Оценяват ли ви в работата? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (105512)
 Любов и изневяра (25230)
 Секс и интимност (12381)
 Тинейджърски (20891)
 Семейство (5365)
 Здраве (8421)
 Спорт и красота (4353)
 На работното място (2461)
 Образование (6572)
 В чужбина (1408)
 Наркотици и алкохол (996)
 Измислени истории (757)
 Проза, литература (1558)
 Други (14973)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Оценяват ли ви в работата?
преди: 10 месеца, 20 дни, прочетена 1704 пъти
Преди година заминах за Германия и се устройх за постоянно. Преди това работих 4 години в частна фирма в Пловдив. За тези години заплатата ми беше вдигана 2 пъти, но не с много. Винаги имаше работа, но на моменти беше повече отколкото можехме да поемем с колегите. Въпреки това шефа не наемаше повече хора, а разпределяше работата между нас. През тези 4 години се случваше да се наеме по някой човек, но беше доста рядко. Две от обучените от мен момчета станаха началници и в даден момент трябваше те да ми възлагат задачи, за които не бяха напълно готови. Не съм бил подмазвач никога и не съм имал проблеми с никого, но във фирмата има хора, които се мазнят на шефа. Някои получават облаги, други не. Не коментирам с лошо двете момчета и не завиждам, но по оценки не изпълняваха каквото беше зададено и трябваше от време на време аз да им върша работата. Не се оплаквах и не казвах нищо.

След като ми бе отказано запитване за преразглеждане на заплатата, реших да напусна. Шефът не се опита да ме задържи и не каза нищо. След 2 месеца подготовка и обмисляне какво да правя с живота си, реших да замина при роднини, които са от години в Германия. Работя същото като в България и съм сравнително доволоен.

Преди няколко седмици получавам съобщение на Viber от шефа ми. Искал да се чуем. Пита ме как съм, какво се случва с мен и го питам за повода... Едно от момчетата е напуснало и се отворило място и аз съм бил подходящ. Отказах му, защото вече може да се каже, че съм се уредил.

Защо когато има работещи и отдадени на работата си хора, никой не ги цени? Случвало ли ви се е и на вас и какво правите, ако сте намерили работа в нова фирма и звънят от старата.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 месеца, 20 дни
hash: e4b8fa35df
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Бай Ганьо Бизнесменът е тарикат на дребно. Готов е да изгони най-кадърния и да наеме най-големия прошляк, само и само ад спести 50 лв от заплати. Ама че за тия 50 лв онзи ще му направи золуми за 50 000 не го интересува. Важното е да се тъпче работника.

То се иска малко акъл да се сетиш, че ако заради някой некадърник клиент остане недоволен, той ще се откаже и ще сподели и на другите потенциални клиенти.

 
  ...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 1d4c5b8496
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Отговор на заглавието: не! Или ценят само на приказки, но на пари не, или въобще нищо не ценят и се правят, че не виждат, колкото работа да си свършил. Това е положението. Курви и от двата пола се подвизават като богове на работното място, обикновено курви са началници, бригадири, шефове и т. н, а свестни и съвестни хора като нас духат супата.

