Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз има такава мечта едно време и слава Богу, че не съм я последвал. Не че нещо, ама аз и сега ги изкарвам тия пари. Само че без да затварям една голяма инвестиция, която може и никога да не си върна, и си знам работното време и почивните дни. Стане ли 16:30 шапка на тояга и не те интересува кой клиент е недоволен, кой е проклет, кой не платил, каква била стоката, кой доставчик си иска парите незабавно, иначе ще те съди, пък коя инститтуция иска рушвет и има 1000 изисквания, пък коя бонка си иска парите, а ти нямаш клиенти и не можеш да платиш. Събота и неделя си почиваш, празниците си почиваш, отпуска си имаш 20 дни в годината, болнични имаш при нужда. Ако имаш собствен бизнес, не можеш да почиваш, когато си искаш. Не може да кажеш на клиента "Сори, ама аз от 50 дни не съм почивал, ще те забавя малко". Като собственик ако бачкаш имаш, ако си болен и месец не си бачкаш, нямаш. Не се съобразявам с работници и на кой не му се работи, на кой му е малко заплащането, кой имал болно дете. Има си собственик да му мисли той. Не ми се налага и да чупя ръце, когато уволняват някого и да мисля за семейството му. Защото на собственика му се налага да мисли. Не ми се налага и да следя 1000 закона дали пък в някой момент не са променили.

Нямаш сигурен доход. Един месец може да изкараш 5 бона, на следващия може да си 5 бона назад. Като служител си знаеш на 15-то число си взимаш парите и толкова. Не те интересува фирмата на загуба ли е, платила е данъци, клиенти има ли, ти парите си ги знаеш сигурни и на датата. Шефа да му мисли, ако е на загуба. Заем ли тегли, от джоба си ли ще ги вади, той си знае. Не те интересува и дали някой доставчик не му е пробутал фалшива стока. А мошеници има много.

Утре шефа ти може да фалира и да завлече някого и да го търсят да го бият и съдят. Той застава с името си. После като се издъни, какъв бизнес ще прави и кой ще работи с него. Ей го един Ковид да ти измислят, една финансова криза и шефа ти трябва да си слага въжето. Пък на мен какво ми е - фирми бол, просто сменят един шеф с друг и си продължавам. Боли ме онази работа, че бившия шеф ще си слага въжето.

Малко хора се замислят за това и после като почнат бизнес - олеле, ама то много работа, нямам време за семейство,каква файда, дори да изкарвам пари, като нямам време да ги харча. Ако изобщо изкарвам. Ама банките си искат парите, а аз нямам продажби, ама държавата, ама конкуренцията, ама клиентите са проклети и се разправям с тях по цял ден, ама не плащат, ама бавят.

И за какво в крайна сметка? Дори да изкарваш малко повече пари, струват ли си тия ядове, които в един момент ще ти се отразят и на здраве, и на психика, и на семейство? И като станеш на 60 и да имаш пари - без семейство, със скапано здраве, срината психика - браво!

7.   "Ей го един Ковид да ти измислят, една финансова криза и шефа ти трябва да си слага въжето. "

Абе ... не точно. Ако шефът ти е някой крадливо мутре, може би, ама ако е обигран, има стотина хиляди заделени ТОЧНО за такива моменти и още десет пъти повече в инвестиции. Не ги мисли тях.

