Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5, сугласна съм с теб, но на запад има нещо наречено практика, при това доста често фирмите идват и се представят в университета, работят с него. Последно имах семинар, в който трябваше да се направи проучване за реална фирма и тя си се възползва след това от резултатите. Такова нещо в Бг все още няма, а това е тъжно...
Лола

7.   Искам да отбележа нещо свързано с владеенето на чужди езици-изискване, което много често се среща в обявите за работа!
Значи имам усещането понякога, че не живеем в България, а във Великобритания! Езикът особено английският е важен, разбира се не искам да кажа, че не е, но чак да публикуват 70% от обявите на английски вече е прекалено! Не може за щяло и нещяло, български фирми-не чуждестранни да очакват от бъдещите си служители да владеят" перфектно" английски, и ако може и още два-три западни езика ще е супер. Ами преводачите-те без работа останаха! Защо фирмите не наемат преводачи? Защото не им се плаща на още един служител. Има толкона много длъжности за, които езика въобще не е толкова важен. На един счетоводител например за какво му е английски, при положение, че работи в българска фирма? Да не говорим, че някои кандидати с чужди езици не могат да си напишат автобиографията си на български без да допуснат поне 10 правописни грешки.

8.   Положението е доста по-различно от това преди 5 години, тогава не достигаше работна ръка, а сега е в изобилие. Друг проблем е, че образованието не отговаря на изискванията на пазара - сега всички завършват някакво средно и според европейски проучвания 80 % от абитуриентите стават само за обща работа. А общата работа далеч не е достатъчна за всички, тотално липсват занаятчийски професии от сорта на стругари, фрезисти и т. н. А завършилите профилирани паралелки нерядко показват завидно непознаване на материята, за което не може да се обвинява само образованието. Често присъствам на интервюта за наемане по молба на приятели или познати и забелязвам следните грешки на търсещите работа:
1. Кандидатът не е наясно защо иска да работи точно това, както и не познава детайли от работата, поне на теория, просто иска да работи нещо си.
2. Пълна неграмотност в представените автобиографии - грамотност не е необходима за миене на чинии, но издава нисък интелект, а при богатия избор на търсещи си е вид сито.
3. Чуждият език също се отнася към точка 2, често не е свързан с работата, а е само сито.
4. Външният вид - повечето момичета се явяват дегизирани като фолкпачаврите, което отблъсква работодателите - те търсят хора за работа.
5. Пушенето - никой не иска да пасе работниците да не излизат за щяло и нещяло на фас почивка.
6. Повърхностни отговори на най-обикновени въпроси, които работодателят задава инцидентно.
7. Пренебрежително поведение и отегчен вид с подтекст" Абе, ако опре до мен, няма да си домъкна задника тук, но нашите мрънкат" .
8. Липса на каквито и да било трудови навици, в това число и битови, което се улавя много лесно - често се е налагало работодатели с месеци да обясняват на пишман работници що е работно време, лоялност към фирмата и общ стремеж към просперитет на същата.
9. Неточността е особено дразнеща, масово се закъснява за интервюта, кой ще наеме такъв работник при това изобилие?
10. Липса на ясна мотивация за работата - работодателите се страхуват да наемат хора и след месец-два пак да провеждат интервюта.
Пак подчертавам, че изборът е много голям и е много по-лесно да наемеш млад човек с опит, отколкото тепърва да учиш някого, но всичко е индивидуално. Друг е въпросът за качествата на самите работодатели, както и за интелекта им, не е рядко да видите и такива с поведение на селски чорбаджии или самите те да не са наясно какво търсят и как да го търсят. Не са малко и т. нар. торби с пари, създаващи им високо самочувствие. Търсене му е майката, както казва номер 5 - доста е сложно. Пак сме в преход и докато се научим да мислим, а и да работим по европейски, много вода ще изтече. Не се отчайвай - и тук и в чужбина ми се е случвало да потропам на сто врати и чак сто и първата да се отвори.
Мечо Пух

