 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Професия сервитьор – предимства и недостатъци
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 41041 пъти
Значи, първо искам да кажа защо пиша тази статия! Тя е провокирана от една друга такава, която оплюва като цяло тази професия и хората, които работят това. И съм крайно обиден от това! Тук искам да представя истината, такава каквато е без да преувеличавам и украсявам нещата. Дано успея!
Това е по скоро призвание отколкото професия, за да работиш това трябва да си мазохист или просто да обичаш работата си... Повечето „колеги” работят това с нежелание, между другото, временно, за да припечелят нещо през ваканцията или „защото няма какво друго”... така и аз започнах де :).
Разликата между мен и тях е че аз имах желание да се науча. Само искам да уточня, че говоря за сервитьори в изискани ресторанти и механи, където са истинските сервитьори. А другите са просто носачи, колкото и грубо да звучи е така. Те не знаят елементарни неща по специалността. Не знаят каква е разликата между кана и гарафа, десертна вилица и за основно....
Да не забравя да спомена, че в средното ми училище ходих на курсове по сервиране и барманство, но ми се струваха много скучни и ги спрях (може би, защото учителят ги преподаваше така). Може би, също по ирония на съдбата започнах тази „скучна” работа, която смятах за глупава и т. н. Мислех си „Какво толкова, просто носиш чинии и чаши, голяма работа!” Но далеч не беше така... с времето се научих с цената на много нерви, глоби и викове по мен... и още много такива „хубави” работи (но беше за добро)
За да си добър сервитьор трябва и да си нещо повече. Трябва да знаеш поне два езика (освен английския), да си усмихната и приветлива личност... че дори и психолог :)
Примерно в ресторанта влязоха млада двойка и искаха да им препоръчате нещо за пиене. Първото, което направих е да ги огледам – дрехите, държанието, горовът и т.н. За да направите най-добрият избор за тях. Ще попитате защо пък дрехите, държанието... много просто. Те най-лесно издават човекът какъв е. В моя случай беше: Мъжът носеше Rolex и костюм за 300 лв. и толкова лъснати обувки, че можеше да се огледам в тях. И за това му препоръчам малцово уиски, а жена му кожено палто, много стилна и скъпа рокля... за нея вино или шампанско... От това малко или много зависи задържането на клиентите т.е. и друг път да дойдат при вас, както и добрият бакшиш :)
Ka?вo ми дaдe тaзи пpoфecия ?!
– Изгpaждaнe нa cилeн xapa?тep
Че как няма да си със силен характер? В напрегната среда, с изнервени колеги и клиенти, който недоволстват имаш две възможности: Да захвърлиш всичко или да се стегнеш и да продължиш!
– Peaлнa oцeн?a ?oй вcъщнocт cи.
Като върви добре работата някак започваш да се залъгваш че си много добър, но колегите, шефовете, че дори и клиентите помагат да слезеш на земята (по един или друг начин)
– Tлacъ? дa oвлaдeя cтpaxoвeтe cи oт oбщyвaнe
Веднъж, като бях нов в занаята дойде една неземно красива мацка и седна в моя район, направо загубих ума и дума (тогава бях един такъв срамежлив, мълчалив... абе с една дума смотан – някои ще кажат), В такива моменти няма какво друго да направиш освен да се вземеш в ръце и да говориш с нея така сякаш си най-големият куражлия, така и направих
– Bъзмoжнocт дa ce зaпoзнaя c вcя?ъ?ъв тип xopa
Това може да се каже, че най ми хареса от професията ми. Обслужвал съм от пияници до така наречените VIP персони. Мога да ви кажа, че пияниците са много по-добри клиенти от тези випове.
– Уc?opявaнe нa миcлoвния пpoцec
Започваш да мислиш по-бързо и по-креативно, как да си правиш „графикът” на задачите, та дори и кои клиенти да обслужиш първи и кои по късно.
– Paбoтa в e?ип
За да се справяте в работа това е може би най-важното качество. С една колежка толкова добре се разбирахме, че нямаше нужда от думи само с поглед знаехме какво искаме.
– Koopдинaция нa движeниятa и cпocoбнocт дa ?oнтpoлиpaш пълнoцeннo тялoтo cи
Трябва да си гъвкав, сръчен и бърз, за да нямаш проблеми. Представете си да носете пълна табла с чаши, като трябва да минете през 400-500 човека. И поне 50 от тях да ви се пречкат нарочно... Да внимавате да не се сблъскате с клиент, сервитьор...
– Cдъpжaнocт, тoлepaнтнocт, ?oнтpoл нa coбcтвeнитe eмoции.
Това е най-трудното и ценното, което научих. Има някои ситуации в които е просто задължително да се контролираш – пред шефовете, когато те ядосват до краен предел. Да не „носиш” проблемите си на работното място. Слагаш усмивката и продължаваш напред, колкото и трудно да е...
– Haблюдaтeлнocт и cъoбpaзитeлнocт
Има клиенти, които не покриват сметките си (опитват се да избягат). Някои ще кажат, че е не възможно, но елате ми го кажете това като се наложи да им покриеш сметката от джоба си... Да гледаш и да виждаш (това са различни неща) на коя маса какво трябва да се смени или донесе.