8.   Преди 2 години публикувах почти същата тема тук, от година и половина имам собствен бизнес. Преди работех за 40 лв надник, а сега средно надникът ми (чиста печалба) с всички изкарани разходи ми идва около 350-400 лв на ден. Конкуренцията не трябва да те плаши, напротив - трябва да те мотивира, за да докажеш, че при теб има различни условия, повече разновидности и поне едно нещо, което да те прави уникален и да те различава от всички останали. С конкуренцията ще поддържаш чисто колегиални отношения, но е доста важно да не е приятелско - причините са много. Ще действаш много, но ще говориш малко, а ако е възможно дори и няма да говориш. Хората завиждат, най-много: близки приятели и роднини, те те дърпат надолу. Ще изгубиш голяма част от приятелите си, но ще се срещнеш с хора, заслужаваши повече уважение. Откъм нуждите на пазара - ресторантьорството не е начин за “собствен” бизнес, едно че разходите са огромни, второ - трябва ти персонал и хиляди изисквания и стандарти от към ХЕИ, НАП, КЗП и не знам си какво. Струва си да инвестираш в облекло - нямат срок на годност, всеки си купува дрехи, износват се - купува се пак. Мисли стратегически, направи бизнес план, виж какво имаш, колко ще вложиш и какво ще ти остане. Бъди подготвен за всякакви непредвидени разходи, инвестирай лични пари - не заеми. Мисли, преди да действаш. Помисли над съветите ми, вярвам че не само ти, а всеки който го иска - ще го постигне. Успех!

9.   6, наивен си. Описаното е вярно като си млад (на заплата) и начинаещ (с бизнес). Ако нещата вървят, на 45-50 първият е отчаян от монотонност и таван на дохода, а втория има пари да се пенсионира с къща в Швейцария и не се занимава с текущи неща - има управител и счетоводители.

10.   9, да, то всеки втори се пенсионира с къща в Швейцария. Такива са 1 макс. Не знам аз колко съм наивен, ама трябва да си много заблуден, ако си мислиш, че всеки втори става за бизнес.

11.   До 10

Ако изкараш повече от 2-3 години, занчи малко или ного "ставаш" за бизнес, а и човек с учи.

12.   Номер 6 '' просто сменям един шеф с друг'' . Звучи много приятно, лесно и сигурно, но в същото време - страхливо, дребнаво, нагло, неуважително, неудачно, робско, мързеливо (лениво), ниско, слабо, паразитиращо, използваческо, ограничено, неразвито. И дори да имаш развитие и сигурност, това най-доброто ли е? Не, оставаш в зависимост, с ниски доходи, подчинен и уязвим, защото при фалит на фирмата шефовете често са застраховани с повече резервни капитали, връзки и дори власт, докато служителите са принудени да си търсят работа в несигурни времена на безработица и също да се преквалифицират постоянно с нови професии и умения, с които да работят естествено за друг голям мустодонт, който изобщо може да не заинтересован от техните изисквания. За това може би не най-лесното, гладко течение е най-сигурно и правилно.

13.   12, малко са хората, които стават за бизнес. Няма нужда да се насилваме за нещо, за което не ставаме, а и да си добър служител си има много предимства. В България битува мнението, че ако не си бизнесмен, едва ли не си провал и много хора се натискат да са такива, без да приемат и осъзнават, че просто не стават. Затова има много работодатели, които плащат 600 лв заплати, лъжат доставчици и клиенти и укриват данъци, само и само да се задържат още някой месец на пазара, без да осъзнават, че така се излагат и не стават за тая работа. Ако тези усилия ги бяха вложили за нещо, в което ги бива, пък макар и да работят на заплата, щеше да е по-добре за тях. Заради такива като тях българинът има толкова ниско мнение за бизнесмените. Разберете, че за някои хора е много по-добре да работят в насока да са добри служители и да извлекат ползите от това, отколкото да се излагат с нещо, в което просто не ги бива, само защото са чували, че е много готино да си бизнесмен и за да имат "нещо свое". За бизнес стават не повече от 5-10% максимум, дори по-малко. Ако всички бяхме бизнесмени, нямаше да има кой да работи за нас. Нали се сещаш? Добре е всеки да си знае мястото. Нямате представа колко хора са затънали в безсмислена работа и дългове, само защото са си повярвали, че трябва непременно да са бизнесмени и че са провал, ако не са.

14.   От 12. Така е. Съгласен.

15.   " Нямате представа колко хора са затънали в безсмислена работа и дългове, само защото са си повярвали, че трябва непременно да са бизнесмени и че са провал, ако не са. "

Колко са?