 
  ...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 9233672f97
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Абсолютно те разбирам и добре си направил, че си отказал. При мен се получи нещо подобно - обучавах цял отдел с новоназначени и когато си поисках увеличение ми отказаха. Накрая се оказа, че аз взимам най - ниска заплата от всички и се махнах. Обяснението за мен е или както е казал 1, или в случая за повишението се страхуват да повишат кадърен овек, защото може да ги измести или най - малкото не могат да го манипулират. Аз от опита си в България виждам, че е по- добре да се правиш на тъп. За съжаление не мога да се махна, тъй като мъжа ми не иска да се местим затова вече пет месеца се лутам, но ако можех и аз щях да семахна. Тук не се ценят кадърните хора, а обратното държат се на ниски позиции умишлено.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 108912f4d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ами, какво да ти кажа... Най-нормалното е, когато видиш какво е отношението на управителя, ти да отговориш със същото. На последната си работа постъпих с огромен и интерес и желание, но постепенно се започна с номерата, трупането на допълнителна работа, злобливите коментари и едва доловимото унижение от страна на управителя. Любимото ми беше, когато не искаше да дава пари за специалисти, които да му правят сайта или маркетинга, затова ми казваше да чета статии в нета и аз да му измислям стратегии и дизайни... аз съм филолог, какво разбирам от дизайн и маркетинг?! Ма умна съм била, да съм го разбрала, а и благодарение на него, съм щяла да натрупам опит в правенето на сайтове и рекламата, но допълнително възнаграждение - нъцки, трябвало да съм благодарна. Теглих му една майна, изкарах още година, правейки си каквото ми е кеф, и се разделихме.
Ако не ви ценят и гледат да ви изсмучат, правете го и вие. Не разбирам, след като срещате подобно отношение, защо стоите, вървите им по свирката и си хабите нервите. Каквото повикало, такова се обадило.

 
  ...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: a490707f62
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   От 4 години съм в чужбина и бих казал, че там ми оценят труда повече.
Като започнем от паричното възнаграждение, развитието, до отношението, влизането в положение, приятелската обстановка и заплащането на извънредният труд.
Чувствам се спокоен и с ентусиазъм работя.
Преди време бившият ми шеф в БГ се обаждал на една колежка и я питал "Абе той няма ли да се връща в БГ, може да му увелича заплатата с 50лв".
Като научих това, направо ме заболя корема от смях. Тези пари, които с триста зора ги изкарвах в БГ, в чужбина ги изкарвам за седмица, че и за по-малко, и то без нерви и простотии.
Българският чорбаджия трябва да се научи да си цени хората, че като всички избягат от страната, ще се чуди какво да прави.

 
  ...


...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: a74ec0533f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Не.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 8fee6f822b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Защото никой няма идея как се управлява бизнес и още по-малко как се менажират правилно кадри и човешки ресурси.

Братан.

 
  ...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 24970bd793
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Защото в България няма истинска пазарна икономика. Както и конкуренция. Затова добре работещите хора не се ценят. Няма и истински профсъюзи и работодателите си позволяват неща, които във Великобритания, например, не биха посмели да направят. Стой си в Германия.

 
  ...
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: 348c06fbf7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Не ми се налага да мисля за това. На държавна работа съм, парите са прилични, натоварване почти няма, никой не ме товари излишно, за всичко ми се благодари. Иначе в частна фирма ме оцениха, повишиха ме на ръководна позиция, но ми стопиха лагерите и напуснах. Това преди доста години.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 20 дни
hash: d43f70d161
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Жалко, че няма поне един работодател в сайта да си изкаже мнението по въпроса.

 
  ...

...
преди: 10 месеца, 19 дни
hash: 6032d71273
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Бал съм ги!