Предимства:
– Работа в приятна обстановка.
Ако попаднете на приятен екип, толкова приятно се работи, че понякога не усещате кога е свършила смяната ви (аз съм имал това щастие)
– Възможност за изкарване на добри пари.
Разбира се, бакшишът не се дава ей така! Трябва да се потрудиш за него, трябва да знаеш как да се измъкваш от неудобни ситуации, когато сгафиш нещо и т.н. Само за информация давали са ми бакшиш, колкото дневният ми надник, за това че казах на клиент какви забележителности има в града и кои си струва да отидат и на кои не ;)
– Всеки ден е нов и неповторим по своему
Тук няма скука! Когато сте на смяна с повече от един човек става супер купон. Всеки ден е нов и „интересен” за добро или лошо. Срещате се с нови хора и те могат да ви развалят или оправят деня :)
– В тази професия има доста ядене, пиене и други хубави работи...
Тази професия има така наречен „мъртъв период”. Когато няма никаква работа или има много малко. Не веднъж сме си правели малки банкетчета със салатки, мезета пиене и все такива хубави работи с колегите, готвачите и другия персонал от ресторанта. Не веднъж сме разцъквали покер, белот, че дори и гол покер :)
– Научаваш се „манипулираш” клиентите си.
Всеки колеги е имал ситуация, в която клиент си поръча нещо, което е свършило или не може да се приготви за даденото време (по някаква причина) Има тънкости, който усвояваш по време на работата от други по стари / опитни колеги (разбира се, че няма да ви ги разкрия ;])
– Натрупваш много житейски опит (ако може така да се нарече)
Ако знаете как да си подбирате компанията ще сте много търсен за компания, защото ще имате какво да разкажете. Много различни смешни и трагични ситуации
Недостатъци:
– Работиш, когато хората празнуват, когато почиват!
Това ще рече, че няма да си с тайфата на Нова годна, на Коледа, Гергьовден и т.н.
– Кофти комбинация
Освен, че имаш шеф (както във всички други професии) имаш и клиенти, които понякога искаш да „нахраниш” с юмруци и ритници.
– Много ходене.
Да, точно така, навърташ понякога доста километри (ако си в голям обект). Както беше казано в един филм „Ако ходенето беше полезно, сервитьорите щяха да са безсмъртни!” Само това може да ви накара да се замислите дали сте за тази професия.
– Носене на големи тежести.
Представете си една сервитьорка с пълна табла, която едва успява да удържи на тежестта й. Амиии... малко грозно изглежда. Сервитьорът трябва да ходи с увереност и стил, а не да се гъне като локум... Някой управители наемат само момичета с мисълта, че ще имат по-добри продажби. Според мен това е мъжка професия, колкото и хора да не са съгласни с мен!
– Каране на двойни смени.
И това става понякога. Това се налага когато има голямо мероприятие и не достига персонал, за подготвянето на залата, украсяване и т.н.
Има и още нещо, което искам да отбележа. А това е отношението на хората към тази професия, а то в България е много негативно. Като кажеш, че работиш сервитьор сякаш казваш, че си боклуджия или нещо такова ;/. А в чужбина – Франция, Италия, Германия, Великобритания и т.н. е много престижна работа, дори са ме питали какво е заплащането тук, а мен ме е срам да им кажа. Те си мислят, че вземаме огромни заплати не за друго, а заради доброто обслужване. Мислят си, че имаме заведението ни организира учения. дори и сомелиерски курсове...
Благодаря ви, че отделихте от ценното си време, за да прочетете докрай.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 802944ca4c |
|
1. Доста неща си написал.
Много хора имат изкривена представа и недобро мнение за тази професия, но за мен е от най-хубавите/след барман/.
Разни хора, разни идеали. Обичам професий, свързани с движение. Не скучни-в офис пред компютър. И не твърде отговорни като лекар. Не "мръсни и нечестни" като адвокат... да не продължавам, че се отклоних.
Поздравления за написаното! Много е добро. Въпреки, че уча Международни Икономически Отношения, като завърша искам да си работя като сервитьор, или барман.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 617bf98218 |
|
2. Здрасти, браво за написаното!
Много умен млад човек си и ще успееш. Сигурна съм, че след 10 години ще имаш свои бизнес. Просто си личи, че вършиш работата си с много акъл и ще се издигнеш. Много момчета като теб си направиха в Германия кетъринг фирми, организират събития например.
Иначе - и в чужбина това не е някаква супер престижна професия, защото се води нискоквалифицирана, но ти не си просто сервитьор, ти си обер, което вече си е престижно.
Много мои колежки като студентки в гастрономията припечелваха, аз никога не съм я вършила тази работа, макар че съм общителна и изглеждам добре - просто е много трудна! И заплащането е ниско, ако си „прост келнер“.
Един съвет ще ти дам, ако ме послушаш, скоро ще имаш всичко, за което мечтаеш.
