 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Да работиш много докато си млад?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1665 пъти
Здравейте. Аз съм мъж на 32г. Имам доста тежка, отговорна и сериозна професия. В университета се учеше страшно много. Още със започването на работа беше адски натоварено. До ден днешен работя по този начин. Често от сутрин до вечер, понякога нощно време, съботи, недели, празници. Аз обичам професията си и работата ми е интересна и представлява удоволствие за мен. Станах това, което ме влечеше. Въпреки, че работя с всякакви хора, не се натоварвам психически. Уморявам се просто физически. За не многото години, в които работя постепенно изградих опит и познания. Забелязвам, че все повече и повече хора започват да се обръщат към мен и да ме търсят. Не съм типът човек, който иска да гради кариера или има мания за величие, че е по-добър от другите или пък иска да се бори с някаква конкуренция. Просто ми е интересно това, което работя, както и ми доставя морално удоволствие това, че съм помогнал на някой и съм си свършил работата правилно. Но с натрупващата се физическа умора, започнах да се замислям, дали чисто в личен план на се по-добре хората, които го карат през просото, които са несериозни, на които не им пука от това, дали ще са съвестни или нехранимайковци, на които отиването на работа е скатаване и протакване на времето и т. н. Именно заради тази умора и постоянната ангажираност с работа, аз доста загърбих социалните си контакти и личния си живот. Още когато започвах работа знаех, че може би ще е така, но си мислех, че първите няколко години ще е по-тежко, пък после ще се оправят нещата. Питам се, дали си заслужава да бъда толкова отдаден на професията си, ако в личен план нищо не ми върви. Младите ми колеги, които ги мързи да работят си загърбват работата, скатават се, не полагат никакво старание, излизат си навън с приятели и приятелки. Хората се оплакват от тях, недоволстват, не ги търсят за нищо, но на тях не им пука и са си добре. Вече при по-възрастните колеги се забелязва наистина голямата разлика, че тези, които като млади са работили и на настоящите си години също работят не малко, наистина са доста напред както финансово, така и са уважани и ценени от хората и обществото. Вторият тип колеги с напредване на възрастта са станали мързеливи мрънкачи, на които всичко им е криво, вечно им е виновен някой и не можеш две приказки да си кажеш с тях и мислите им единствено са как да минат по-тънко и да скатаят. Но, дали си заслужава да се разбиеш от работа, като млад за да може на средна възраст да имаш не лоши финансови възможности и име сред обществото? Дали не е по-добре да те вее вятъра и да си живееш живота, докато си млад? Като ти напреднат годините пак ще имаш заплата, дори и много по-малка от други и пак ще имаш нормален начин на живот, ще имаш семейство, няма да се преработваш, защото никой за нищо няма да те търси и пак ще си клатиш краката и от време на време ще мрънкаш, че ти е виновна държавата. Дано не остана неразбран от темата, защото коментирам това, че като си млад трябва да се трудиш, че след това да си добре. Аз и сега не съм зле чисто финансово. По наследство имам всичко, дори и пари от наем получавам. Не се боря и за слава, нито пък искам да се доказвам пред някой. Просто работата ми изисква много отдаденост, пък ми е и интересна, а аз като се захвана с нещо не мога току така да претупвам нещата. На дали ще стана някакъв хаймана, но наистина взех да се замислям, дали тези, които са развей прах, не живеят реално много по-добре от трудолюбивите хора. Забелязвам го при доста мои колеги. Някои, гонещи вече 40-те все още са сами, не защото са някакви тежки характери, а защото твърде много се ангажират с работа. А същите тези хора са супер общитетилни и приятни за разговор и комуникация. Може би решението е, доста сериозна организация на ежедневието, че да имаш време за всичко, а не просто да работиш.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 4191413eb6 |
|
1. Браточка, противоречиш си. Хем не ти трябва да се доказваш пред когото и да е, хем тия, които работят здраво, ги уважавало обществото и хората. Кой и по какъв начин ти гарантира, че с много работа, синини под очите и кръв в очната ябълка от недоспиване, ще имаш голяма заплата след време?