 
  ...
преди: 10 месеца, 19 дни
hash: 1d46ec1262
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Работих 2 години в една фирма, заплащането беше малко а работата и отговорностите прекалено много за поста който заемах. Строителен техник съм. Напуснах и 1 година не работих нищо понеже си имах спестени пари и не ми се занимаваше, исках почивка. След тази година получих обаждане от бившия ми шеф да се върна на същия пост. Поисках възнаграждение тройно на това, което бях взимал преди да напусна. Той се съгласи и от 19 месеца вземам тройно на предишното и отношението е съвсем друго. Работодателите се отнасят с хората зле понеже си мислят, че хората нямат друг избор освен да им търпят мизериите когато осъзнаят, че не е така нещата се променят.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 19 дни
hash: 6e46ca4817
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Съгласен съм с но.1 и му сложих 5чка. Но! Не е само в България така. Дори бих казал, че това е типично за американските компании и шаблона е внесен в БГ от там. На мен ми случи същото като на автора , само с някои малки разлики. Фирмата беше американска с изнесен аутсорсинг в София. Българи бяха създали фирмата в Калифорния и я бяха издигнали сигурно до капитал от млрд.. Пенсионираха се и един ден я продадоха на американци , които наложиха точно същия експлоататорски модел , за който автора говори. Фирмата фалира за 2 години . До нулата. Персонала оцеля , но се прехвърли в друга подобна форма , работейки на същия принцип . С огромно текучество на кадри(turnover). Ползват те и те хвърлят.
Разликата при мен беше, че когато казах на шефа (човек , който аз съм учил) , че се махам, защото американците почнаха да ми се подиграват на труда , той ми се молеше от месец на месец да съм останел , защото не можели да ми намерят заместник. Три месеца не можех да се махна , от добри чувства към него. Накрая им теглих една майна на всички. След 5 години работейки за първата и още толкова за втората фирма , накрая ми казаха че не мога да работя. А това го казаха , защото реално не искаха да ми вдигнат заплатата повече(нашите ги вдигаха всяка година) Аз реално вземах повече от някои мениджъри и това на американците им беше непонятно, защо се случва. Особено на новите мениджърчета , които току що бяха излязли от някакъв безизвестен орего(фре)нски университет, с невероятното желание за себедоказване. Много келеши като дойдат на шефското място , за да се наложат уволняват или ощетяват старите кадри . Което в днешно време се счита за нормално... За жалост, нали сме американска колония все пак...

 
  ...
преди: 10 месеца, 17 дни
hash: bf24e7da7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   За съжаление трябва да се извърви дълъг път за да се стигне до някаква нормалност, но много хора вече сме в чужбина. Малцина ще се върнат, защото дори и с ниско квалифицирана работа и с нашият манталитет хората успяват да купят дом, да изпращат пари. Не са щастливи, но по-добре в чужбина, отколкото в България. Много жалко, че над 1 млн. българи след 89 г. напуснаха България. Ще се върнат малцина пенсионери, които са икономически мигранти, децата им надали. Когаго се връщам в България виждам все повече роми, дори и в София. Не съм расист, но стават мнозинство. Малките градове обезлюдяват, особено зимата е много видно. Ако доходите са нормални, ще се върнат хиляди отишли само за да прехранват, защото в селата няма никаква работа.

 
  ...
преди: 7 месеца, 10 дни
hash: 3fa36a5c8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   На думи ме оценяват, но само дотам. Говорили са ми колко съм женен за фирмата, колко би загубила тя, ако напусна, но действията не се припокриват съвсем. Установих, че получавам една от най-ниските заплати във фирмата, а в същото време обемът от работа, който трябва да върша е огромен, дори непосилен. И понеже не се скатавам, "награждават" ме за усилията ми с още работа. В резултат започнах да изнемогвам, след като работя всеки ден по няколко часа извънредно, уикенди също ми се е налагало да работя.
Стигна се бърнаут и реших да напусна точно сега в пандемията, колкото и неправилно да звучи на доста хора. Но истината е, че не знам колко още щях да издържа и кога щях да рухна било то психически или физически.

