 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Раздвоение по кой път да поема!
преди: 8 години, 28 дни, прочетена 1757 пъти
Здравейте,
аз съм момиче на 20! Уча Психология и отдавна тръгнах по този път поради лични причини! Още на 15 започнах да посещавам семинари за личностно развитие и себепознание! На 17 години започнах да асистирам на тези семинари и това много ми харесва, защото постоянно работя върху своето самоусъвършенстване. Не получавам никакви пари за асистирането и доброволстването, както и за организацията на събитията. Правя го, защото ми харесва. Още на 17 си пожелах да се уча от точно определени хора, това ми е мечта! А именно да ме обучават и да работя с тях! Мисля, че едната психоложка знаеше това, виждаше го но изчакваше. На скоро говорих с тях за моето желание! И единия човек ми каза, че ще ме обучава, но лошото е, че до момента не виждам никакво желание от тяхна страна. Ходя на още две места, където стажувам и виждам разликата. При другите хора има приятелски разговор, обучават ме с желание и радост, отговарят ми на въпроси, запитвания. При тях работя с деца аутисти и те обсъждат всичко с мен, направляват ме! А от хората, с които искам тъй силно толкова време да работя все оше не виждам такова желание и интерес. Чудя се дали аз да ги търся или да изчакам те да ме потърсят. Имам чувството, че ме държат на разстояние. Когато говорих с тях им казах, че те за мен са велики хора, от които искам да се обучавам и да давам от себе си всичко. Ще продължавам да подкрепям тяхната дейност и техните мероприятия, но искам мнение от Вас, да продължа ли да ги търся като треньори или да изчакам да ме потърсят те? Кое е по-правилно? Треньорът да търси ученика, или ученикът да търси ученика винаги?
Благодаря ви предварително! Поздрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 27 дни hash: cab7c3c0ab |
|
1. Ти сама, ще усетиш правилният човек, този който се радва че се интересуваш и желае да сподели и да те учи. От другите няма смиъл.
|
| преди: 8 години, 26 дни hash: a59340eda7 |
|
2. Тези хора, на които доброволно помагаш, те използват и виждат в теб съперник, който може да им вземе препитанието и бизнеса. Затова и не те обучават. Не се занимавай повече с тях. Те не са искрени с теб. Страхуват се от теб. Отиди при другите, които ти помагат.
|
| преди: 8 години, 26 дни hash: af7c422dd1 |
|
3. Ако искаш да научиш нещо, ти си тази, която трябва да се бута и да задава въпроси. Все пак ти имаш интерес да се учиш.
Друг е въпросът, че някои хора си стискат занаята и смятат, че предадат ли на друг от своите знания, ще ги изместят. Не знам дали случаят е такъв, но е възможно.
Затова, гони си целите ти и не разчитай, че някой ще те избере или ще дойде да те учи по собствено желание...
Успех!
Ж28
|
| преди: 8 години, 25 дни hash: 7021642196 |
|
4. Виж сега: Едно е треньор, спортист, съвсем друго е в твоята ситуация!
На първото място са те видели като индивид, който им върши цялата работа без да иска нещо в замяна и е доволен на едното обещание, че ще го научат на нещо. " Тате ще ми купи колело, друг път! ", познато ли ти е?
Щом на другото място ти помагат, отзовават се, виждаш желание и от тяхна страна, то какво се чудиш тогава?
Аз съм член на политическа партия и аз като тебе си имах идоли, от които исках да се уча, да черпя знания, но в един момент се оказа, че този, който аз смятах за велик е предател и през цялото време е лъгал всички ни. Естествено разбрах, че той не може да ми е за пример. Понякога сам може човек да си е учител, когато просто наблюдаваш отстрани и сам отсяваш нужна и ненужна информация. Аз на много неща по този начин съм се научил. Когато учих педагогика, имахме и обща психология. Ходих в часовете и практиките на психолозите, дори веднъж бяхме на практика в затвора. И така със слушане сам си прецених кое ми е нужно и кое не е.
Работата с аутистите е много сериозна и сложна. Ако се научиш на подход към тези деца и да общуваш с тях, вярвай ще станеш много добър психолог. Покрай тях ще се научиш и на подход към хората с други увреждания. Трябва да ти кажа, че голяма част от населението, педагозите и доста от психолозите не знаят как да подходят към тези хора. Аз сегасъм правист, но познанията ми по психология ми помагат много.
Успех ти пожелавам. Работи с тези, които също имат желание да работят с теб. Помагай на тези, които също искат да ти помагат и приемат твоята помощ. Не се оставяй да бъдеш използвана.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
