Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Зависи на какво ниво в кариерата си. Първите си два ангажимента съм ги намерила по обяви - както ти казваш: късмет. Оттам нататък винаги съм работила с препоръка от колега. Просто с годините хората в един бранш започват да се познават, знаят кой какво може, в каква точно работа е най-добър, може ли да му се има доверие, какво е професионалното му ниво, лесно ли се общува с него и т. н. Така че, когато се търси човек за дадена позиция, вместо работодателят да пуска обяви и да интервюира десетки кандидати, от които я някой става, я не, обикновено се обръща към екипа си да търсят подходящия колега. И все някой казва: "Абе знаете ли за кой се сетих? За еди кой си. Идеален е за позицията! "
Лично аз в момента събирам екип за ново списание. И го събрах само от проверени хора, с които съм работила през годините. От печатницата, през редакторите, репортерите, графичните дизайнери, предпечата, фотографите, коректорите, художниците, че чак до чистачката - всичко това са кадърни хора, които с удоволствие поканих, защото мога да разчитам на професионализма им, а и те откликнаха, защото ме познават като коректен човек.
Това, авторе, не са точно "връзки", аз нямам с тези хора някакви кой знае какви лични отношения, просто си имаме взаимно доверие. Така както ти си купуваш домати от дадена сергия на пазара, защото там винаги са вкусни и не те лъжат в грамажа, когато някой те попита къде да намери добри зеленчуци - ще му препоръчаш "твоя" търговец.
Така че моят съвет, авторе, е да създаваш непрекъснато професионални контакти, защото има една поговорка: "Първо ти работиш за името си, после името ти работи за теб". Потвърждавам я абсолютно.

8.   6, идеално разбрах какво имаш предвид, то и аз гравитирам около това мнение. Само че моята работа не е свързана с общуване, ами съм по-скоро от типа бумажен плъх. А и да си призная, като цяло не съм много общителен, за което съжалявам и не знам как да го поправя.

9.   За съжаление е така, при това даже в София. Да, тук намирането на каква да е работа не е проблем... ама за 700-800 лв, което си е едното нищо. Те хората не ми вярват, но в София, с висше образование работих за 500 лв чисти. Ако искаш! Сега взимам повече, но понеже и аз нямам такива познати, които да ме уредят, ми отне доста време и много търпение. Пак не е колосална сума, ама на фона на тия 500... си е направо постижение! Какво да ти кажа, ние ли сме тъпи, че се съгласяваме, работодателите ли са алчни... ама май истината е по средата. Защото като имаш 3 кредита, примерно и семейство, просто нямаш избор и накрая се прежалваш и за по-малко пари. Просто няма как 1 година да си стоиш вкъщи и да търсиш "идеалната" работа. В това време децата какво ще ядат? И точно на това разчитат работодателите. Че ще се мусиш, ще се мусиш, ама като почнат да те притискат от банката, че закъсняваш с вноските по ипотеката и накрая ще склониш.

