Проблем в работата
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1035 пъти
Здравейте читатели, Моля да ми дадете съвет относно проблем за който мислих, че ще се справя сама, но се каза, че се лъжа. От повече от един месец работя обаче започнах да правя грешки на работното място, които взеха да стават по-големи и по-големи. Правих записки, учих какво ли не правих и накрая всичко рухна. На изпитателен срок съм за срок от 6 месеца. И без да искам от притеснение споделям твърде много, че съжалявам на останалите хора от екипа и те започват да се дразнят отделно се дразнят и ит начина ми на вършене на работа. А тези издънки се виждат от Управителката ми и даже много се издънвам и пред шефката грешките ми започват да и тежат. Даде ми холяди пъти шанс даже се чудя как успя да ме задържи на работа. Шефката ми е много пекана след 1500 пъти в които се провалих ми даде шанс да работя и ме държи, но се появи още по-сериозен проблем твърде често даже и постоянно правя грешки и издънки или на каса или в останалата част от работата. Много се издънвам пред шефката. Някои шефове даже и толкова не ме търпяха изгонваха ме, а сегашната шефка все пак ми дава шанс да се науча, а аз продължавам да се издънвам и я ядосвам с грешките си. Кажете ми как да накарам шефката ми да види, че имам желание да се справя и как да се издигна като ценен служител?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: 2d7ecc98b1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Темата е отпреди 7 месеца и едва ли мога да ги бъда от полза сега, но за всички с подобен проблем - явно този тип работа на пасва на твоята личност. Не всеки има дадености за всяка дейност. За съжалание у нас, масово се внушава това, а то е пълна простотия. Селското мислене все се върти около насилие над личността, тормоз, защото на село се издига в култ колектива. Трябва да се помъчиш, изтормозиш, насилиш и т. н. Съответно, пак в името на колектива, този който не се справя, не бива изхвърлен, а му се дава шанс, помага му се, търпи се и т. н., за сметка на тези, които умеят. Отделно селската алчност и социална импотентност са изградили нагласата да не се наемат хора. В най- най-краен случай - роднини или лични приятели. Това води до там, един човек да прави всичко. Българите особено се гордеем, че сме специалисти по всичко и гледаме с насмешка на тесните специалист на Запад. Моят съвет за такива ситуации: откажи се на секундата. Помисли в какво те бива, какво те влече. Не се тормози с нещо, което не е за теб - нито ще постигнеш висоти, нито ще се чувстваш удовлетворена.

 

...