9.   Първо аз съм на 100% съгласен с recruit-а, защото не само в България, където и да било, е много по-удачен вариант да се вземе готов (обучен) човек, който веднага ще може да започне да работи, и ще му трябва съвсем малко време за адаптация с новата система, с нови колеги и т. н.
За изискванията за езици, ми хора, особено по-младите, поставете се на мястото на вашите родители, те да не би да са имали шансът, който ние сега имаме да се обучаваме на езици, дори и виртуално в интернет пространството, да не говорим, че вече сме част от една общност, ние не сме онази малка-скрита от всякъде държавица, ние сме граница на голяма общност като ЕС, където езиците и в частност най-говоримият в световен мащаб език е просто задължителен, ще ви дам пример с една Австрия, където децата от първи клас ги учат освен на задължителният роден немски, на вторият най-говорим език в страната унгарски и английски, е нали се имаме за много интелигентна нация, защо пък и ние да не можем да научим по още един език да му се невидяло... , затова, че няма работа за млади хора, съвсем не е така, просто търсете и стажантски програми и бъдете малко по-актини в тях и работодателя сам ще ви забележи, аз съм на 29 години с 4 години стаж в Банковата система, започнах през 2005, като най-обикновен стажант фронт-офис, а до последно бях Продуктов мениджър в една от малките Банки в България, като веднага след приключването на стажа ми започнах работа в същият клон на същата Банка, в която бях на стаж, и започнах като касиер, след това малко бях и обикновен фронт-офис, след това вече в друга банка бях Кредитен консултант, а в последната Банка, в която бях започнах като Риск мениджър, а на втората година станах и Продуктов мениджър, да трябваше търпение, но и си трябват и усилия и малко инициатива и от вас, не може да разчитаме в условия на невероятна конкуренция на пазара на труда да седим и да чакаме Държавата да се гирижи за нас, вече комунизма си отиде, колеги, стегете се малко и не слушайте старите моля ви се, поне затова, за другите неща да, но... затова, че държавата трябва да се грижи за нас, айде да не е точно така ! ! !

10.   Здравейте, искам и аз да споделя моя опит със търсенето на работа. Но да започна с малко предистория. Ето какво се случва със младите хора в България. Докато учим здраво имаме планове за бъдещето, мечтаем, представяме си и се надяваме, че един ден някой ще оцени нашият труд и изведнъж край! Нямаш опит значи нямаш и място на трудовия пазар. Това е. Какво повече да направим. Ами нека да започнем курсове за изучаване на още един език, нека да изкараме шофьорска книжка или просто да се запишем на някакъв друг курс за преквалификация. Добре де и това ще направим. През това време ще сме сервитьори във кварталната кръчма или ще превиваме гръб на някое поле в Англия, но ние знаем че това е временно, защото учим и трябва издръжка. И годините си минават и във един момент вече не си сервитьор, ами си ''повишен'' във кухненси работник или мияч, защото вече и за сервитьор неставаш(стар си).
Търся работа вече няколко месеца и нищо. Напълно отчайващо е. Истината е че работодателите са дребни кокошкари или поне повеччето от тях и мислят как да печелят сега и на момента. По същия начин разсъждават и когато стане дума за наемане на служители. Няма да дадат шанс на младия човек, защото трябва някой да седи до него и да го обучава поне в първия месец. Заплата обаче той няма да даде и за ученик и за ментор. За това си спестява главоболието и си взима някой свой или някой все пак опитен. Това е! Навсякъде е така. Много обичам да виждам пенсионерки във държавната администрация. А младите да се редят във бюрото по труда и да се подписват и да им оказват психологическа помощ и наставления сякаш като са млади значе, че нещо са второ каество.
Нямам думи да опиша колко съм обидена и потресене от безредиците в тази държава!

11.   Номер 7: Счетоводителите, било то и на български компании, работят по Международни счетоводни стандарти, отделно от това самата българска компания има клиенти в чужбина, как ще разбере един чуждестранен инвеститор или клиент отчет написан на Български език.
Съгласен съм донякъде, че се прекалява с изискванията за владеенето на езици, но без тях вече не може, много голяма част от Българските компании вече излизат навън било то с ноу-хау и капитал, или с изнасяне на продукция или работна ръка на разменни начала с някоя чуждестранна компания.

13.   11, не си съвсем прав. Аз работя в чужда фирма, учила съм в чужд университет и имам правоспособност по IFRS, но нашата фирма в България избра Българските Счетоводни Стандарти. Счетоводната и даначна политика на една фирма се решава в зависимост от позитивните и негативните страни на системите. IFRS в доста държави в Континентална Европа вече взима да се отхвърля по принцип, защото при Стандартите са се наложили по-скоро британските интереси, а фирмите на Континента залагат на други принципи - примерно дългосрочния успех, вместо краткосрочните балансови манипулации. (виж Гърция)
Езикът не е проблем за фирмите, решили да развиват дейността си у нас. Дъщерните фирми предпочитаме да ги водим по националните стандарти.

14.   В България в момента е изключително трудно да се започне работа, още повече, че на повечето места искат хора с опит. Не се съобразяват повечето фирми с човека, с това дали е в неравностойно положение, дали има нужда от обучение, единственото, което ги интересува е как могат да извлекат полза за себе си, как могат да използват труда на хората без да има платят или да им платят, но малко! Но по принцип това е мисленето на всички в БГ, няма за какво да се възмущаваме!

