Споделена история от На работното място |
Върша повече и никой не ми благодари, но ако прпоусна нещо, веднага става проблем
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1759 пъти
Студентка първи курс (19г.) съм и за допълнителен доход работя като чистачка във фитнес/пилатес център 6 дни седмично за около 2-2,5 часа. В обявата раб. време беше от 6 до 8 сутринта, но центърът отваря в 7, а клиентите идват към 7:15, за да се преобличат и т.н. Съответно, за да съм приключила с всичко, да е подредено, изсъхнало и постлано, трябва да изляза към 4:30 най-късно от нас, за което дори нямам градски май... и е 4:30 сутринта. Затова предпочитам да ходя вечер. Понеже е важно, отбелязам, че и в двата случа е тъмно навън.
Работя там почти 8 месеца, всичко беше супер - аз съм доволна, те са доволни, хората на рецепцията са приятни, колегите, които поддържат залите през деня и чистят на седмия ден, също са ОК. Заплащането е добро - с него и със стипендията се оправям идеално, даже успявам да заделя малко за извънредни ситуации.
Напоследък обаче започнаха да изникват нови дейности, които трябва да извършвам, а не бяха отбелязани, че ми влизат в задълженията на обучението. Проблемът не е в това, винаги ще помогна на колега, но започна да става даденост. Някои от уредите, с които работя, се развалиха и вече седмици наред не се поправят. Последно беше сушилнята, което означава, че трябва да простирам и седмично ми се натрупва още един час. Често прането не е изсъхнвало до сутринта (особено зимата) и го намирам смачкано на топка (!!) в мокрото помещение, за да не виси по радиаторите в залите, които нощем се изключват. После чакат на мен да го сгъна и прибера, а в началото всичко, свързано с прането, беше задача на поддържащите през деня. Отделно несъбрани кърпи по кошовете, стелки от банята и подобни, които отново бяха задължение на помощниците и рецепцията. Неизмити кани, чаши от кафе и др., които не мога да зарежа. Оставят ме без почистващи препарати, случвало се е да си нося от вкъщи. Отделно има една колежка, която оставя такъв безпорядък след себе си на рецепцията, че е направо покъртително как живее така - омотани кабели, разпилени листа, трохи навсякъде, всичко се мята където ѝ падне. Пак казвам, че всичко това нямаше да е кой знае какъв проблем, навсякъде има неорганизираност и не очаквам изрядност във всяко отношение. Но в същото време никой не признава допълнителната работа, която върша, докато не направя грешка - веднъж не прострях прането и се започна мрънкане. В тъмното не виждам абсолютно всичко, макар че се старая и се случва да остане някой косъм, петно или прах - жалване колко било занемарено и мръсно. Иначе по ъглите е пълно с мокри петна, но явно това не е от значение. За неработещите уреди също... Не получавам признание за допълнителната работа, но ако пропусна нещо, веднага ми се натяква. На момчето, което върши моята работа веднъж седмично, не му се казва нищо - той не бърше прах, не почиства паяжини, не хвърля кошчетата, не мие огледалата и тоалетните, не слага хартия, не простира. Просто го виждам какво е оставил като дойда на следващия ден. Поддържащите през деня са същата работа... Мисля, че е норманло, ако видиш нещо, да го забършеш при положение, че и ти си чистач там. Аз трябва, те явно не. Идва ми в повече.
Правилно ли е да се ядосвам? Очаква ли се от мен, като основен почистващ, да правя всичко, че и отгоре? Наистина не ми е ясно, не питам с цел да се скатавам. Как да комуникирам проблема без да ме уволнят и да създавам напрежение? Работата ме устройва и не искам да я губя.
Предварително благодаря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 59cd9e9017 |
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: f7d1b3346b |
|
2. Очаква се да им кажеш тия неща и ако не вземат мерки да си търсиш друго. Но ако не си им казвала, да очакваш за теб да мислят, надали ще стане.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: ee14247f8c |
|
3. И при нас е така. Позицията на която съм е отговорна. Вършат се по няколко неща наведнъж. Тоест един човек работи на няколко позиции. Работи се с пари, техника, документи, хора. Ако направиш грешка, има последствия. Други си клатят краката по цял ден. Не вършат нищо и не грешат. Освен, че не помагат, пречат. Дразнещо е.
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: 5396a2aacf |
|
4. Ти имаш централен проблем, за който не си виновна, но се стоварва върху теб и трябва да го осъзнаеш.
Възпитана си по български в мазохизъм - да теглиш, да страдаш и накрая да се питаш "Правилно ли е да се ядосвам? ". Работлива пчеличка със смачкано самочувствие, която ще се чувства виновно, ако не са я смачкали достатъчно днес.
Уви, така ни възпитават. Не го приемай като обвинение, ти не си виновна за това. Покорното и уплашено поведение е изгодно на родители, възпитатели, учители, работодатели... Култивират го къде умишлено, къде несъзнателно...
Мисли и работи над себеуважението си. Чети книги, мисли, наблюдвай, дискутирай... Когато изградиш самоуважение и се върнеш над този въпрос, който си публикувала, ще видиш, че ако имаш себеуважение, въпросът е риторичен.
|
|
