Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Я псевдопедагозите да не хулят жената и да я нападат, защото е истина, че днес българското училище е сборище на зле възпитани деца, които искат само свободия!

Примерите, че могат да постигнат нещо в живота и по телевизия и други медии са бол! Децата попиват всичко от родители, обществени нагласи и после се държат по същия начин!

Не е добре, че сте го ударили това дете, но в родителите е цялата вина, тяхната роля е да възпитават децата си правилно, а не да разчитат, че това ще се случи в училище! Горе главата-училища бол!

7.   Авторке пиша ти от гледна точка на родител. Всички знаем, че доста от днешните деца са невъзпитани. Но ако ти си завършила за учител би трябвало да си учила детска психология и да имаш много начини да грабнеш вниманието на децата. Все пак си начален учител от теб не се очаква само да знаеш да пишеш правилно, което всъщност го могат и повечето родители, от теб се очаква да възбудиш желанието у децата да научат даденото правило да си напишат домашните сами с минимална твоя помощ. То ако ставаше така да им напиша домашната на дъската а те да я препишат или да им чета, както правят повечето занимални, и аз го мога.

Точно на такива деца като Косьо, би трябвало да му обърнеш повече внимание с поведението си това дете е молило за внимание, това е начинът дете да търси внимание, като прави бели знае, че ще му обърнат внимание и учениците и учителят. Очарована съм от учителя на 10 годишният ми син той успя да го накара да чете с желание "Под игото", а синът ми досега единственото му желание беше да играе компютърни игри, знаеш ли как се очаровах от това връщайки се от работа, вместо да сваря детето да играе то четеше, остави книгата и почна да ми разказва какво пишело. Значи можело някой работи зависят и от учителя.

Размислих по това ако учител говори така за детето ми аз също ще се ядосам и ще накарам и другите майки да се замислят за оценката на учителя която даваме да и на нас раздават същите бланки. Всъщност ти си признала на майката, че не можеш да се справиш с работата си а дори и не си опитала да говориш насаме с детето или да направиш нещо за да му грабнеш вниманието а направо си показала своето безсилие с шамар. Учителят е възпитател като родителят с тази разлика, че учителят е учил за това как да възпитава. Шамарът не е начин на възпитание и не учи детето на нищо добро а нали това е целта на родители и учители да научим децата на нещо добро.

8.   Номер 6, аз съм номер 5 и съм педагог. Недей да даваш преценки, за хора, които не познаваш. Ще живееш по-спокойно. Тази обратна връзка, която е обективна ще помогне на жената да стане по-спокойна и адекватна в професията си, а събщения като ""Давай, има и други училища! " просто ще мултиплицират грешката, до момента, в който някой ще заведе дело.

9.   Родителите не възпитават децата си, а ги слагат на някакъв пиедестал, позволявайки им всичко. В крайна сметка точно от родителите зависи страшно много и не винаги е възможно да озаптиш дете. Явно професионалното отношение е това да ги оставяш да си правят каквото си искат. Много ми е интересно как, според коментиралите горе, трябва да се справиш, като това поведение е масово и започва от все по-малка възраст.

10.   Чети в http://bglog.net/nachobrazovanie.
Ще видиш колко учители си споделят идеи как да заинтригуват децата и как да ги накарат да вземат участие.
Липсва ти опит. Учи се от другите. Важното е, че имаш желание да подобриш това, което можеш, иначе нямаше да пишеш тук. УСПЕХ!
Сара

11.   Е като не ги взъпитават, другите да ги шамарят, ли? Това ли е решението? Имах една позната, студентка по фармация, която още в 4-ти курс ми казваше, че пациентите я дразнят. Според вас ще излезе ли добър фармацевт от нея. Ще излезе ли добър учител от човек, който го дразнят децата? Може би авторката не е намерила призванието си.

12.   Аз пък ти давам абсолютната си подкрепа, че си ошамарила сополанкото. Само докато ти четох писанията ми идеше да го напляскам, а представям си ти. Как изобщо си ги търпяла тези малки лигльовци! Жената какво ви е виновна, че не възпитавате отрочетата си. Това все пак е училище, а не бойно поле.

13.   Да и аз на твое място щях да го ударя. Смени професията, не е за всеки. Не се тормози.

