Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   в България няма истинска пазарна икономика, затова не се ценят добре работещите хора Може в чуждестранните фирми у нас да е различно. Пробвай там.

8.   Не.

9.   Автора

Ми май ще е към чужбина, макар че знам, че там няма да станат нещата от раз и ще трябва пак да минат години, но каквото такова.

Номер 6, това за провинциална фирма ли става въпрос и защо колежката ти, която е съвестна се съгласява на това?

10.   Само шафрантиите успяват...
Няма значение колко си кадърен!

11.   Където работата е безсмислена (95% от офисите), способността да интригантстваш е най-важното качество. Просто има прекалено много неусвоена енергия, която трябва да избие някъде. Навсякъде е така, просто на запад на мазненето му викат networking и социални умения. Ама като не искате да работите и искате да живуркате по офисите, няма как да стане.

12.   Да. Навсякъде успяват.

13.   Категорично ДА! В подобна ситуация съм на работа, за това си взех и болнични, за да не си хабя повече нервите. На работа всички се облягат, мързелуват, а аз постоянно опъвам каиша и никой не го оценява, а даже и недоволстват. На шефа повече му харесват подмазвачите, тези които си говорят и му дават съвети за личния живот и т. н.
А аз, тъй като съм там за да работя, шматката аз даже отивам по-рано за да успея да свърша всичко на време... Не ми се говори с колегите ми за личния живот, а още по-малко мисля че някой от тях ще ми реши проблемите, така че колкото по-малко знаят по-добре. Еми да ама не се харесват тези които си вършат работата за която са наети, а тези които си говорят, подпират, клюкарстват...

24 г. Жена

14.   7, и в международните компании у нас е същата работа. Връзкари и некадърници са спуснати навсякъде и единственото, което правят е да смучат пари, докато си лежат удобно у тях. Лично на мен ми се случи в международна компания, за която бях изкарал стотици хиляди левове и то от дейности, които не ми влизаха в задълженията, да ми спуснат шеф, който нито разбираше това, което трябва да прави, нито имаше желание за каквато и да било работа. Това, разбира се не беше никаква пречка да стартира с двойна на моята заплата, а скоро след това стана и четворна. Още по-лошото е, че този човек цял живот беше работил по този начин - на високи позиции, без всякаква теоретическа и практическа подготовка. Просто всичко са вършели т. нар. му "подчинени", а той е обирал каймака. Разбирай нещо от сорта на счетоводител да стане ръководител на инженерен екип. Накрая приносът ми за компанията беше грубо около 1. 5 млн. лева, без да броим това, за което де факто бях нает и други по-дребни неща, които съм вършил между другото. Много си прав също така, че у нас пазарна икономика няма. Всичко е разпределено по мутренски и де факто на тях кадърни хора не им трябват особено. Трябват им работни пчелички за черната работа, на които да се подхвърлят жълти стотинки. Виждал съм толкова абсурдни неща и назначения, че не знам, ако напиша книга дали няма да се превърне в хит.

15.   Подмазвачите успяват там където шефовете са им комплексари. Т. е. да, почти навсякъде.

За едно нещо, авторе, ще те коригирам. "Всички реват за качествени работници ". Всъщност в този пропаднал свят на никой вече не му дреме за нищо. И никой не му дреме за качеството нито на продукцията, нито на работниците.
Имам един приятел, който работеше в завода за кабели на Мерцедес, в Хасково. Пълно е с цигани, които си ядат баниците върху кабелите и ходят на работа когато си поискат. В днешно време, приятелю, на големите фирми им е позволено да съществуват, само за да намират работа на стадото мангали и първобитни хора по земята.

Предлагам ти два варианта:
1. Имигрирай в Япония. Не съм пътувал малко и това ми е любимата страна. Те продължават да ЖИВЕЯТ заради качеството във всяко отношение.
2. Отиди в някоя малка фирма, в която шефовете наистина ще те оценят, тъй като имат нужда от качествени работници за да оцелеят. Лошото при тях е че повечето сега са изправени пред фалит.

16.   14 така е, в моя кол център имахме оперативен мениджър, който никога не е работил на телефон, завършил военната академия. Сиреч парашутист. Преди него пък една лелка циганка от Перник. Тоя Сайтел за нищо не става.

17.   11 дай примери за по-смислена работа, сериозно питам защото вече се отчаях. Не искам вече да работя нещо безсмислено в офис.

18.   Принципно зависи къде попаднеш. Има много хора, които ги назначават понеже са на някой човек, има такива, които чрез "сприятеляване" с шефа успяват, но има и хора, който ги повишават, заради работата, която могат да свършат. Аз съм от последните, не съм от хората, които обичат да говорят много, дори напротив повече от времето мълча, не обичам да смесвам личният и професионалният си живот, върша си работата и гледам да съм коректен към работодателя си. Аз съм на принципа, че трябва да се докажеш. Трябва да си вършиш работата така че като не си на работа (болничен; отпуска; почивни дни) да се усеща липсата ти. Досега съм работил на 2 места (трудовият ми стаж е около 5 години и няколко месеца) и на двете са ме оценявали по този начин. Вярно не съм работил някаква високо квалифицирана работа ( хранителен магазин и във верига за бързо хранене), но не мисля че на другите места е по-различно. В хранителния магазин, който напуснах (работих 5-6 месеца), понеже нямаше как да го съчетавам с университета, ми предложиха да стана стоковед, а във веригата за бързо хранене след 1 година станах главен касиер, а от миналата година съм супервайзър.