 
  ... горе^

...
преди: 7 месеца, 5 дни
hash: 38f54b61d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Правилно си постъпил щом предния път бившият ти шеф не те е оценил няма да го направи и сега, даже върнеш ли се има вероятност пак да се гаври с теб. Няма вече връщане назад стой там където се чувстваш добре и където те ценят и уважават! И аз бях в подобно положение след университета не си намерих веднага работа по специалността и се наложи временно да преглътна гордостта си и да работя в заведение (имам цяла тема ако желаеш прочети я казва се "Нещастна на работното място"). Бившата ми шефка беше професионалист в областта си, но уви нямаше никакъв подход с хората, не можеше да си владее нервите и за най - малкото нещо да сгрешим започваше да ни крещи и обижда много пъти ме е наричала малоумна и безмозъчна в пристъп на гняв, също така ме е посрещала и със скандали за добро утро когато е ставала с г... а нагоре. Работех първоначално като диспечер, после реши да ме прави и барманка и понякога ми правеше такива графици, че не знаех къде се намирам, миналия януари целият го изкарах 3 на 1, 2 на 1 и едва края на месеца два последователни дни почивка, понеже единият коекга на бара даваше и смени като шофьор. Казах и, че ми е дошло в повече дойде нов колега, който беше адкси мърляв всеки път ми оставяше кочина и колкото и да повдигах въпроса пред нея нямаше оправия скара му се и след 2 смени същото. След година и половина си казах, че повече няма да търпя това нещо и малко преди да обявят официално първите случаи на Ковид 19 у нас и заявих, че напускам. Започнаха се молби да не си ходя, убеждаваше ме колко хубаво място бил ресторанта (ако беше така нямаше всеки да бяга оттам), да наговаря заместник управителя да ме разубеди изведнъж смекчи тона и откакто и казах спря да ми вика, а малко преди това ме унижаваше. Знаейки, че всичко е параван аз докрая държах на своето и не отстъпих иначе пак щеше да ми се качи на главата. Даже беше разпитвала бивши колеги не искам ли да се върна и дори когато след време и обясних мотивите си пак казала на бивш колега, че за нея решението ми е грешка. Само егоист не би искал от млад човек да се развива и да тъпче на едно място, за да му е по - добре на него. След като се махнах този, който дойде на мое място избяга на втория ден, два месеца нямаха втори барман и се наложи да извика свой познат да работи там. А наскоро научих, че след скандал с една от собственичките се е махнала и, че и преди не е искала вече зюда работи тази работа. Изпитах силен гняв научавайки, че жената, която твърдеше че има висок морал и най - много от всичко мрази лъжата ме е лъгала най - нагло в очите. Доколкото разбрах след това си е сменила и телефона и вече и нямам координатите може би за добро. След това на едното място нещата пропаднаха заради пандемията, но аз пак ме се върнах на правех ли го тя щеше да ме. унижава пак всеки ми казваше "Стой ако трябва повече време без работа ама там ме се връщай направиш ли го ще ти стъжни живота". Така и направих. Не съм учила, за да търкам чаши цял живот и да бъда унижавана от някаква си истеричка. Там където съм сега не смея все още да се радвам, тъй като съм отскоро, но отношението е човешко няма викове и крясъци, обяснява ти се всичко спокойно, шефовете винаги влизат в положение наложи ли ти се да отсъстваш не като госпожата за нея беше по - важно, че няма кой да и работи ходила съм с ангина на работа заради нея, друг колега за малко не се докара до пневмония. Майната му на стария ти шеф гледай напред!

 
  ...
преди: 7 месеца, 2 дни
hash: 97431d6dbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   В България оценка и признание недейте да търсите, нито пък адекватно заплащане на труда си. Работил съм с чужденци от Западна Европа и с българи, и спокойно мога да кажа, че разликата е огромна. Има разбира се и изключения, но са малко. У нас мотивация на персонал, стимулиране, подбор, развитие и т.н. са просто кухи фрази. На работниците и служителите се гледа, като на роби, които трябва да бъдат прецакани по всеки възможен начин. Поощряват се единствено единици "наши хора", които го играят доносници, че да не вземе да ни "изстине" мястото или пак такива "наши хора", които са ни спуснати отвън и трябва да ги пазим, че иначе става лошо. За нетолкова дългият си стаж съм бил пряк свидетел на огромно количество парашутисти на всякакви нива. Голяма част от случаите са толкова брутални, че на много хора дори не им се вярва. Всичко това обаче ме научи да ценя собственото си време и усилия. Преди години, докато работех за чужденци, бях започнал да едва ли не да спя на работа. Постоянно оставах извънредно, работех в почивни, по празници и т.н. Приятели и познати бяха започнали да ме мислят за луд. Шефовете ми обаче ме ценяха и това ме мотивираше още повече. В един момент настъпиха преструктурирания в компанията и повечето мениджърите в централата напуснаха по една или друга причина. На тяхно място за България спуснаха да отговарят някакви тъмни балкански субекти, с нулева квалификация и опит, които си доведоха още парашутисти. Естествено, на всички заплатите бяха по-високи от моята, въпреки че много от тях бяха на много по-ниски позиции. Тези на моето ниво получиха двойно стартово и почти не се вясваха на работа, нито пък реално имаха някакви задължения и отговорности. Оттогава си имам правило - никакъв извънреден труд или допълнителна работа, ако не ми се плати и ако сам не реша. Свърши ли работното време, ставам и си заминавам. Никаква работа в почивни и празнични дни или през отпуски. Честно казано, така се чувствам много по-добре и мога спокойно да си върша всякакви лични неща.