14.   Пресен пример - по никое време в училище идва баща да вземе синчето си. Малкият му каза, че трябва да се обади на госпожата. Отговорът беше - "Е*и и майката на тая патка, бе, тя ли ще ще ми каже". Наоколо други деца, чуха всичко. Гордият баща беше със скъпа колица, ниско чело и завидно самочувствие. Децата, уважаеми съфорумци, са точни копия на родителите. Пита се в задачата как точно да се справят даскалите с родителите, то с децата не е проблем. Не за шамар, за една забележка се пишат жалби до инспекторатите. И аз помня униформите, реда и дисциплината, пък ако ме нашамари даскал, се страхувах да не разберат удома, че ще ме довършат - сега унижаването и омаловажаването на професията е масов спорт. Само че вече берем плодовете на подобна простотия, но е късно.
Мечо Пух

15.   Пух, ако си прав и биенето на деца в училище е било някакъв продуктивен метод за възпитание, както и, че децата са копия на родителите си, то днес копията на битите в училище деца щяха да са перфектни граждани.
Но не е така, нали?
Истината е, че е НУЧНО доказано, че биенето не помага изобщо, напротив.
Имали сме учители, които ното са били, нито са повишавали тон и пак в часа им е царяла дисциплина и тишина. Уважение се печели, не се бие.
Имахме в първи клас една „комунистическа“ учителка - беше пред пенсия жената и я бяха оставили, макар че налагаше редовно децата с пръчицата си - пластмасова и черна на цвят, като те перне, цял ден те болят ръцете. Караше ни в час да си държим ръцете зад гърба, за да не сме щракали с химикалите... Един път иска да прави диктовка, ние не смеем да махмем ръцете от зад гърба... И какво - уважавахме ли я - НЕ. Наричахме я Хоп-Троп (от Хоптериева), чупехме ? в междучастието стола, за да падне, сменяхме ? очилата, а като я пенсионираха викахме като луди от щастие, на улицата (като пенсионерка) я замерваха бившите ? ученици с боклуци, големите не я поздравяваха.
Колко пъти ни е удряла - безчет. Какво постигна - нищо, освен омраза, безброй оплаквания на родители, 5 ученика, които напуснаха класа...
Майка ми никога не е удряла ученик. Имала е много трудни деца, днес точно тези най-много я уважават, спират я по улиците, разказват ? за себе си, защото е била човек с тях, научила ги е да пишат и четат и ги е разбирала, когато у дома е имало само бой и караници. Учителят - това е призвание, не е професия. Уважението се печели, не се налива с бой.
А.

16.   Благодаря за коментарите! Специални благодарности на Мечо Пух, който ми върна самочувствието на учител. Мисля си, че има някакво страшно разместване на нагласите, на ценностите у хората. Значи някой може да се държи арогантно и учителят просто трябва да го гледа с приведен гръб, едва ли не да угодничи и да му дава специално отношение, от което той се нуждаел... Да, не съм учител, който практикува боят като възпитателна мярка, не се гордея с постъпката си. Но не мисля, че отношението на родителите в подобни случаи е адекватно. Вместо да осъществим взаимодействие и обратна връзка, вместо да се опитат да коригират поведението на децата си, те просто обръщат пренебрежително гръб. Нещо тук ми се губи като нагласа у повечето хора. Да, всеки си търси правата, но същите хора забравят, че имат и задължения. Не може едно дете в училище да отговаря на учителката си, да прави физиономии, да прави каквото си иска! Не е вярно, че нямам подход! Говори се наизуст. Една ситуация е обективна, когато е погледната от всички страни. Разбира се, че имам висше педагогическо образование, как може някой въобще да се съмнява, че в занималня ще работи неквалифициран човек... Истината е, че цялата вина пада върху учителя, а ученика може всичко да прави, защото има само права.