19.   Автора

А защо тогава е това реване по медиите само до преди няколко месеца. Глад за кадри, глад за специалисти, нямало кой да работи...

Не знам какво ще се случи. Вече не ми е толкова гадно, но от време на време се сещам за това по колко гнусен начин бях накиснат от началника ми в предишната фирма и как ме махнаха. А с какъв хъс отидох там. Напуснах си старата уредена (но скучна) фирма, за да отида на едно уж по-добро място. Явно така е било предопределено.

Сега всеки ден се чудя какво да правя. Не върви да звънна на старата фирма, защото много категорично напуснах.

20.   Подмазвачите на работното място са били такива още от училище, университет - пред учителката, пред доцента... Когато на хората се обръща този тип специално внимание, това явно сработва.
Когато започвах на предишната ми работа, шефката беше наела мен и още едно момиче, според мен за да ни тества и да прецени коя от двете ни да остави. Другата, явно по-комуникативна, съзнателно или не, много й се подмазваше - говореше й на малко име, комплименти, шегички. Мен това ме вбесяваше. Например колежката ме пита мен за нещо по работа, аз й давам отговора, а тя се провиква пред шефката "Ние установихме... ". Имаше моменти, в които си мислех, че ще остави нея за сметка на мен. Слава Богу, шефката ни възложи самостоятелна задача, докато е в командировка, и добре, че ни позволи хоум офис. Така успях да направя задачата без колежката нахално да ми гледа в компютъра, за да разбере как да направи и тя своята. След една седмица без да е свършила нищо по задачата, шефката ми като се върна я освободи. Едва тогава тя видя, че мога да работя много и качествено, изгради доверие в мен и дълго време работихме само двете. След това обучавах новите. Но двата месеца с подмазвачката ми се сториха като битка за оставане, която можеше да загубя.

21.   За жалост почти всички шефове имат слабост да им харесва да им се подмазват. Дори правещите се на умни и сериозни се поддават. Въобразяват си, че виждат мазненето и едва ли не се смеят на мазниците, но не схващат че с времето започва да им допада четкането. И си плащат на мазниците за създадения комфорт. Нещо като придворни лакеи.

22.   Тя рибагаъсе вмирисва от главата. В България няма йерархия и издигане, започнах по обява. Яг гърч. Останах редовно след работа, но ако закъснее сутрин 10 мин. заради трафика, разправии забележки. Шефове връзкари с никакъв нормален опит оснен, шефски. Е напуснах, после пак се повтори същото и пак напуснах. Не можех да се интегрирам. Незнаен какво е отпуск, вечно с телефонна. Е не става, годините напредват и с това темпо не става. Заминах за чужбина, работя в пъти по-никволифицирана работа, парите са достатъчни, спокойствието факт. Мои познат направи същото, години след мен. За съжаление се срина и физически и психически.

23.   Автора

А защо тогава, когато им напуснат качествените служители се чудят какво да правят и реват, че нямало качествени кадри и опитни хора. И оревават света как едва ли не хората са им били виновни, а не осъзнават, че те ги гонят... или пък се сещат месеци след това, че трябва да си "задържат" даден служител обратно и му звънят да се връща...

24.   18, да не си "началник" в макдоналдс? Излагаш се.

25.   Здравейте,
Наскоро завърших магистратурата си и имам големи проблеми в намирането на работа, като държа да отбележа, че кандидатствам дори за позици, на които спокойно би могъл да работи и някой, който има ОСНОВНО/СРЕДНО образование. Всичките ми или по-голямата част от колегите ми работят, като 90% от тях са на позиции, благодарение на това, че са близки с преподателите ни и получаваха информация и физическа подкрепа от тях за работни позиции и стажове. Аз, тъй като, не мисля, че подмазвачеството е правилният начин, съответно не успях да се включа в стаж или да получа работа от уредените. Не смятам, че с нещо съм по-малко заслужила от колегите си да си намеря работа - нито съм по-глупава, нито по-малко образована от тях.
Това е моят поглед и отговор на въпроса - ДА,подмазвачите винаги успяват.