 
  ...
преди: 7 месеца, 18 часа
hash: b938c6f476
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Автора

Когато ни се случи нещо гадно в живота все си мислим, че всичко е против нас всячески. Пуснах темата и виждам, че има доста хора като мен. Явно всичко е до манталитет, но въпреки това за младият ми живот, наблюдавам някаква промяна. Много работодатели научиха, че ако искат да имат бизнес, няма да я бъде както я мислят. И трябва да плащат. Естествено сега е време, в което могат да си вземат поука от действията си през годините. Последната криза трябва да им служи като урок.

Преди време

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 29 дни
hash: b938c6f476
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Автора, Номер 17, сподели ако искаш някои случай, за които си чувал или си бил свидетел.

 
  ...
преди: 6 месеца, 28 дни
hash: 38f54b61d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Към автора от номер 16 и аз се нядявам да стане така, макар и да се съмнявам. Повечето хора не се променят неслучайно народът е казал "Вълкът козината си мени, но нрава не". Макар и да се наплаши от Ковид 19 бившата ми шефка не стана по - човечна с хората и не направи нищо, за да улесни работата на някой от тях. Дори в условия на пандемия бившият ми вече колега продължаваше и идващите на мое място продължаваха на мият всички чаши на ръка, защото на нея и се свидеше да оправи старата миялна а още повече и се свидеше да купува препарат за нея и по думите на моя бивша колежка това не било от вчера. Миналата година ни обеща да купи нова миялна за лятото и си останахме само с обещанието. Навярно дори с колегата да и бяхме поставили ултиматум "Или ни купуваш миялна или напускане" пак нямаше да ни вземе. А в тези условия и по принцип да се ние посуда на ръка, от която са пили хиляди хора е недопустимо. Трябва да има миялна, в която чашите да се дезинфекцират. Как да искаш да останеш на място първо те експлоатират и не те уважават, второ парите са малко макар и според бившата шефка да не е така (ама ако беше на наше място и работеше по 15 ч. за 750 лв друга песен щеше да пее) и трето нямаш никакво развитие и си скапваш здравето. От престоя си в ресторанта и мъкненето на тежки неща като каси и кегове сега цял живот ще си нося плексит за спомен, добре че не ми се появиха други проблеми, че тепърва ми предстои деца да раждам. А тя ще ми твърди колко хубаво място за работа било там. Заместник управителят вярното и кученце и той се опитваше по едно време да ни скапва настроението с думите защо не съм си останала там, много съм драмаризирала за това, че всеки път оправям чуждата кочина и, че съм нямала да намеря работа по специалността. Как ме се сетих тогава да го питам защо е предпочел кръчмата и няма и един ден стаж като учител. Както и да е не се оставих на шефката и вярното ми куче да ме манипулират и се спасих. Колега от друго заведение на веригата фалирало покрай пандемията е прехвърлен в това където бях аз заедно с част от персонала. Човекът напуска след няма и месец с думите, че в "такава секта" няма да работи. От бивш колега разбрах, че новото ръководство е по - либерално и го няма гестаповския режим. Дано да е за добро, но не бих се върнала обратно там колкото и колегите да ми липсват, човек трябва да върви напред в живота и никога по никакъв начин да не се връща назад към лошите спомени.