17.   Авторке, права си да не се гордееш с постъпката си, но просто не можеш да очакваш толерантност от родители и ръководство, когато си преминала една много тънка граница и си ударила дете. Има хиляди начини да накажеш ученик, да вътвориш дисциплина в клас, но боят не е един от тях. И аз съм искала хиляда пъти да ударя някакво невъзможно дете, както и всеки възрастен, който се занимава с деца си го е мислил, но човек се контролира. Ти си си избрала една много трудна професия, ако не и най-трудната - ти си отговорна за бъдещето на децата ни, не може да ги биеш и да превръщаш занималнята в място на хаоса. Кажи си, че имаш дъски за гладене, че имаш, какво да учиш още, че ще се попрвиш, не вини децата и родителите. Тази нагласа няма да ти помогне. Ти не можеш да промениш родителите, само себе си.
Лошо отношение от родители получават и най-добрите учители, но не за тях работиш, а за децата. Трябва да си за пример за децата. Удряйки по-слаб от теб човек, ти с право си ги отблъснала и си загубила доверието им. Добре е станало, че са те уволнили, сега имаш възможност с други деца и в друга институция да си градиш някакво име, някаква база за работа. В тази занималня нямаше да можеш и без това да се наложиш. Подготви се обаче, винаги има такова дете във всеки клас. Има методи, как да бъдат обоздавани тези хиперактивни деца, чети - имаш време.
Успех
А.

18.   Мечо Пух, последният ти коментар беше чудесен! Като сравним тогава и сега, май нещата не винаги се променят за добро.
Авторката е постъпила ужасно глупаво, неграмотно дори бих казала. Тя ако имаше нужното образование и стаж нямаше да се стига до там да не може да контролира класа. Но и от друга страна, днешните учители са в ужасно положение - изправени сам сами, без дори подкрепата на училището, пред бруталнта простотия и нахалство на хората с нисък манталитет, които не уважават нито учители, ни образование, ни никой. Единственото нещо дето уважават са парите. Затова смятам, че и тя е жертва на шефката си, на ръководството които не са и помогнали да разреши проблемите в класа по-рано та да не се стига до там, а се подмазват на родителите, че те са им клиентелата. Колкото е сбъркала тя, още повече са виновни шефовете и, че са я използвали за боксова круша.

19.   Да ви кажа също, че напоследък нещата в взеха да се връщат назад обратно. На запад вече разбират, че учителят трябва да бъде защитен от учениците. Образователните системи сега въвеждат нови разпоредби в защита на здравия разум който помага да учител да прецени как да се отбранява от нахален или агресивен ученик. Та това сигурно и в България ще пристигне в скоро време - да се надяваме. Нали всичко копираме досега.

20.   19, на „Запад“ защитават учителите от учениците само в гетатата, където емигрантите живеят и то само във високите класове. Никъде по света няма нужда да се защитават учителите от малки дечица, както и никъде в демократичния свят не е позволено да се бият деца - под какъвто и да е повод. Детето, колкото и да е агресивно то, никога не може да нарани физически учителя, който го превъзхожда физически. Затова децата в развитите и развиващите се държави са защитени от закона. В държавно училище случаят нямаше да се размине само с уволнение. В частната занималня просто са потулили работите заради икономически интереси.
Авторката да си вземе бележка и да работи над себе си. Няма оправдание за действията ?. Факт е, че другите учители се справят.
А.

21.   Опитвай още известно време да я работиш тази професия, докато ти писне достатъчно. Аз напуснах тази система преди три години тотално отвратена от ученици и техните родители. Разсипах си нервите, защото мисля, че училището е място основно за обучение и нито един учител не може да замести родителя, а не му е и работата това.

За огромно съжаление нещата в училище са трагични и това се дължи до голяма степен и на възпитанието, което родителите дават на децата си -само претенции и огромно самочувствие!

Просто си потърси друга работа или завърши нещо друго. Спасение няма, а никой няма да ти върне скапаните нерви! Другият вариант е да не ти пука, но мисля, че няма да ти се получи-помисли за себе си!

22.   Авторке, никой не поставя образованието ти под въпрос, а нагласата ти да се справяш в такива ситуации. Обвиненията, че тук говорят хората наизуст са просто безмислени, защото коментираме според това, което си ни подала като информация, както и защото си писала тук.

Вината, ако изобщо може да се говори за вина не е никога в едната страна, но това, което е в твоята власт е да контролираш твоята нагласа. Затова и съветите са към теб. Не се настройвай на режим защита, защото тогава нищо няма да научиш.

Не знам защо не усети колко са добронамерени съветите, и че никой не те е обвинявал за нищо. Май не си готова за промяна. Може би, когато се случи още 2-3 пъти, ще се сетиш и за другите коментари, които смятам, ако се вслушаш в тях ще ти бъдат полезни.

