Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Разбрали сме вече отдавна, че е време за напускане.

7.   За шефа си реално едно парче месо дето му изкарва пари. Като не си ти ще е някой друг. Те са на тоя принцип. Човек си струва да се раздава на сто процента, ако работи за себе си. В колектив всичко зависи с кой с кого се има. Често съм виждал пълни некадърници да им се вдигат заплати и позиции само защото са приятели с някой от ръководството или целуват задника на някой от ръководството. Ти е трябвало отдавна да се махнеш от тая фирма. Човек трябва да седи там където го ценат, а не там където не го ценат.

9.   Намери си подходяща за теб лабота с добро заплащане, тази в която работиш сега, не е за теб.

10.   Вазирай.

12.   Винаги се усеща преломният момент. На последното място, което напуснах беше едно безумно непровокирано разкрещяване от страна на прекия началник. Изтърпях с празно изражение, макар че съм сигурен, че много мъже на мое място биха му разбили главата в най-близката стена. Ставаше въпрос за рядко прост комплексар, който не ми беше нито на образованието, нито на уменията, но се имаше за някакъв тартор и си позволяваше да повишава тон и да пуска реплики. Вътрешно не понасям такава наглост от човек, който и в мечтитие си не може да върши моята работа. Той много добре го знаеше и хем ме държеше с обидно ниска заплата, хем ми даваше най-черната работа, явно държеше по някакъв начин да се чувства, че е над мене. След този случай започнах да си търся активно нова работа и в крайна сметка се махнах от там.

Лоялност такъв тип хора не заслужават грам, не страдам от Стокхолмски синдром. Просто съм от типа хора, които на доброто отвръщат с добро и на лошото - с лошо. Ако някой се държи добре с мен, готов съм да мина през огън за него, но опита ли се да ме гази, връщам помията с лихвите.

13.   Подкрепям почти всичко изписано по-горе.
Все пак препоръчвам първо да си намериш нова работа. 50/50 е, че там ще си много по-добре, но на старата проблемите само ще се задълбочават. Точно в такъв период съм (отново). Стигнах до извода, че никой работодател не е заслужавал лоялността ми. За всички си много добър, докато те експлоатират мощно. В момента, в който решат, че могат и без теб, автоматично ставаш никой.

14.   От първия-втория ден, когато видя, че е поредния офис с типичните за един офис клиширани персонажи.

15.   Следя доста чуждестранни канали и литература на тема финансова грамотност, та за да се развиваш кариерно и в заплащането, работата се сменя на всеки 2 години, максимум 3, защото накрая се получава точно това, каквото при теб, възприемат те за “стара антика”, лоялен и страхлив за промени, за какво да инвестират в теб и да ти повишават заплатата, като и без да си дават зор, ти пак ще си вярното куче. Хем пари спестяват, хем и работата свършена.

16.   Когато шефовете ти те накарат да се извиниш пред останалите на колегата ти, който по-рано през деня те е нападнал и се е наложило клиенти да ви разтървават, а и на всичкото отгоре той да е повишен.... така де, тук си изпуснал момента, по-скоро, когато друг твой колега те наплюе (пак пред клиенти), да говориш с управителката и накрая всички да се престорят, че нищо не е станало.

17.   Когато прецениш, че другите в офиса - колеги, пряк началник, са се настроили срещу теб и се опитват да ти пречат на работата, да те докладват за най-малкото "провинение" или дори да преувеличават в какво си се провинил. Ясно е, че сам човек трудно може да се бори срещу група от хора. Рано или късно те ще победят. По-добре си тръгни рано, за да нямаш проблеми.

18.   Бях като теб, 9 години в една фирма, на една и съща позиция, с тази разлика, че шефовете си бяха едни и същи (семеен бизнес). Приемаха ме за част от семейството, обаче работата стана двойна, а заплатата почти не мръдна и накрая казах стига! Напуснах и не съжалявам. Сега работя това, което винаги съм мечтала, от скоро съм там и ми е супер интересно. Няма да правя тази грешка втори път. Като усетя, че затъвам в рутина (обикновено окоро втората година), време е за ново предизвикателство. Иначе ставаш точно това в което са те превърнали, даденост и товарно магаре, което не отказва двойна работа.

19.   Абсолютно позната ситуация. Бях точно като теб. Работих години наред в една компания и отначало беше супер. Трудът ми се оценяване и отношението беше идеално. След това обаче от майката в чужбина смениха управителя, а после и мениджмънта на самата майка също се смени. Фирмата се напълни с некадърници с огромни заплати, а скоро след това най-некадърният го назначиха за управител. Тъпото беше, че той обра плодовете на моите стотици работени почивни дни и още повече извънредни часове. Даже и още продължава да ги бере. Затова от онзи момент, където и да съм, върша само и единствено онова, за което ми се плаща. Не поемам никаква допълнителна работа дори и да не ми коства буквално никакви усилия. Разбира се, ако усетя, че трудът ми се цени, няма проблем да бъда активен, както преди. Само дето от близо 10 години не съм срещал подобно отношение. Иначе, авторке, не действай прибързано. Потърси си работа и едва тогава напусни. Междувременно игнорирай неуважителните колеги и не си давай зор повече, отколкото трябва.

20.   Явното положението е скандално с парашутистите в международните фирми в София като ви чета коментарите.