Започни работа на кораб. Имам познат човек, който така преди 40 години още като ученик, за да припечелва е започнал да работи като келнер... По корабите се запознава със страхотни хора, обикаля света и събира пари, с които финансира следването си. Прави прекрасна кариера. Пенсионира се и животът го отвежда в България, където в момента е професор. /изобщо не е българин/ Но е почнал от корабите и сервитьорството. Казва, че това са най-хубавите му години, но и най-трудната работа също. Ти пропиляваш талантите си, ако останеш да работиш там, където си, особено, ако не си доволен от заплащането, поназнайваш езици и мислиш, както мислиш. Не губи и ден - заминавай по широкия свят, няма да можеш да си представиш, какви хора ще видиш, какви градове, какви жени и изобщо (горният човек е познавал лично Онасис, знае и гръцки перфектно).
..
И една поправка в текста ти - който носи Ролекс, не носи костюм за 300 лв. Може и нулата да си пропуснал... Най-евтиният хубав костюм е към 1500 евро на Хуго Бос. Истински хубавите костюми, които вървят с Ролекса са от тази цена нагоре. Продължавай в същия дух, ще успееш! Умен и работлив си, остава да станеш по-смел и един ден ти ще носиш Ролекса и костюма, а мадамата ще е до теб!
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 20671150d1 |
|
3. Поздравления за написаното:)
В момента аз е работя тази професия. Не съм съгласна, че е чак толкова негативна. Даже ей сега се прибрах от работа, вуняща на цигари, с изцапана униформа и 15 лв бакшиш. Може да са малко, ама сама съм си ги изкарала, не съм крала и лъгала. В този ресторант в които аз работя се научих на добро обслужване, маниери и прочие. Научих се как да говориш с клиенти, как да ги примамиш и прочие. Тази професия те държи вечно млад. Представете си един 25 годишен сервитьор примерно, и един 25 годишен батко в... офис примерно:)Всеки ден е различно, един ден изкарвам 10-15 лв бакшиш, изкарвала съм и по 180 лева:)Върша го с желание, обаче не смятам да е цял живот, то си е до време и желание. Примерно не върви да съм на 40 години и да съм сервитьорка(въпреки, че няма лошо срамна работа няма! )Благодарение на сервитьорството си платиш абитуриентския бал, помагам вкъщи, и си покривам дневните нужди а заплатата ми е отделна. Ама има разлика от работата преди време и сега. Хората вече нямат толкова възможности, виждала съм как човек иска да ми остави и си е обирал последните стотинки само и само да ми остави бакшиш. Имам познат които работи в Англия и на ден по с по малко от 80 паунда не се прибира(лол)Ама всеки сам си избира, срамна работа няма, като си на зор за пари ако трябва и тоалетните ще чистиш дет се вика:)
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 89ffd1be51 |
|
4. Оф, това колко пъти ще го има тука?
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: ddd2401d79 |
|
5. И как по = точно един сервитьор ще успее... не ме карайте да се смея...
|
...
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 802944ca4c |
|
6. 5, "да успееш"- това е разтегливо понятие. За всеки успехът е нещо различно. За мен да успееш не е да се занимаваш с нещо престижно и доходно. За мен да успея е да се занимавам с нещо, което ми доставя удоволствие, нещо което ми идва отвътре. Ако си мислиш, че парите те правят успял, или престижът-щастлив, успех ти желая!
от 1
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: e0917a3315 |
|
7. Научете се, че има разлика между професия и длъжност!!!
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: c4ff071457 |
|
8. Сервитьорството е срамно заради славата, която се носи на колежките ти от чалгатеките ;)
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 401b604078 |
|
9. Мхмхмх ти хубаво си описал професията, аз имах един главен готвач който все ми казваше "Сервитьори на снимка трябва да ги биеш" хаха, беше с много ниско мнение за хората с тази професия, все пак ние имаме досег с тях по цял ден и наистина повечето от тях са носачи, дори и за това не стават, груби, невежливи и не знаят как да си вършат работата. Аз лично познавам само двама много добри, отлични сервитьори - един мъж и една жена по на 30 и 40 години, е евала на тия хора, в най - трудните месеци (летните) си тръгваха с бакшиши не по - малки от 50 - 60 лева и с куп доволни клиенти, които после идваха заради тяхното специално внимание. Имаха и уважение към нас и се разбирахме перфектно, ето за това в този бизнес екипната работа е най - важната....