15.   90% от работодателите в България са полуграмотни идиоти с престъпно мислене и нагло държание. Обявите им са пълни с правописни грешки. Нямат елементарно възпитание и не виждат по-далеч от носа си. Не знаят какво искат, но претенциите им са много високи. Търсят някой крайно изпаднал и послушен, за да могат да правят каквото си искат. Обикновено става така, че те наемат за дадена работа и ти се съгласяваш, а в последствие се работи на принципа " магарето носи толкова- колкото го натовариш". Какво може да очаквате от такива елементи. Безнаказани са и законът ги защитава понеже осигуряват работни места. НУЖНА Е ПРОМЯНА НА СИСТЕМАТА.

В You tube има интересни клипове и филми на Джак Фреско. Разгледайте ги. Поучителни са и ще променят мисленето ви по много въпроси.

17.   После виждаме някакви лица по новините да казват че определени проценти от младите са безработни. Една година не мога да си намеря работа, както казваш ти всеки уж ще ти се обади, но така и не го прави!!! За да се въртят парите в държавата тези проценти младежи трябва да са на работа( да подчертая, че после излизаме мързеливи и ставаме за присмех че сме глупави, а никой не ни дава шанс за развитие) за да получават възрастните хубави пенсии, пак ние младите трябва да работим, за да има пари в държавата пак трябва да работим.. от ден на ден не мисля за друго освен за чужбина и не че ще ми е приятно, но хората отишли първо не са се върнали и второ живеят както заслужават
тука и да стоим и да чакаме нещо ново ще си умрем съсипани в тая държава

18.   " За да се въртят парите в държавата тези проценти младежи трябва да са на работа" - Всъщност парите си вървят и много добре без работници. Добре дошъл в съвременната световна икономика! 10% от населението има стандарта на живот, които е имало 50% от населението само допреди 25 години, а на върха има 1%, които имат повече отколкото от 90% на "дъното". И тук говорим за развитите страна (към които и попада България, и ако някога си бил в Судан, ще знаеш защо).

19.   Образованието в България е на най-нормално ниво и предоставя всички налични познания. Работодателят просто трябва да наеме човека без опит - ако има достатъчно мотивация след няколко месеца той може би ще знае повече от него. Проблемът на българския пазар на труда са некомпетентните работодатели, които са твърде разглезени в нереалните си изисквания и не дават възможност на новите колеги да напредват. Също - скъперничеството на работодателите, които типично по балкански пръскат пари за глупости за сметка на работниците и служителите си.

20.   Боже, деца, вие знаете ли че в чужбина заминаха хора с висше и всякакво друго образование плюс огромен трудов стаж и работеха, а може би още работят ниско квалифициран труд.
На всичко отгоре трябваше да ги "обучават" примерно за тапия за чистач, когато те притежават диплома за висше образование, защото не им ги признаха.
Ето приемете, че пазара е пренаситен. Хубаво е че имате някакво завършено образование, но мислете и за това какво бихте работили като доброволци... примерно една година, може и повече. Не случайно има такива международни програми и младите хора там дори се самофинансират, за да участват и да помагат. Не мислете, че един работодател ще наеме всички, той може да наеме само определен брой на които да плаща.
Сега, мисля си ако, който има желание да работи се обърне към която и да е община в страната като доброволец, няма начин общините да не те вземат на работа, тъй като всяка община си има куп проблеми за решаване. Друг е въпроса, че някой трябва да организира, също и да ръководи съответните бригади, но ми се струва, че правителствените организации точно това се организират да правят. Възрастните и опитни хора от дадена община ще ви насочват и показват от какво имат нужда да бъде направено, а работата, усилията, и добиването на опит ще бъде от вас младите. А пък после, може и да продължите да учите, ако ви позволява положението, но някои може и да харесат работата, която работят като доброволци, за да продължат по-натам и като професионалисти