Не знам какво работиш и каква е дайността ти, но все някой е започнал този бизнес. Това е собственикът. Струва ли си животът ти да представлява "вкъщи до работа и обратно", за да може в края на месеца собственикът да е напред с няколко стотин хиляди, а ти да взимаш колко - 2-3-5 бона?
Да се лишиш от готините моменти с приятели, да загубиш толкова много връзки. За кое? Мечтата, че евентуално на 40 ще правиш малко повече пари?
И друго нещо. Знаеш ли каква е наградата за добре свършена многообемна работа? Не, не са повишение и бонуси. А още работа.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 82ef0d0477 |
|
2. Като работиш сериозна професия, и не си тъп, то не трябва да се опитваш да правиш подобни обобщения, "кое било по-добро". Има си хора за всичко. Както на безотговерен човек който само преживява ден за ден ще му е трудно да бъде отговорен и има планове, така и на стойностен човек ще му е трудно да го кара през просото. Как да ти обясня - собствената ти психика не е "концерт по желание". Човек прави, това което го кара отвътре, пък дори да живее в общество където не е особено на далавера. Алтернативата да се преструваш, защото нещо друго е "по-вървежно", свършва още по-зле...
Иначе времето да се развиваш и бачкаш е точно докато си млад. Тогава имаш енергията и желанието. Това което ще изградиш ще си е твое цял живот като познания, финансови възможности, престиж. Приятелите по баровете, та и така търсеното от младите мъже "женско внимание" е до време. Както идва, така и си отива. Не живееш в 18 век. Бракът е до време, жените се влюбват и разлюбват. Замисли се какво остава след това. Даже вземи се заслушай от препатили. Особено в Америка, бракът и неизбежния развод след това оставя буквално мъжете на улицата. А ние от там копираме... В днешно време, имаш изборът между това да си сам както ти си го направиш, или да си сам като те зареждат. Това, че си "сам", не значи, че нямаш личен живот, даже напротив. В един брак всъщност си повече сам, но си млад да го видиш.
Ако става дума за по-неангажиращи връзки за което пак не ти оставя време, факт, жените харесвам мъже които не си изкарват сами парите, и не знаят колко коства това. Ако професията ти е от по-престижните - лекари, адвокати, научи се да го ползваш в твоя полза. Повечето жени общуват с идиоти, просто такива търсят, такива им се и лепят... Но можеш да си изградиш образ на един по-престижен мъж, да се научиш да сваляш мадами по твоя си собствен начин. Научи се да не губиш кой знае какво време със свалки, нито да очакваш нещо от тях. Има мъже които го умеят и градят техният собствен живот, не след 10-15 години да разберат, че са градили фантазии, и "принцесата" ги е опоскала и си е тръгнала. Тогава разбират какво наистина е да са сами...
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 4411a74795 |
|
3. Проблемът е че времето и енергията ти са ограничен ресурс и в някакъв момент това все по-ясно почва да се усеща. Когато имаш семейство или приятелка, с които с удоволствие да прекарваш свободното си време и да правите неща заедно, тогава в един момент ситуацията става или-или. Енергията, с която разполагаш е една и съща - ако избереш да я налееш в занимания с близките ти, няма как да я вложиш в работата. Ако избереш да я вложиш в работата, няма как да я вложи в семейството или връзката си. Балансът е много труден- едното все ще страда за сметка на другото. Ако прегориш на работа и развиеш от стреса някакво заболяване, никой няма да оцени жертвите или вложеното старание или да ти каже браво - ще погледнат удобно на другата страна и ще кажат, сам си е виновен, никой не го карал насила толкова да работи. И близките и семейството ти ще са тези, върху които ще рефлектират негативите. Ако ще наливаш толкова енергия в бизнес и си наистина добър в това което правиш, то опитай в близките години да започнеш собствен бизнес, който в някакъв момент евентуално да прерасне в семеен.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 0641ba80c7 |
|
4. Би ли споделил все пак каква ти е работата? Иначе ти вътрешно го знаеш, естествено, че като караш през просото ще си по добре. Това е ясно като бял ден. Аз лично не разбирам хората като теб, смазват се от работа като млади за да бъдат добре като остареят. Че нали именно докато си млад трябва да живееш и то на макс, за какво са ти пари на 50-60 г когато вече ти е писнало от всичко? Пропиляваш най хубавите си години в работа и изобщо не е ясно дали като станеш на 45-50 ще имаш “богатство” така че живей си живота. Да не съжаляваш после, защото повярвай ми 95% съжаляват. Прави са колегите ти, живеят си живота ти се бъхтиш като луд, ако поне бачкаше за себе си бих го разбрала до някъде. Ама ти се смазваш за някой друг, и питаш правилно ли постъпваш? Ами не и ти сам го знаеш но вътрешно се успокояваш че си такъв човек че се отдаваш на работата дрън дрън та пляс. Гледай си живота, работа ще има и след тебе. Тебе няма да те има, така че карай го по спокойно.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 9194ff30cc |
|
5. Авторът съм.