|
| преди: 13 години, 24 дни hash: 516a0098d6 |
|
10. браво на теб! харесва ми тази статия , отдавна търся да про4ета някакво такова мнение, за6тото и аз работя тази професия. напълно съм съгласна а които е против може да не коментира като не е на ясно за какво става въпрос:)
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8b82d4eef3 |
|
11. Здравей,
Мисля че работата в екип е най-важната, ето защо:
С една колежка - барманка, много здраво се карахме и си правихме взаимно мръсни номера... някои от които не чак толкова безобидни. Управителят ни като разбра ни слагаше в различни смени, за да не се засичаме. А ние отново се карахме, макар, че се засичахме за максимум 10 минути.... След като дойде нов управител, нарочно ни слагаше в една смяна, не за да се избием взаимно (както ние си мислехме), а за да се сработим, по някаква неясна негова логика... е така и стана, след около 5-6 месеца. Толкова добри бяхме в това да си правим номера, че не забелязвахме, че сме се опознали по-добре и от гаджетата ни... Кое дразни другия, кое му харесва и т. н. А сега мога да се похваля, че сме първи дружки с нея, толкова добре се разбираме, както казва автора – само с поглед ;)
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА СТАТИЯТА!!!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f00bb987ad |
|
12. 11, това което казваш за добрите си отношения, никога не би станало в България между мъж и мъж или между жена и мъж, още повече при момче и момиче.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: d55914d3c1 |
|
13. Браво за написаното! Абсолютно съм съгласна с всичко написано от теб, освен че е само мъжка работа, тука мисля че грешиш. Малко са жените които могат да са добри в тази професия но ги има! Била съм сервитьорка и наистина много неща научих, сега работя зад бюро и се чувствам като мъртва, затова скоро скоро ще се върна отново към това да правя с удоволствие нещо!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8b82d4eef3 |
|
14. 12, защо пък да не може да стане? Нима твърдиш 1е лъжа? Едва ли има значение полът тук, а по ското самият човек какъв е...
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f00bb987ad |
|
15. 14, не искам да съм съдник, но това което казах е, че в България няма такива отношения, каквито ти си изградила и само може да "блесне" още написаното от 8
Иначе, да, подкрепям 11 напълно:)
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: cdf7cb0717 |
|
16. ОТ АВРОРА:
Уааау! Честно казано много, много приятно ме изненадахте... очаквах по скоро негативни и хеитърски коментари! Благодаря ви, за разбирането и подкрепата :))
№ 2 Да, наистина съм пропуснал една нуличка
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: d92036cf48 |
|
17. Сети се да пишеш, авторе. Кажи, как се развиват при теб нещата?
От номер 2
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: cdf7cb0717 |
|
18. Ами много неща станах. Не съм писал, защото нямах достъп до нет. Около месец-два след написването на статията станах безработен... както и в момента съм :'(
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: e77786f324 |
|
20. Много ми хареса тази статия. БРАВО!!! Искам само да те помоля, ако не е проблем, да напишеш статия за тънкостите в занаята. Имам предвид как трябва да се носи таблата, колко чинии имаш право да носиш, как да ги носиш, как се подреждат чиниите за важни събития, съответно и приборите и т. н.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 961d8acc76 |
|
21. до №20 от Автора: тънкостите на занаята няма от къде да ги научиш, но за правилата за редене на маса, носене на табла и т.н. ги има във всеки учебник по сервиране или както се казва там... аз не съм го учил това... Препоръчвам ти да потърсиш в интернет това, което те интересува. Ако търсиш за протоколно обслужване няма да намериш достоверна информация...
УСПЕХ!
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: e77786f324 |
|
22. От №20 - Благодаря, че ми отговори! Надявам се, че ще намеря информацията, която ми трябва. Желая ти късмет! ;)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: ec7aeafbc1 |
|
23. Колега, за носенето на таблата са ми казвали различни неща... за начин на подреждане, с коя ръка, каква височина начин на "захват" и т. н.... но има едно вярно нещо. Трябва да ти е удобна и достатъчно стабилна за носене и сервиране... И УСПЕХ!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: d31a7e5748 |
|
24. Привет, и аз това работя, дори и след като имам 2 деца, все натам ме тегли. Причината разбира се е в колегите. В персонала трудно може да има възрастен човек, та дори и да е над 40 ще му е трудно, та работя все с младички, готини хора, то от това по-хубаво на къде. Иначе съм била и барман и сервитьор, в кухнята съм помагала, когато няма много работа съм и барман и сервитьор, че и пицарка даже :)
Мен ме мъчат краката, че бая понатежах след раждането, иначе бременноста си я изкарах на бара, но да ви кажа готино си е сервирането, то зад тоя бар........Друг проблем ми е че понякога когато има мероприятия може да седя и 16часа и да не видя децата си... Затова ще си търся нещо в заводче, знам че няма да ми е толкова хубаво, но доброто на нашата професия е, че щом се справям добре, шефката винаги ще ме вземе отново когато и да се върна. Много ме уважават мен и готвачите и управителите, така че и увикването отдавна не ми е проблем.
Още един плюс да добавя, щом си добър в работата си имаш шанса да станеш управител на ресторанта, а защо не и в последствие а хотела :)
И да това не е лека, престижна професия, няма ордени, нито големи заплати, но ние си я обичаме. Но не всеки се справя с нея.
№20, таблата се носи с лявата ръка и на клиента винаги се сервира от дясно :) Аз чинии съм насила максимум 4 в 1-та ръка. Най ми е лесно по 2 :) Ако сменяш пепелника по на честичко, да обикаляш клиентите, когато имаш възможност, това се отразява но бакшиша......
~Рамона~
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: e8dda7ae54 |
|
25. благодаря ти, беше много полезно за мен. Аз започнах да работа в ресторант в моя град, но не е толкова престижен, даже мога да кажа че изобщо не е, но имам голямо желание да се науча. Пак много ти благодаря :)
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 456753dd7a |
|
26. Като не съм ял бакшиш, защо да го плащам?
