Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

56.   Не си помисляй че имаш право да съсипеш живота си!!! Ако искаш да го направиш идвайки в България -по -добре харакири!!! Никой, обаче не ти дава право да съсипваш живота на тези, които обичаш! Аз съм Българка, обичам страната си, но и съм ДО БОЛКА ОТКРОВЕНА1

57.   Недей. И аз живея в чужбина и имахме проблеми с депресията, макар че имахме работа. Просто нямахме приятели. Преди година влезохме в един социален клуб в селото, в което живеем. И всичко се обърна.
Съвета ми е да се питаш да се включиш в социалния живот на местото където живееш. Тогава ще имаш контакти с хората. Като имаш много контакти ще е и много по-лесно да си намериш работа или нещо подобно.
та това става така : иди в кметството и попитай за културните мроприятия, които се организират. След това се запиши в някой интересен курс. И по-нататък просто контактувай с хората.
В коя страна си? Работил съм в няколко, може да ми хрумне нещо.

58.   Съжалявам, но не мога да се съглася, че всички българи в чужбина са чистачи. Всички мои познати, които са в чужбина, живеят в пъти по-добре, отколкото ако си бяха останали тук. А относно скъпото образование, има много достъпни начини, стига да го има желанието. В момента уча задочно в един университет в Лондон, цената е почти колкото да уча в НБУ, например. А подобна сума за един работещ в Англия е смешна ( само за сведение около 1200 паунда на година ). Ако човек бъде приет в МИТ, може да получи пълна стипендия на база на доходите на родителите му. Някой може ли да ми посочи един български университет, който да дава стипендия, която да ти покрие абсолютно всички разходи - храна, общежитие, учебници и т. н.?
Кой готвач в българска квартална кръчма, може да си позволи да носи маркови дрехи и всяко лято да отскача на почивка в Азия ( доста повече от 200 паунда )?
И никой не може да ме убеди, че с 1000 евро може да се живее нормално в България!
Ето една примерна сметка за 2 души, месечни разходи:
наем - 500
консумативи (ток, вода, парно, телефон, интернет)- 200
Храна - 500 (без заведения)
Дрехи, обувки - 100
Кола - 300 ( ако не карате много и не се чупи )
Заведения - 200 (веднъж седмично)
Лекари, зъболекари - 100
Почивка - 100 ( едно море лятото)
Парите вече свършиха. Нещо не виждам откъде ще извадите пари за книги, концерти, зимна почивка, някаква нова придобивка като компютър, миксер или не дай си боже някакво по-сериозно лечение. А ако сте с деца, това вече няма да е нормален живот.

59.   Мисля че сметката е направена лошо.

Аз живея на запад, но чак 100 евро за заведения не давам.
Ходя си през лятото в БГ и не изхарчвам в никой случай толкова. При това не пестя изобщо и гледам колкото се може повече зъболекари да посетя че като ми направят зъб в БГ ми трае повече от една година а тук я издържи, я не 4 месеца (застраховката ми е добра).

Изобщо доста нашироко се представя живота в България -- 100 евро за лекари и зъболекари. Ами то по-добре да не се не пие с такова крехко здраве.

Освен това всеки месец не се почива на море.
И с този наем по-добре е да си купи някое евтино жилище.

60.   Някой от коментарите по горе си беше позволил(номер 38) да определя всички емигранти като 'нискоквалифицирана работна ръка' и едва ли не утайката на обществото.

'Най-успялата, която остана там е фризьорка и се омъжи за българин на 18-той беше тираджия. Живеят си по български - три поколения в един апартамент, той реши, че не си заслужава да работи, има социални помощи.... '

Че ти си била в тази среда 'сънародници' в чужда държава (незнам в коя страна си била) естествено че ще виждаш точно това. Не искам да ти променям мнението, всеки трезвомислещ човек има такова което уважавам, но не мислиш ли че визираш абсолютно всички българи извън страната си под един знаменател? Мога да кажа че има страшно преуспели българи навън, дори имаше едно предаване по БНТ в което се говореше точно за това че не всички емигранти навън биват такива каквито смятаме че са 'утайката на обществото в чужбина' а всъщност са много повече от колкото се предполага.

