Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ха човека търсил заплата 1500лв! А колко е това, при такава заплата той чисти ще получи 1220лв, ако го разделиш на 30 /дните от месеца/ това са по 40лв на ден. Или по ясно казано 20лв за храна и 20лв за облекло и джобни иска човека, ами ако има деца 40лв дневен разход няма да му стигне.

7.   Ами така е, ценните кадри струват скъпо, защото вече са кът, понеже избягаха в чужбина. До скоро минаваше номера с ниските заплати, но сега вече добрите кадри са в чужбина. И ако някой иска да има добри и лоялни кадри, ще трябва да плаща доста над средната заплата, а и не само това - трябва да има нормално отношение, нормални условия на труд и т. н.

Другият вариант е просто да вземеш някой, който да те лъже, че работи, а ти да го лъжеш, че му плащаш, каквато е масовата практика. Само че ако искаш наистина да произвеждаш качествено, това не е добра идея. Ако искаш да произвеждаш или продаваш евтини стоки трето качество, тогава и клиентелата ще ти е трето качество, и персонала ще ти е трето качество и дейността като цяло.

Крайно време е в България да се разбере, че предприемача трябва да създава стойност, а не да печели за сметка на ниски заплати, укрити осигуровки, неплатени задължения и т. н. Това не е създаване на стойност. Това става с качествени пазари, ноу хау, ефективност на труда чрез адекватни за времето си технологии, добра организация, добро планиране и т. н. Това не е лъжица за всяка уста и ако не можеш да го правиш, по-добре се откажи, вместо да ставаш за посмешище.

Някой беше споменал, че 1500 лв са много пари. Ами в София например за едно четиричелнно семейство са необходими едно 3000 лв на месец за относително нормален живот, като далеч не говорим за кой знае какви удобства, а за среден стандарт.

Дори и двамата родители да работят, трябва да взимат поне по 1500 лв. А ако са добри в професията си, за каквито повечето работодатели имат претенции, трябва да взимат поне 2000-3000 лв чисто най-малко.

Така че не виждам кое му е многото на 1500 лв. Това че допреди няколко години масово се работеше за 500 лв особено в провинцията да не ви заблуждава, защото нещата започнаха да се променят. Освен това заплатата не е единствения критерий. Има неща като отношение, възможности за изратване, за развитие, трупане на опит, спазване на работно време, на почивни дни, работна среда (ако половината са клюкари и интриганти например, не очаквайте уважаващ себе си специалист да се задържи).

От време на време от чисто любопитство влизам в джобса и ми прави впечатление, че има фирми, които буквално години наред непрекъснато търсят хора за едни и същи позиции. Е, колко трябва да си малоумен, за да не разбереш, че щом от 10 г. не можеш да си намериш постоянен човек, значи нещо не ти е наред и трябва да го промениш. Обаче НЕ, човека си търси ли търси с години и въобще не му дреме, че никой не се задържа повече от месец.

Дори и едно червейче 100 пъти като сбърка пътя в лабиринта, започва да вдява, че този път не е правилен. Лично съм го гледал по тв, обаче някои работодатели са по-твърдоглави и от червеи.

И най-важното - имай предвид, че такива неща правят впечатление и на клиентите, разнасят се мълви и тем подобни. И като цяло си влияят на имиджа. После не се чуди защо и клиентите ще спрат да те взимат насериозно. Особено като започнеш да бавиш поръчки заради постоянно напускащи служители.

8.   Аз съм номер 1, работодател в производството. Само да ви кажа, плащам на машинните оператори по 40лв на ден, осигуровките са изцяло за моя сметка, така сме се разбрали. Има месеци, в които взимат над 1000лв. има и по-слаби периоди. Заплата им зависи от работните дни, но не пада под 900лв, като осигуровките за изцяло за мен. Но има един момент, в който на работника му се вдигат акциите и иска все повече. Така е номер 5, никой не бяга от хубавото, но започва да иска да му стане още по-хубаво!

9.   Нагли работници, брей... Искал 1500 лева, не го е срам! Вместо да си взима 600 лева средно като всички останали и да пляска с уши. Сбъркана работа... Нито добри условия има за работа, нито качествено заплащане... Под 1500 - 2000 лева заплата е подигравка при тези цени и условия на живот. А колко хора взимат такива заплати в България? Малък процент... Нищо, като дойдат избори, пак ще гласуваме за тиквите и така. :)

10.   Ако Господ можеше да слезне от където и да е и да говори с хората и работници, и работодатели щеше да ви каже: "нали ви казах, че това е, което съм отредил, а именно работете си земята".
Сами доказвате, че всичко останало е вятър и мъгла които разчитат на пари.

11.   Подкрепям номер 3! Какво значи, "едномесечното предизвестие е вятър работа"? ! Това предизвестие е точно с цел работодателят да си намери заместник. Същото може и да е повече, стига страните да са се разбрали. Интересно ми е само, как трябва да се тълкува изказването, че фирмата правела всичко по силите си? За почти всички БГ работодатели, това означава 500 лева заплата, осигуровки ( ако изобщо ги има ) на минималният праг ( понякога и на 4 или 2 часа ). Ето, затова кадри няма и няма да има все повече и повече. В провинцията вече и общ работник не може да се намери. Просто хората избягаха заради подобни подигравки. Аз също като чуя, че дадена компания е българска собственост, директно я зачерквам. От години работя с чужденци и нещата са просто несравними! Съветвам и всеки, който иска да се развива, да си търси работа в чужди компании.

12.   Закона е закон и дава това право, но в България има много по-качествени работници отколкото работодатели. Но иначе работодателите ако ги питаш всичко е идеално от тяхна страна, но работниците са некадърност, прости, мързеливи....и моята пееше тази песен, не реалните осигуровки, бави заплати, материалната база зле.....но иначе с мерцедес а, почивки те, самочувствието голямата бизнес дама. Е напуснах то е ясно, сменя хората постоянно. За да имаш добър персонал трябва да има положителна атмосфера, добро заплащате и отношение, да ми летят хората за мястото си. Така че се успокой премеисли нещата и се замисли защо хората напускат така бързо, ако се чувстват добре, сигурни няма да бягат хиляди отиват в стреса за 100 лв. повече.