Здравейте скъпи читатели, надявам се и колеги.
Това е моята първа статия в интернет пространството, и моля да бъда извинен за евентуални грешки в начинанието си.
Реших да пиша за най наболялия ми проблем от моята сфера, а именно защо хората не оставят бакшиш в заведенията. Аз работя от 17години, като барман и сервитьор и смея да твърдя, че съм професионалист. Имам документ за завършено образование по специалността и съм работил само това.
Любимото ми нещо в работата ми е, като ми кажат, че всичко е било перфектно и накрая не ми оставят бакшиш. Тези хора не могат да разберат, че това ако продължава така, няма да е далеч времето, когато ще ги обслужват разни емигранти, малцинства и други подобни, със съмнителни намерения спрямо клиентите и видимо ниска култура и хигиена.
Защо според мен трябва да се оставя бакшиш?
Един некадърен сервитьор може да Ви провали не само една на пръв поглед обикновена вечеря, но и бизнес обяд, тържество и всякакви подобни поводи на които, Вие искате да се покажете, колко са важни хората срещу вас, и как искате само най доброто за тях. Повярвайте ми, ставал съм свидетел на скандал за опропастен тоалет, но не по адрес на сервитьора, а половинката обвини мажа си, че я завел в най голямата дупка. Виждал съм, как сделка не се сключва, защото сервитьора не знае кое ястие с какво месо се приготвя и в крайна сметка, араби ядат свинско и след като се разбира, те се разсърдиха на домакина си, а сервитьора остана без бакшиш, но на него какво му пука за изпуснатите ползи на клиента.
Така че, скъпи читатели, Вие сте утрешните ни клиенти и много зависи от вас дали професията сервитьор ще бъде оставена в ръцете на невежи тинейджъри. или след като видите класно обслужване ще оставите 10% бакшиш, както е прието, и по този начин ще стимулирате хората, коит хранят семейства да останат в занаята и да се грижат за приятното Ви прекарване по заведенията.
Заплатите на сервитьорите не само в България, но и в цял свят като цяло са ниски, но нормалната сума на края на месеца се оформя предимно от бакшиша, който навсякъде се дава без подсещане от сервитьора. Видите ли, че той Ви връща дребните, с които сте му закръглили сметката, това не означава, че не Ви е разбрал, а напротив той иска да Ви подсети че това е само закръгляване на сметката и, показва на другите на масата че сте пропуснали бакшиша или сте стиснат.
И накрая искам да кажа, нищо че не сте поръчвали бакшиш, платете го, че да сте сигурни че следващото посещение в това заведение, ще протече чудесно, защото сервитьорите имат много добра способност да запомнят клиенти, и в следващият път когато, клиент седне при колега на, който не е оставил бакшиш, повярвайте ми получава обслужване като в столова.
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 55607bf250 |
|
27. Много точно казано колега! Аплодисменти за обективното изказване. Има и неща които бих опровергал или добавил, но като цяло това си е истината. Статията е добра, но не очаквай хората които не са се занимавали с това да те разберат. Даваш само бегла представа за нещата, а за да ги разбереш както винаги трябва да минеш през тях. Успех за напред! Радвам се, че има колеги като теб.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 121e64ae10 |
|
28. До номер 5 - например като след време започне свой бизнес в тези среди - имам такива познати, като единия от тях има оборотно заведение в голям град в Бг, а другият - в Лондон, а в началото бяха сервитьори, но от такива в квартални кръчми станаха сервитьори в изискани заведения, единият в чужбина, другият тук и след като събраха достатъчно пари, без да е нужно да се теглят огромни кредити, ги инвестираха в свой бизнес! Аз съм адвокат в момента и докато учех работих като сервитьорка, после като барман и накрая, последните две години от следването си станах управител на заведение и честно казано не съжалявам, защото хората, с които съм се запознала, както и това, че се научих да общувам с тях, много ми помага и до днес! И да, правилно, за мен също това е мъжка професия, просто на жените сервитьори се гледа по друг начин, а и един мъж може да практикува тази професия и на 50 години, докато една жена...
|
| преди: 12 години, 20 дни hash: 868c099ad5 |
|
30. Мили колеги съгласна съм с всичко което сте написали. Един сервитьор трябва да съчетава в себе си много качества които не винаги се изискват при други професии. Той трябва да бъде и готвач, сомелиер, общ работник, хамалин, психолог и какво ли не още.
Това е професия която е непрестижна но е направила много хора -човеци.
