Споделена история от На работното място |
Историята на един неуспял млад човек
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1994 пъти
Здравейте,
Аз съм поредният, който ще се оплаква.
Преди 7 години с баща ми отворихме собствена фирма. Нямахме стотинка капитал, затова се наложи да изтегля кредит, който едва стигаше. След като създадохме фирмата, живота ми бавно започна да се променя.
Както знаете, клиенти трудно се привличат, а за да спечелиш пари, трябва да вложиш много труд, усилия и най-вече много пари, които ние нямахме. Направихме няколко основни грешки през тези години. Имахме повече разходи, отколкото приходи и това дърпаше фирмата назад. Като казвам разходи, моля, не мислете, че шефовете са живели охолно. Давам ви малък пример: двамата с него караме един и същ автомобил, който е на 30 години. Аз съм на 32 години и за последно ходих на почивка... дори и аз не помня вече.
Фирмата разполагаше с 5-6 човека персонал, на който трябва да му се плащат заплати, осигуровки. Няма да споменавам кредита, наема, горивата и т. н. В един момент се събудих с изпълнително дело и запорирана сметка, заради неплатени данъци. Впоследствие още два-три пъти ми запорирваха сметката. Като платиш данъците, не ти остават пари за заплати, като плащаш заплатите, няма пари за данъци. Един месец излизаш напред, следващите два те дърпат назад. В продължение на 2 години всички хора напуснаха по собствено желание. Издължих се на всички, ама не стигнаха пари за наема и вървях назад с 5-6 месеца. Заведоха ми дело. Всичко е едно блато, в което затънеш ли, няма изплуване нагоре. Сега сме двамата с куп задължения-предимно към държавата и един кредит към банката. Не искам да си мислите, че не съм плащал никакви данъци. Напротив, ако ги сборувам през годините, сигурно са десетки хиляди левове. Но високите лихви, могат да удвоят, дори да утроят задължението за кратко време. Когато четете това, моля, не оставайте с впечатлението, че обвинявам държава, персонал или някой друг, заради собствените си неуспехи. Ако има някой виновен, то това съм аз, защото допуснах това да се случи.
В резултат, минах 30-те и никога не съм предполагал, че ще живея с толкова ядове. Спрях да се храня нормално, станах изключително нервен и стресиран, започнах да пуша по една кутия на ден, нямам приятелка, не си търся дори. Има дни от седмицата, в които не се чувствам добре, става ми лошо, започнах да изпитвам страх от болести. Загубих всякаква увереност в себе си и постоянно си мисля, че нещо ще се случи с баща ми, а аз няма да мога да се справя сам (и това си е така). Всяка нощ, този страх се върти в главата и постоянно кроя планове, какво да направя. Например: да замина в Англия на бригада, при познати. След това се сещам, че ще ме изгонят на третия ден, когато ми стане лошо заради поредната паник атака. Обичам електрониката и програмирането, те са ми страст, и съм си мислел да си намеря подобна работа в по-голям град, ама едно, че не искам да оставям баща си сам, друго, че ще минат години, докато си стъпя на краката и трето-липсва ми увереност, че ще успея и в това начинание. Никога не съм се чувствал по-объркан.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 4d5eadec94 |
|
1. Глей ся, пич. Не си нито първия, нито ще си последния, който се е провалил в дадено начинание. Всъщност няма човек, който да не се е провалил поне веднъж в живота си, вкл. и тези, които впоследствие са станали успешни. НО важното е как реагираш на нещата. Разбираемо е да не се чувстваш добре, но в крайна сметка рано или късно трябва да се отпуснеш, да забравиш провала и да погледнеш напред. Не знам как - на психолог ли ще ходиш, сам ли ще успееш, но си дай сметка, че така най-много да си докараш някоя болест и да влошиш положението още повече.
Варианти винаги има. Професии много. Няма да е лесно и ще ти трябва период на адаптация, но колкото и и трудно да е, почни от някъде. Просто направи една малка безболезнена крачица. После ще ти дойде мотивацията да направиш втора и лека по лека ще стане. Просто направи нещо, дори и дребно да е като за начало, почни о тнякъде. Никой не те гони с камшика и не е казано да бързаш. По-важно е да започнеш и да си постоянен. Дори и втори път да се провалиш, ще пробваш трети.
Не си докарвай някоя болест заради една провалена фирма, не е края на света, колкото и да е неприятно. Ако се разболееш, пак няма да си полезен нито на себе си, нито на баща си.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 69457b0a57 |
|
2. Оставете фирмата и започни да учиш програмиране. Това ще ти даде добри доходи, работа от вкъщи и стабилност. Не е нужно да се разболяваш от една неуспяла фирма. Всеки има неуспехи.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 77358c3d3f |
|
3. Здравей авторе. Според мен се ориентирай към някаква преквалификация, явно бизнес не е за теб. Както си решил в ИТ сферата е добре, има пари и може да се научиш и да станеш добър стига да искаш. Това, че си се провалил не трябва да те спира и да изпадаш в депресия. Мисли най вече за здравето си, защото то е най важното нещо. Бъди здрав и успех! Горе главата! Ж21
|
|