Другото което е много важно дали искаш и дали си готов да се адаптираш към нацията и в държавата която си. Този спор е безкраен, но моля ви не се изказвайте без да се обосновавате на изреченото от вас! Има българи в чужбина които крадат и мизерстват (те са избрали да бъдат такива)... но има и българи които са много преуспели и адаптирани към обществото дори не бихте си помислили че този човек пред 10 год е бил в прекрасната ни държава работейки за 200 лева заплата като общак.

Аз също бих искал да си живея в собствената ми държава, но когато не намирам възможност при положение че съм положил усилия и то не малки, е как да стане тогава? На 25 години съм и нямам завършено средно образование... (наясно съм с това че може би ще получа критики от ваша страна и дори обиди)... поради куп причини които няма да тръгна да изброявам тук. Мисълта ми е, ако бях в България без образование... какво ли отношение щеше да има спрямо мен, работа, за развите да не говорим... В тази държава в която съм имам шанс за развитие, добра работа, дори личен бизнес (без образование).. времето което съм прекарал тук което не е малко, съм видял, разбрал, изпитал огромни трудности, жертви в името за по доброто.

Мога да се гордея че съм постигнал доста и въобще не се определям като 'емигрант мизерник и утайка в чужда държава'
Не живя в кутийка с още петима, храня се с добра храна, що годе скъпи дрехи, 2 автомобила, мога да си позволя да се забавлявам, да ходя на почивка, да напълня резервора на 'спортната ми кола', да бъда на събития вълнуващи мен далеч от моя град, да изведа приятелката ми на ресторант, още да изброявам ли? Не искам това да звучи като хвалба, никога не бих се хвалил с нещо което смятам за нормално, един нормален живот който тази държава ми предоствая! Мисля че човек стига да иска може да има този нормален живот извън България и определено хората не биха го смятали за долен мазен емигрант... когато се държиш нормално и следваш задълженията и отговорностите си, а не мангалски и да мизерстваш в тази чужда държава. Там е работата че хората правят разлика от човек дошъл в тяхната държава да живее нормално да се адаптира и да се труди, да постига целите си и от човек дошъл да граби, краде, да не иска да се адаптира, да създава проблеми, да мизерства... и в двата случая е емигрант нали?

Утайки и мизерници има на всякаде по света... не е правилно един трудещ се емигрант който иска да постигне нещо и съответно го осъществява да се сравнява с поредния боклук дошъл по своя воля да мизерства продължително по негов избор не защото държавата е скапана (по някога в началото се налага но това е съвсем друго нещо. Нарочно споменах по горе 'да жертваш нещо в името на доброто')Хората правят тази разлика, уверявам ви! :))
Съжалявам ако съм засегнал с думите си някой по каквато и да е причина!

61.   Нещо не си ме разбрал. 100 евро е ако излизат веднъж седмично. 50 лева за 2-а души е нормална сметка в софийско заведение. 100 лева са парите, които трябва да заделят, за да отидат веднъж на море, средна категория почивка. Едно почистване на зъбен камък е 100 лева, трябва да се прави поне 2 пъти в годината. За 2-а души, това са 400 лева + ако възникне нещо допълнително (един имплант е 1000-2000 лева). Все пак човек трябва да има и резерв.

Сметката няма как да е 100% точна, но не ти ли направи впечатление, че не съм включил разни консумативи като четка, паста, шампоан, прах за пране, препарат за почистване на пода, химическо чистене, фризьор, подаръци за рожденни дни, тоалетна хартия, салфетки ...?

62.   До 59, посочените суми са в лева!

63.   Аз съм 57 и 59. Та до 60 -- напълно прав си. Не знам какво образование имаш, но пишеш толкова грамотно и начетено та мисля че не си могъл да се изучиш само поради някакво нещастно стечение на обстоятелствата. Аз съм друга крайност -- България ми е дала образованието. Сега съм професор в западен университет. Където живея има всякакви хора. Има български магазин и магазинера няма образование и е много добре, има и инициативни хора без образование и мързели с дипломи колкото вратата.
Все пак много си приличаме с 60. Причината да напусна България през 1991 бе същата -- мизерията. Просто в БГ щях да умирам от глад и немотия а тук имам нормална работа. В БГ нямах никакъв шанс да оцелея. Ако имам същата работа при подобни условия в БГ бих се върнал. Но не виждам как.
Отностно сметките на 60 -- не знам точно. В левове може и да излезе. Излиза че в БГ е горе-долу толкова скъпо колкото и в западна Европа. Жена ми води сметките. Трябва да погледна, но мисля че живеем по-скромно. Като ходим в Бг през лятото спестяваме доста пари :).
И до авторката на съобщение -- гледай да се оправиш, където се намираш. В БГ няма да е по-добре.