Аз съм бивша сервитьорка, завършила ТОХ и работила 25год. по професията и то в заведение което е посрещало правителствени делегации и е устройвало приеми. Но това е до време. Когато станах на 44г и дойде демокрация вече бях излишна и ме освободиха. Знам че тази професия е до време но защо в нашата държава не се помисли за пенсии на по ранна възраст за такива професии. Сега се искат 61г. за жените за да излязат в пенсия. Кой ще държи сервитьор до тази възраст? Знаете ли колко хора са учили и практикували професията а сега са вън от чадъра? Всеки трябва да се спасява поединично. не говоря за сервитьорите-носачи на табли-а за хората които са учили за това и е било професия през по голяма част от живота им.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f4617228c3 |
|
31. Преди време мислех, че това е долнопробна професия, но след като се изучих и тръгнах на пазара на пазара на труда, коренно си промених мнението за професията "сервитьор". Бях сервитьорка за по-малко от ден в едно заведение и определено се сблъсках с трудността на тази професия. Не се срамувам да кажа, че не се справих, ужасно се притесних (а принципно не съм стеснителна личност). Осъзнах, че са нужни са много качества, за да се работи една такава работа-увереност, голяма издръжливост, здрави нерви и много добра памет. На малко по-късен етап бях барман в една сладкарница- в началото едвам смогвах, но свикнах и даже заобичах тази професия. Тези 2 професии могат да дадат на човек много неща и съжалявам, че преди да застана от другата страна на бара или на таблата, съм ги подценявала. Те трябва да бъдат по-добре заплатени, защото всеки може да седи на бюрцето, да се върти на стола и да цъка карти на компютъра, но не всеки може да стои по цял ден на крак, да запомня поръчки и да борави с пари.. Така че преди някой да оплюе работата в даден вид заведения или да я определи като долнокачествена, бих му казала-да отиде за 1 час и да се пробва...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 868c099ad5 |
|
32. Много се радвам че поне 1 човек е оценил тази професия.
Тя изисква толкова качества които не може да даде никакво висше образование.
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4e05c21359 |
|
33. 32 - хайде, пак почнахме да си избиваме комплексите върху висшистите. Аз съм висшистка и всички оценяме сервитьорите, защото повечето нямаме време и се храним на вън, но докато всеки един от нас може да стане сервитьор при нужда, обратното не е възможно. Аз като ученичка бях сервитьорка, като студентка чистих къща в Бояна за пари - уважавам трудещите се в тези професии, но като човек, които ги е практикувал, учил е и днес заема ръководен пост много добре знам, че тези хора не могат да вършат моята работа, докато аз тяхната съм вършила и винаги бих могла да върша при нужда. Не 1 ден, а 1 час една чистачка не може да изкара на моето работно място.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 868c099ad5 |
|
34. 33 - нямам комплекси ,най малкото пък ги избивам в/у висшистите. Радвам се че има все повече хора с високо образование.
Исках да кажа ,че за да бъде сервитьор един човек трябва да притежава стотици качества в различни области - да е запознат с науката за храната и напитките , с етикецията , бърз и гъвкав ум ,дипломатичност , знаене на езици , умения да работи с хора от различни слоеве и религии и мн. др. И не на последно място висока физическа и умствена издържливост.
Пишеш че всеки може да стане сервитьор при нужда. Грешиш -може да стане носач на табла но не и сервитьор.
Заради тези носачи с които са пълни заведенията в България/заради евтината работна ръка/ се принизява професията.
Пишеш че винаги можеш да работиш тази работа при нужда - да но само като носач на табла и да бършеш и събираш мръсни чинии не като сервитьор независимо колко образования имаш.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: eaaf1d10af |
|
35. Здравейте искам и аз да изкажа своето мнение и то е следното. Първото най-важно нещо е че в България хората възприемат сервитьорите едва ли не като най некадърните хора, който освен това друго не умеят! Там някоя си вишистка ало мила, не си мисли че си уникална като имаш листче хартия. Аз започнах от сервитьорка и в момента съм управител на най-изисканото заведение в града в който живея а съм на 20г. Няма нужда да се хвалиш с висшето си, има много кадърни хора който не се нуждаят от лист хартия за да изпъкват :Д Жалко че в Бг така съдим кой колко има в главата с лист хартия!!! Жалко....
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 783a82884b |
|
37. Като цяло професията е много специфична. Говорим за елитните заведения, не за кафенца където ни обслужват момиченца на по 20г които просто разнасят чашите! Завърших Тох, първата ми работа беше точно сервитьор в Шератон. Изкарвах добри пари като за 20 годишен, но просто не издържах - хората са ужасна! 2г работих там като паралелно с това учех в същата сфера. После станах барман - тогава ми беше по яко, мацки, повече приятели на бара... Но по малко пари като цяло! Е сега вече завърших управител съм на заведение, наемам главно млади хора, като искам да минат по моя път, защото работата е много трудна а не както си мислят! Искат се нерви!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: fdaee06a7b |
|
38. Евала за статията. Аз също работя тази професия, отначало не ми харесваше мислех си че е непрестижна. Вече 4 години се занимавам с нея и смея да твърдя, че един добър сервитьор в България изкарва много повече от един средностатистически лекар или учител. Иначе съм магистър по педагогическа наука. Продължавам да съм сервитьор защото на днешно време е важно не какво работиш, а какво изкарваш. Ако знаеш и езици корабите и чужбина ще спечелиш достатъчно за да направиш дори свое заведение в България.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 4d35dc0bfe |
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 78782f1a11 |
|
41. Много добре! Хванал съм таблата от 1977 година! Тогава започнах в тох-а Бургас и работехме целите лета-та до сега! Смятай, колко години са -друго не съм работил! Сега съм в Гранд Хотел Поморие! Повечето места, където съм работил са били от тая категория!
