коса като теб само, че е къса до и закрива очите, но се виждат леко. А очите му са тъмно сини блестят, като диамант, красиви но студени. Точно като... като твоите. Това е необикновено. - заяви Бека.
Загледах се в него тя беше права. Той приличаше на мен, но това не значеше нищо. Странното беше, че долових нещо от него.. нещо не знам какво, но имах чувството, че животът ми ще се промени или ще се случи нещо. Никой не би могъл да знае, но когато ни се пресякоха погледите дъхът ми секна.
Може би Бела беше права той е необикновен, точно като... мен.

Ако ви е харесало мога да пиша продължение :-)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: 8f164ab537

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Доста скучно, изтъркано и сухо. Поне два-три пъти си повторила, че съучениците и я отбягвали.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: f272af6af3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Изглежда интересно. Напиши продължение.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 7d405a5b7f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката : Ами ще напиша 2 част скоро. Ако и тогава не ви хареса няма да продължавам. Към номер 1 : ще се постарая да избягвам повторения и да го направя по-малко ''скучно, изтъркано и сухо" дано да ти хареса 2-та част.

 

...

горе^

преди: 9 години, 8 месеца hash: 4c1c28196a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да напиши продължение и номер 1 всеки си има свой вкус на теб не ти харесва но на мен да

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 7b82532056

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Първи съвет: Избягвай повторенията наистина, или поне замени думата, която искаш да напишеш със синоним. Втори съвет: За начинаещ писател е най-лесно да избере един от тези два варианта - разказа от първо лице - "Аз казах.. ", "Аз направих" или от второ лице - " Кейси каза.. ", "Кейси направи". Смесването им само води до объркване в читателя, особено ако автора не е професионалист. Трети съвет: Не бързай да описваш всичко още през първите няколко абзаца - примерно коси, очи, дрехи и т. н. Разгръщай постепенно образа(външен и вътрешен) на героя и не разкривай всичките черти на характера му още от самото начало. Пускай малко по малко "стръв" на читателите, за да ги държи интереса. Четвърти съвет: Хумора е неизменна част дори от най-страшната и трагична книга. Подбери го умело и с мярка. Може да са не повече от 4-5 реплики в целия разказ, но да са запомнящи се и на място. И за последно - ако това ти доставя удоволствие - продължавай да пишеш. Ще има хора, които ще ти казват, че нямаш талант, че не можеш дапишеш и прочие, и прочие.. Не ги слушай. Прави това, което те кара да се чувстваш добре.

 

...