Желая ти успех и много търпение! Всичко се изгражда постепенно , а не с агическа пръчка. Направи си равносметка и се радвай, че майката не е подала оплакване.

23.   Не би трябвало да се стига до шамари от страна на учител, но също така и ученикът трябва е наясно защо е на училище и от коя страна на катедрата се намира.

От прочетеното дотук ми се струва, че и писалите родители не са много наясно с това. Вярно е, че децата са копия на поведението на родителите си и че много точно отразяват на какво ги учат в къщи. Освен учителите и родителите трябва да са добри психолози. Ако бяха такива, учителите нямаше да имат проблемите, които ги смазват в училище при общуването с учениците. Дайте да е ясно, че не може винаги учителят да е виновен, а ученикът да е прав.

Коментирам като човек, който е отвътре и е работил в училище до скоро, но щастливо вече работи нещо друго и не съжалявам и за секунда! И не ми обяснявайте, че не съм имала призвание. Ей подобни простотии ми го изпариха. Само, който не е работил в момента в българското училище може да дава акъл отстрани-който иска -може да опита! Успех в експеримента!

24.   Какви ги говорите бе 23 значи според вас всеки трябва да завърши психология преди да стане родител, за да ви е спокойно на учителите на работното място. Аз мисля обратното вие трябва да сте изучили добре психологията за да пускате след образование при вас хора а не ...... в обществото за да ни е добре на всички на работните места.
Децата се държат по различен начин в къщи и на училище, по скоро подръжават на свой съученици от колкото на своят родител, тази е причината и родителят да не ви вярва за поведението на детето си.

25.   Днешните ученици са отвратителни. Боя е най-малкото нещо, което заслужават. Докато следвах (преди 2г.) трябваше с колеги да правим анкети в едно училище. Е казвам ви, за един час престой там се чувствах като изцеденя. А учителите си съдираха гърлата и си съсипваха нервите, за да укротят "малките невинни ангелчета". Няма такова нещо като "детето е с кристална душа" и т.н. Нека погледнем поведението им и тогава да си помислим дали е така. Учителската професия е адски неблагодарна. Трябва или да си цербер или непукист.

Авторке, бягай надалече от училищната среда. Това няма как да ти донесе положителна емоция. Отмина времето, когато думата "учител" беше символ на колорит, респект и уважение. Може да се занимаваш с безброй неща, които ще те радват, а не да се прибираш вкъщи пред нервен срив.
Ж25

26.   А аз може ли да попитам защо деца в детската градина имат телефони? Това само показва що за разлигавени, малки к*пеленца са ( с извинение ) И записани в частна детска градина на всичкото отгоре, вместо в държавна да се научат на възпитание.
Авторке, не се отчайвай, както казаха преди мен-започни да даваш частни уроци.

27.   Прекалено си добра с децата и те затова ти се качват на главата. Изпуснала си си нервите веднъж, но втори път няма да допуснеш. Работа ще си намериш, щом предишната ти шефка не е изтъкнала като причина за уволнението ти физическо малтретиране на дете все ще успееш да намериш работа някъде.

Сега трябва да си строга с хлапетата, съвест и чувство за отговорност те нямат, не се оповавай на това. а и е естествено, че родителите които ще повярват на учителката са рядкост. може би ако пак случиш на такива гаменчета хващаш ги за ръката и при директора, той да се оправя нататък.

28.   до 24

Естествено, че родителят трябва да бъде психолог -да умее да предразполага детето да споделя с него. То ако не си психолог не знам как ще го накараш да сподели. И ако децата разговарят вкъщи и усещат вниманието на родителите към тях нито ще са толкова агресивни в училище, нито ще се държат като идиотчета в час. Не е необходимо да си завършил психология, за да бъдеш родител, но е факт, че много родители не знаят как да общуват с децата си-то само с парички за разни джунджурии не става...

29.   Да уточня, че почти не съм чела предишните коментари. Вероятно ще повторя някого.