Трябва да ти кажа, че това, написаното е все едно казано от мен! Поздравления, защото, Аз, така и не намерих време да напиша нещо такова! Не мога без моята работа! Сраснал съм се с нея! Сега съм със счупен пръст на лявата ръка и броя дните, когато магията ще ме грабне отново! Поздрави и успехи!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 783a82884b |
|
42. Това е много специфична работа. Особено в България при толкова много вечно намусени и претенциозни хора. И все пак ако ти харесва за 4-5г човек от квартално кафе спокойно може да се издигне до голямо заведение където се получават и трицифрени бакшиши!
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: ac865bf89a |
|
43. Статията ми хареса всичко което автора е написал е вярно, аз искам да работя сервитьорка, но нямам опит. Искам да се науча, не си представям да седя зад бюро колкото и "престижно" да е, хората си мислят, че да носиш таблата цял ден е лесно, но не е. Моя роднина работи сервитьорка и е много добра, първо беше в кафене, а сега е в елитен хотел и взима кажи-речи колкото един лекар. Не знам защо повечето хора гледат лошо на тази професия, повечето хора като по-млади са носили и те таблите. С удоволствие бих работила това :)
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: cc67586d04 |
|
44. Ами то във всяка професия е така, има си и хубавите и лошите страни. Понякога денят ти минава бързо и интересно, друг път все едно няма край...
Колкото до работата с клиентите, тук най-добре те разбирам, нали и аз работя с клиенти. Прав си, един кофти клиент да имаш и може целият ти ден да отиде по дяволите. При мен поне е така. Работя на рецепцията на хотел, та пределно ми е ясно, какви невероятни индивиди има понякога! Лошото е, че колкото и да те дразнят и да ти иде отвътре да им забиеш едно кроше, трябва да сложиш дежурната усмивка и да се правиш, че ти е супер приятно да се занимаваш с техните глупости. Ама какво да правиш, част от работата си е. За сметка на това има и много готини хора, които правят денят ти по-интересен. Така, че като сме си избирали такива професии, ще си търпим и негативите! Обаче на мен все пак работата с хора ми харесва и нямам нищо против понякога да изтърпя и някой глупак. Та какво да ти кажа, работи си с кеф, това е най-важното! Защото винаги си личи, ако нещо не си в настроение, колкото и да слагаш фалшивата усмивка.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4fa358b471 |
|
45. всичко написано е вярно
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: fe814c3e3c |
|
46. Здравейте! Статията е стара, но много ме заинтригува и имам надежда написалият я да ми отговори...
Аз съм много объркана по тази тема какво бих искала да работя в живота си. Още ми е тежко и ми влияе факта, че бях отличничка в училище, дори приета молекулярна биология, но не успях да следвам... На 6 останах без майка (замина да си търси щастието далеч), а баща ми пие и до днес.. Никой не ми помогна финансово, от 15 годишна работя. (2 години в строителство с баща ми, понеже той също мислеше сервитьорството за долнопробно), а после когато и аз го напуснах, се почна- сервитьорка, барманка, камериерка, а в Гърция оранжерий. Сега пак съм сервитьорка. Но мразя работата си. Статията ми припомни едно време как почнах- срамежливо и несигурно, но с интерес. От кафе в коктейл, -бар, а после ресторант. Научих доста неща там- как се реди за банкет, сватба, тънкости при сервиране, вина... интересното е, че работех с хъс и желание, позитивна бях, общителна, предлагах, обяснявах, давах идеи, разбирах клиентите си с един поглед. Къде научила нещо от колеги, къде по чиста интуиция, винаги разсмивах и разведрявах клиентите, и разбира се- изкарвах добър бакшиш. Не се връщах с по- малко от 80-100 лв на ден, а най- слабите дни -50. Говореше се добре за мен, повишаваха ми заплатата или получавах длъжност „старша”. От малка всички ме назоваваха „ психолог” или ми казваха да стана адвокат- умеех да говоря и убеждавам. Чувствах се добре сред хора, често излизах. И въпреки че често работех по празници, извънредно или оставах до късно, имах време за всичко- за училище, кафета, спорт, гаджета.. сън... Сега след 5 години всичко е толкова различно- нямах пари за семестъра си ( тогава бях камериерка на ниска заплата, далеч от града ми, плащайки квартира и път), отказах се от ученето, спрях спорта, казах чайната му на всичко, заминах за гърция и... се сринах! Минах през дискова херния, която почти ме прикова на легло, от лекарствата- язва, от нея- колит... Не можех да приема новия живот и първоначалното мнение на гърците за нашия народ... трябваше пак да се доказвам... изолирах се, оперирах се, лекувах се, четейки всичко за силата на мисълта, позитивното мислене и вярата в себе си. Изправих се най накрая от блатото, върнах се в България дори, намерила вече сродната си душа... Щастлива съм, но.. някак не мога да върна ентусиазма си и умението да общувам. Лесно се отегчавам или нервирам, изпитвам нетърпимост към колегите, нямам време