64.   Питам се какво стана с авторката. Иначе моят съвет е да не се връща.
Разходите ми в Бг са били 850 лв. без кола. Разходите ми тук в чужбина са пак 850, но евро. Пак без колата.
По важна е разликата в заплатите. В Бг, ако въобще си намериш работа и ако въобще ти платят е около 400 лв, там където аз живях. Тук за същата работа ми плащат 800 евро+осигурена храна и квартира.
Както се вижда в Бг с тези приходи и разходи няма как да оцелея.
Тук обаче ми остава заплатата чисто за мен и в момента с тези пари още си връщам старите дългове.
Успех на всички, които оцеляват в България и на тези, които са намерили по-добри опции в чужбина.
В крайна сметка всичко е относително. Зависи от много неща. Зависи дали си патриотично и носталгично настроен. Аз не съм от тези хора.
Чувствам се зле в Бг-там нямам приятели и няма нищо, за което бих се върнала. Но това си е строго индивидуално за всеки човек.

65.   Ооооооооооох, колко благодаря на всички за коментарите!
Аз живея във Франция в имение, което е мечтата на живота ми и със съпруг, за когото много жени мечтаят. Имам си малък собствен бизнес, който мога да ръководя от всяка точка на света.
Картинката на живота ми би изглеждала страхотно, ако не бяха два проблема: тук вали всеки Божи ден и зимата е 10 месеца в годината. Слънцето ми липсва толкова много, че решихме да продадеме всичко, което имаме и да отидем в България. Още повече, че имам родители, които вече са на възраст и ще имат нужда от нашето присъствие.
Та така милата ми "западна" одисея е към своя край.
Съпругът ми е много въодушевен, но той си е позитивен по рождение. От друга страна той е англичанин и си въобразява, че отиваме в рая на земята... за което аз помогнах малко с идеалистичните си спомени за страната.
От една седмица, обаче, след като започнах да звъня по разни служби, агенции и прочие, косата ми побеля от мъка. Как да обясня на половинката и как да успокоя себе си, че няма простотия в България? Ами то нивото на обслужване е средновековно. Личната култура на хората, които са в сферата на обслужване е толкова ниска, че ме е срам да говоря с тях.
Информационното затъмнение, колкото и тъпо да звучи това определение, е на най-високо ниво.
Ще ви дам пример. Преди 10 минути се обадих на агент да попитам за имот, който искаме да закупим. Дамата, с изключително наставнически тон ми обясни, че информацията в обявата не е пълна, защото не ме касае... Така ли? ! Значи е изън моите интереси да знам, че имотът всъщност е непроходим, няма шансове за телефон и интернет (могла съм да ходя в центъра на селото и там да ползвам каквото поискам... това се казва стандрт за живот... )
Това е пример, който е много малък, но е част от дълга поредица.
Не мога да намеря телефонни номера на държавни институции, защото повечето от публикуваните са стари и невалидни. За да свърша някаква работа имам нужда от ятак :) Някой, който да е на място и да хвърчи по гишета, опашки и т. н.
Не съм патриот и изобщо не ме интересува историята, политиката и всички елементи на носталгия, патриотизъм и родолюбие са ми чужди. Това, което искам да имам елементарен живот, без да трябва да се "боря" за малки неща.
Не знам дали помогнах на някого с коментара си, освен на себе си :) Излях си част от тревогите и ми олекна някак си.
Няма как - ние ще се преместим там, но се моля Бог да е с нас и с всеки един от вас.
На добър час на всички:)