21.   Здравейте, ще ви разкажа за моя опит в чужбина. Аз владея 2 чужди езика- Английски и Немски, първият перфектно, вторият е малко ръждясал, но е на едно добро ниво. Живея във Великобритания.
Исках просто да ви кажа, че и тук не е много по-различно за хубавите позиции. Когато дойдох и си търсих работа ми беше трудно. Завърших висше образование в България и тук не ми звъняха дори за интервю. Имам приятели завършили тук и търсещи работа, които пак им е трудно да си намерят работа в сфера, в която нямат опит.
Истината е, че когато има излишък от работна ръка работодателите имат възможност да подбират т. е. да си изберат хора с опит за позицията. В чужбина имат стажове, но са или не платени, или ти покриват транспорта или плащат смешни пари- 50% от минималната работна заплата. Да фирмите идват и се представят, но обикновено накрая наемат студентите точно за тези ниски позиции. А трябва да си имал отличен успех и препоръки също помагат.
Питате се как да натрупам стаж, ами и аз съм си задавала този въпрос.. Но работодателите не се вълнуват, те искат подготвен човек. После пак може да има обучение, но въпреки това малко компании търсят някой без опит поне в подобна сфера. Истината е, че много ще помогне, ако през студентските години работите всяко лято- рецепция, в някоя фирма като асистент, дори за малко пари или без ще ви е от полза. Също и препоръките са доста важни. А ако можете да си намерите стаж без заплащане, но в голяма компания ще ви отвори много врати. Аз съм работила за без пари дори, но в сфера, която би ми свършила работа в бъдеще.
Работила съм тук във фирма като стажант без заплащане с уверение, че ако има позиция ще ме назначат след 4-6 месеца стаж и познайте след 5 месец назначиха една англичанка и аз си тръгнах след края на стажа...
Където има избор има и подбор!

22.   Номер 18 и сигурно се радваш, ти си харчи парите, останалите нека да умират от глад. Виждам, че не ти пука за човешкия живот.

23.   Браво №21, това за препоръките е много добре отразено и абсолютна истина. Никой никъде няма да те вземе без препоръки, дори и с трудов стаж. Значи това е много важен елемент от обучението. Ето ще ви дам пример със себе си, при моето обучение отпреди 20 години - освен задължителната практика по програма, която е определени часове, аз за моя изгода и научаване на професията ходех извънредно да работя и да помагам на персонала в избраната от мен служба. За сведение обучението си го плащах лично, и работех като си заплащах за това собствени средства. Помагах на хора, от чиито действия зависеше човешки живот. Повярвайте ми, колко благодарни ми бяха тези хора, мои колеги, когато трябваше да ги отменям всеки за по 15-30 минути, за да пият по едно кафе или цигара, и пак да застъпят да работят избраната от тях професия. Нито е лесно, нито е приятно, но си длъжен да си там да подкрепиш и професионалиста и пациента. Хора сме все пак и човешкия живот е един.
Така че млади хора, не се предавайте предварително. Просто вярвайте че, това е начина човек хем да учи, хем да знае, хем да работи избраната от него работа. А ако не му тръгне там, винаги може да се преквалифицира, и повярвайте всяка работа си има своите достойнства, защото знаеш, че го правиш за другите хора, за твоите братя и сестри, нали така?
Също някъде прочетох и тази идея, която се прилага в някои професии - човек да не е само тясно специализиран, а да може да покрива различни изисквания в рамките на една компания, което ще рече да не е твърдо на една позиция и при нужда да стават ротации или заместване. Това, като че ли навлиза все повече в изискванията на западните компании. Когато имаш повече умения и знания, не само езици, си много по-ценен кадър, защото на практика ти си над нивото на изискванията. Сега разбирате ли, защо не може да си намерите работа веднага? Също и заплащането, ако длъжността на която сте наети е по определена ставка, то ако ви ползват на по - ниско платена работа, ви плащат на по-ниска ставка съответно. Това трябва да го приемете, защото опашките на пазара са много.
Може да боли, но това е истината.

24.   №22, №18 не лъже и не те заблуждава, а просто ти показва пътя как да процедираш. Човек трябва да полага усилия, за да постигне нещо. Ето по телевизията питат един възрастен човек за пенсията му, и той какво отговори - че е на 70 години с малка пенсия и не е спрял да работи. Е как 70 годишните си намират работа, а 20 годишните - не? Ами просто е, човека е само на пенсия и пак дава труда си. Това ако не е поучително, кое друго?

25.   Кое му е поучителното, че е на 70 и взима пенсия и при всичките си здравословни проблеми отива да работи защото след 40 години трудов стаж му дават пенсия колкото джобни. Какъв е мотивът да работиш в България конкретно. След като това, което взимаш не ти стига дори минимално за живот в повечето професии. Това не е повод за гордост. Преди 7 години дори не съм си мислела да заминавам където и да е. Сега тази мисъл ми се върти по-често. Може и никога да не реша. Въпросът е защо на милиони българи им се наложи да заминат.