Не се паникьосвай, не се преизпълвай с комплекси. И без друго повечето учители преливат от чувство за вина и страдат от ниска самооценка, което е напълно незаслужено. Работа ще си намериш - в момента началните учители са дефицит, а и доста специалисти като цяло. Почини си и направи по-трезва преценка на случилото се. Аз поне мернах няколко твои грешни хода.
Защо по начало си започнала работа в занималня?? Ти на практика не преподаваш там, а уплътняваш следобедното време на децата, помагайки с домашните работи, което, в повечето случаи, се изразява в укротяване, молби и закани към Иванчо, Пенчо и Драганчо да си седнат на местата, вместо да ритат топка в стаята. На теб дори не се гледа като на учител, а като на гувернантка. Друго - никога, при никакви обстоятелства не посягай на (чуждо) дете, освен да го погалиш :)). Всичко добро, което си постигнала до момента, се срива с един шамар. Па дори и да е заслужен. Ставаш уязвима от страна на родители и ръководство - и с основание. Никой не праща детето си - особено в частно у-ще, за да яде шамари. Опитваш с доброжелателност, с твърдост, даваш ясни указания - какво е разрешено и какво не е. Изчакваш, за да видиш ефект, а после, ако нещата не се случват - задължително говориш първо с класната на хлапето, после с директорката, накрая - с родителя. Когато правиш оплакване пред родител, никога не наричай детето "невъзпитано". По този начин казваш на майчето, че не се е справило с облагородяването на отрока :). Обясняваш, че поведението му е недопустимо за учебното заведение и най-вече - че пречи на всички останали, които са СИ ПЛАТИЛИ, за да учат. Ти не си настроена срещу малчугана, а си загрижена за останалите. Ако твърдо си се насочила към частни учебни заведения, това е начинът. Защото е факт.
Грешка е, че не си отишла веднага след конфликта при директорката. Всъщност това е най-тъпият момент в цялата история. Не е трябвало да си премълчаваш, че детето е избягало, защото поемаш огромен риск нещо да му се случи. Всъщност това е единственото, за което бих те упрекнала сериозно. Постъпила си малодушно..

Както и да е. Отново те съветвам да помислиш за реална кариера като учител, а не като възпитател. По този начин опознаваш децата от по-ранна възраст, създаваш им навици за поведение в класната стая, обучаваш ги и на практика виждаш плодовете на труда си. Заплащането в държавното училище е истерично смешно :) - между 450 - 520 лв за висшист с от 5 до 20 години стаж. В частните училища се движи от 650 до 1100 лв. Говоря за чисто възнаграждение. Търсенето наистина е значително. Поне в София. Не се отказвай, освен ако не стигнеш до извода, че това не е твоята професия. Ако не си обичаш работата и/или се чувстваш безсилна през повечето време - по-добре си търси друго поприще. И без друго негативите са много и трайни. Трябва да си обичаш работата и да си наистина добра в нея, за да оцелееш.
Желая ти успех, каквото и да решиш!

30.   А., влез и само постой в което и да е училище, само постой, погледай и после ще коментираме. А ако ти стиска се направи на учителка за час-два. Да поясня, че мноооого рядко сме яли шамари от учители, но ги уважавахме, не сме ги мразили. Колкото до образованието - смея да твърдя, че образованието ни беше между първенците в Европа и това е факт, сега училищата и вузовете /с малки изключения/ са места за получаване на дипломи, отсъствията нямат значение, за тетрадки и учебници да не говорим. И най-малко виновни за това са учителите, сега и у нас взеха да се усещат, че са пребили образованието, но ми се чини късно. Авторке, най-добре се ориентирай към друга работа, защото нещата в образованието ще се влошат още повече.
Мечо Пух

31.   Днешните деца не са като преди. Те си мислят, че всичко им е позволено, нахални и агресивни са. Преди време пътувахме с нашата кола и спряхме на един светофар да чакаме да стане зелено, до нас спря друга кола и се подаде през полуотворения прозорец едно малко сладко момиченце, което беше на не повече от 5-6 години и което с пълно гърло се развика към мъжа ми "слизай БЕ НЕГОДНИКО и така неколкократно. Аз си помислих, че стоящите отпред родители ще му направят забележка, но уви, бяха гордо засмени и щастливи от факта, че дъщеря им крещи като падарка по колите.
Та не знам колко кристално чисто е било това дете, но определено в мен се събуди чувството да стана и да му забърша един шамар. Естествено не го направих, но и да бях изобщо не би ми минало през акъла, че удрям дете, защото ако това е дете следва да се държи като такова!!!
Авторке, напълно те разбирам. Не си постъпила правилно като си го ударила, за което ти казваш, че съжаляваш. Но според мен сериозно трябва да се замислиш дали искаш да работиш тази професия, защото винаги ще има такива деца, при днешното възпитание е просто изклчено да го избегнеш. Навремето и аз тръгнах да уча начална педагогика, дори имам една година в университета. Заведоха ни на практика в една градина, после в училище и ми трябваше няколко ходения за да се октажа тотално и да разбера, че това не е за мен. Още повече, че децата се държаха прилично. Но може би тогава осъзнах каква голяма отговорност имам, колко нерви и как изобщо не ми се занимава с деца. Така че помисли си, тази професия присърце ли ти е и искаш ли да се занимаваш наистина с нея?
Успех