66.   65 - не драматизирай! Много хора биха искали да са на твое място.
Мъжът ми също е западняк, но не срещнах особени проблеми с живота ни в България.
Не сме се засилили да живеем обаче на гъза на географията, а си имаме апартамент в голям град и съответно вила извън него - дори във вилата имаме подземен електропровод, които и на запад в малките населени места го няма.
Когато си учтив, усмихнат, казваш „Благодаря“, „Мерси“ и моля и си затваряш очите за лошото настроение на някои служители, получаваш БЕЗПЛАТНО услуги, за които на Запад трябва да си платиш скъпо, докато ти се зъбят във фалшива усмивка насреща.
В пощата имаше например една стресирана и сопната служителка. Почнахме да се бъзикаме с нея, с пуфтенето ? и накрая и тя почна да се смее. „Абе хора, две гишета обслужвам, трима човека еднобременно - обслужването е комплексно, демек“ (ха ха) Забави малко пратките, така че всички на опашката да могат да тръгнат в този ден, макар че беше след 17 ч. На другия ден майка ми вече беше получила огромен пакет! Практически за по-малко от 24 ч., платих към 3 лв. и си прекарах чудесни 15 минути смях в пощата.
На Запад в 17 ч. ще ти затвори кепенците и няма и 1 минутка да чака, за да може твоят колет да тръгне още днес.

Изпуснах 100 снимки на улицата, по чудо не се бяха окаляли, колите спряха, една жена ми помогна да ги съберем БЕЗ да съм я молила. Кога ще стане това на Запад - ще минат през снимките, няма да им дреме.

И още чудеса - одрасках колата си, имам пълно Каско - веднага се погрижиха от застрахователя. Докараха си ме до вкъщи, след като бях оставила колата в сервиза. Казаха само „И в най-добрите семейства се случва“, усмивка - подпълнихме документите и готово!

Мъжът ми не ми вярва - в неговата страна застрахователите почти никакви щети не покриват, а ако покрият ти вдигат премията така, че повече да не можеш да си позволиш осигуровка.

В Италия - 5. 8 по Рихтер - загинали, паднали къщи.
У нас - 5. 8 по Рихтер - уплашени, но задружни хора в парка, които пият чай и кафе заедно, играят на карти и се утешават, и се подкрепят, а сега си помагат при ремонтите, даряват дори от мизерните си средства. НИТО ЕДНА ПАДНАЛА СГРАДА, а обичаме да се псуваме, да се изкарваме най-лошите, най-некадърните.

И мъжът ми се чувства добре тук. Най-после може да се наслаждава на слънце. Изпълни си мечтата и сега си има къща на морския бряг, да си живее като цар със спечеленото, вместо да плаща 80% данъци за разни мързели, които не искат да работят и чакат на държавата.

В началото се ядосвах, но като се научих как стават нещата в България, просто си се оправям. Във всяка страна си има специфични бюрокрации и негативи.
Ако искаш си живей във Франция, какъв ти е проблемът?
Ние не можем да се оттървем от гости, от роднини на мъжа ми - храната им харесва, климатът, хората - другите неща се променят, другото е лесно - и улици се строят, и тротоари, и къщи. Българите поне нямат кредити да плащат, нямат високи данъци, за да хранят араби, турци и негри. Дори ромите ни са ангелчета в сравнение със скитащите се из Западна Европа индивиди. Предпочитам тях да храня с 10% от дохода си, вместо да храня 10-тото дете на Али от предградията с 80% от изкараното с тежък труд.

67.   Централна Европа е с мноо хубава природа и хора. В сравнение с БГ там е рай!

68.   66 ! Добро утро и лек ден!
Ако знаеш колко ми помогна!!! От цялото си сърце ти благодаря за коментара! Особено за първите реплики- "не драматизирай! Много хора биха искали да са на твое място.
Мъжът ми също е западняк, но не срещнах особени проблеми с живота ни в България. "

Изведнъж осъзнах, че съм тръгнала по много грешен път, като се страхувам от неща, които не са толкова важни!!! Не че се оправдавам, ама за последните десетина дена трябваше да организиеам толкова много неща, че и най-малкия проблем вече ми се виждаше като неразрешим. От там дойде и мрънкането ми... Искам да ти изпратя благодарности в поне 1000 реда, но със сигурност пак ще ми кажеш - не драматизирай :)

А отиваме до София, за да сме близо до киноцентъра, защото съпругът ми е актьор, а аз съм театрален агент. Мястото е по-скоро бизнес решение, отколкото избор на сърцето.

