Споделена история от На работното място |
Проблем в работата
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1645 пъти
Здравейте скъпи читатели! Обръша се към Вас човек, който се нуждае от Вашето разбиране, подкрепа, съпричастност относно проблем в работата. Надявам се да ме разберете правилно. Пише ви един отчаян човек, който се нуждае от съвет как да постъпи. Аз работя в много хубава институция. Имам си началник - пряк ръководител. В началото всичко си беше наред нямахме големи спречквания. Говорихме и служебно и лично. В някои случаи и ежедневни неща си говорихме двете. Изведнъж нещо стана допуснах много грешки. Грешките дойдоха от това, че аз преживавях трудни периоди и имах малко опит. Имала съм придобит опит, но като Стажант. За първи път работя в съответната институация и е нормално и човешки да допускам грешки, защото ми трябваше време да се отчупя и да свикна с новата обстановка. Грешките дойдоха още в началото поради липсата на опит и трудните периоди. С течение на времето аз се промених много заради всичко, което преживявах си смених и отношението и поведението и държанието. Моята началничка забеляза промяната в мен. Отначало бях добра, мила, учтива, уважителна, а после нещо се промени в мен самата станах по-колебаеща се, по-неуверена заради всички тежки моменти, които преживявах. Получавах заплахи за живота си много хора ми причиниха зло и това ме промени и след всичко това аз станах лоша към началничката си много зло и причиних, защото едно момиче от университета в който учих ме заплапваше точно, когато започвах работа в институацията където се намирам в момента. Заради това момиче аз адски се промених към прекия си ръководител. Отделно аз по едно време си мислих, че има проблем между нас двете и исках да го изясна с моята началничка при което на едно събиране без да искам намесих името и пред доста хора и я злепоставих и изложих пред тях, което е недопустимо. Не е правилно така да постъпвам спрямо човек пред когото съм отговорна относно задачите, които ми възлага и пред когото се отчитам за работата си. не бях такава отначало. От този момент, когато злепоставих и изложих прекия си ръководител и намесих името и и от момента в който по-погрешка я критикувах пред колегите си смени отношението към мен. Също така и издънките, грешките, провалите, гафовете допълнително и промениха отношението към мен самата. Не исках така да става. Обаче аз направих и нещо много гадно Предадох моята началничка с хора от институацията като намесих името и и пред тях я критикувах и я злепоставях и излагах като намесих името и и като споделих в яда си след всичко, което преживях тоест заради тежките ми моменти и заплахите, които ми налагаха странични хора и, които ме тормозеха и след спречкванията между нас двете казах неща против нея, но не го направих нарочно, а без да искам бях бясна, ядосана, съсипана, яростна. Като разбра какво съм и сторила и си смени отношението към мен. Като че ли и е трудно да осъществи контакт с мен. Даже и се скарахме двете заради всичко това, което и сторих и имахме спречквания. И за капак моята началничка като че ли избягва разговор с мен не ми говори през определен период от време имам чувството, че страни от мен избягва като че ли да ме гледа в очите. Имам усещането, че ме мрази вече и не ме понася. Имам чувството, че ме наказва и за лошото ми поведение, държание, отношение и заради всички грешки, издънки, провали и гафове. Много я изтормозих така като постъпих по този долен начин, а ней-много ми тежи предателството към прекия ми началник. Съжалявам за това предателство! Не исках да я нараня по този начин! Постъпих така, защото аз преживях много лоши неща и, защото мислих, че има проблем между нас двете. Аз се опитвам да се държа добре с нея и гледам да не и противореча и да уважавам мнението и решението и да не я притискам, провокира, ядосвам и предизвикавам. Боли я и е гадно аз го виждам, че точно аз нейният работник, подчинена и слуцителка и го направих. Боли ме и мен, че така постъпих. С нищо не заслужи всичко това от моя страна. Ние двете имаме служебни взаимоотношения Началник - Работник Пряк ръководител - Работник. Когато и мине и се успокои започва сякаш да ме гледа в очите, а в други пъти избягва да мме гледа в очите и някои пъти и ме избягва. На какво се дължи това? Как мислите? Чувствам се много зле и разстроена, че точно аз като неин работник, подчинена и служител и го причинявам. Да виновна съм пред нея за всичко това, което и сторих, причиних и направих и си поемам вината. Признавам вината си! Поемам си и последствията за това, което и сторих и направих! Аз съжалявам, че такива неприятности и проблеми и главоболия и причиних! Съжалявам, че постъпих така с моята началничка! Не бях такава! Не съм искала така да става. Много ме боли и страдам и се имъчвам, че и го сторих всичко това. Осъзнавам какво съм и направила и дълбоко съжалявам и се разкайвам. И за лошо мисля, че и изгубих доверието с грешките, издънките, провалите и гафовете. Кажете ми Какво да правя? Как да спечеля доверието и след като я разочаровах и след грешките, издънките, провалите и гафовете? Кажете ми моля ви страшно се измъчвам и ме боли и страдам. Как да накарам да ми повярва отново? Как да оправя нешата между нас двете? Как да направя така, че да продължи да разговаря с мен и служебни неща относно работата, а когато прецени и ежедневни неща и да осъществи контакт с мен? Как да я предразположа така, че да ми дава разнообразни задачи и да ми има доверие отново? Как да направя така, че да се оправим двете с началничката ми така, че всичко да е наред и да си продължим служебните взаимоотношения Началник - Работник и да ги запазим и да се оправят нещата между нас и как да я и заслужа доверието и отново и как да я убедя, че искам да работя все още с нея и да я предразположа да ми дава разнообразни задачи? Как да направя така, че да продължи да разговаря с мен и да поддържа контакт с мен и да убедя да ми дава разнообразни задачи? По какъв начин да я предразположа към това да ми даде шанс и възможност, за да и се реванширам за грешките, издънките, провалите и гафовете ми и да поправя всички грешки, издънки, провали и гафове. Искам да ми направи компромис и да ме държи в съответната институация, а аз от своя страна ще се постарая повече да избягвам грешки, издънки, провали и гафове и ще бъда добра, внимателна, състрадателна, учтива, уважителна, съпричастна, толерантна, мила, търпелива, разбираща, подкрепяща, защитавяща началничката си. На нейна страна съм и съм в добро и в зло с нея и ще бъда винаги на нейна страна. Ще си променя поведението, отношението, държанието към по - добро и няма да я злепоставям, критикувам повече няма да я предизвиквам, провокирам, ядосвам, вбесявам, изнервам и ще бъда с добро поведение, отношение, държание. Няма да се държа лошо и няма да и причинявам зло. Ще я слушам и ще изпълнявам всичко, което ми каже и като ми даде задачи ще ги извърша бяз нито една грешка и като ме пита нещо ще и отговарям. Аз много я уважавам, ценя и държа на нея Моля ви помогнете ми! Много съм отчаяна. Искам да ми прости! Дали ще ми прости? Моля ви помогнете как да оправя нещата между двете ни? Отчаяна съм и съм много разстроена и се чувствам зле, ужасно и ми е гадно
|