Лекар съм. Трудно ми е да си представя, да си претупвам работата и хората да страдат заради това, както и други колеги да ми оправят поразиите. Може би просто трябва по някакъв начин да адаптирам времето си.
|
...
| преди: 2 години, 1 месец hash: bba99f3510 |
|
6. В Америка има хора, които след 30 години всеки ден бачкане решават изведнъж да станат клошари и да не правят нищо, един така разправя, че му писнало да работи по 12 часа постоянно и после решил да живее в подлез и да се мотае, да звучи смешно, но говори за това как хората се побъркват. Помисли биологично за какво е направен човек, работата е само да те изхранва, човекът е направен да се възпроизведе и да има семейство, да си с хората, които обичаш, друг е въпроса колко трудно става това. това е живота и никой не може да го промени.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 21de3a6d74 |
|
7. Авторе, бил съм на твоето място, дори още по-зле.
За да разбереш пропорциите, ще ти кажа че в продължение на 5 години съм работил 14-16 часа на ден, 361 дни в годината до към 33-тата си годишнина.. Да, само 4 дни в които не съм работуил на година. Няма болен, здрав, рожден ден, хора и т. н. НО винаги съм го правил и продължавам да го правя с кеф, дори и без пари. Но платих с физическото си здраве (затлъстяване, обездвижване, болки в гърба)
И сега по-важното. Професията ти е ЧАСТ от ТЕБ, твоята самолично твоето самоопределение и възприятие за света. В никакъв случай не работи по-малко. НО трябва да ПРИОРИТИЗИРАШ физическата и ментална почивка от всичко това. Работиш здраво 5-6 дни, един ден/два задължителна почивка без да вдигнеш телефона, забравяш за всичко друго. През останалите дни - също ще се опитваш да бъдеш физически активен. Без оправдания. Доктор си, знаеш колко добре тренировките с тежести се отразяват на тялото - чисто физически, но и ментално - фокус, концентрация и т. н. Ако ли не - бойни спортове - бокс, борба все ще намериш нещо. Разходки в природата, всякакви дейности на открито. Сам, в компания - както прецениш и от каквото имаш нужда. По цял ден си с хора, една кратка разходка в планината би ти се отразила добре.
Едноседмични почивки веднъж на 3 месеца - също е добър вариант - зимата - ски, лятото морета.
Нещо интересно - въпреки че КОЛИЧЕСТВОТО на работа ще спадне, КАЧЕСТВОТО ще се подобри, гарантирам ти го. Чисто финансово предполагам дори ще остане на същото ниво, поне това беше моя опит. Въпреки че работя много по-малко, съм в отлична физическа форма, имам страхотни занимания и хобита и дори не ми оставя време да правя всичко което имам желание.
Жените - в никакъв случай не "се обвързвай". Рано ти е още. Ще съсипеш живота ѝ, но и твоите амбиции, казвам ти от опит. Бъди крайно несериозен с жените - излизай с тях, забавлявай се, скъсвай ги от еб@не, но не си играй на гаджета, има време и за това, когато ти омръзне от живота и всичко останало което той предлага.
Много хора говорят за БАЛАНС, но малко осъзнават какво точно и как работи. Баланс не е да работиш 5 дни в седмицата 2 да почиваш. Да ядеш 55 гр. въглехидрати, 2100 калории всеки ден. Да прекарарваш 2 часа всеки ден в залата. Като доктор знаеш че Variability-to е ключа към здравото сърце. Ако едно сърце работи винаги и само на 60 пулса в минута, това не означава че е здраво сърце и че ще работи добре. Точно обратното - това е СТАТИЧНО, и следователно крехко. То трябва да може да работи и на 200 пулса/минута и на 50, когато е в почивка. Така е и с ЖИвота. Работиш здраво, но и ПОЧИВАШ ЗДРАВО. Даваш всичко от себе си в работата, след това всичко и за да се възстановиш. Коаго лъвът се няде, не тича пак веднага след нова плячка а ляга да поспи. Ядеш здраво, но идва ред и на Пости-те
Последно, не гледай другите хора. Винаги съм давал всичко от себе си в работатата. Работил съм на по две места за да се издържам и т. н. Имало ли е по-добре от мен - естествено. НО разликата идва след 20 години. Сега виждам че всичките партита които като млад пропусках за да работя допълнително са си заслужавали. Хора с които имах връзка тогава отдавна плуват в блатото на посредствнеостта. Без амбиции, без цели, продължаават да съществуват. Изплащат апартамент, кола на лизинг, знаеш средна работа. Нищо лошо, но това не е за всеки. Мен подобен живот ме изцеждаше. Сега съм на 41 и никога не съм бил по-доволен и щастлив в живота. Правя всичко което поискам, нямам началници, никаквъ дългове и заеми. Пари, свободно време, добри приятели и отлично здраве. Нямам търпение да стана на 50, защото живота става още по-хубав с времето. ТОва е възможно, НО САМО И ЕДИНСТВЕНО ако си постелиш добре както ти си на път да направиш.
Бъди здрав!
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a12496a7d4 |
|
8. Номер 7, абсолютен психар. Това не е живеене, това е съществуване. Само ще ти кажа, че съм на 23 и взимам 2 800 лева, правя МИНИМАЛНОТО на работа, излизам с приятели и приятелки, и като цяло си гледам кефа. Твоето е мизеруване, приятел.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 8b30ff1cf7 |
|
9. 8 каква ти е професията?
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 15aa2b9404 |
|
10. До 4 - Така е, брат! На макс живея сега! Пико, амфети, кока! Чукал съм поне 120 жени досега и се надявам, че до 2025-а ще ги докарам до поне 200!!! Ни деца, ни нищо не признавам! Да абротират! Живей си живота на макс и това е! Пари все има. Далавери, схеми, дилърство... даже на 17 карах приститутки, че ако мен ме хавант, да не ми пишат досие и бяха хубави пари. Затова казвам на хората - ДАЙ МУУУУ! Докато си млад.
ТОВА Е ЖИВОТА ВЕЕ! ПАРТИИ КУПОНИ И СЕКС НА МАКС!
На 30 като стана... не знам брат! Ше се гръмна сигурно!
Хайманата от Бургас!
|
...
| преди: 2 години, 1 месец hash: 4a0b579046 |
|
11. 8 вероятно е някакъв програмист.
Авторе, най-ценното ти е времето. Него назад не можеш да го върнеш и с всичките пари на тоя свят. А ти вече си на 32. Вложил си едни 14 година в учене и бачкане. Смело режи бачкането на 2 и започвай да се радваш на живота, общувай с жени, създай семейство, защото като удариш 40така шансовете за това намаляват драстично.
|
| преди: 2 години, 15 дни hash: 36020ec08b |
|
12. Досега си работил за името си... Може от сега нататък името ти да работи за теб.
Опитай се вече да имаш повече време за почивка и личен живот. Помисли и за семейство.
|
| преди: 2 години, 13 дни hash: a6b0d93bbd |
|
13. Не се впрягай толкова. Трябва да се живее. Медал за работа няма да получиш. Намери си приятелка, прави секс, пътувай, излизай, забавлявай се.
Пропуснатото време никой няма да ти го върне. Кога ще живееш, като се появят и децата ли?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
