Споделена история от На работното място |
Печеля, но и губя.
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1337 пъти
Преди 3г. Започнах работа в една строителна фирма. Не знам защо тя толерираше хора, който нищо не правеха, само дават задачата и се оттеглят в офиса. Когато бяхме на обект тяхната работа бе да ни закарат на работа, да ни дадат задачата, да ни дадат с какво да работим, да поръчат материал и после работиха, само ако искат. Въпреки това вземаха от най - високите заплати. И бяха високо ценени. Не знам защо.
Завидях им. А съм човек който упорито преследва целите си. Когато почнах нова работа в друга фирма. Си казах, този път ще стана голям. Така реших ще спестя, ще инвестирам, ще порасна в ирархията. Купих бус, ще го стегна и ще го предложа във фирмата. Ако не се съгласят ок, ще намеря друга работа с буса. Но вярвам ще се съгласят. Ще се пазаря за надник плюс цена на километър. Ще вземам от най -високите заплати. Вярвам ще се съгласят, тъй като са зле с транспорта, не че нямат, но имат много бригади и не им стига. Освен това всяка машина иска такси, поддръжка и ремонти.
Пък и ме водят техник по документи и им трябвам, заради дипломата ми. Показали са ми че биха превествали инвестиции. Вече съм правил и имаше голям ефект. Вдигнаха ми парите.
Когато въведа буса, основаната ми работа ще да е транспорт и логистика. Вече ще се водя инвеститор и ще работя, когато и ако искам. Работниците ще трябва да проявяват уважение към мен. Ако това се случи. Ще трябва да инвестирам и в инструменти. Колкото повече инвестиции повече и надник. Нещо като наем.
Сега понеже единият работник знае за плана ми, научил другият да ми казват техничето. И се майтапят с това. Аз от своя страна, гледам да работя сам, избягвам бригадира и ги оставям да работят, без много интерес какво правят. Те са съвместни, знаят и могат повече от мен. Какво да ги паса? Успях да погледна от гледна точка на техника.
Но психиката ми се преобърна. Виждам нещата повече като техник, а не работник. Как ще се свърши работата не ми е толкова важно, колкото има ли с какво да я свършим. И това не само на работа, а постоянно. Постоянно в главата ми се върти в главата пари от къде, как да събера, къде да вложа? Работата, каква е, с какво се прави. Психиката ми направо се смени, вече не е край стана 5 часа, тръгвам си.
Какво толкова? Будя се в три и мисълта ми, какво ще правим днес. Губя представа за времето. Ако не следя с календар, не знам кой ден е. Сърдя се, че не работим в Събота. Работата трябва да върви. Ами и кофти, но ако пия една бира, ще ми е два лева. Това са два хляба. Един тънкописец. Трябва да отделям по еди колко си, за да ми излезят плановете. Ми не искам да съм постоянно в работата и инвестициите и в работата. Искам да изляза да дивея. Но психически не мога. Измъкване няма, толкова съм заложил вече, че не мога да се върна.
|