13.   8, значи хем им плащаш по 1000 лв чисто, хем пак ти бягат. Следователно или са достатъчно добри, за да си намерят още по-платена работа, или толкова им е писнало от теб, че вече не им дреме колко им плащаш, а просто искат да им се амхаш от главата.

Просто е, иначе няма логика да ти бягат. Ако не могат да си намерят за повече пари и ако са доволни от теб като отношение, няма защо да бягат. Значи поне едно от двете липсва.

Аз лично не си представям някой да е доволен от теб и от заплащането и ей така за спорта да го кефи да бачка за по-малко пари на друго място.

14.   В България няма производство - не може висшист с 2 дипломи да го карате да работи на място за среднисти и да искате да не напусне!
Най-предлаганите работи са за "оператор в кол център" (където ти дават един списък да лъжеш хората по телефона да инвестират едни пари), общи работници, бармани, крупиета, охранители...
Е, аз вече не работя за пари - напуснах Ви системата и съжалявам, че не го направих по-рано, а си загубих 8 години от живота в образование и лъгане по интервютата от страна на работодатели, че ще ми се обадят...

15.   До 13 от 5
Ако само прочетеш целия №8 ще разбереш защо хората бягат от него.
Първо раздели 1000лв на 40лв надник, и ще разбереш че тези работници работят по над 200 часа месечно за тези пари, тоест те работят плътно по шест дни седмично за 1000лв. После като прочетеш и това "Заплата им зависи от работните дни" се сещаш че те на платен отпуск или болничен права нямат. И накрая обърни внимание на "на работника му се вдигат акциите и иска все повече" а работника просто си търси работодател който да спазва правата на работниците по закон.
И какво излиза от трите изречения на №8 се разбра че той по-скоро клони към робовладелец, а не е работодател. Разликата е там че нормалния работодател спазва правата на работниците.
Разбира се №8 тук ще пише че работниците му имат право на болничен или отпуск обаче след като той плаща "на работен ден" то онези дни ще са неплатени и работника трябва да избира между това да гладува той и децата му, или да ходи болен на работа.
П. п а изречението "осигуровките са изцяло за моя сметка, така сме се разбрали" всъщност крие измамата прикриване на доходи, осигуряване на по ниска заплата на работниците. То който иска да бъде лоялен и честен осигурява работниците си на 1300лв пък нека после им удържа тяхната част осигуровки в размер на близо 300лв. На бас че №8 осигурява работниците си на под 1000лв, може и на 460лв с цел да спести, пък че те утре ще са на ниска пенсия кво му пука, нали сега той ще спести. Той ще спести от осигуровки ще заведе любовницата в Дубай ще си купи джип и голяма къща, какво му пука че работниците му утре ще са с ниски пенсия.

16.   До 14 - С какво се занимаваш сега, ако не е тайна?

17.   Не случайно в закона има изискване за "пускане на предизвестие"в едикакъв си срок.... Но за съжаление култура ни е такава и вина за това основно имат работодателите, защото те създават психоклимата в колектива и културата на работната среда такава, че хората буквално да избягат от днес за утре, като го зарежат едва ли не. Ако се отнасят с уважение към работниците и отношението им към тях е на ниво, спазват се трудовоправните отношения(работно време;осигуряване, отпуска, работна среда, да няма интриги и т. н. ) и работника ще се чувства спокоен, ще бъде лоялен, ще дава максимума от себе си, ще има изградено доверие и ще спазват взаимно условията....

И аз ще ти кажа авторке, че за да ти бягат хората така, вероятно има защо... помисли си сериозно, вземи си бележка и си изясни защо се получава. Или може би ти си знаеш защо, но се опитваш да намериш някой балама да работи при твоите условия.
Съжалявам, но с трици маймунки не можеш да ловиш...

18.   и на мен ми стана интересно за какво работи 14, щом не е за пари. може би за слава?