26.   Хора, в голяма степен е до нагласа и самочувствие. Но и до квалификация. Добрите новини са, че тези неща не са константа и се променят. Ще споделя това, което съм научил от опита и наблюденията си досега. Някои ще решат, че се правя на многознайко, а при тях няма да стане, защото там нещо си, други може и да се замислят и дори на един човек да помогна с малко, значи постът си е заслужавал. На 30 години съм, икономист по образование, сменил съм няколко професии и в момента съм програмист. Получавам седмично поне три писма с предложения за интервю. Затова си мисля, че може да съм от полза.
С механизацията и компютъризяцията все повече се отваря ножицата между квалифициран и неквлифициран труд. Не казвам, че е добре, но това са фактите. За това способства и некачественото ни образование. За съжаление и повечето български фирми нямат нагласата да инвестират в обучениет на кадри. И от една страна има много хора, чакащи на опашка да станат продавачи в бензиностанция, а от друга - страшен глад за квалифицирани кадри.
Първо няколко общи съвета към всички:
1. Научете английски. Без оправдания - за всяка читава длъжност го искат, независимо дали ни харесва или не.
2. Ако няма работа във вашето населено място, помислете за местене в София или чужбина. В София има много работа. Не сме дървета, местим се според ситуцията.
3. Не спирайте да учите и да покачвате квалификацията си. Диплома по мениджмънт на туризма от Ботевградския университет не ви гарантира нищо. Висшето вече тежи много малко. Учете за реални знания, умения - курсове, сертификати. Не съм спирал никога да уча нови неща.
4. Ако във вашата сфера няма работа, преквалифицирайте се. Без значение на каква възраст сте. Познавам хора, които и на 55 изкараха курсове за моряци и се качиха на кораби.
5. Връзките са важни. Но се създават. Търсете начин да се запознаете с хора от бранша, в който искате реализация. Не крия, имам връзки, но създадени от мен самия, не наследени от родата.
6. Бъдете с позитивна нагласа и високо самочувствие. Много си личи по интервютата.
7. Занимавайте се безплатно с това, което искате да работите. Примерно, ако искате да сте уеб дизайнер, направете няколко сайта. Не е нужно опитът да е работен, това също ще се брои.
Сега ще ви споделя и няколко конкретни идеи за професии, в които има реализация:
1. Програмиране и QA - ако имате добро логично мислене и сте старателни, с курс от 3-4 месеца можете да станете стажанти, а при обучение 1-2 години ще знаете достатъчно за да започнете редовна работа. Има достатъчно школи и учебни материали в интернет. Много се търси и плащат добре.
2. Морски професии - тежка работа, но добре платена и им трябват кадри. Има курсове за моряци, камериери. Ако сте много амбициозни и запишете висше в тази сфера, вече може да се качите и като палубни офицери или механици, където говорим за много пари (10к ). Баща ми на 38 за пръв път се качи на кораб и на 50 беше вече капитан.
3. Международни шофьори - изкарайте С и Д категория. Търсят се много и дори без опит човек може да почне, макар и за малко пари в началото. После става добре.
4. Чужди езици - все повече компании изнасят тук кол центрове и други услуги. Научете английски още един език.
Ще следя темата и ще се радвам, ако някой има конкретни въпроси към мен и мога да бъда полезен. Успех хора и горе главата! Животът е труден, но човек може да го пребори.

27.   Защото не ми трябваш, за това. Младата ти възраст е по-скоро пречка, отколкото нещо друго. Младите са по-малко организирани, обичат да прекаляват с чашката и наркотиците, а загубата на работното място, не е такъв проблем за тях, отколкото за някой семеен, следователно не гледат много сериозно над заетостта си. Нямаш опит, нямаш умения, а на мен ми трябва човек с опит и с умения. Затова взимам втория човек. Край на историята.

28.   До №25
Разбирам че, от написването на дадено обяснение, винаги може да се тълкува многозначно. Значи всичко е в нагласата на мислене и разсъждение, нали?
Това за 70 годишния човек, който взима пенсия не означава, че той взима и пенсия и заплата, а отговора му беше, че не го мързи да работи каквато и да е работа след като е само на пенсия. Разбира се има и другия вариант - работещи хора на пенсия заплата.
Ставаше въпрос за твоя случай. Ето последвай съвета на №26 - мисля, че е много подпомагащ. Знаеш ли какво улеснение е някой да ти даде правилна насока и подкрепа, защото не забравяй, че може и никой да не отговори... тогава какво правиш?
От някой, който е минал по втория от гореописания път.
---------
Цитат: " Какъв е мотивът да работиш в България конкретно. "

Отговор: "А какъв е мотива да работиш извън България"?