Колкото до остатъка от коментара ти, искам да кажа че не съм чела по-точно сравнение между живота на запад и у нас и вярвам, че си права!
Ако знаеш колко ми помогна :) :) :)

Бих искала даже да си разменим координати, защото да се общува с разумен и позитивен човек е дар! Това, разбира се, ако го искаш и ти и , ако е позволено тук!
Благодаря на сподели.нет за прекрасния сайт, благодаря на теб за помощта, а на всички останали желая късмет и любов, където и да сте!
Поздрав,
Поли

69.   66, хубаво е да се прочете малко по-различен коментар от вечното мърморене, аз съм по-скоро патриот, но дори аз не съм напълно съгласна с мнението ти.

На много места затварят още преди края на работното време, а при земетресението имахме късмет заради вида му и заради това, че епицентърът не беше в населено място, а и в Италия са паднали много стари сгради. Строителството ни може би не е толкова зле, като гледам американците какви къщурки си правят, но не е и най-качественото, да не говорим за това, че няма никакъв контрол и се бутат носещи стени.

Негрите и арабите са по-опасни от нашите цигани, но като им позволяваме толкова, те започват да си правят каквото искат. Аз съм авторка на темата- "За циганите и влаковете"(май така я озаглавих). Става въпрос за това как циганите унищожават електрички сименс в движение. Такова нещо в развитите страни няма. Да не говорим за кражбите на медни кабели....

Както и да е и аз почнах с изброяването на проблемите. Това, което исках да кажа, е, че не трябва да плюем до безкрай, но и не трябва да си затваряме очите за проблемите, а истината е, че те са много повече от колкото в развитите страни.

70.   66 - на знам в коя западна държава си живяла, но там където аз живея хората са много по-учтиви и задружни и също ще ти помогнат винаги, просто така са възпитани. НО - тук заплатата е 1000 евро за нискоквалифицирана работа и много повече ако имаш образование.

Ако говориш за Франция, например, там наистина хората са изключително груби, в Англия - не толкова, но не са и учтиви и няма да ти помогнат.

В Северна Италия хората са много дисциплинирани, а от друга страна дружелюбни.

В Средна Европа - Унгария, Словакия, Чехия също винаги ще ти помогнат, ще те поздравят, можеш да заговориш непознати хора на улицата и тн., а стандарта е къде по-висок от нашия.

Така че зависи от държавата. В България не е най-зле, вярно е, но пак зависи от града. Във Варна никой няма да спре да ти помогне да си прибереш снимките и на пешеходна пътека могат да те сгазят съвсем спокойно. В Габрово хората са сърдечни и винаги спират на пешеходни пътеки.

Всичко зависи от конкретното място.

72.   Вярвам, че такива решения всеки взема индивидуално. Никой не може да знае какво чувтства сърцето ти. Факта, че мислиш за преместване говори, че не си щазстлива където си и е време з промяна. Дали България е вярното място? Много хора са щастливи и в България. Аз познаваммного смесени бракове в Англия и определно българската част не е щастлива. Но дали България е мястото? Незная. И тук в Англия има успели и неуспели българи(повечето си живеят мизерно)

73.   Хората със способност да се възползват от собствените си качества и от удобни моменти и положения могат да успеят навсякъде. Ситуацията в държавата ни бавно, но сигурно се подобрява. Тук човек има за какво да се бори, което пък осмисля живота. Елате да помагате, това има смисъл.

74.   През годините прекарани в чужбина или откриваш българското в себе си или го затриваш.

75.   Здравейте отново.
Аз съм тази, която публикува въпроса и започна дискусията.
Минаха три години от тогава и нещата се наредиха от самосебе си.
Съпругът ми се залежа на легло след гаден инцидент. Точно, преди да тръгнем за България.
Наложи се да бъде неподвижен за повече от 4 месеца и след това бяхме заети с възстановяването му.
Така, че няма и дума за преместване вече.
Този инцидент ми помогна много... колкото и абсурдно да звучи... да се ориентирам.
Обслужването, грижите и метода на лечение бяха на такова ниво, че аз си мислех, че сънувам. GP то ни направо се премести да живее у нас. Хората от околността не се спряха да идват и да ми помагат с каквото и да е.
В същото време аз се опитвах да получа паралелна информация от България, което се оказа мисия невъзможна.
Колкото информацията от всяко ниво е достъпна тук, толкова в БГ не съществува.
Въпреки, че плащах на лекар, за да ми превежда/обяснява какво става или ще стане, толкова нищо не получих в замяна на парите си.
За сведение докторът е добре известен, а аз исках неговата дума да бъде решаваща за процедурите, които ни предстояха. Е, оказа се, че и в Токуда са светлинни години от това, за което питах.
Тъй като не можахме да напуснем Франция на време, сега никой не говори за преместване.
Сега на дневен ред е как да осигурим добър живот на родителите ми.
Те нямат финансови проблеми, както и всички останали семейства на емигранти, но са на възраст, в която ми се иска да сме заедно.
Уважаеми коментатори, всички вие сте прави за всичко, което изписахте!
Благодаря ви за времето, което отделихте и за всичко, което изказахте!
Темата е много по-обширна от простичкото да се върна или не.
Болката е много по-дълбока от драскотините на повърхността.
Важното е как се спряваме със всичко. И от важите коментари излиза, че няма универсален начин. Има индивидуален, който е винаги уникален.
Моето име е Пролет Борилова-Castell(проверка във ФБ) и аз ви благодаря от душа, че ви има!
Бъдете здрави!