32.   В цяла западна Европа, всички страни от ЕС, въвеждат еднакви мерки за защита на учителя. Те не дават право на учителя да бие или да си излива злобата над деца които не харесва, но му дават възможност да се защити от провокация. И в детската градина всичко това е напълно валидно. Колкото и да ви е чудно и там възникват проблеми. И родителската намеса там е много по-осезателна.

33.   По Тошово време боя беше вездесъщ. Можеше съсед на напердаши дете че му е сгазило цветята. Или да го нахокат и нагрубят до плач, че не е казало Добър ден. Сега за щастие боя е забранен и всеки родител иска да е спокоен, че детето му като отиде на училище се намира в пълна безопасност и има кой да се грижи за него. Вие първо лъжете дете, че ще му дадете подарък - много грозно- втори път казвате, че не можете да го търпите и му биете шамар, което го кара да бяга незнайно къде. Как щяхте Вие да се чувствате на мястото на родител в това положение. На Вас са поверили живота и здравето на това дете. Не мисля, че в скоро време ще успеете да си намерите работа като учител от тази позиция.

34.   Свидетел съм как учителка се вбесява и озлобява когато пет годишно дете плаче и с това прекъсва урока и. Тоест - дразнител, вреден шум. Учителката го наказва, изолира го от останалите, лишава го от игра за наказание и го подтиска още повече. Той сега е нов - още не е свикнал и се свива и се държи като уплашено коте. Учителката му крещи като луда и въобще не се съобразява с крехката му възраст. Като от роман на Чарлз Дикенз. Всички колеги обаче напълно я защитават. Никой не смее да и каже и копче. Сега за детето се погрижиха други учители - взеха го от ръцете и така да се каже и го прикоткаха и стоплиха. Но на старата учителка никой не смее да се противопостави. Тя никога не пипа деца и заявява, че никога няма да прегърне дете или да го държи за ръката да не би някой да я обвини в малтретиране на дете. А крещенето в ухото на детето и агресивността на фигурата и са позволени.

35.   33, да се бият децата не е добре, но 1, 2 шамара могат да бъдат оправдани, особено от родители. И аз съм била дете, което е правило глупости. Получавала съм си шамарите дори и рядко и родителите ми хем са ме възпитали, хем нищо лошо не питая към тях.
В училище ако някой учител е правил забележка за мен или съм имала такава в бележника, дори за ненаписано домашно, това е било голям срам за родителите ми и ми е било показвано, че не трябва да се повтаря. Помня, че при родителски срещи децата сме се притеснявали даже. Не става въпрос само за моите родители, а за всички. В гимназията нещата почнаха да се променят, но по-скоро в горните класове, когато бяхме на 17, 18, 19. Когато за пръв път разбрах, че родител отговаря на учител след като той е направил забележка, не можах да повярвам. В крайна сметка съм завършила преди няколко години. Или съм била в различни училища или нещата се развиват със страшна скорост.

36.   Я стига глупости, 33. Учителите не са пъдари и звероукротители на вашите зверчета, които не сте способни да възпитавате. По-горе се каза, че В СЕМЕЙСТВОТО се възпитава детето, а не да очаквате това да правят учителите!

Факт е, че училищата все повече се превръщат в зверилници, и това е поради ВАШАТА неспособност да им дадете ЛИЧЕН ПРИМЕР и да ги възпитавате!

37.   Мразя децата. Те са подчовеци. Ще ви дам 2 примера:

1. Девети клас - децата загряват със запалка дръжката на вратата, за да се изгори учителката им по английски език, когато влезе в час.