19.   Аз работя за фирма с голямо текучество на персонал през последните 6-7 години, от когато се разрасна, неочаквано скочи прираста на поръчки към нея, преживя голям фал свързан заради партньор и след това собственикът й повели на съвестни свои служители да я ръководят, но те се оказаха всичките психически нестабилни. Все още работя там, на мен тяхната работа не ми попречи, но наблюденията ми са:
1. Дори при добра заплата и добро отношение, ако физическото натоварване или отговорностите са твърде големи, работниците не издържат често. Трябва да се оцени това, че не всички могат да издържат на бързо темпо, на вдигхане на тежко, на ранни смени или нещо друго. Прост пример - работодателят ми и аз спим по 4 часа на денонощие, рядко повече и често по-малко. Това не ни пречи да бъдем високо ефективни, с будни умове и физическа сила. Но имах колежка, която след 2 седмици на 8-часов сън видимо изглеждаше покъртително. Тя се нуждае от 11-12 часа сън и напусна, защото поради фактори като отдалеченост, желание да върши друго освен да работи и да спи и здраве, нашите условия на труд не можаха да й допаднат.
2. Липса на "работя за идеята". Аз когато започнах работа в нашата фирма имахме двама конкуренти само и бяхме лидери в своята област. Аз работех за идеята - че работя за лидер. Когато ни срутиха имиджа работех за идеята да си върнем всичко, което сме имали. Когато си стъпихме на краката, работех за идеята да се задържим така. А сега работя за това да бъдем по-добри. Когато екипът, който събереш, работи по чисто финансови причини, не се обвързва емоционално и психически с развитието на твоята фирма, то той обезателно ще си тръгне, когато види по-добра възможност. Работник като мен ще си тръгне много трудно и след поредица от преживени негативи, но в никакъв случай не заради 500лв отгоре, заради по-голям отпуск или по-късо работно време. Когато имаш персонал, споделяй му ти към какво искаш да се стремите, помагай му, накарай го да се привърже към теб. При големи екипи какъвто е нашия правилното е отговорниците за различните отдели да правят това. Дали спрямо работника е справедливо? Навярно не предвид емоционалния и психически стрес, който изживява редовно. НО когато той обикне идеята, когато той следва твоите цели и те станат ваши общи, той става верен и предан. Работника започва да ти бъде приятел и повече. Той движи фирмата все едно й е шеф, защото му пука за нея точно толкова колкото и на теб.
3. По-дълго работно време. В нашата фирма има един период от годината, в който се работи малко повече от 8 часа на ден. Имаме всички доказателства, че това е необходимо. Плаща се според законодателството. Всичко законово е регламентирано, така че няма за какво да ни пипне някой. Но служителите хич не се радват на този период и тогава напускат най-много. Това, че плащаш на някого това, което му се полага по закон, не винаги е достатъчно. Затова например ние се стараем да направим така ситуацията, че да няма вече нужда от извънреден труд и през този период. За да може да си задържим хората.
4. Маниерът на работодателя и преките началници. Докато цялата власт беше в ръцете на психически нестабилните ми колежки посоката, в която вървяхме не беше добра. Условията на труд си бяха същите като вид дейност, като работно време, като трудови задължения. Но ако маниерът на някой от "висшия слой" е да вика по хората, да мъмри с и без причина, да натяква вина, да търси под вола теле и т. н. - напълно е нормално хората да НЕ искат да работят на това място. Някои хора решават, че ще преодолеят това заради парите, заради осигуровките или заради безработицата, но служителите които са качествени и им ПУКА, си тръгват. Защото са точно толкова чувствителни колкото трябва - никой не е длъжен да търпи подобни неща.
5. А вие колко си държите на работниците, всъщност? И те колко да държат на вас...? Когато моя колежка пожела да мине на 6-часов работен ден, за да си хване втора работа, шефът ми й увеличи заплатата, за да се съсредоточи само върху нашия бизнес и да не се изтощава на друго място. Когато моя колежка трябваше да си мести тонища багаж, а нямаше кола, шефът ми й връчи служебна кола барабар с шофьор. Когато колежка изпадна в творческа депресия, веднага й бе отпуснат платен "неплатен" отпуск, за да си избистри съзнанието и да ни е полезна като се върне. Когато някой те напуска, той трябва да се чувства отговорен да ти го каже по-рано, да се зачуди дали фирмата ще се справи, да се замисли дали имате обучен персонал. Това, че хората ви не ги е грижа за тези фактори за мен сочи че на вас не ви пука за тях, че вие си пляскате с ръце като им платите заплатите и после искате отношение. Отношението се печели с отношение.

В моя кариерен опит видях много мизерни същества. Видях хора, които си тръгват от днес за утре; хора, които правят хиляда глупости и при първата забележка напускат; хора, които крадат; хора, които не желаят да поемат отговорност... Видях много случаи. Но тези, които си тръгнаха от днес за утре, не бяха водени от своята подлост, а от своята неприязън и непукизъм. Колкто са те виновни, толкова сме били и ние, че не сме успели да ги вкараме в екипа, че да им запука. Хората, които си тръгнаха зна първата забележка, можехме да настигнем на вратата и да им излеем една торба комплименти, за да ги задържим още малко. Хората, които крадат, можехме да накараме да си платятматериалните щети и дълбоко да съжаляват за стореното, като покажем много доброта и лоялност от наша страна към тяхна. Можехме да сторим толкова много, но тогава не го направихме. Признаваме това и следващия път ще постъпим по-разумно и по-приятелски при същите тези ситуации.

Обмисляйте внимателно всеки проблем в своята камбанария. Поне пред себе си осмисляйте собствените си грешки или тези на наетите от Вас отговорници, ръководители, началници. Намерете решение на проблемите си и не се вторачвайте във фактора, че имате проблем. За да му пука на някой за вас, трябва и на вас да му пука за него. Тези на които им пука за всичко що мърда са единици. Това е моето мнение. Бъдете успешни!

20.   Цитат: от №5. "А работодателите не се ли замисляте като говорите, че работниците гледали "надницата и часовника", а какво очаквате да гледа един работник на заплатата която му предлагате?
Замисляте ли се какво му е нужно на един нормален работник, на специализиран кадър? И защо той търси работа другаде след като вие му предлагате едва ли не всичко? "
---
Отговор:
От опит говоря - всеки който поставя парите преди всичко останало, той и 100 пъти да му вдигнете заплатата пак ще си кара по начина, по който е описан - ще чака още пари и ще си гледа часовника. Знаете ли защо? Защото такъв работник работи на принципа "няма защо да бърза, защото ако работата е спешна, они че я свършат и без мене". След като на работното си място имаш време да говориш само за пари и да си гледаш часовника, значи не го оползотворяваш както трябва.
Само за сравнение - отиваш на нощно 12 часово дежурство и обикновенно имаш задължения в определени часове с очакване за някаква спешност. Обаче нещата се завъртат по такъв начин, че не само че не можеш да си свършиш задълженията в определените часове, но и цяла нощ буквално тичаш напред-назад, нагоре-надолу 12 часа, защото някоя спешност те задължава докато я овладееш. И от това дали ще тичаш 12 нощни часа зависи живота на някой. Кога имаш време да си броиш парите или да гледаш часовник? А тичането е и без пиене на вода(да не говорим за ядене) и без тоалетна. Какво ще кажете за този труд? Това е истина... а на сутринта и жлъчка да ти дадат ще я изпиеш, защото си смазан. Тази картина умножена по няколко години 3-4-5-7-8 пъти в седмицата, какво ще кажете?
В този контекст, имайки предвид тези обстоятелства е кощунство един работодател да наема видимо обездвижени и мързеливи хора, само защото са безработни или имат диплома, но труда е за сметка на други, които си чупят и гърбовете и ръцете и кръстовете, а всички са на еднаква заплата. Не казвам, че този съвестния трябва да му увеличават заплатата до плюс-минус безкрайност, но казвам, че някои други се възползват и печелят на гърба на други. И това е истина.
Работодателя обаче, си затваря очите за това.

21.   До Н. 1
" постоянно ме молят за пари, реват ми и ми искат заеми напред".
Е, на теб това нищо ли не ти говори? Когато работникът не може да се издържа със заплатата си, а се налага постоянно да моли шефа си за заеми, очевидно има някакъв сериозен проблем. И очевидно заплатите, които плащаш, не са достатъчни. И при първи удобен случай, тези работници ще те напуснат, както и правят.