Продължение на отговора:
"Имаш ли на кой да разчиташ? Наясно ли си с условията на работа или тръгваш слепешката, без куче и бяла пръчка? Имаш ли предложение за работа? Имаш ли идеи, какво точно ще предприемеш като излезнеш извън България, защото много хора тръгваха уж за житата, а се озоваха в пустошта, И ЗНАЕШ ЛИ КОЙ ИМ ПОМОГНА? Доброволци.
На кой оставяш близките си? Няма ли да ти е мъчно за майка, татко, брат, сестра, хора които може и да не видиш повече на този свят? "
---
Чуйте, деца, много хора плакаха и се върнаха в България, и в техните си страни и това е истина.
Живота е един и го живейте сред близките си. Никой приятел или приятелка, не са повече от майка и баща, които са те създали и единственото от което и те имат нужда е да ги обичате, както и те вас. Помогнете на тях, вашите майки и бащи, баби и дядовци докато са сега с нас/вас. Това е... и както е казано в дебелите книги "всичко останало е от лукаваго".

29.   Искам да добавя, че преди 2-3 дена видях обява, че търсят продавачка на бул. "Дондуков", след улица "Бяло море". Обявата е закачена на едно дърво и пишеше 5лв. /час.
Явно е регионална обява. За който го интересува.

30.   26, моля те, отговори ми на един въпрос. Аз съм юрист о образование, два езика, отличен успех, някакви стажове и т. н., но никой не ме наема. Искат ме за интелектуален общ работник по 10-12-15 часа на ден за по 500-600-700 лв. максимум. Тежко е и работа почти не се намира.

Интересно ми е. Ако запиша курст и уча няколко месеца (2-3-4 месеца) HTML, CSS и JavaScript това ще бъде ли достатъчно да започна някаква работа в тази сфера поне колкото да изкарвам пари, с които да се храня и да си плащам квартирата (едни 700-800 лв. стартово говоря)? Мислиш ли, че това ще е възможно? Моля те да ме насочиш към език, ако ти е възможно. Какво програмиране да уча най-добре, за да съм сигурен, че мога да започна някаква кариера в програмирането? Някои хора ми твърдят, че се изкарват пари, но има и безработни дори в тоя бранш... вярно ли е, че основните знания ти стигат да те вземат поне на ниска позиция в IT? На мен ми е трудно да спра да работя каквото работя в момента, за да се отдам изцяло на iT и това ме прави много бавен и неефективен в ученето. Т. е. ако мога да науча основното за няколко месеца, ще мога ли да си намеря работа за 700-800 стартово, за да използвам практиката си в работата като по-нататъшно обучение? Ако, да, как ме съветваш да подходя. Моля те да отговориш, че с право в България не се получава без връзки. Мн. е тежко, а смятам, а не искам да живея чак толкова бедно :(

32.   От авторката на 25. До 26 оценявам съветите ти, подобни съвети съм чела и преди в този сайт. Полезни са не споря. Но междувременно, докато си повишаваме квалификацията стоим безработни. И не можем да намерим дори обща работа в голям град. Ако може да дадеш съвет за тези хора, какво да правят?

Към номер 28, благодаря ти за съвета. Разбирам гледната ти точка. НО първо не съм хукнала да ходя никъде все още :) И най-вече това да се преместиш да живееш в друга страна, не е краят на света. Мисля, че гледаш а това твърде драматично. Ако не ти харесва някъде, винаги можеш да се върнеш тук. Колкото до близките, познавам много хора, които се виждат рядко с близките си роднини в същия град. По-рядко отколкото, ако живееха в чужбина.

33.   Моля авторите на 26 и 28 да коментирате изказването на бг работодател коментар 27.

34.   Истината, според мен, е че трябва да работиш каквото ти падне. Лятно 2-3 години, спестяваш, усъвършенстваш се, физически, визуално.
Добиваш опит в работна среда, комуникираш с колега. Като се почустваш по-подготвен, търсиш подобна работа на тази която искаш може дори да е косвено засегната от твоето желание
Дори с цената да живееш с родители те си, което, не е "готино" според мнозинството от младите хора. Според мен всеки префасонира знанията си, или нещата който мисли че знае с заплатата, която взима, което е грешно. Животът не винаги е честен, особенно като сме в криза, макар и отдръпваща се, направи така че да стане честен, или дори малко в плюс за теб, след време.

Подкрепям коментар 27. И само в добавка не е срамно да те уволнят, аз съм компютърен инженер, магистър, и съм точно в тази ситуация. Знаещ, но много хаутичен, на места питам повече, на места не се намесвам правилно, чисто вербалната ми комуникация куца. Работодателят си казва: "Имам още 25 кандидата, все някой, ще е по-добър. Чао". Младите хора искат всичко и веднага.