26.   И аз съмв същата ситуация.
Колежката ми е напълно луда. Незадоволена истеричка. Вика ,крещи по мен от деня ,в който стъпих в мизерния им офис.
Директоката е една застаряваща циганка, която се мисли за нещо повече от мен. Една кльощава, злобна и кичьозно облечена комплексарка. Не е нормално на 42 г , на този пост във финансова институция всеки ден да носиш бални рокли за девойки. Падам от стола всеки път като се появи с рокля за 18-годишна ,качила се на 20 см токове, накичена с евтини бижута. Черешката е вечерен опушен грим и на нейната тъмна кожа е като работничка от Кремиковци.
Едва си сдържам смеха. Никаква мярка няма. Всичко при нея е в тонове повече.
И като по учебник злобната колежка ,за да си запази местенцето започна да се кара с мен, да крещи по мен пред клиенти, ходи и ме топи на шефката. Убедена съм. Злобарката ми е като причетена книга.
Всички документи приети от нея са грешно попълнени. А седнала на мен да ми прави забележки. Самоука е , ни к ой не я обучавал. Ако й направят проверки ще я съсипят, а може и пари да дава.
Директорката сега ме заплашва да ми прекрати предизвестието. И да ме остави без работа.
Ми прекрати го , бе, срещу три брутни заплати ти казвам Сбогом. Не мога й гледам циганската физиономия. Иска да й говоря на „ВИЕ”.
Няма да стане, ха, какво ще ми направи.
Ще ме уволни, че не й говоря на Вие.
Ще й пратя и инспекторите по труда на тази самозабравила се измислена директорка.

27.   Така е навсякъде, но особено в офис дейностите и администрацията - там са такива интриги, че по-добре да отида да работя нещо с изкуство, там поне и да има интриги ще съм сред хора на чувствата и изкуството и ще правя каквото харесвам. Не виждам защо да страдам на офис длъжност без никакъв смисъл и полза за обществото.

28.   25, аз мисля, че бъркаш подмазвачество с контакти (нетъуркинг, дето му викат по модерному :-) ) Да поддържаш добри отношения с преподавателите и колегите не значи да им се подмазваш. Как иначе ще събереш опит, как ще вървиш напред? Всеки от успелите хора някога е получил шанс, защото някой е видял качества в него. Да стоиш отстрани и да чакаш някой да те покани не е печеливша стратегия, както вече си забелязала.
От страх да не те помислят за подмазвачка, си пренебрегнала напълно социалните контакти и си отишла в другата крайност. Контактите с хората са много важни, нали някой трябва да те препоръча, да те оцени, естествено е това да е преподавателят, който учи студентите. Преосмисли си позицията.

29.   До номер 28:
Здравейте,
Не мога да се съглася с отговора Ви, защото в случая не става дума за поддържане на контакти и помощ от страна на преподавателите в последващото развитие на студентите, а чисто и просто за подмазвачество с подаръци, постоянни комплименти (тип Кума Лиса). Вие считате ли за нормално преподавател да кани студентите си на кафе, защото си търси ПРИЯТЕЛИ или да коментира с тях, че си търси половинка? ! Може би просто моето възприятие на поддържане на връзка и контакт е различно от Вашето или на друг и оттам идва и несъгласието. Когато писах отговора си по горе, исках да стане ясно, че аз не приемам за редно на едни да се дава шанс, а на други дори да не се споменава за отворена позиция.

30.   ДА. Така е и на Запад, и в момента е дори по-лошо от тук заради техните квоти за "многообразие" и политическата коректност. Всичко това е заложено в самата структура на фирмата - шефът не е подчинен на никого. Властта отключва всякакви комплекси, нарцисизъм, злоба и какво ли не. Привидно целта на шефа е да печели пари, на практика това е само едно средство към целта му - да му галят егото.

Разбира се, има различни степени на всичко това, както в различните фирми, така и в различните култури, но принципът си е един и същ. Тоест, можеш да търсиш поне да попаднеш във фирма, където всичко това е минимално. Но не си прави илюзии, че няма да го има.

Уви, попадал съм на много симпатични и като цяло стойностни хора, но заради едната заплатка и сигурност, се оставят да ги унижават, разиграват и същевременно не спират да се мазнят на шефовете, да правят мили очички, да играят театрални роли, грозна картинка... Поне не правеха мръсно на колегите си, но тази готовност за самоунижение и подмазването, отблъскваха...

Ако искаш да не си в такава среда, ориентирай се към някаква свободна професия, където си ти и клиента, а не ти и шефа. Или направи собствен бизнес, но не забравяй, че влезеш ли ти в ролята на шеф, ще дадеш простор на своите слабости, както въпросните шефове.

И много правилно някой посочи по-горе, че шефовете ужким се присмиват на подмазвачите, но реално им се гали самолюбието до небесата. Шефът може да се присмива на някой подмазвач и да го обижда за гърба му, но никога няма да го махне. А някой работлив и честен човек, ще го товари като магаре и пак ще му е трън в очите.

31.   Автора

И пак много зависи. Аз бях свидетел как супер самовлюбен с болно его шеф, искаше да задържи колега, който не му се е мазнел никога по никакъв начин. Въпреки, че въпросния колега беше говорил с шефа как не харесва някои неща във фирмата. Индивидуално е...