10.   Авторе, пак съм 6. Като каза, че не си особено общителен, се сетих за една комична случка отпреди години, която ще ти докаже, че и с нахалство по някой път става. Пак търся репортери. Общо взето екипът се сглоби. Не зная откъде е разбрал, че събираме хора, но идва един напълно непознат господин да пита за работа. На пръв поглед прецених, че е изцяло неподходящ: около 50-годишен, с плетено от мама пуловерче, мирише на яхния, с очила като лупи и на всичкото отгоре фъфли почти неразбираемо. И основното - никога в живота си не е работил като репортер, бил е счетоводител. Бре! Обяснявам аз, че екипът вече е готов, благодаря му за интереса и го изпращам. На следващата сутрин идвам на работа и той ме чака пред входа. Пак обяснявам, пак изпращам. Това се случи минимум 10 пъти. Идвам - чака ме. Ад някакъв! Накрая започнах да получавам фобия, направо взех да се плаша, че си имам работа с луд човек. За да го изпъдя окончателно, предприех следното действие. След поредното причакване пред асансьора го поканих да се качи и казах: "Вижте сега! Ценя вашето огромно желание за работа, така че реших да ви дам шанс. Ето тези имена на хора, с които бих желала да направите интервюта". И му връчвам един списък на личности, от които и най-печените ми хора са получавали многократни откази". Викам си: като види, че не става за тази работа, ще се откаже. Още повече, че не му дадох нито телефонни номера, нито нищо, само имената. Изчезна той и след една седмица започна едно след друго да ми носи интервютата. Направо се шашнах и естествено заподозрях, че сам си ги съчинява. Да, обаче като тръгнах да проверявам, съответните интервюирани потвърдиха, че наш човек се е срещнал с тях и всичко е наред, само молят вече да ги оставим на мира.
Викам аз моя новоизлюпен сътрудник (защото твърдо реших да го назнача, въпреки лупите и яхнията) и след като му казвам да мине през счетоводството да му оформят договора, смаяна го питам: "Как го направи, бре, човек?"
Оказа се, че той е използвал същата тактика и при "пациентите". Набелязва някой и започва денонощен тормоз - причаква го пред входа, звъни му посред нощ, човекът изпада в паника, започва да го е страх и накрая пита: "Какво искате от мен?" "Ами как какво? Нали ви казах! Интервю!" След като получи и тикове, жертвата започва да се моли: "А ако ви дам интервю, ще ме оставите ли на мира?" "Разбира се - отвръща моят човек, - повече никога няма да ме видите!" И така.
С въпросния Йонко работихме дълги години заедно. По-добър репортер от него не съм имала никога. За него нямаше отковор "не". Пенсионира се и замина някъде в провинцията, иначе пак бих работила с него. Въпреки че освен по работа, я сме си разменили пет-шест изречения, я не. Завършен темерут просто.
Така че, авторе, понякога се пробива и с шут във вратата.

11.   Номер 10, намали холивудските филми, защото будиш само смях! Нито вече се купуват списание, нито ти си собственик на такива! Звучиш нелепо и измислено!

12.   В България съм сменил общо 4 легални работи.
Първите две ги открих по Джобса съвсем на късмет.
При третата имах един приятел, чиито брат създаде собствен бизнес и му трябваха хора. Говорим за малък семеен бизнес, в който работниците бяхме общо 5-6 човека.
Четвъртата ми работа беше подобна, малък бизнес, при който им трябваха доверени хора. Тогава ме уреди сестрата на приятелката ми.
Просто в малките бизнеси с по няколко хора, работодателя си търси хора- приятели на обкръжението му, на които им има доверие и ги познава.

13.   В частния сектор е така. Искат от кандидатите да знаят езици, да са много добре подготвени, а не дават нищо. Щом имаш по-висока заплата си дръж на нея, със сигурност после на друга работа ще идеш на нещо по-лошо. То си е късмет направо, че и това имаш. Аз не успях да се уредя, затова напуснах след луд гърч и 500лв нето и просто с луд късмет започнах държавна работа, супер лека за 650 чисти лева, но заплатата постоянно расте с по малко и има поне 3 пъти в годината бонус по 600лв. и доста лека е работата, имам си и личен кабиинет, в който си седя и никой не ме притеснява. Иначе не знам.... В частния аз нищо добро не видях. Но има хора като теб, които имат късмет.

14.   Преди бях адски срамежлив и реших да пращам само сивита, от 30, само 1 ми върнаха. Но когато имаш 5лв. в джоба и сметките чакат, срамът изчезва. Тръгнах по фирмите с една чанта с документи, първата не става, втората не става и на третата ме взимат. Дори не знаех, къде са. Търсих ги с навигацията, понеже не беше в моя град. Така за четири години съм в четвърта компания. Всеки път за по-голяма заплата. И когато почнах в сегашната компания, колегите ми викат, , как са те взели, тук случайни хора няма". За това като чуя, че някой не може да си намери работа ми е много смешно. Винаги има избор, зависи каква мотивация има човек.