22.   Със съпруга ми имаме малка фирма за имоти - купуваме на ниска цена, ремонтираме и продаваме с печалба. Печалбата е много голяма и сме готови и да делим с подизпълнители, и с работници, но реално за работна ръка разходите ни са по-малко от 10 % от всички разходи - затова можем да предложим и големи заплати дори на по-ниско квалифицираните, а и работата е тежка. Трябва задължително да гледаш да повишиш своята производителност (машини!), да промениш ако трябва бизнес-модела си, защото ако не можеш да плащаш конкуретни заплати, си загубен.
Не сме имали подобни проблеми и ащото мъжът ми има голям опит и е познава човешката природа - действаме превантивно - с две думи уволняваме некачествените хора сравнително бързо и увеличаваме на макс заплатата на качествените като разликите в заплатата са към 100% - двойно повече взима най-добрият ни кадър в сравнение с най-ниско квалифицираният като не говоря за дипломи, а за реални качества. Трябва във всяко време да знаеш кой каква работа ти върши реално и да уволяваш скътаващите се, алкохолиците и некадърниците. Среднистът при нас може да взима 50% повече от висшиста, предлагаме премии за бързо свършена работа, не наказваме, но премията е висока и стимулира. Не чакаме да искат хората повече пари, а сами ги изненадваме с 30-50% увеличение на заплатата или с...уволнение и винаги е справедливо. Назначавам хора само с препоръки (връзки ако щеш), ако не сме сигурни с квалификацията - на ниска заплата в началото и в рамките на месеци заплатата се покачва главоломно или уволняваме човека. Не държим некадърници, мързели, пияници, чиято работа да вършат други хора. Чувстват хората справедливо отношение. Не поддържаме лични отношения с персонала - съпругът ми им говори на Вие дори, а аз съм нещо като отдел „Персонал“ и до мен могат да се обърнат за предплата примерно или да им помогна с институции, защото често нямат формално образование и се забъркват с кредитори, с неплатени глоби и сметки, с наказателни постановления - тези услуги правим само за хората с добри резултати и работен морал. Предплати също само за хората, които са ни ценни, включително сме давали и „заеми“ срещу изработване пак само на качествени хора, превеждали сме пари на роднини и така нататък - кой както иска, така му се изплащат парите, но предимно по банков път.
Имахме много високо квалифициран работник с рядка професия, който уволнихме без да се чудим, защото беше алкохолик - не намерихме дург с неговата квалификация, но не съжаляваме.
У нас много работодатели плащате едни и същи заплати на всички с една длъжност и не гледате кой каква работа реално върши. Мъжът ми не е българин, управлявал е хиляди хора и му е много странно, че у нас работният морал е много нисък, но винаги има решение, защото хората са предвидими - хомо икономикус, те си оптимират своето поведение като премиите действат винаги по-добре от наказанията.
Примерно не наказваме при счупена машина или пропиляни материали, но хората дорбре разбират, че са постъпили грешно и внимават, но се радват, че не ги наказваме финансово, защото това е практиката у нас - работникът чупи някаква машина и остава без заплатИ, което не е честно. Имаме застраховки и гаранции за повечето машини, грижим се добре за тях, а ако нещо се счупи - рискът е наш.
Мисля, че коректността трябва да е двустранна, но като работодател-предприемач си 24/7 на работа, не бива да изпускаш края, не можеш да си позволиш компромиси и да не познаваш персонала си - такива хора ти би следвало да усещаш много рано, не бъди никога зависим от 1 или двама човека или ако си зависим - плащай царски, за да са зависими и те от теб!

Иначе не е вярно, че някога заплатата на някого ще стигне, но я дай 2 бона заплата на Среднист в провинцията да видим къде ще си намери такава работа. Плащай ниски заплати на хората без особени познания (лесно заменими), но тези 1-2ма много важни тебе хора дори повиши в управители и ги обвържи със всевъзможни бонуси - служебна кола, пари за бензин, безплатна почивка, повече отпуск, жилище и т.н. Монетарноти стимулиране действа до едно време, после мисли за други стимули, но не само ти си зависим от работника, а той е 2 пъти по-зависим от теб.

23.   Виждам, че повечето хора тук нападат работодателите. Аз съм от страната на работника, но въпреки това съм солидарен с автора. Има си условия на труд. Ако нещо не ти изнася - заплата, колеги и т. н., никой не те е вързал. Но си има Кодекс на труда и елементарна етика, която трябва да се спази. Случвало ми се е да търся по-добра работа, както и да напускам заради по-добро предложение. Но винаги на интервюто казвам "Имам един месец предизвестите. Така че, ако се спрете на мен, трябва да ме изчакате". Ако не могат да чакат, явно не им трябвам кой знае колко и няма голям смисъл да се места. Обяснявам на шефа си "Така и така, реших да напусна. Дай да обучим някого да ме замести... ". И гледам да запазя добри отношения. Най-малкото човек трябва да си пази репутацията в бранша, в който работи. Ако ми излезе име на некоректен служител, не е добре. А това за предизвестието важи и за двете страни - дължи се и при уволнение.
Авторе, защо не поговориш с работниците ти? Опитай следното "Така и така, никого не съм вързал, но вече настоявам за едномесечно предизвестие... ". Има си закони, договори.

24.   Хаха, номер 8 сякаш нарочно писа, за да затвърди негативното мнение за българският работодател. Плащал по 40 лева на ден! За 22 работни дни, това прави точно 880 лева. Да не говорим, че в някои месеци ще са 840, което означава какво? Ами, че за да си докарат "мега" заплатата от 1 000 лева, хората трябва да работят и през почивните дни - просто "лека" подробност. Друга "лека" подробност е, че за работа през тези почивни дни се заплаща уговореното възнаграждение, умножено по 1. 75. Трета "лека" подробност е, че такъв филм с "осигуровките са изцяло за моя сметка" няма. Това единствено показва, че не се познават елементарни правила в трудовото законодателство. В тоя ред на мисли, нали се сещате, че и тези осигуровки "изцяло за моя сметка" са върху минималният праг, а може и да са за 4 часа. Абе, пълна идилия. Накратко, какво излиза, за да си докара работник с квалификация 1 000 лева, трябва да работи извънредно от 3 до 5 съботи или недели в месеца, без това да му се заплаща допълнително. Като "бонус" в допълнение най-вероятно и работният ден не е 8 часов, а ако не дай Боже човек се разболее, ще получи пари, колкото да си купи хляб. Е, как да не оцениш такива условия! Много ясно, че ще бягат хората. Просто са си намерили временно решение, докато излезе нещо по-добро.

