 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Какво е да си възрастен ?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2482 пъти
Какво е да си възрастен? Прочитайки този въпрос сигурно си мислите, че го задава някой 11-12 годишен хлапак, който тепърва започва да осъзнава някой неща за живота, но в този случай го задавам аз. 19 годишен младеж, който тази година завърши училище.
Балът ми беше преди седмица. Последните няколко месеца все си мислих за този момент, и как целият ми живот, който съм водил до тук ще приключи началото на това лято, но все си казвах да мине бала, пък после ще му мисля. Ето, че балът премина и вече от няколко дни си задавам този въпрос и все повече съжалявам, че безгрижният живот приключи.
Много младежи, още на 16-17 стават самостоятелни и се научават. да се се справят с трудностите на живота, но не и аз. До този момент получавах всичко на готово. По време на ваканциите бях пълен лентяй. Цяла нощ игри на компютъра, а след това цял ден спане и излежаване. Нямах никакви ангажименти и отговорности. Щом всеки ден се прибирах от училище на обед, научавах си на бързо и пак лентяйствах и витаех из облаците.
В момента след седмица започвам работа и много ме е страх. Знам, че това е животът и рано или късно настъпва този момент, но аз не мога да го приема. Иска ми се досегашният ми живот да не беше приключил. Самият физически труд не ме притеснява, факта, че всеки ден ще ставам в 7 и ще се примирам в 6 скапан от работа също не ме плаши. Плаши ме, това че ще имам отговорности и задължения, за които да мисля. Плаши ме това и, че вече няма да мога да правя това което си искам през целият ден докато съм ваканция. Плаши ме мисълта, че ще трябва да се съобразявам с шефове и колеги. Плаши ме и това, че ще си изгубя свободата да лягам и ставам когато си поискам. Винаги съм бил наясно, че този мой живот не може да продължи вечно. Осъзнавам много добре, че по този начин съм безполезен за семейството си и обществото.
Винаги съм бил домошар, не съм излизал толкова често с приятели, не съм "стоял" достатъчно на улицата, че да имам представа какъв е животът на вън и да имам житейски опит за да оцелея навън сам. Именно заради това ще уча задочно.
Разбира се през същото време ще работя и няма да бъда такава тежест на родителите си, но същинската причина, поради която избрах този тип на обучение, е че на искам да напускам дома. Както казах, цялата тази промяна, която би трябвало на настъпи ужасно много ме плаши, за това искам поне първата година да си остана вкъщи и да пътувам до близкият град само по време на очните, отново без да се налага да живея сам или със съквартиранти. Досега никога дори и дрехите не съм си гладил и просто не мога да си представя как един ден ще напусна дома и щя трябва да правя всичко това сам.
Знам, че това е част от живота, и не мога винаги да бъда безгрижно дете, затова съм приел и факта, че отсега нататък животът ми ще е такъв. Но не мога да приема едно друго нещо. Не мога да се осъзная, че съм на 19 години. Сякаш вчера беше денят в, който постъпих в гимназията и се запознах със съучениците си. Не мога да повярвам, че времето мина толкова бързо именно за това не мога да осъзная че вече официално съм възрастен и безгрижността ми приключи. Искаше ми се това да не беше приключвало или поне досегашният си безгрижен живот да го бях водил по достойно. Много ми те тежко сега, като си мисля тези работи, и само се надявам, когато започна работа, бързо да приема реалността и тези моя носталгия по "детството" да отшуми. Плачи ми се, като си помисля, че всичко беше до тук.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 4442af4ead |
|
1. Здраст авторе. Знам какво ти е. Пише ти младеж на 24г. Преди 5 години, когато аз завършвах и аз писах тема в сайта точно за това, но с времето нещата си улягат и няюа да ти прави впечатление. Даже на моменти ще ти е по-добре да си на работа, отколкото с приятелите ти, защото много от тях ще останат лентяй а ти ще напреднеш.
