|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Объркана съм, не знам какво да правя?
преди: 14 години, 5 дни, прочетена 5353 пъти
Здравейте, пише ви едно 19 годишно момиче. Не знам дали това е правилното място за моята тема, но до някъде тя засяга здравето ми. Живота ми се промени доста от както завърших и сега вече не знам какво да правя. Повечето деца от малки знаят какво искат и как да го постигнат, а аз цял живот не знаех, винаги съм имала едно хоби, да готвя.
По характер съм много сприхав човек, бързо се ядосвам, но по принцип съм весел човек. Когато се записвах в ново училище исках да е в готварска паралелка, но майка ми не позволи и ме записа в икономическа. Сега 4 години след това аз искам да се реализирам като готвач, това ми харесва и ми доставя удоволствие и ме прави поне за малко щастлива, винаги готвя когато съм тъжна или ядосана, а това е много често. Майка ми винаги ми казваше: Абе защо ти е да работиш като готвачка, да миришеш вечно на манджи и да мъкнеш мазни тави и тенджери. Тази работа става за лятото като отидеш на морето и по 18 часа да бачкаш за някакви си 500 лв а може и по малко, иначе ако искаш постоянно да го работиш трябва или да си в някои стол да ставаш в 3-4 часа през нощта и да отиваш да готвиш на хората огромни количества храна. Или в някои ресторант да работиш до 1-2 часа.
След време ще имаш семейство и теб все няма да те има. Тези думи ме накараха да се отдръпна от моята мечта. Тази година ми предложи да ме запише на курс за готвачи бил 3 месеца индивидуален и за 500 лв, издават ти диплома квалификация и така на татък. Но след всичките тези думи, като чели аз вече нямам желание, а и се замислям дори да го изкарам, като ме видят каква съм млада, на всякъде ще си кажат: Тя няма опит за какво ние, докато се научи ще минат години. Нямам желание да продължа на татък да уча, защото учението ми не е от силните ми страни, макар че родителите ми дълго ме натискаха да продължа и с право, но мен не ме влече нищо друго освен готварството.
Градът ни е малък и няма работа, както и в най-близкият. По цял ден от както завърших стоя в къщи, започнах да се изолирам от хората, най-добрата ми приятелка и намериха работа и тя започна, ходя по някога да я видя, но когато виждам че хората успяват, а аз не се натъжавам, не мога да спя, не ми се говори с никoй, сънувам кошмари, бълнувам почти ежедневно. Но това че не съм сред хора ми пречи много. С приятелят ми излизаме почти всяка вечер за някой друг час, а аз все повече се затварям в себе си, стоя по цял ден и нощ на компютъра, защото не мога да заспя, като знам че утре е още един ден прекаран сама в къщи. Знам че много хора ще кажат продължи да учиш, иначе така до никъде няма да стигнеш, или с едно средно образование какво очакваш да постигнеш. Просто искам да си намеря работа дори да не е свързано с готварството и да бъда самостоятелен човек, който може да осъществи мечтите си. Благодаря че изчетохте темата ми.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 14 години, 4 дни hash: ae5c5d3db8 |
|
1. Като стоиш в къщи нищо не решаваш-завърши курса за готвачи,поне е крачка напред! Не оставяй майка ти да ти промива мозъка!
|
преди: 14 години, 4 дни hash: 705644cd6d |
|
2. Имам известен стаж в ресторантската работа в чужбина и докато се изявявах първо като мияч, после като сервитьор, барман и помощник-готвач много завиждах на готвачите - по-късно започваха, по-рано свършваха, получаваха три пъти повече от другите и им се угаждаше на всички капризи, защото си беше страшно ресторантът да остане без готвач през сезона. И за което съжалявам е, че когато ми предложиха да ме изучат в занаята на готвач, аз реших да се прибирам - не че нямаше да си дойда все някога, но щеше да си е друго с тапия, стаж и препоръки. Сигурен съм, че това си е отлична професия, на доста места се изкарват прилични пари. Колкото до висшето - напоследък куцо, кьораво и сакато вади дипломи. Вземи се в ръце, търси, обикаляй, светът е отворен, важното е да се справяш сама в живота и да имаш самочувствие.