2. Десети клас - учителят е зад бюрото. На бюрото има пластмасова чаша, а учениците от първите редове се опитват да вкарат плюнката си в нея по време на учебния час.

Гимназията е в малък провинциален град.

38.   Затова ли пращаме децата на училище за да им покажат учителите, че лъжата и боят са правилният начин на общуване?
Ако учителят разказва урока като приказка т. е. да е интересно и с въпроси децата ще го слушат с интерес. Ако той се държи като звероукротител децата ще се държът като зверчета.
Дете ми разказа "учихме за мн. ч и ед. ч на думите учителят каза, че има думи който са само в ед. ч напр. гащи и такива който са само в мн. ч напр дънки всички го слушахме с интерес и се смяхме на думата гащи" през цялото време тези деца са чакали друга интересна дума дали ще каже учителят и са чули целият урок.

39.   Подкрепям 38. Мен никой не ме е бил, майка ми е все пак педагог. Баща ми е бил бит и псуван като дете и не ни е посягал никога.
Какво най-много харесало на майка ми, когато от „другарки“ са станали „госпожи“ - забранили са да се бият децата. Като млада учителка е гледала, без да е имала сила да се намеси, как старите учители и самият директор са били учениците за щяло и нещяло.
Аз като бях в 1-ви клас си играех на коридора, скачайки от една плочка на друга, което беше действително забранено. Един колега на майка ми така ми дръпна ухото, че се разцепи и възглавницата ми в продължение на дни беше кървава.
Бях получила стрес от мъже-учители. От срам не казах на нашите. Мислех, че аз съм виновна.
Години ми костваше, за да преодолея страха си от мъже-учители, никога не скачах повече по плочките на коридора.
Какво ми помогна това в живота, кажете?
Казах чак след години на майка, между другото, тя много се ядоса, че не съм казала - този същият учител е малтретирал масово деца.
Това ли е възпитание? Това ли е учител?
Авторката с право се е засрамила. Тя поне е осъзнала грешката си, млад човек е и ще се поправи. Какво мога да кажа за хората обаче, които приемат, че биенето на деца е метод за възпитание в семейството и извън него? Жалко-жалко.
А.

40.   37, а ти си изминал пътя по въжето, вече не висиш над пропастта и си свръхчовек? Дано има кой да разклат въжето ти, за да видиш къде на него, всъщност си ти.

41.   Отново се връщам към миналото. В основното училище нашата класна беше "образцов" учител. Радваше се на много голямо уважение из цялата махала - семействата от района научаваха първо това, че тази жена е образцов родител. Когата майка ми отказва да участва в родителския комитет, тази учителка си изля злобата върху мен. Когато и дадох букет цветя на първия учебен ден тя демонстративно ги изхърли в кофата пред целия клас и каза че миришат лошо. Те в кофата сигурно спряха да миришат. Като направих грешка на дъската, взе мръсната гъба и я натърка в лицето ми заявявайки, че така само ще се науча да не правя правописни грешки. Разделяше класа на "елитни" деца и боклуци. И пак си леше ЕЛИТНА учителка, защото изнасяше открити уроци и посрещаше инспекторите подготвена.

42.   А тук на тази авторка изобщо не мога да съчувствам. Дори пише, че е сгодена и нямала време да мисли за любовта си, сякаш тя иска да е център на внимание, е работата с децата - това е нещо второстепенно. Дори не си дава сметка, че е преминала границата.

43.   Авторке, права си за лошото възпитание на децата и нехайството на родителите, но и аз както някои преди мен ще ти кажа, че си постъпила непрофесионално. Вместо да обвиняваш директори и родители, помисли какво и как трябва да промениш в подхода си към учениците. Такова е положението в българското училище и трябва да се нагодиш към него, ако искаш да упражняваш професията.

Аз също съм с педагогическо образование и когато започнах да преподавам (на 22г.) си мечтаех да съм мъж с авторитетно шкембенце и мустаци, докато не си дадох сметка, че проблемът е в моя телевизор, защото в часовете на колежката (също на моята възраст) дисциплината беше желязна. След няколко изгубени години и много потрошени нерви реших да се ориентирам към друга професия и не съжалявам, чувствам се много по-удовлетворена в момента.
Има една приказка, че "който не може да прави нищо друго- преподава", което е истина, само не разбирам защо се слагаш в тази категория. Никъде да видях да си писала, че си обичаш професията и затова държиш на нея.