15.   Номер 14, а какво точно работиш?

16.   14: Общак.

17.   11, това че ти не купуваш списания, не значи, че друг не го прави. За да потвърдя достоверността на примерите, които дадох, ще посоча и конкретните медии. Новото списание ще е дъщерен продукт на месечното научно популярно издание InGlobo, с което сме на пазара вече четвърта година, а случката с нахалния репортер се разигра, докато бях редактор на направление "Общество" в агенция "Балкан" - това беше първата частна информационна агенция; за жалост просъществува някъде докъм 2000 г. После направихме пък първата изцяло работеща в интернет агенция - News. bg, тя още си работи, но новите собственици не я развиха. След това се кротнах като редактор във вестник "Литературен форум" за 4-5 години, а вече 14 години работя в един от централните ежедневници, като си движа паралелно и други проекти като въпросното списание, което скоро ще си има "бебе". Ако не ми мине котка път!
С една дума: опит с назначаване на хора - бол! Опитах се да помогна на автора от позицията на човек, който е преценявал кандидати за работа, за да знае какво гледаме при появата на нов човек.

Номер 10.

ПП Бих се подписала и с името си, ако сайтът не беше анонимен.

18.   Проблемът у нас е, че комунистите никога не са си отивали от властта. Просто ги наследиха техните деца и внуци. Дори в малкото международни компании голяма част от мениджърите са от "правилните" хора. Лично съм виждал как секретарка в търговски отдел, без никакъв опит и подходящо образование, става директор на средно голяма фирма, просто защото е внучка на партизанин. Виждал съм и как в международна компания се спуска човек, който не върши нищо, но получава по над 6 000 лева чиста заплата и след година-две става и управител с над 11 000 лева месечна заплата. Виждал също и финансов директор в международна компания, който е работил и продължава да работи само в големи международни компании и който буквално понятие си няма от материята. Бащата на същият този човек, разбира се е бил важен партиен секретар от близкото минало. Да не говорим, че годишните репорти, които трябваше да изготвя, му ги правеха от одиторската компания ( пак много известно, световно име ). Мога да дам и пример за търговски директор, който едвам работи с компютър ( наш човек естествено ). На по-ниските нива положението не е по-различно. Само в една компания, с персонал от около 120 човека, 5 човека от нар. среден мениджмънт никой не ги знае какво вършат. Съответно, заплатите им изобщо не са ниски. Всичко това са все неща, на които съм бил свидетел от първо лице.

19.   Така, до номер 6 и 10 -дори събирането на т. нaр. екип си е връзкaрство, тези хорa не са подбрани на принцип конкурентноспособност спрямо други със сходен опит. Дори бих казала с никого не се конкурират.

До aвторa- не се отчайвай, когато добрият шанс е с теб, може да е висша сила, може да е късмет, но ще те намери благодарение на уменията ти. Случи ми се три пъти във вече 20 годишния ми стаж да намеря работа без познанства и препоръки! Вярно, много съм учила, но го отчитам като късмет отгоре. Не обичам връзкaрството, защото отнема възможността на амбициозни, учили, борили се хора да намерят най-доброто за тях, измествани от други, които просто са познати на шефа. Къде отиват първите, срещу кого и как да се борят? Виждам и във фирмата, в която сега работя как се назначават хора на принципа познат или познат на познат. Нa по-добрите позиции, естествено. Целтa е да могaт да бъдат манипулирани.
Но... всичко се плаща рано или късно, всеки си намира майстора, във вид на болест или нещо друго, но и протежетата, и менторите им си получават заслуженото. Когaто рушиш чужда съдба с нечестни средства, това коства твоята съдба.
Горе главата, разчитай на себе си, инвестирай в знанията си непрекъснато и вярвай, че добрият шанс ще е с теб!

21.   Голяма лъжа, че в София били високи заплатите, масово са по 600-800 лв, както в другите големи градове. Често съм виждала и обяви за работа на пълен работен ден със заплата 500 лв.