Споделена история от На работното място |
Да се пробвам ли пак?
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1471 пъти
Привет, хора!
Пиша тук, защото не искам да товаря приятели с житейските си несгоди, а и честно казано ме е срам да го направя.
Работих 4 години в една фирма. Бих казал най-страхотната работна среда, която съм имал. Не го оцених навреме. Не оцених, сред какъв добър работен екип от професионалисти и приятели бях всеки ден. Мислех (или по-точно си налагах), че съм нещастен. Позволявах си да закъснявам постоянно за работа. Измислях най-абсурдни оправдания за това. Истината беше, че пиех и друсах по цели нощи. Дори понякога си позволявах да го правя и в работно време. Лъгах непрестанно колегите си, винаги намирах повод да им се подиграя, държах се надменно и арогантно. Въобразявах си, че съм хванал Господ за онова място, където и най-големите светии не биха се осмелили да го хванат. Както споменах, пиех постоянно, взимах яко амфетамини, намирах мимолетни връзки за през нощта, а оттам - на работа. Влюбих се в колежка, на която изобщо не и беше до влюбване в този момент. Полагах всеки ден опити да я унижа, вместо да разбера и уважа чувствата и. Попаднах в илюзията, че ме харесва и вместо да се държа като зрял мъж и най-вече като приятел, аз се опитвах да я манипулирам по крайно долен начин. Бях ла*но. Знам, че беше в следствие на пороците ми, които много изкривяваха представата и възприятията ми, но знам също, че това не е оправдание. Често не изпълнявах служебните си ангажименти. Вместо да потърся причините в мен, аз ги намирах в шеф, ръководство и колеги. Обещавах постоянно, но рядко изпълнявах. Длъжник съм както на шефа си, така и на голяма част от екипа. И това не е всичко. При последния ми чат с колежката, който беше наскоро, афектиран от това, че не получих желаната връзка, я обидих, дори се осмелих да я заплаша, че "ще си получи заслуженото".
Всичко по-горе изброено доведе до най-логичното - освободиха ме от работа по взаимно съгласие преди няколко месеца. Да отбележа отново, че бях ла*но. Въпреки че тази миризлива черта от характера ми все още се проявява на моменти, аз не съм онзи недорасъл и арогантен човек отпреди няколко месеца. Оттогава насам ходя по мъките, не мога да си намеря работа, разорен съм и имам да изплащам кредити и дългове.
Днес попаднах на обява от същата фирма, че отново търсят човек за позицията, на която работих аз. Много искам да се върна там. Знам, че ако получа още един шанс, няма да сгафя. Едва ли има голяма вероятност това да стане, но все пак, ако това се случи, не знам, с какви очи бих погледнал шефа ми и част от колектива, с който работих.
Хора, имам нужда от съвет, помагайте! Да потърся ли шефа си с молба да ме върне на работа и да си подам ли CV-то? Вие как бихте постъпили на мое място?
P. S. : Разбирам си от работата и ако не изпадам в крайности, си я върша качествено и отговорно.
|