Нормални са тия неща :).
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 855b926970 |
|
2. Една майка трябва да научи сина си да готви, да си глади дрехите... Не като повечето мама да му прави всичко, да му сервира, да му измие чиниите. Няма да спиш до късно, трябва да се работи, но ще имаш собствени финанси.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: c1e8883d47 |
|
3. Има и плюсове тази ситуация. Няма да си зависим от другите, ще имаш свои пари и ще правиш каквото си искаш.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 3ec3faf0dc |
|
5. Ти казваш това, което страшно много хора мислят и усещат. Според мен с всяка нелюбима работа е така - мъка. Много е точен момента да разбереш в детайли какво точно искаш да работиш и да започнеш да си постилаш, така че колкото може по-скоро да го достигнеш. Пожелавам ти го от все сърце. Като не говорим само за предмет на дейност, а и работно време, дали да имаш работодател или сам да си търсиш клиенти, с колеги или сам, колко искаш да печелиш и колко свободно време да имаш.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 3a201226ef |
|
6. Свободата пак може да я имаш, но трябва да си намериш и разбработиш някакъв не много ангажиращ и стресиращ източник на доходи. За да се постигне това ще трябва да мине някакво време в труд, учене и премисляне. Добре е това да стане преди задомяване, защото със семейството идват още повече грижи и отговорности.
|
...
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 5eecc80e02 |
|
7. Добре дошъл в клуба! Да не мислиш, че и на мен ми е супер лесно и приятно, да се оправям с всичко сама? Ама нямаш избор. Сега тепърва започваш да осъзнаваш какво е да си възрастен и да носиш отговорност. Не искам да те плаша, но с времето става дори още по-тежко, защото сега носиш отговорност само за себе си, но един ден, живот и здраве ще станеш и родител и тогава да видиш какъв купон е! Така, че гледай от сега да се научиш да се справяш. Не е лесно, ама никак, ама това е. И аз искам да съм на 15 отново и мама и тате да се грижат за всичко, а аз само да си ходя на училище и после цял следобед да си се мотая и да играя компютърни игри, ама нямааааа. Така, че винаги ми става смешно като видят колко са ентусиазирани абитуриентите и какво броене и крещене пада. И на какво се радват толкова? Че от утре като ги удар животът ще дават мило и драго пак да се върнат в училище. Ама де толкова акъл на 18. Мислиш си, че сега вече можеш да правиш каквото си искаш, а накрая се оказва, че си по-зависим от шефовете си, отколкото в училище от учителите и родителите си. Защото пред мама може и да мине номера и да успееш да се скатаеш някой пък в училище, ама на работа цццц. Шефовете хич не са склонни да ти вярват на лъжите, че те боли корема когато всъщност просто умираш за сън и не ти се стои на работа. Та накрая се оказва, че вместо свобода на 18 се научаваш да си налягаш парцалите, че вече я няма мама да се погрижи за всичко.
Е, добре дошъл в света на възрастните! На моменти никак не е забавно, ама това е положението.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: caf11f10b1 |
|
8. Другия вариант е да натрупаш няколко милиона лева, след което да ги инвестираш в различни фондове и компании. Тогава ще може да се издържаш само от пасивния си доход. Справи така, че другите да бачкат за парите ти, а не обратното.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 5ef0cf667b |
|
9. Както и останалите са написали - добре дошъл в клуба. Разбирам те. Знам какво ти е. Вече съм на 25. И бакалавър, и магистър завърших. Ходя на работа и ангажиментите, и отговорностите си вървят ръка за ръка с това. За добро или лошо живота си е такъв. И аз понякога се чудя кога завърших училище, че дори и университет. Обаче времето си лети неусетно. В началото е доста трудно и шантаво, защото все още си сравнително малък - да не си дете, ама не може и да се каже, че си точно възрастен. Млад мъж си. Това е. Ще се справиш с всичко. Времето помага!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