за нищо.. Любезна съм, но съм си просто носач, не сервитьор. На скоро пак дойдех в Гърция за сезон на работа на красиво туристическо място. А вместо да се радвам, че дойдех тук, където мечтаех, все недоволствам. Изисквам 8 часови смени, а ни слагат с моя ( работим заедно) разкъсани, общо 13 часа дневно... Изисквам ресторант, пращат ме на плажа... искам да има организираност, всичко е хаос, никой не си знае смените, задълженията, няма колегиалност... искам да работя с кеф, а вместо това съм с фалшива усмивка. Искам да сервирам, а вместо това стоя на пост на стълбите и трябва да поздравявам всеки минаващ. Не! Искат от нас да тичаме по всеки минаващ по улицата с предложения за прясна риба да седнат при нас! До сега през моя опит такова нещо не съм правила. Влиза ли в задълженията на един сервитьор? Един добър сервитьор трябва ли да прави това? Естествено, личи си ако някой се загледа по табелата или менюто, че има интерес, естествено че го заговаряме и предлагаме. Но има минаващи, които това им е досадно, и само като те видят че се задаваш, бягат по бързо надалеч. Още е рано, няма много туристи, но когато се напълни пак ли това ще трябва да правим? Всички сезонни работи ли са така? Защото аз се чувствам като отчаяна маймуна, която трябва да се прави на клоун на всеки един... А това освен срамно за мен, е нещо ново. До сега съм работела в утвърдени, работещи целогодишно ресторанти, с редовни клиенти. Споделям и мнението на № 26- все повече ми се случва напоследък клиенти да изказват големи благодарности, а да оставят смешен бакшиш. ( от както се върнах в бранша, изкарвам само по 5-10 на ден, петък и събота: 30-50 лв. )От една страна сега се нуждая от този бакшиш- с него се храня и пуша, но от друга страна.. все по нервна съм и не търпя нито ден повече тази професия... пред много трудна дилема съм- свикнала съм с нея, разчитам на бакшиша, а и нямам образование за нещо по добро... От друга страна и двамата с приятеля ми искаме да се установим постоянно някъде и да създадем семейство. На първо време обаче, да имаме вечерите (или сутрините) поне време, прекарано заедно. Време, което тази работа не може да ни предложи. Все едно сме женени за работата, по цял ден там, а виж- не сме станали богати, дори жилище нямаме. Чудим се да търсим ли друга работа- докато е разгара на сезона? Или дори друга професия? Дали биха ни взели някъде да имаме еднакви или поне приблизителни смени? Аз съм и барман била, което върша с много повече желание... Също и камериерка, за което си мечтая, ако искате се смейте! , но ми е хоби... Страха ми е къде ще попадна- да не е от тези места, в които сама нося тежките чували със спално бельо... И как на този етап, при последните ни чести местения, не ни остана нищо настрана, ще преживяваме без бакшиш? Пример- напускаме сега, отиваме в друг град, намираме работа, но не сервитьор, т. е. няма бакшиш. Малкото пари даваме за квартира, депозит, необходими неща за пазаруване или работно облекло и прочие... Как ще живеем до първа заплата? Това ме връща пак в сервитьорството... Но как да бъда сервитьор без хъс и желание?? И след като преди време съм го имала, бих ли могла да си върна тези „умения”. Как да възвърна усмивката си и общителността си? Дали всеки сервитьор преминава такива етапи на отричане или: или СИ за тази професия, или НЕ СИ?? По какво се разбира дали си добър сервитьор или не? По клиентите ( защото дори сега, до преди месец в предната работа, аз имах редовни клиенти които ме обичаха, и радост идваха при мен като ме видят с думите „ ааа ето я нашата сервитьорка!! ”, и чувах че говорят на шефовете колко съм любезна, бърза и услужлива, усмихната), дали по знание ( което нямам или поне не винаги спазвам, зависи от етикета на заведението, където работя), дали по башкиша ( клиенти, с които съм била чисто и просто носач са ми оставяли повече бакшиши от тези, на които обръщам внимание и предлагам)... кое??? Кое прави сервитьора добър? И нужно ли е да бъде клоун?
' Надявам се на отговор от някой, имащ повече опит в този бранш.... Много би ми помогнало за насока не само сега, а и в целия живот като цяло!!
За пояснение- опита ми до тук не е в малки или забутани кръчми, но нито в лукс на високо ниво. Предимно ресторант и винарна. Сега дойдех на рибна таверна :D
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 47b2cccf47 |
|
47. Еми номер 46, ходете на речни кораби, потърсете агенции в нета и ходете да бачкате 1 сезон, спестете едно 20 хиляди и почни една нормална работа. На кораб хубавото е, че се пести адски много, така че двамата с мъжа ти би трябвало да ги изкарате за 4 месеца някъде. След това запиши университет, докато с няква си там работа се изхранваш, за да не харчиш спестеното. Завърши и започни една истинска работа. Това със сервитьорстването е ташак работа за студенти. Авторът може да е експерт сервитьор, но си остава нискоквалифициран труд. Хамалогия и стрес, немски смисъл. Това е моя съвет към теб.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