25.   И аз като автора и н. 1 мога да потвърдя тяхното мнение, за повече от 10 години не съм видял някой да си спази предизвестието от 1 месец- най- често напускат без предупреждение, като си вземе парите даже може и да не се обади. Имал съм такива случаи, хора на които съм помагал в трудни моменти, давал съм им пари напред, отнасял съм се добре с тях са ме зарязвали в най- големия зор. Големия проблем в България липсата на уважение между работодатели и персонал, а именно уважението е в основата на всякакъв тип взаимоотношения и за това нещата куцат.

Н24 - ако си мислиш, че ще се справиш по- добре, ще можеш да осигуриш на всички наети условията които ти искаш за себе си и да платиш заплатите които казвате, че трябва да получавате, както и всичко дължимо - ами ок, давай - всеки може да регистрира на фирма - струва 300 лв и вече си работодател. Само че от там нататък ще трябва да си заложиш апартамента най-малкото за старт на какъвто и да е бизнес различен от вестникарска будка или баничарка. Като имаш предвид, че шансовете да фалираш в началото (а и не само в началото) са по-големи отколкото да продължиш дори и с мизерните заплати които казваш, че плащаме. Ако ти стиска давай смело или май е по лесно да стоиш от страни и да нареждаш кой какъв е.

Както казах липсата на уважение между едната страна и другата е в основата на повечето проблеми. Писал съм и по много теми за некоректни работодатели.

Само ще спомена, че не карам лъскав джип, а най-обикновена кола на 15 години, Дубай съм го виждал само на картинка, а вместо това ходим на почивка със семейството ми един път в годината и то обикновено на нашето черноморие. Изобщо не изкарвам супер много пари както всички си мислят, освен това повечето от печалбата отива за развитие на бизнеса ми. И всичко това не е само при мен, а и при много други малки и средни фирми в най-различни отрасли. Мутренския бизнес не го взимам предвид, там всички знаем как стават нещата.

26.   До 25
Всички коментари каквото и да са писали твърдят точно това:
"Големия проблем в България липсата на уважение между работодатели и персонал, а именно уважението е в основата на всякакъв тип взаимоотношения и за това нещата куцат"
Работниците твърдят че липсва уважение от страна на работодателя към вложения от тях труд, а работодателите твърдят че уважението към тях не било достатъчно.
Да разгледаме един обикновен среден бизнес в България и Европа да видим защо в Европа нямат проблеми като българските.
Нека се поучим от тях! .
Вярваш ли ми че не се сещам за една стока която е на много по различна цена в Европа от колкото в бг
Горивата са на подобни цени, но заплатите на бензинаджии са в пъти по ниски в бг.
Захарта е на подобни цени в магазина, но тези които пакетират захар в бг са в пъти по ниско заплатени. За олиото можем да кажем същото, тук слънчогледа е малко по евтин, работниците взимат в пъти по ниски заплати олиото в магазина на подобни цени. Разходите на работодател за електричество са по ниски защото тока е на по ниска цена в бг.
Ако разликата между заплати, цени на ел енергия и по ниски цени за суровини не отива в джоба на работодателя къде е, обяснете ни работодатели. Обяснете ни с примера с бензиностанцията че е по лесен. Защо работниците на бензиностанция в Европа взимат по 1800 евро заплата, а в бг по 500лв къде е разликата? Според работниците разликата отива изцяло в джоба на работодателя или в изплащането на неговите кредити. Опровергайте!

27.   24, занимавам се с консултантска дейност и контролинг от доста време, така че имам някакъв поглед върху бизнеса като цяло. Ще ти дам няколко безплатни съвета, просто, за да не се пишат глупости. Ще започна с апартамента. Подобни истории от 1001 нощ може и да минават пред работниците, но все пак в интернет четат и други хора. Сам казваш, че с парите можеш да отвориш най-много баничарница и то ще е много малка. Ако говорим за масивна постройка, на добро място, дори голият парцел няма да може да се плати. Второ, да фирма можеш да регистрираш и с 2 лева основен капитал. Собственият капитал обаче, трябва да е много повече и евентуално привлеченият - също. Трето, работниците ви си отиват от днес за утре, не само заради мизерните заплати, ужасните условия и неясното работно време, а и заради това, че нямате и читава администрация, което е пак поради факта, че не обичате да инвестирате в персонал. Повечето от вас водят счетоводство в разни измислени счетоводни къщи на ниво халваджийски тефтер, други са го дали на лелята на братовчед си, а трети са назначили я любовницата си, я на някой приятел дъщерята, която е учила някога нещо, ама не се знае точно какво. Такива напускащи без предизвестие се осъждат, като "стой, та гледай". Разбира се, ако имат договор:). Вие, ако с това не можете да се справите, не знам изобщо как движите всичко останало. И последно, но не по важност, да имаш бизнес, означава 24 часа да мислиш за него и да работиш минимум по 12. Повечето от вас дори изобщо не знаят какво произвеждат или продават. Назначили са, както казах по-горе някоя любовница или братовчед за "ухо", мислейки си, че всичко им е под контрол. Отчетността им е нулева и поради тази причина работниците ги крадат на поразия, ама нищо, те иначе са "спестили" от данъци. Ако пък им се направи читава данъчна ревизия - просто не ми се мисли.