76.   Добре сте направили, че не сте дошли в България, че сме пред война и доста по-зле от преди 3 години..

78.   Няма никаква война в България, но не знам защо подобен въпрос стои пред някого. Естествено, че Франция е по-добра страна за живеене. България е един кенеф в сравнение с Французия.

79.   Уважаеми,

Много интересни мнения от различни гледни точки. Отиването в чужбина за по-дълъг престой не е нужно да се нарече емиграция. След като сме свободни днес а и една от идеите на Европейския съюз е за двободно движение капитали, стоки и работна сила то това е и предизвикателство за хората да излязат на този пазар и да се състезават. Социалните аспекти на живота в чужбина и в частност раждането и отглеждането на деца е действително дискусионна тема. Всяка държва има свои особености и въпреки че децата действително най-бързо се адаптират към средата много е важно в каква точно среда ще попадне...Живея в едно от държавите посочена по-горе за ксенофобска и имам наблюдения за социалните отношения както в хомогенна среда така и в среда от смесен характер. Работя с местни деца от 8 до 16 г. ...за опита си ще пиша допълнително

80.   Обръщам се към драгите съ-форумци, не към авторката:

Ето, гледайте авторката, хубаво вижте кои хора емигрират! Такива които НИКОГА НЕ СА ЖИВЕЛИ в България и са ревали за чужденец.
Тя дори не знае нищо от живота все още... дали са щели да я вземат в банка и каква заплата да очаквала. Въпроси които дори и 17год. не задават.
-------------------
Авторке - "отвратена от липсата на просперитет" - в България място за роби няма. Ти си чакала някой да ти даде и наричаш това "просперитет"? Ако мисленето ти е на робиня и чакаш някой да ти даде в устата, може би по-добре си стой в чужбина, щото там робството е по-леко.

Тръгнала си към чужбина, щото някой те бил излъгал, че там е хубаво... ами не е. И в БГ не е хубаво. Никъде не е хубаво. Хубаво може да е само в главата ти един ден, ама след сълзи и сополи, страдание и унижение. Чак тогава ще ядеш плодовете на труда си. И тогава няма да има значение в коя държава си.
Като те слушам целия ти живот е подреден икономически и други ценности за теб няма, май няма да прокопсаш даже и с мъжа си, като мисленето ти е такова-материално. Той хубаво ще дойде тук ЗАРАДИ ТЕБ и заради едни пикливи 2000лв, ама за него ще има други неща освен парите, които няма да му харесат, имай го това в предвид.

-----
За здравните осигуровки отиди в здравната каса и си приготви една сума. Мисля че минимум последните 6 месеца трябва да са платени, Провери си го все пак колко точно е, с гугъл. Като я платиш ще ти възстановят правата.

81.   24 е много прав/а за чехите - наистина чехите и другите славяни са много студени. Въобще в Европа топли са само българите, гърците (но те като чуят че си българин и им се изпарява топлината хаха), португалците и някои испанци. Другото са затворени, студени и надути ксенофоби.

82.   В Средна Европа - Унгария, Словакия, Чехия също винаги ще ти помогнат, ще те поздравят, можеш да заговориш непознати хора на улицата и тн., а стандарта е къде по-висок от нашия. "
Няма такова нещо, живях цяла година в Словакия, а сега съм в Чехия - мразят да говорят с непознати, затворени и студени.

84.   В българия в банка можеш да почнеш само и единствено с връзки. Такава е реалноста.