21.   20, не е само в София. В цялата страна е така. Имам доста контакти и поглед над голям брой компании и навсякъде е така. Топ мениджмънта е съставен на 90% да не казвам 99% от парашутисти. Всеки сам може да го види като отвори jobs, LinkedIn и т. н. Обяви за производствени, търговски,
финансови и прочие директори почти няма. За управители даже изобщо не говорим. Вместо това обаче е пълно с обяви за главен технолог, разни мениджъри на дивизии и главни счетоводители. Аз лично съм изпадал в абсурдната ситуация да бъда част от топ мениджмънта на чуждестранна компания, но по договор се водех на по-ниска позиция. Освен това във всички останали страни колегите, заемащи въпросната позиция бяха членове на бордовете. Само аз не бях.

22.   От Н20 към Н21, много интересно. В такъв случай според теб какъв е варианта млад човек да се реализира в БГ? Аз масово виждам как млади хора невръзкари биват експлоатирани и зле платени. Това е страшно демотивиращо и ножицата между тези хора и парашутистите рязко се разтваря. Положението за мен е катастрофално. Аз виждам два варианта, свободна практика или имиграция. Какво ти е мнението?

23.   22, за амбициозен човек имиграцията е може би най-добрият избор. Трябва обаче да имаш образование, което да ти признаят, за да можеш да се реализираш. Въпреки това, ако в България ще работиш за под 3 000 лева нето и нямаш гръб от мама и тати, аз лично не виждам смисъл. Иначе, ножицата между парашутистите и нормалните хора наистина е много голяма. Започва от около 3 пъти по-висока заплата и граница няма. Тоест, ако успееш да стигнеш някакво средно мениджърско ниво, което също е доста трудно, и получаваш да речем 4 хил., парашутистът ще взима минимум 12 хил. Само, че не са само парите. Докато ти трябва да си денонощно на разположение и едва можеш да си вземеш седмица отпуск, за да отидеш за няколко дена на почивка, парашутистът никой не го търси за нищо и се пече със седмици вТенерифе примерно. После, като се прибере, след седмица пак заминава за другия край на света. А най-тъпото е, че обикновено е изключително глупав. Колкото до свободната практика, винаги можеш да пробваш, но и там се знае кои са "наши" хора и кои не. Като цяло, който е решил да остане в България или просто му се налага, съветът ми е да търси работа в международни компании. Да се работи за български фирми е абсолютна загуба на време, пари, нерви и т. н. Да не говорим пък за каквото и да било професионално развитие - пълна нула. Даже се затъпява! Ако пък има избор между няколко чужди компании, препоръчвам да се избере тая, в която поне управителят е чужденец.

24.   На 30 съм и на база моето мнение и на много други хора - явно да.. В България парашутистите са в пъти по-платени. Май е време за емиграция.

25.   От Н20 и 22 към Н23, и аз съм на мнение, че да се работи за български фирми е абсолютна загуба на време и безперспектива. Съгласен съм с теб за международните фирми, че може би там е единственото място, където може би можеш да имаш по адекватни условия обаче се налага да си в столицата. Тук идва тънкия момент, че в тези фирми плащат около 2-3к лева в столицата, което е крайно недостатъчно за стандарта на града, който спрямо Ковид времето и сега е станал двоен. За ипотека и наем общо взето не става, само под наем можеш да издържаш имайки предвид цените на квадратен метър на недвижимите имоти. Тук както каза ако няма побутване от мама и тати с жилище си просто зям в един омагьосан кръг на сметки и битовизми и накрая почти нищо не ти остава с наеми по 1к лева и нагоре или някакви смешни суми, които за ипотека не стигат. Сигурно си забелязал, че има доста чужденци вече в София, които са по международните фирми. Моето обяснение е, е че като в техните държави са зле по-добре да са преместят в столицата на евтина държава и да взимат над средното за тази държава. Както ти казваш, ако взимаш малко повече ти спира тока и нямаш време за нищо. Моите приятели и познати са на този хал, взимат между 2-3к и нямат абсолютно никакво време (никой от тях не е на управленско ниво). За почивки по чужбина не могат да си позволят. Забелязвам как София се превръща в запада на България, където хората от провинцията с нокти и зъби ждрапат да просперират, но уви почти не се случва за сметка на парашутистите, които които не си дават много зор и живеят в пъти по-добър живот спрямо тях. Сякаш си създадоха робска общност да им служи те да живеят по-добре. Затова дадох примера с ножицата. Относно образования на какво мнение си, кое според теб си заслужава да се учи в България или чужбина? Аз съм на мнение, че само медицина, стоматология и зъботехника с цел след това зад граница реализация си заслужава да се учи в България на този етап. За чужбина не мога да коментирам, така че би ми било интересно да прочета твоето мнение за образования в България и чужбина.

26.   25, който може да си позволи образование в чужбина изобщо няма смисъл да мисли по въпроса. Естествено, че ще отидеш в чужбина. Всички мои познати, които имаха възможност отидоха в чужбина, без да се замислят. А в момента всеки, който може да отдели някакви пари настрани, прави на детето си "фонд чужбина", за да може като завърши да се спаси от тази герберо-депесарска кочина! Защото в противен случай утре двойкаджията син на съседа ти с потника, на който са дали някакъв "бизнес" и е с 8-ми клас до обяд, ще е шеф на детето ти.