Темата за програмирането е много обширна. Моя опит е че просто трябва да "изядеш" 4-5 книги, след това ги прилагаш като знания за съответния кетап и след 2-3 месеца започват нулите. Само че за да ги изядеш трябва постоянство и много воля. Младите хора не умеем да се самоанализираме и усъвършенстваме и това е основния проблем.

36.   До №32 от№28
-----------------
Цитат: " Но междувременно, докато си повишаваме квалификацията стоим безработни. "

Това дето си го написала, как се разбира или какво имаш предвид?
По времето на Жозефина, квалификация се даваше след положен труд. Сега какво правите?

37.   №27 примера ти не е удачен за кандидатстване за работа, по-скоро се опитваш да пишеш проза.
Опитай с поезия.

38.   26 съм,
Номер 30, познавам хора, които с 3-4 месечно изучаване на HTML, CSS и JS започнаха работа на стажантски позиции. Говорим за интензивно обучение обаче. Аз лично съм завършил СофтУни, но там се учи година и половина. Ако ти трябва бързо решение, може да запишеш IT Talants, там лед 4-месечно обучение ти уреждат интервюта за работа. Ако не стане там, има и други школи - СофтУни, Телерик, СофтАкад. И след четвъртия месец търсиш работа. За езика няма особено значение, а и научиш ли един, лесно се сменя после. Писал съм на какво ли не. Трайно безработни програмисти не познавам поне в София.
Номер 32, трудно мога да дам конкретен съвет, не съм изживял това, което всеки изживява. Хората са различни. Един приятел например, макар и на 28, срам не срам се прибра при родителите си. Поне гладен да не стои и да има покрив. И там учи една година дистанционно програмиране. И се справи. Ако вече човек съвсем няма при кого да остане - приятели, родители, партньор, не знам какво да посъветвам, освен емиграция. Но в София поне ми е много трудно да повярвам, че не може да се намери и обща работа. Като цяло, ако няма работа, по-добре човек да учи, отколкото да бездейства.
Номер 32, какво да му коментирам на 27? Човекът гледа от собствената си камбанария и е прав за себе си. Аз като се знам на 20 какъв бях, не бих се наел. Едно е човек, който плаща наем и храни семейство, друго е такъв, който живее при мама и заплатата му е за джобни. Харесва ли ти или не, това са реалностите. Но вече е твое решение дали ще се оплакваш, фантазирайки си как убиваш с камъни някой като 27 или ще си вдигнеш квалификацията дотолкова, че да искат да наемат и теб, и някой 40-годишен с твоите умения, че да питат и за още.

39.   Номер 19, щом твърдиш, че образованието в България е на нормално ниво, явно никога не си стъпвал в български университет. Аз съм завършила бакалавър в СУ, който уж се води престижен за българските стандарти, след което магистратура в чужбина и тук все едно си на друга планета. Нивото на СУ е плачевно, а кой знае какво е в университетите извън София. В България все още се преподава по комунистически модел и образованието е трагично. Студентите са принудени да зубрят огромни количества информация, повечето от която е напълно ненужна. В чужбина се залага страшно много на практиката, което е основната разлика. Преподавателите са млади, готини хора, а не вечно намусени лелки и чичковци, на които отдавна им е време за пенсия. Съжалявам за тона, но просто твърдението ти е абсурдно. В чужбина за 1 година научих повече, отколкото за целия си бакалавър в България.

40.   До 39 - Частните университети са на добро ниво, често използват модели на обочение на интернационално ниво.

41.   До №39
-------
Хубаво написано обяснение, но не едното за сметка на другото. По-добре звучи и има смисъл, ако се комбинира в обратния ред.
Първо отиваш да практикуваш при младите готини преподаватели, а после в СУ при вечно намусените лелки и чичковци. Ще видиш, че ще го помниш до живот.

42.   Да напомня един факт, 80%а от работодателите в България са с основно и средно образование (по официални статистики). Нормално е те да не знаят какво се учи в университет, да не са много образовани. Но лошото е това, че не се отнасят добре с учените хора. Мислят си, че университет се завършва лесно. Не е така, това са 4 години. Ако си учил в нормален университет, а не измислен или Свободния. И не си си купил диплома, то значи си положил определено ниво труд, четене и доста средства за такса и учебници.

43.   Готин, никой не го интересува 4 или 14 г. си учил. А какво можеш, за да си полезен!

44.   Нека да добавя към горните коментари.
Някъде ми попадна информация, че Софийския Университет се стреми да бъде сред стоте най-добри в света. Това звучи доста амбициозно и обнадеждаващо.
Аз бих заложила на тази амбиция и стремеж, подкрепяйки тази страхотна инициатива.
Това ще повдигне и рейтинга на най-старото учебно заведение в България в стремежа му да бъде сред най-добрите.
Нека да докажем, че тука няма само намусени лелки и пияни чичковци, а истински хора, които радеят да прославят българското университетско образование.
На слука.

