Споделена история от На работното място |
Бъдещ лекар, настоящ човек
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1263 пъти
От вчера си задавам един въпрос и само един отговор ми идва в главата.
Познато момиче, с което се засичаме на работа. Постоянно усмихнато, чак очите му греят. Работи като болногледачка в детско отделение. Засичали сме се в някоя смяна, но не сме имали време за приказки освен поздрава. От време на време, когато разбера, че от една нощна, вечерта отново е на работа, скривам порцията си храна и я оставям да хапне. Та тя е едва на 22. Снощи така се случи, че се засякохме за по- дълго време и се заприказвахме. Оказа се, че момичето учи за лекар, остават й две години и след това ще избере специалност педиатрия. И се питам :
Какво накара това момиче да избере медицината и то педиатрия, където знам, че заплатите изобщо не са високи, базата понякога е много лоша, условията не са добри, а и родителите искат специално внимание само за своето дете. Питам се какъв е този характер на 15 години да си решил с точност какъв да станеш и да следваш мечтите си. А момичето ми каза - имам възможност да уча без да работя, но избрах да тръгна от най- ниското стъпало като болногледачка, въпреки, че няма ниски и високи стъпала, когато се грижиш за бебета. Така се влиза напълно подготвена за една професия. Когато знаеш всичко.
Аз пък се радвам, че виждам как се раждат истинските лекари. Пожелавам й успех.
|