28.   27, мога да ти напиша доста дълъг коментар по всяко едно от нещата ти, които си написал, но не мисля че има смисъл в това. Виждам, че си супер компетентен, но за пред тези където хал хабер си нямат от бизнес. Ползвал съм услугите на твои колеги и много добре знам за какво става въпрос, видял съм как изготвения супер подробен и успешен бизнесплан става за боклука още първия месец, видях и при конкурентна фирма как стигнаха до фалит за малко повече от година, отново поради подобни грешки на такива супер компетентни консултанти. Така че мен не можеш да ме впечатлиш с написаното.
Ще ти дам само един безплатен съвет - просто стани от компютъра, излез от офиса си накъде насред София и отиди на място при фирмите да видиш как се работи в реални условия. Не за друго, ами за да не пишеш глупости със този поучително-пренебрежителен тон. До тогава можеш да си гледаш табличките и числата, и да си запазиш ценните съвети за тези които ти ги искат.
Само още нещо ще напиша - за базата си прав по принцип- собствената база е доста скъп лукс и малко фирми могат да си го позволят, за това повечето от фирмите с които имам някакви взаимоотношения ползват бази под наем. В този смисъл суми от рода на 100-200 хил лв са достатъчни за започване на някакъв малък бизнес.
Не мисля, че има смисъл да пиша повече по темата - основна черта на българина е, че е супер компетентен по всичко, но най-вече по чуждите работи.

29.   28, ами давай, напиши един наистина дълъг коментар. Напиши го за едни 5-6 милиона българи, които ще ти бъдат много благодарни да им обясниш, защо едвам свързват двата края. Колкото до това какви услуги си ползвал, изобщо не си разбрал какво съм написал. Бизнесът и бизнес планът си е твой, ставаше въпрос за оптимизация, развитие и т. н. За да се стигне до началото на подобни процеси обаче, трябват читави данни, различни от записки по разни тефтери и приказки от сорта на "той шефът си ги знае". Да, наистина много хора фалираха. Фалираха, защото си нямаха и представа какво правят. Мислеха не как да развият бизнеса си, а как да прецакат служителите си например. Нямам за цел никого да впечатлявам, още по-малко пък теб или хора като теб, които третират работниците си по-зле и от крепостни селяни. Аз, за разлика от теб, освен в офиса ходя и на много други места, защото това ми е работата. Хубаво е обаче ти и "колегите" ти да отидете, и да погледате как се работи по белият свят. Отново повтарям, тези приказки с наемите и стартовият капитал може да минават някъде другаде. Един празен, абсолютно гол и не особено голям склад, тип хале в провинцията струва около 10 хил. лв. на месец. Много ми е интересно със 100-200 хил. лв. кое по-напред ще се обезпечи? !

30.   Не е нормално.

31.   29 - Всичко вярно, но не всяко начинание има нужда от халета.

32.   Ако ти се случва за първи път, щях да се съглася, че просто служителят ти е постъпил некоректно, но щом е за пореден път, явно все пак има нещо, с което отблъскваш служителите си. Не казвам, че е заради пари, може и нещо друго да е. Мен например ме дразни фактът, че шефовете се опитват да ми се бъркат в личния живот. Кой ме изпратил до работа, кой ме чакал след работа и т. н. Е, няма да напусна заради това, обаче ей такива неща дразнят доста. Та помисли с какво си нервираш хората за да бягат така. Защото ако всичко беше толкова перфектно, едва ли щяха да бягат панически и без предизвестия.

33.   29 защо точно аз трябва да обяснявам това? Аз и другите работодатели ли сме виновни за хала на който сме всички в държавата? Защо не попиташ политиците управлявали през тези 27 години, тези които провалиха прехода, разпродадоха държавата на безценица, тези които окрадоха еврофондовете и така нататък. Някой от тук коментиращите има ли си поне минимална представа от къде идват парите за заплати? Може би падат от "някъде" (и то в големи количества) и ние алчните работодатели понеже искаме да си прецакаме персонала им даваме само мизерна част от тях... Нещата са доста по сложни, тези пари трябва да се изкарат чрез това което се произвежда и зависят от много други фактори. Труда е стока като всяка друга и цената му зависи от пазара на труда, който пък от своя страна зависи от много фактори. Не съм икономист и за разлика от много тук коментиращи няма да обяснявам неща които не разбирам добре. При моето производство труда е малко над 10 % от всички разходи, основната част са материали, енергия, консумативи и поддръжка на техниката. Това, че седя и мисля как да прекарам персонала си просто нямам намерение да го коментирам.
А относно наема на халетата - ти сериозно ли го мислиш това? Изобщо имаш ли някаква представа от нещата които коментираш или тези модерни думички като контролинг, оптимизации си ги подочул от тук от там, както и всичко останало? Тук във форума може да ти ръкопляскат, обаче както ти казах на такива като мен не можеш да се правиш на интересен. Хале с площ 900 кв м, с някаква площ отпред и в сравнително прилично състояние струва около 2 хил на месец, и това край голям град, да не говорим за по-стари сгради от соца в по-лошо състояние в провинцията могат да се вземат за под 1000 лв. Ако някой ми даде за моята база, която е повече от едно голо хале и 3 - 4 хил лв наем няма да работя един ден повече.
Както казах вече в предишния си пост, след като тук коментиращите знаете много добре как стават нещата - регистрацията на фирма с начален капитал от 2 лв струва около 300 лв. Става за 1-2 дена и вече сте от другата страна. Банките с удоволствие ще ви отпуснат кредит стига да има какво да заложите и от там нататък сте вие. От вас зависи дали ще карате джипове и яхти, ще ходите всеки месец в Дубай или ще фалирате на 2-рия месец. Нямам какво повече да кажа.

