Споделена история от Измислени истории |
Тайната Част 9
преди: 10 години, 4 дни, прочетена 4345 пъти
Тайната Част 9
Стигнахме до къщичката на Миранда. Тя представляваше малка, дъсчена къща, обградена с ограда. В малкото дворче беше пълно с цветя. Рози, люляци, хризантеми, хортензии и лалета имаше най-вече. Беше много цветно и красиво. Господин Файнстен почука на вратата, един нисък глас каза:
-Кой е и кого търсите?
-Аз съм Файнстен, твоя стар приятел. С мене обаче водя и още две деца, които имат желание да те видят.
Вратата мигновено изчезна и гласа ни подкани да влезем. Когато го направихме, вратата отново си дойде на мястото. Миранда, вероятно, седеше на люлеещ стол и четешее книга, а зад нея на рафта, на масичката до нея, до краката й-беше пълно с книги... Гадателката остави всичко и стана. Поогледа ни и възкликна:
-Калина! Това си ти! Колко си пораснала!
-Моля? -прошепнах аз, да не би тази госпожа да ме познаваше? И от къде би могла? Оо да, забравих, че съм полу магьосник.
-Ела тук... Не ме позна, а?
-Как ще Ви позная, като никога не съм Ви виждала?
Тя не ми отговори, а погледна към Антон. Смръщи се веднага и се намуси, като погледна към мен отново се усмихна.
-Аа извинете... Аз ви търся, за да ви питам.... Много неща се случиха и явно трябва много да ви разказвам, но...
-Не се безпокой аз знам всичко! Няма смисъл да ми обясняваш. Забрави ли, че не съм просто човек?
Мисълта, че знае всичко, дори и какво правим в тоалетната, вледениха ме тръпки и изпитах ужас, защото можеше да чете и мисли вероятно, а аз си мислих за толкова много глупости в момента... Реших се да спра да мисля за нищо, но не беше толкова лесно...
-Еех чак такива подробности не знам, Калинче....
-Аама разбрахте за какво си мисля?
-Понеже те хвана страх... Когато дадена случка, емоция или мисъл е силна аз я долавям. Мога да ви кажа на всички, в кого сте влюбени или кой ви обича вас... Само да поискате...
-Но ние сме дошли за друго! Престанете да отклонявате темата! -повиших й малко по-сериозен тон и тя се обърна рязко към мен. Почувствах се все едно очите й ме разрязаха на две. Имаше някакво странно излъчване и все повече и повече исках да се махна оттук, но просто това, че исках да знам истината не ми позволяваше да избягам.
-Виж малка госпожице... -промълви с ледения си глас, все още гледайки ме пронизително със сините си очи-Знам, че имаш много труден характер, но аз не съм по-различна. Няма да ви кажа нищо! На никого нищо! Махнете се от тук!
-Но госпожо... -започна Файнстен
-Няма госпожо! Марш от тук казах! Чакайте! Ще ви кажа само едно, ти Калинче няма да спасяваш никакъв свят и нищо няма да направите вие. Защото ако се замислите този свят е безмислен, странен, невероятно очудващ, може би трябва да спрете да четете фантастичмо романи...
-Какво имате впредвид? ! -промълвих аз, смайващо, но долавяйки на къде бие
Земята се пропука и някаква спирала ни обхвана. Като пумпал ни завъртя, а аз се опитвах да викам, но не можах. Въртях се въртях се и накрая паднах някъде. Уплаших се много, но като се огледах и.... бях си в моята стая, на моето легло, с моята нощница и изобщо всичко, което познавам беше около мен. Побиха ме тръпки. Станах набързо по боси крака и отворих вратата. Видях, че баща ми седеше на масата и пиеше кафе, четейки вестник.
-Татко! -извиках
-Добро утро миличка, добре ли спа?
-Аз... не съм спала...
-Бодувала си цяла нощ?
Претършувах се, но гердана Драконово око, не беше в мен. Не го открих и в стаята си. Попитах баща си дали го е виждал, но той не разбираше за какво говоря. Разказах му наново цялата история от самото начало до самия край.
-Как? ! Не помниш ли? !
-Сънувала си...
-Как така? !
-Понякога сънищата са много реални. Така ти се е сторило... И не разбирам как така смяташ, че си двойкаджийка и са те изключвали от училище? А Мари е убила Никол? ! Няма такова нещо! Какви са тези глупости дето сънуваш... Погледни си бележника-ти си една отличничка, без отсъствия и със много добри приятели. Дори гадже все още си нямала, макар все да ми мрънкаш за това.
-Но...
-Не си крала от магазина и никога не си слагала цигара в устата си... А тези неща за магьосничеството... Пффф... Още по-зле.. Сериозно ли си се вживяла толкова в съня?
Изведнъж се разсъних и опомних. Разбрах каква беше реалността и просто забравих за този странен сън.... И понякога деца, когато ви се случи нещо невероятно и искате да го разказвате... Моля ви, първо, убедете се, че това не е било сън...
Край!
|