45.   Искам да отговоря на някои коментари, в които се пише колко лошо било българското образование и как излизали неуки от университетите. Тогава защо българите със същото това българско образование се котират навсякъде по света, във всякакъв бранш и са уважавани с уменията си. Нека някой отговори!
(Ще дам пример имам близки и познати, които работят в големи компании и преподавател в университет и не са само тези два примера)

46.   Предложете на интервюто да поработите една-две седмици без заплащане, за да бъдете въведени в работата и да навлезете бързо. Имайте и нагласата, че новобранците обират лошите смени и работят на Великден. Нека това също да е ваше предложение за първата година - уикенди и празнични дни. Покажете готовност да се обучите в движение, не за сметка на шефа. И ако ви я дадат - използвайте я, а не да си кажете, като не ми плащат, ще си пия кафе. Това трябва да е най-интензивното време. Правете си записки, снимки. Последните три дена проявете инициатива да подмените някого за една почивка или по-дълго, да не сте само наблюдатели. Успех.

47.   42 - Защо учените хора на започнат собствен бизнес? Нали са по-умни. Не трябва ли да са доминиращата част от обществото?

48.   Защото в България на почит са неуките към коментар 47. Виж работодателите според статистика 80%а са с основно и средно образование, като някои от тях не са и много умни. Да не казвам какви примери знам. Но колкото си по умен и учен осъзнаваш колко голяма отговорност носиш като собственик на бизнес и не всеки се решава. Докато, когато не си учил не знаеш негативната страна, мислиш си всичко е лесно и правиш повече рискове. А за да успееш с бизнес особено си трябва и да поемеш риск, няма как.

49.   Подкрепям коментари от №44 до №47, браво точно това е водещо в света.

50.   До 42
За кой Свободен Университет говориш?
Не съм съгласен да се категоризира по университет, много преподаватели четат в различни градове.

До 47
Доминиращата част от обществото не са 20%, а 5-6% Това е Българска статистика.
Може да си умен и да не си от толкова богато семейство, че да започнеш такъв бизнес, в моята сфера бизнеса почва от 100 бона нагоре. Това е за среден бизнес.

51.   Имах предвид частните свободни университети в България има в различни градове. Преди години бяха на ниско ниво, сега започват да се изравняват с другите университети, но знанията, които ти дава всеки нормален лицензиран университет в България са достатъчни, за да работиш навсякъде по света, като знания. Естествено, когато ходиш на лекции трябва да учиш, освен това след завършване човек трябва да продължи да се информира по новостите с своята сфера на работа. Образованието в България не е на толкова ниско ниво колкото го описват някои.

53.   50 - Доминиращите са 200-300 души.
Волята и ума винаги ще намерят начин. В България, кой има исторически богато семейство? Повечето хора, притежаваха по една панелка, само преди 25 години. Да, имаше много с червените куфарчета, много с бухалките, но има и много, постигнали богатство с двете си ръце и бистрия си ум.

54.   Ако се върне Държавния Стандарт в Образованието...

Първо)-няма да има "толкова много ВИСШИСТИ, пардон Магистрати, КОИТО ДА СЕ ЧУДЯТ ЗАЩО НЕ ГИ ВЗИМАТ НИКЪДЕ.
Второ)-няма да има толкова много дублиращи частни фирми да правят "сирене и кашкавал и други произведения на и""изкуството"". "
Трето-ще има осигурена Държавна работа(но да се разберем - БЕЗ ТАКИВА КАТО "ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат") - Това са гнусни подстрекаващи глупости, които водят само до разлагане на морала.
Четвърто-който не работи, учи и учи работи заедно, ще има да се чуди защо не го взимат никъде.
----
Така частния сектор ще си съществува с най-добрите, държавния сектор с всички, които имат желание да работят нещо, а тези които не искат нито едното, нито другото - може пък да размислят.
--
Всичко подлежи на рециклиране.

55.   с доста неща, които са казани тук съм съгласна, с изключения на ето това:
'Едно е човек, който плаща наем и храни семейство, друго е такъв, който живее при мама и заплатата му е за джобни. '

Какво значение има дали човек е семеен или не, къде и с кого живее и как ще си харчи заплатата!
Не е ли единственото важно да върши работата качествено и да не мрънка да го освобождават по - рано или пък сутрин да закънява.
Който храни семейство си е само и единствено негов проблем - ако е стигнал до там, че да го счита за проблем разбира се.