34.   Ами, 33, ти изяви желание да ми напишеш един доста дълъг коментар, така че, пак ти казвам - заповядай! Много ще ти бъда благодарен, ако ми намериш едно халенце в Пловдив. Може и да не е 900 кв., може и наполовина да е, за 2 хил. лв. На един клиент много му трябва и много ще ти е благодарен. Намери ми го, пък после ще видим кой, на кого се прави на интересен.
Колкото до базата, нали досега си говорехме за наеми и че повечето хора ползвали активи под наем? Как така, сега базата вече е твоя? С какво я купи, с парите от апартамента ли? Ами, покажи ми и на мен, и аз да си купя такава, за толкова пари. Или най-вероятно си развил бизнеса си и парите са дошли от там. Ама нали досега твърдеше, че едвам оцеляваш. Кое от двете е вярното? ! И още нещо, понеже започнахме да си говорим с цифри. Казваш, че заплатите ти били около 10% от всичките ти разходи. Да приемем, че имаш 5 човека персонал. Не е възможно да имаш сериозно производство с 5 човека, ама нека са толкова. Да приемем, че брутната им заплата е 800 лева месечно ( много са малко, знам ). Това по мои скромни сметки прави 4 000 лева месечно. Отделно имаш и осигуровки за твоя сметка, които изобщо няма да ти слагам. Да речем, че типично по нашенски някои работят без договор, други на половин ден, осигуряват се върху минималният праг и т. н. Оставаме с 4 000 лева. Ако това са 10%, значи всичките ти разходи са 40 000 лева месечно. Сега идва по-интересното, колко време ще издържиш на тия разходи, ако както казваш си заложил апартамента и си взел 100 000 лева заем? ! Ми, май около 2. Та, за пореден път ти казвам, с риск да стана банален - тия приказки за лека нощ ги забрави. Самият им коментар е леко обиден.
И последно, какво може да заложи новоучредена фирма с основен капитал 2 лева или хайде, нека бъде собствен? Виж, ако някой гарантира за нея с друго имущество, на стойност доста по-голяма от 2 лева, вече е друго, и 2-та лева стават много повече.

36.   34, виждам че си губя времето да ти обяснявам неща, които ти би трябвало да обясняваш на клиентите си срещу съответното заплащане. Все пак заради другите четящи форума ще го направя.
Относно наемите - бях ти написал коментар с линк към съответните обяви, но не беше одобрен. Все пак може да се изчисли колко би бил един такъв наем. База - някакво хале с площ 5-600 кв. м парцел от 1-2 дка с някакви подобрения по него - настилки, огради и т. н. би струвала около 300 хил. лв край някой голям град или в близко до такъв село. Като се изчисли месечната вноска на такъв кредит за срок 15-20 год. наема на същия актив би бил в същия порядък. 10 хил може за нещо супер атрактивно или за база струваща милион или повече, но не и за това което говоря.
Относно моята база - някъде в предишните ми постове - 25, 28. 33 да съм написал, че аз работя под наем? Ставаше въпрос, че повечето малки фирми са така, което си е самата истина. От къде я имам базата ли - баща ми се занимава с бизнес от 91-ва, аз вече повече от 10 год. и за това време успяхме да си направим собствена база, макар че има нужда от още неща. Преди няколко години се наложи да сменя предишната дейност с промишлено производство, където за сектора в който съм нещата се оказаха доста по-различни от това което очаквах.
Написах първия си коментар, понеже масово хората си мислят, че бизнес автоматично означава, че парите текат като реки, а това не е точно така или се среща доста рядко. Както казах в предишните си постове, не е толкова трудно човек да започне някакъв бизнес, но дали ще стигне до успех вече е отделен въпрос.
Лично аз не съм започнал с кредит, такъв съм имал един път в живота си за не много голяма сума (около 50 хил. лв) и честно казано не мисля да повтарям. Колкото до това как се работи с малко оборотни пари пари - отговора е трудно. По-точно с бърз оборот на средствата - редовни продажби и без да се задържа много стока на склад. Когато има месеци да се работи основно на склад нещата стават сложни.
Имам чувството, че споря с трол, лично за мен темата е изчерпана и няма повече да пиша в нея. Това е от мен.

37.   36, аз не видях до момента нещо да си обяснил, освен глупости без покритие. Започна с това, че всеки можел да си открие фирма с капитал 2 лева. Да, точно така е. Ще си я откриеш и толкова. Ако отидеш в която и да е банка с баланса на подобна фирма с искане за кредит, ще ти се смеят с глас. Все пак, ако знаеш някъде по света да съществуват подобни банки, осветли хората, за да си изтеглят по едно необезпечено кредитче.
Второ, твърдеше, че със заем от около 100 хил. лева може да се започне сериозен бизнес ( производство ). В предният си пост съм ти задал прост въпрос, базиран на твоите 10%. Не виждам отговора, освен ако не ни светнеш как те първа започващ бизнес може да има редовни и бързи, направо скорострелни продажби. Тези оборотни средства ( 100 хил. лева ) не са малко, те са направо нищожни!
Колкото до базата, никъде не твърдя, че твоята е под наем. Ти започна да учиш хората, че повечето били под наем и един вид така се процедирало. Питах те, ти защо не процедираш така, понеже даваш такива съвети. Сега излиза, че и кредити почти не си теглил, но пък щедро раздаваш съвети.
Не знам какво са ти публикували или не, но черно на бяло няма нищо. И на складче за 300 хил. лева съм доволен в индустриална зона. В някое забутано село може и да има нещо порутено, но на подобни места не върши работа. В провинцията склад около 300 кв. метра почти без земя около него струва около 200 000 лева. И това са сгради на 40-50 и повече години. От тук нататък това нещо трябва да бъде оборудвано за производствени цели, ако изобщо е годно за такива.
Никой не е казал, че бизнесът е лесна работа, но аз продължавам да твърдя, че българският работодател се подиграва със служителите си и не работи за собственото си развитие. Не случайно провинцията тотално се обезлюди. Вече и общи работници не се намират. Останаха онези, на които и 5 000 лева да дадеш, пак няма да работят. Затова и ревете под път и над път, че нямало кадри. Ами, за 600 лева няма да има!