Мечо Пух
|
преди: 14 години, 4 дни hash: 7473058fad |
|
3. Благодаря за съветите,мечо Пух едно е в чужбина друго е в България,там ти дават възможност да израснеш,а тук всеки се стиска за мястото си и не би позволил някои си мияч,чистач да се издигне и да му вземе хляба.Имам роднина в чужбина,но близките няколко години не бих могла да отида при него,защото живеят много хора в малко помещение,и гледат да събират пари вместо да живеят там в пълен разкош, и мисля че за мен няма да има място.Макар че доста обмислям варианта да замина,но има много хора които заминават и нищо не става,или не могат да си намерят работа или не се справят с ежедневните неща
|
преди: 13 години, 11 месеца hash: 4621bf6d3e |
|
4. не слушай никого, следвай мечтата си, мечо пух е мн прав! До като си губиш времето сама в къщи учи език и така ще можеш да си намериш работа сама по интернет. Успех!
дионея
|
преди: 13 години, 9 месеца hash: 852a4e374f |
|
5. Не се страхувай, че ще ти е тежко, ако станеш готвач. Никъде няма лесни пари, поне тук. Майка ти все пак ти е влязла в положениети, щом ти предлага да завършиш курса. Завърши го, докато си там-ти ще научиш много нови неща, ще бъдеш сред хората. Е, отведнъж не се става професионалист, но си още много млада, нещо да те спира. Сега е момента да осъвършенстваш уменията си. А след време, като видиш тази професия в нейното естество, може да се специализираш или пък да помислиш и за други реализации. Когато имаш желание-ще успееш. Страховете са излишни. Давай напред и вярвай в себе си! Успех!
|
...
преди: 13 години, 1 месец hash: e8fa299880 |
|
6. Аз в момента съм на същото дередже ;( Само че аз не съм готвач, а свиря на кларинет. Напълно те разбирам :)
Прочетох твоята история, като написах в google Както да правя сега, след като завърших?
Даже май съм по-зле от теб :( постоянно мисля какво да правя и психиката ми се побърква. Само висна на компа и чакам нещо да стане.
|
преди: 12 години, 1 месец hash: a2c856ba1b |
|
7. Аз съм по същия начин само, че моята възраст напредва станах на 20 2ри курс, но не ми върви всичко без желание правя и дори се изолирам от хората и сега те почнаха да не ме искат в компанията си. Как да искат такава скучна личност като мен и все се чудя и постоянно чета такива статии, но положението ми става по зле и нямам нито приятел, нито приятели.. това е.
Извинявам се че вмъкнах моите терзания, но няма на кого!!!!
|
преди: 12 години, 1 месец hash: 384ab63b62 |
|
8. И аз бях като теб но изпълних мечтата си... вече 3 години съм в този бранш и не съжалявам и за момент! Изкарах такъв курс само че даже беше месец и месец стаж и какво като нямах опит взеха ме на работа, знаеш ли защо, защото е по - добре да вземат неквалифициран човек който да обучат, да първо ще ти плащат малко, но след това като се докажеш ти я увеличават и какво като си млада мен ме взеха когато бях едва 18 годишна! Да ще има разочарования, да ще има гадни колеги с големи егота, но ако наистина ти харесва няма да се откажеш. Аз минах през какво ли не, но сега ми е добре и си работя с кеф и не стоя до часа(не че не съм стояла, до два до три до пет.... ) Но едно да знаеш мъкненето не е само на тенджери и тави, това е тежка работа, наистина тежка, да всеки ще се опитва да те смаже и прецака но веднъж застанеш ли си на мястото няма от какво да се плашиш. Така че ако наистина те влече опитай, никога не знаеш какво ще се случи :) аз останах доволна от избора си и се надявам никога да не съжалявам за него.... мога само да ти пожелая УСПЕХ и не се предавай...
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|