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 26 дни
hash: c6faa26bf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Авторе, мога много примери да дам, но ще стане прекалено дълго, затова ще се опитам да синтезирам основното от някои по-фрапантни.
1. Секретарка без подходящо образование и стаж се назначава за директор на машиностроително предприятие. Появява се от нищото - без интервю, без обява и т.н. Същата е внучка на комунист от провинциалната номенклатура. Заради нея буквално гонят директора ( човека почина преди няколко години, Бог да го прости ), който вади фирмата от калта, спасява я от сигурен фалит и само за няколко години я извежда до една от най-стабилните в града. На всичкото отгоре, въпросната се намърдва на мястото му и получава доста по-високо възнаграждение и привилегии. Нищо, че броят на служителите се свива 3 пъти почти веднага и днес същата фирма е с репутация на една от най-западналите.
2. Посредствен ученик, който не е приет абсолютно никъде в България за студент, бива изпратен от родителите си ( пак номенклатурчици от провинцията ) да учи в чужбина, в незнайни университети, където също едвам е завършил. Слад като се връща в България, веднага започва директно на мениджърска позиция в голяма българска компания. В момента е на подобна позиция в международна компания.
3. Дъщеря на сравнително важен БКП кадър от провинцията, цял живот работи на много високи мениджърски позиции в международни компании и съответно за изключително много пари. Същата си няма и представа от това, за което е назначена и всичко се върши от хората под нея.
4. Търговски директор, пак в редица международни компании, без никакво дори близко образование ( едва завършил висше по милост ), който не може да работи с компютър, освен да отваря страници в интернет и не отговаря на обаждания. Това не пречи да получава близо 10 хил. лева месечно.
5. Подобен парашутист на този под номер 4, отново с много дълъг стаж в международни компании, но във финансовата сфера и въпреки това без дори елементарни познания - заплата над 13 хил. лева месечно.
6. Човек, завършил средно образование по милост, който не може буквално да напише едно смислено изречение, да не говорим за правописни грешки, се назначава за шеф на търговски екип. Същият получава мястото заради това, че е доносник на парашутисти над него и успява по много хитър начин да отстрани от фирмата уж най-добрия си приятел, който години наред му е помагал финансово и го води на работа в същата фирма. Заплата - 2 хил. лева чисто, плюс служебен автомобил. В същата фирма главните технолози, които са с 15 и повече години стаж и които ръководят цялото производство и са участваля пряко в разработката на всички продукти, получават около 1 500 лева, без никакви други социални придобивки.
7. Производствен директор, отново със стаж само в международни компании се губи в малкото производство, за което отговаря. По-нататък без коментар.
8. Дъщеря на провициален военен номенклатурчик е назначена на куха длъност в международна компания. Въпреки, че нанася директна щета за 150 хил. лева по единственото нещо, за което отговаря, веднага е повишена и наградена с целогодишна работа от вкъщи, много преди да стартира пандемията.
Както казах мога да пиша много по темата, но ще се превърне в роман. Отделно, познавам сума ти хора, на които им бяха подарени различни "бизнеси" и буквално се събудиха "собственици". Аз ги наричам "назначени собственици", защото де факто са точно такива. Простата истина е, че у нас цялата икономика е в ръцете на бившите комунисти, ченгета от ДС и техните потомци. Същите управляват страната от над 30 години и никога не са пускали властта. Същите умишлено ни превърнаха и ни държат бедна и изостанала страна, за да имат евтина работна ръка за техните фирми. Умишлено изгониха и продължават да гонят умните и интелигентни хора, за да не им мътят водата. На тях им трябват нископлатени работници, които са съгласни да блъскат в студ и пек, и при вредни условия за 400-500 евро максимум. България се превърна в територия за мръсни и елементарни производства, които никой, никъде не иска.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker