 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
В крайна безизходица
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1116 пъти
Здравейте, имам голям проблем със себе си. Започнах нова рабата като учител на претенциозно място с големи изисквания. До момента никога не съм работила, учих го с голямо удоволствие и си мислех, че е за мен. Започнах, все още обаче не съм се срещала с учениците, предстои ми. Осъзнавам обаче, че съм подложена на страшен стрес. Не знам как ще ми протичат часовете, струва ми се невъзможно! Страх ме е! Започна да се усеща и на здравето ми, не мога да се храня, не мога да спя, качеството ми на живот драстично се понижи. Започнах успокоителни, но някак не искам това да е животът ми. На изпитателен срок съм 6 месеца, което означава, че мога да напусна веднага, но не знам какво да правя. Може би този шок е нормален в началото, но наистина ми изглежда невъзможно и не за мен. Длъжна съм обаче да опитам заради усърдието, което съм положила в студентските си години. Чувствам се задължена и към доверието, което ми е гласувано от хората, които ме назначиха и приеха на рабата. Колективът обаче е токсичен и това още повече ме отказва, все още не разбирам какво трябва да правя и с документацията, все пак съм напълно нова.
Силно съм обезпокоена какво ще се случи с мен. Много ме е страх, че ще се изложа и няма да мога да се справя. Да си тръгна ли? Да си дам ли време?
Надявам се на съвет!
Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 72c40fe7e9 |
|
1. Чувствам се задължена и към доверието, което ми е гласувано от хората, които ме назначиха и приеха на рабата
На никого нищо ни са длъжна, това е двустранен договор, никакви чувства и емоции, договори отношения.
Огромния проблем е, че не си работила, само учени. Нямаш навици. Учител работа, като работа децата са си деца. Неразбираем каква е драмата ти, дори още не си проходила в професията и вече се държиш като шестоклосничка.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 8ff4eddcc9 |
|
2. Е в началото е нормално да имаш нешо като 'сценична треска', свиква се, спокойно
Успех.
Т. Т.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 20c8427ba9 |
|
3. По какъв предмет ще преподаваш и на кой клас? В Гимназия ли си на работа или в Основно училище? Класа от колко на брой ученици е?
Отговорите на тези въпроси, са важни... също е от значение и дали си учител в частно или държавно училище.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 1613547aec |
|
4. Чувствата ти са съвсем нормални.
Просто опитай, нищо не губиш.
Струва ми се, че си прецизна и ще успееш
А от токсичния колектив далече, но с приемливи. за тях обноски.
Успех желая!
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 6013421844 |
|
5. Успокой се. Ще свикнеш с документацията с питане и с практика. Помоли за помощ и все някой от колектива ще ти съдейства. С нахалство към прогрес. А ако си стресирана от бъдещото ти преподаване, си помисли какво им е на адвокатите пред съдията и другата страна в процеса. Учениците са далеч по-мили създадания. Винаги има и по-стресиращи работни места. Стегни се!
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: aee8ff7ae9 |
|
6. Опитаи се да не го мислиш толкова, може да си под стрес, затова да ти изглежда така, карай го по лежерно, всичко е до нагласа, игнорирай колектива, щом не са подходящи за общуване, да не ти пука, поработи там виж как ще е, ако свикнеш си остани там, ако не успееш да се приспособиш, търси си друго работно място.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 4af0f9a40b |
|
7. А стига бе. За втори път тая тема в рамките на 1 година.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 90d9482c83 |
|
8. Мило момиче, съветът ми е да пробваш и ако видиш, че не се получава, да си намериш нова работа. Професията учител не е за добри души и колебливи хора. И наистина учителските колективи са много токсично място и гнездо за интриги. Остави ги колегите, но децата усетят ли слабост, веднага ти се качват на главата. И все пак - успокой се, приеми го като житейски опит и си дай шанс, без да ти пука от мнението на другите. Ако става - става, ако ли не - има и други поприща! Успех!
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 3f6d1999f9 |
|
9. Kaк разбра, че колективът е токсичен?
Всички се притесняват за нова работа, нормално е. Ще се справиш, ако-не, ще напуснеш. Все пак, не излиташ с ракета в космоса. На много приятелки съм правила психотерапия като са започвали нова работа. Бих те посъветвала да се сприятелиш с някоя колежка за подкрепа. Не се притеснявай да питаш, ако нещо не ти е ясно по документацията или за нещо друго. Бъди общителна с другите, но на първо време не споделяй страховете си и гледай да не се набуташ в някави интриги.
Успех!
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 280b2586c9 |
|
10. Не пишеш за пръв път по тази тема ми се струва.
Хората често се учим по метода "проба-грешка". Няма какво да го мислиш толкова, започваш работа и даваш най-доброто от себе си, иначе за какво и какво си учила. Да се жалваш по форумите не виждам как ще ти помогне.
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 30824bdda5 |
|
11. Нормална "сченична" треска. Веднъж като те поведе работната вълна, пък после и рутината, ще се смееш на страховете си.
Предизвикателство си е всяко ново начинание, но не може така се саботираш пред всяка възможност. Защото е възможност, дори за урок да е, си е възможност! Опита, който ще имаш, ще те научи на нещо, най- малкото да правиш крачката въпреки страховете си, да контролираш автосаботажа...
Приеми го така- 6 месеца време имаш да изживееш този опит, да се научиш ти да контролираш емоциите си, не те- теб, да вървиш към целите си въпреки негативни хора наоколо, които може да се опитват да създават пречки АКО ти позволиш да ти влияят техните действия.
А после, след тези 6 месеца ще имаш в CV и в главата си този опит и изводите от него. Нататък ще знаеш какво търсиш или не, да пробваш друго нещо или на друго място.
Но ако се спичаш преди да си започнала дори... и друго нещо на друго място ще ти влияе по същият начин. Веднъж като привикнеш да бягаш когато те обземат тези страхове, ще бягаш цял живот.
Едва ли искаш това.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 42b8e1cd98 |
|
12. Стигнала си финала, а искаш да се откажеш НЕДЕЙ! Пробвай, ако видиш, че не се получава и не е за теб съответно не можеш да свикнеш, тогава си тръгна, но без да си опитала ще е голяма загуба!
Нормално да има стрес все пак е нещо ново и все още не си свикнала. Не се отказвай така лесно!
Успех!
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: b1d6d5bda1 |
|
13. Интересно ми е кое престижно училище те. е назначило за учител и по какъв предмет? Та ти дори не можеш да пишеш грамотно. Пред "обаче" се слага запетая. Иначе няма за какво да се притесняваш. В повечето училища преподаването е формално и учениците нямат никаква мотивация да учат. Целта на учителите е да имитират дейност. Имам роднини, които са такива учители.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 53273e2d1d |
|
14. Това, че имаш 6 месеца пробен период НЕ значи, че можеш данапуснеш веднага. Работодателят може да те освободи веднага, но в повечето случаи ти си дължиш напускане с 1 месец предизвестие, освен ако специално не си помолила да пише друго в договора. На тях ще им отнеме време да намерят заместник и едва ли ще те пуснат веднага. Четете си договорите...
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: f0ba5eb706 |
|
15. До № 13: Не винаги пред, , обаче" се пише запетая, запознайте се добре с правилата преди да съдите другите.
|
...
| преди: 1 година, 4 месеца hash: 1b5b903185 |
|
16. Като прочетох "крайна безизходица" и си помислих - тежка съдба, дългове, наркомания, лоша болест, недъгавост, глад, спане под моста....
А то се оказа младо момиче, което се притеснява от първата работа... Ако знаеш как бих се разменил с теб... Само защото си млада, не на 55 като мен...
Сега сериозно: работи ще сменяш много. Шефове също. И разочарования ще има, и големи успехи. Това е част от живота на всеки. Просто ти трябва малко опит и ще придобиеш увереност. Опитът идва с работата, а ти сега започваш. Изобщо не го мисли това, наслаждавай се на живота! Успех.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: aee8ff7ae9 |
|
17. Заглавието е такова, за да привлича аудитория за четене.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: d3b5305663 |
|
18. Работодателите обикновено си "връзват гащите" с изпитателен срок в тяхна полза, въпреки че законът позволява да е в полза и на двете страни, та малко ме съмнява да можеш да си тръгнеш веднага, както си се изразила, освен ако не преценят, че така или иначе нямат голяма полза от теб в момента.
Според мен не бързай с напускането, дай си шанс. На всеки в началото му е трудно. Аз самата съм на ново място от две седмици и все още се адаптирам, не знам дали ще се задържа, нито дали ще се нагодя и към екипа, и към работата, но ще дам всичко от себе си и каквото сабя покаже. Не е въпрос на живот и смърт, но поне опитай. Когато човек полага усилия, обикновено с времето става все по-добър в професията си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