44.   36 съм, децата трябва да ги обичаш и уважаваш. Както и да се държи учителя, каквото и да прави, ако мрази децата и работата си, или е безразличен, това винаги се усеща, и от малки и от големи, и те също няма да го уважават.
Факт е, че едни и същи ученици се държат при един учител по един начин, а при друг - по коренно различен.

45.   Авторке разбирам те и ти прощавам, дано прочетеш това мнение. Препоръчвам ти да потърсиш друг тип работа, учителската професия изисква дебелокожие и нерви от стомана. Интелигентна жена си, можеш да работиш и в офис или на друго място. Дано намериш мястото си, поздрави

46.   Разбирам те, но моето дете е кротко, а понякога и нашите кротки деца си имат проблеми с госпожите. Например една по български език умишлено намалявашпе оценките на дъщеря ми. Резултат- детето намрази предмета. Та да ти кажа, може би си права, винаги съм защитавала учителя- не сати издържали нервите. Но знай, че нещата не са само черни или само бели и че има и обратните случаи. Дано да си намериш работа! А за такива деца, които си ходят по време на час- трябва да има повече домашни. Искам да те успокоя и да ти кажа, че не е в теб проблема! Проблема е в системата и тези, които я подържат такава!

47.   Не бий деца! НЯмаш право!
Както и да се държи едно дете, винаги е защитено от закона, поне до 18г то е непълнолетно!
Късмет с другата работа. Съжалявам, че се е случило точно на теб, но много хора са без работа.
Просто животът е такъв. Трябва да се бориш. Ходи на църква ако си вярваща, и вярвай все пак нещата се променят!

48.   Авторке не се отчайвай, всичко ще си дойде на мястото. Относно шамара ТЕ подкрепям, аман от невъзпитани деца за който са виновни родителите, то както се казва крушата бонбони не ражда. Каквото детето такива и родителите, срам и позор, ще ти дам пример имам сестра 5 години по голяма от мен има детенце момиченце 1 ви клас да и е жива и здрава, едно простаче си беше позолило да ми удари племеницата (забил и шамар еи така), издебнах момента когато имат родителска среща, отидох да попитам БАЩАТА на това простаче то и той се оказа същия про*так, от къде на къде неговото келешче ще посяга на племеницата ми, от там той се направи на мъж. Казах му човешки да не се занимава с мен, че ще бере ядове, той като ме видя на 25, 10 години по малък от него, явно се взе за мъж не знам. Даже и ми налетя чак да ме бие, погледах го погледнах го казах му втори път да не се занимава с мен, ни ме знае ни ме познава, оня инат не пак посяга, от там и двама други бащи скочиха да го защитават, 5 пъти отблъсквайки ги помолих най-учтиво да ме оставят. В един момент ми преля чашата, е такъв кютек не бях правил от както бях учех навремето в спортното училище. До сега не се бях отбивал от бой на някой ( в моя случай 3 ма толупа къде се имат за мъже) те от де да знаят че цял живот тренирам кик-бокс, от там чак пък нагли жалба в районото подали, а единия искаше да ме съди че чак го прибра линейка и го завели в болница, отивам да кажа какво е станало, добре че имало някъкъв цивилен полицай да си взима детето от училище, , та случайно като отидох човека беше там на работа и се намеси и каза какво е станало, и че и тримата са си заслужили боя, та така се оправих, иначе кой знае какво щеше да става. Искам да ти каже, добре че не се стигнало до саморазправа, че и да си невинен ще те искарат виновен. Но какво да ти кажа прости родители прости деца. Не се притеснявай ще си намериш работа. Всичко ще се оправи!

49.   Ей ама сте отворени повечето бе, ако сте ми пред очите, така ще ви ошамаря че дълго ще държи държи влага, погледнете се какви сте простаци и какво възпитание давате на децата си пък тогава плюите вторката

50.   стават такива работи да удариш дете когато ти излиза извън нервите знам че всяка майка или учителка не иска да удари дете ама като те ядосва толкова много се налага във моя клас имах пет деца които бяха палави като вашия Косьо и те от толкова щуротии побъркаха госпожата и тя сега пие хапчета заради тях