38.   В основата на всички проблеми е "бързото забогатяване". И работниците искат да забогатеят бързо и работодателите инвестират твърде много в бизнеса си, търсейки печалбата, или просто за да останат на пазара и поддържат конкуренцията.
А къде останаха потребителите? Къде остана морала и качеството в цялата тая помия? Не е ли всъщност заради тях всичко това?
-----------------------------------------
Не съм работодател, никога не съм и бил, наистина не мога да кажа от тази гледна точка как стоят нещата. Винаги преди да се махна съм предупреждавал поне 1 месец предварително. За сериозните работодатели съм работил и сериозно, по 3-4 години. Когато работиш толкова дълго за някой, трябва да си малоумен идиот да го оставиш на сухо.
Сега въпроса към автора. Къде спиш като наемаш хора, приятелю? Не си ли чувал за персонални качества, съвест и лоялност на персонала? Мен са ме учили от нищото на занаят, да ми дадат хляба в ръцете защото са ме видели, че съм съвестен и лоялен. Аз от своя страна не съм ги подвеждал и за всичките си страхове съм споделял със шефовете, щото имам морален дълг към тях.
А вие наемате готови и обучени кадри, които пет пари не дават нито за фирмата ви, нито са съпричастни към дейноста. И разбира се, че няма да дават 5 пари. Както е избягал от предната фирма, така и ще избяга от теб. Ку*ви всички станаха.
В някои държави без препоръки не става, например. Обади се на предните му шефове. Питай ги защо се е махнал от тях, имал ли е проблеми. Разучи предварително, недей да си наивен. Ако пък не можеш да се свържеш с предните му шефове, значи нещо крие и СВто му не е верно.
----------------------------------------------------------------------
Признавам си един път и аз така се махнах от двама малумници. Без предупреждение. Първия не ми плати заплатата. На всички даде пари, не и на мен. Никога не ме беше вземал насериозно, щото бях общак. 3 дни ме въртя, нарая трябваше да ходя до дома му след работа, за да го притисна. Разбира се, че повече няма да се появя.
А от втория- ресторант, бях барман. Всичките му сервитьорки така се махаха, щото той нямаше нерви и крещеше след всички. Даже и след 3 часа работа на новото момиче почваше да й крещи. Аз го търпях един месец. Никой не издържаше толкова. Накрая и аз си бих шута. Давах от себе си много, без да ме е карал. Даже и въобще не ми беше толкова до парите, а да се науча на занаят. От другаде си докарвах 6 пъти повече, отколкото той трябваше да ми даде. Накрая ми даде 100лв за цялата работа, щото съм си тръгвал и аз без да му кажа. Чудех се да се смея ли, да плача ли.
Та, авторе, понякога не е до пари, а до отношение.
Например от предната ми фирма(ИТ админ) за която работих 7 години ми казаха, че ако не си взема опреснителните изпити (зубрачески материал, който няма нищо общо с текущата ми работа) ще ме уволнят. На 2 от вътрешно фирмените изпити се провалях, защото нямах време да се занимавам с глупостите им. И те наистина ми казаха до декември(беше септември) да съм си намерил друга работа. Аз казах "така ли? , още от октомври тогава се махам". Те казаха "ама как така? ние за един месец не можем да ти намерим заместник". "Аз им казах, не ме интересува, явно вие нямате никаква представа в какво всъщност се състои работния ми процес, за да ми поставяте такива условия и да ме изнудвате на първо място. Да сте мислели като ми го казвате това"
Тогава прекия ми началник каза "Моля те, заради мен остани колкото по-дълго можеш, защото тия малоумници отгоре (от САЩ) ще ме натиснат". Аз му казах "Да, заради тебе ще остана до Ноември, ама заради онези селяндури, дето вчера са излязли от някакъв измислен университет в Орегон с менджърски дипломи и решили да се правят на шефове, без бъкел да разбират от администриране ше се махна"

Нека подчертая, че това което ме караха да уча, беше общ материал, който наистина не ми влизаше в работата, докато от друга страна аз поне 10 пъти съм им казвал какво желание имам да стана дори още по тесен специалст и очаквам от тях да ме пратят на техни разноски на обучение. Пари повече не исках, исках спонсорство. Исках да видя как фирмата се развива, че и аз с нея. Ама те буксуваха вече 5 години на едно и също място. И още буксуват и текучеството ставаше все по голямо и голямо. Даже пробния период увеличиха на 3 месеца, защото така или иначе никой не се задържаше толкова дълго. Всичко това започна да се случва откакто един много добър проджект мениджър се махна. Всичко тръгна назад. Сигурен съм, че и него не са се опитали да го задържат, а вместо това са се правили на интересни.

Друг пример е по-предната ми фирма, на която шефовете ми бяха българи. Главния ни офис беше в Сан Диего. Пенсионираха се и продадоха фирмата на 8 бесни капиталистически, американски свине. Откакто американци ни станаха шефове, продавачите ни се увличиха с 400%, като 90% от тях напускаха още същия месец. За една година 70% от 400000 крайните потребители се махнаха. Много от тях бяха клиенти от повече от 15 години. Продуктите ни се трансформираха тотално нелогично и не само, че никой не ги купуваше, ами това създаваше купища проблеми с съществуващите продукти и интеграцията им. Фирмата буквално се срина за една година, заради лош мениджмънт и алчност да си избият инвестицията колкото се може по бързо. Азсе махнах защото виждах как кораба потъва. И той потъна 1 месец, след като се махнах. Разбира се не съм се махнал веднага, а с предизвестие. Но имаше един дето един ден не дойде на работа. Супервайзъра му се обади. А той рече:
"не мога сега, гледам мача левски-цска"
"ами хич тогава не идвай повече щом е така"
"ок, няма проблеми"

Мисълта ми е, че демотивацията е основен показател за това колко му дреме на човек. А тя тръгва от цялостното състояние на фирмата. Ако фирмата е на загуба, има големи проблеми или шефовете не са оптимисти, така са и работниците. И за капак ако работника никога не е бил лоялен се маха просто ей така... ето ти отговора авторе. Така че да, не е само парите.

На сегашната ми работа например (в държава от втория свят) шефовете ме глезят. Дават ми подаръци за всеки местен празник. Водят ме на ресторант един път в месеца поне. Давали са ми и ваучери за "all-you-can-eat", за мен и гаджето ми. Тийм билдинги редовно, един път на 2 месеца. Кетъринг когато има повод или събрание. Рожден ден някой да има, винаги се отделя 1 час, торта се купува и човека на ръце се носи(т. е. отношението е към всички, не само към мен) Това сплотява и колектива и всички са радостни. Как да се махна, без да им кажа ми кажи?

Както и да е. Всички го виждаме. Липсата на морал и съвест ще събори капитализма във всички страни по света. Неизбежно е. Както в момент постепенно нещата излизат извън контрол, тогава всичко ще си дойде постепенно на мястото. Аз съм оптимист