 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Любовта в нашия офис
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2229 пъти
От около пет години съм отговорник за даден офис на фирмата, в която работя вече 10 години. Колективът в този офис е около 20 човека средно с леки промени за известни времена при напускане, майчинство, преместване и т. н.
Като цяло не съм твърдо против връзките на работното място и нашата фирмена политика не забранява това. Няколко месеца след сформиране на новия екип (тоест началото на този офис) двама колеги се залюбиха, допитах се до ръководството това проблем ли е - казаха, че не е и няма за какво да вдигаме пара. Да се обичат, да си работят - просто да гледат да не пречи на работата.
Тръгна така и така продължи. В момента от колектив от 18 човека имаме 6 междуколегиални двойки. Аз и две колежки сме омъжени за мъже, работещи извън нашата фирма, а останалите трима за сега са свободни електрони.
Първоначална препоръка от моите преки работодатели беше да създам приятелски колектив, какъвто е съществувал първоначално във фирмата като сме били малки и неразвити. Те много държаха на това да не сме офис, в който царят интриги, в който всичко е скучно и праволинейно. И аз създадох точно такава среда - с колегите излизаме по заведения, ходим на почивки, събираме се уикендите "по семейно" и като цяло сме си близки. Което аз също намирам за хубаво. А шефовете са изключително доволни като дойдат да ни видят какво правим и заварят положителната атмосфера, която цари.
Проблемът е, че те не се сблъскват ежедневно с тази ситуация, защото приятелските отношения имат и своята негативна страна. Аз успявам да отделя работата от приятелството и съм коректив на екипа, не ме е страх и на най-близкия си да кажа че качеството на работа му се е влошило, че не виждам напредък или каквото и да било друго. Обаче не при всички е така.
И като са по двойки срещам следните трудности:
1. Направя забележка на единия, ако той не я възприеме правилно, си влошава работата, а покрай него и другарчето му.
2. Ако нещо не им допадне от нововъведенията, които периодично има, то непременно трябва да се преборя с цяла коалиция невъзприемчивост, а не поединична - тъй като все ще ми се случи да пропусна дадено събиране, ще се случи да се съберат без мен и ще започнат да обсъждат естествено и работата и се надъхват едни други срещу дадено нещо.
3. Ако реша, че даден колега или колежка не отговаря вече на фирмените критерии и трябва да напусне колектива, то някак автоматично следва, че и партньорът му ще си отиде. Вече го изпитах неколкократно.
Последствията:
1. Не мога да си позволя професионален тон и разговор, а непременно трябва да въртя и суча някак да го кажа като приятелски съвет, което не винаги намирам за правилно.
2. След някаква промяна в наша практика, използвана техника, използван софтуер, логика и какво ли не - в рамките на поне месец трябва да пренебрегна личния си живот, съпруга си и детето си, за да бъда непрестанно с колектива и да не допускам общ негативизъм към нещото, което ни се случва.
3. Ако даден човек не отговаря на критериите ни за изпълнителност, но е с човек, който си върши дяволски добре работата, трябва да държа първия на работа, за да не напусне втория.
Това са проблеми, с които нямам умението да се справя. Допитвайки се до своите шефове, те казват, че средата на нашия офис е прекрасна и не виждат какво ме затруднява. А аз се старая нашите резултати да са брилянтни и с много усилия ми се получава. Но е ужасно тежко и трудно в емоционален и психически план да трябва да предвиждаш възможната верижна реакция. Все си мисля, че не бива да е така и трябва да гледаме професионално на нещата.
Ясно е, че не бива да променям приятелските настроения - хубави или лоши. Но можете ли да ми дадете съвети за това мога ли и по какъв начин да облекча собственото си положение? Със сигурност има и други такива екипи в страната. Ако сте част от такъв и не срещате такива проблеми, може ли някаква препоръка как да процедираме ние?
Понякога си мисля, че е въпрос на самосъзнание. Друг път си мисля, че трябва да има начин да променя нещата без да премахвам "хубавата атмосфера".
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: aa54ef39aa |
|
1. може да сте приуятели но ти си им шеф и трябва да го знаят и да се съобразяват.
ти направи така че да не се натоварваш емоционално че да не стане накрая ти да откачиш заради цялото напрежение.
приятели приятели ама да се знае кой е шефа. не сте на детска площадка.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 30f5bd750c |
|
2. Поработи над работохолизма си. Тогава и тези неща няма да ти пречат, а животът ти ще е по-пълноценен.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 4288c3e31a |
|
3. Рядко срещан пост от интелигенцията. Почти не съм срещал такава в България.
Уви не знам как можеш да се справиш, тъй като става дума както за връзки. Те като двойки ще действат точно така както го описваш. Не знам как да постъпиш, освен да прочетеш някоя книга за 'people management skills' или да се свържеш със някоя фирма предлагаща съвети в тази насока. Може и да е HR компания, а може и дори да е от чужбина. Може да минеш и такъв курс ако има и си заинтересована и имаш време. (Макар че съпруга, майка, управител.. мога да си представя какво ти е).
Успех!!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 3c3a740386 |
|
4. Твърде си взискателна и много лесно махаш хора вместо да им помогнеш да се справят по-добре. Шефовете ти са по-умни от теб и знаят, че такава приятелска атмосфера е много по-добра от стриктно професионалните отношения които ти искаш да наложиш. Не можеш хем да си приятел с хората хем да се правиш на началник, защото намираш за уморително да се държиш добре. Приеми, че си първа между равни в колектива и сядайте на кръглата маса.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 2816f7c1c3 |
|
5. Работа и приятели.... не благодаря. Отиваш работиш, делово, ясно ставаш и си тръгваш. Това е нормалното, вие сте за формили шуробаджанашка история и искаш всичко да е наред. Е няма как. В България имах такива отношения, много ме натонарваше, сега съм в чужбина никой не ме пита нищо за личният ми живот, какво готвИ, къде ходи.... и т. н и е много по-добре. Атмосферата е приятелска и положителна и се прибирам вкъщи без емоционални товари.
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0d94f09c1c |
|
6. Ей, ало, такъв човек не се уволнява : "Ако даден човек не отговаря на критериите ни за изпълнителност, но е с човек, който си върши дяволски добре работата"!!!
Това е златен специалист. За такива се пее в песните "Много способен е, но неудобен е! ".
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 4db16ef66e |
|
7. Страхотно е, че сте създали такава приятелска и готина атмосфера в офиса, обаче май сте забравили основната причини да сте там, а именно да работите, а не да се забавлявате. За това, съветвам те да се съберете всичките на една обща среща и приятелски и в неофициална обстановка да и им обясниш какви са проблемите, а именно, че резултатите ви не са толкова перфектни. Обаче не нападаш и не обвиняваш никого конкретно, дори и да знаеш, кой е по-виновен от другите, защото това автоматично ще обърне всички срещи теб. Просто едва ли не им искаш съвет как да си подобрите работата. Служителите обичат да се чувстват оценени от ръководството и е много готино да видиш, че шефовете ти се вслушват в това, което им казваш. За това просто забравяш, че си шефът, сядате на една маса и всеки почва да дава идеи как да направите работата по-ползотворна. Пък току виж ентусиазмът заразил и тези, които малко са се поотпуснали и вземат, че се стегнат и почнат да работят по-добре. Като ще я карате по приятелски, нека и решенията за работата да ги взимате така.
Успех и честно казано малко ви завиждам за страхотната работна атмосфера.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
