Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ако някъде те ти харесва, смени средата. Да стоиш на работното място, което не ти харесва не е нужно. Сменям с лекота, слушам само негативи, как ще ме питат на някое интирвю, защо толкова често си сменям работата и всякакви глупосхи.

7.   Няма лесна работа, само това ще ти кажа. Е, може и да има изключения.

8.   Е, аз не мога да се похваля с чак толкова забележилна кариера, но до сега съм сменила няколко работни места.
За работата си като студентка няма да пиша, ще почна направо с първата "сериозна" работа.
Започнах на ниска административна позиция в голям завод. После с години бях рецепционистка в хотел. След това (за кратко, че започна Covid), бях в туристическа агенция. После на две места бях офис мениджър (на първото почти 2 години, на второто няколко месеца). След това около година работих на летището на билетно гише, а от около половин година съм стюардеса и страшно ми харесва. Какво ще правя като спра с летенето още не знам. Сигурно накрая пак ще се върна на летището, но за сега "офисът" ми е на 10 хиляди метра. :)

9.   Депрес, майна. Свръхквалифициран нишов експерт съм. Над десетилетие опит по образование от 8 лета. Имах самочувствието, че съм един от най-добрите в моята област. Обаче става въпрос за сфера с малко работодатели в световен мащаб и големи капитални разходи.

И ми сложиха за шеф жена, която няма никаква идея от сферата на работа. Напуснах веднага. Мислех си, че няма да имам проблеми. Кур. Принудих се да се съглася на 40% по-ниска заплата. Издържах две години.

Измъкнах се, защото имах сравнително добри спестявания, които ми позволиха да играя хазарт на борсата. Сега не работя, но ми е страшно депресирано, защото реално пропилях 20 години от живота си. Най-малкото научих, че няма незаменими хора.

11.   Аз съм си изработил няколко правила в това отношение:
1. Компанията, фирмата в която работиш не те е наела за да те направи богат или някакъв супер специалист, а за да направи максимална печалба от теб. За останалото трябва ти сам да се погрижиш.
2. За максимум, най-много 3 години можеш да вземеш всичко, което една компания може да ти предложи като знания и умения. След това само си губиш времето в повторение на това, което вече добре знаеш и можеш. Затова, ако не са ти предложили нищо по-добро в този период, е време да си смениш компанията.
3. Никога не споделяй кариерните си планове и амбиции с колегите си. Колкото по-малко знаят те за това толкова по-добре ще си ти.

12.   Не бих казала, че имам кариера, че нещо съществено в очите на други съм постигнала в този план.
Но за мен лично постигнах да съм си в моят център, да правя това, което не просто ми е хоби, а е моята същност, моята есенция, не е само работа, а начин на живот, който ме прави щастлива.
Работила съм неща, които не ме удовлетворяват, ме потискат, разболяват душата ми. За други хора, в екипи с хора, в България и няколко чужбини.
Не обичам да работя с други хора, не понасям лицемерие и интриги, а още по-малко някой да ми заповядва като да съм собственост на фирмата, в смисъл не просто да определя и следи за добре изпълнена работа, а да се държи като собственик на човека, а не трудът му.
Е, сега си работя най-после сама за себе си, имам си най-после не всичко, но най-важните неща поне за голяма част от нещата, които творя.
А как го постигнах? ! Като се заинатих като "костилка в г*з" и казах НЕ, дори на себе си. Отказах вече да работя за други, отказах дори с последствията от възможно гладуване (буквално) невъзможност да си плащам сметките т. н но бях категорична, че или вече ще правя каквото искам АЗ, или нищо!
И ще кажеш, че целият космос ме е чул и решил да съдейства.
Изведнъж започнаха да се появяват възможности, които преди нямах.
Пример: абсолютно невъзможен вариант беше в него момент да си купя 3 задължителни за работата ми машини. И познай! Излиза на оферта почти подарък една машина 3 в 1 с всичко, което ми трябваше от трите машини. Започнаха да се появяват материали от които се нуждаех, но не можех да си позволя да купя на достъпни за мен цени, а тогава съобразени с моите твърде скромни икономически възможности.
Някакви супер странни неща започнаха да се случват, които подпомагаха осъществяването на мечтата ми.
В началото бях по-скоро уплашена. Купувах каквото можех в него момент с мисълта "ох супер, ама другите неща като не мога да купя, на всичкото отгоре нямам приток на пари, а харча като знам, че само с това за никъде не съм". После обаче като излизаха все повече неща, започнах просто да приемам и благодаря, че ми се случва и малко по малко събирам нужните ми неща.
Ама нужните ми неща ги събрах за около два месеца (доста материали и машини са) и бях между шок и една такава щастлива радост, дето не знаеш по земята ли стъпва или летиш ниско.
Манифестирах съкровена мечта случайно. Явно съм го почувствала по най-правилния начин и се случи.
Ххаххаха в началото започнах да работя и въобще ползвам придобивките си с голям страх и икономии, да не свърши даден продукт, че не знам после къде ще намеря пак на по-ниска цена, да не се счупи някоя машина, че няма да мога да я поправя или купя нова, такива неща.
Не смеех дори предпазна покривка да си купя или ръкавици--задължителни за част от работата, останали капки от някой продукт грижливо съхранявах за следваща употреба. А не съм била преди такава, винаги съм била с по- широки пръсти, не ми е било важно нещо да пазя, съхранява, не е било никога нещо така специално за мен както няколко капчици от материал за работата ми, капчици щастие за мен.
Сега, докато пиша поглежда към част от труда ми срещу мен, не знам как точно да го опиша, но е като погалване отвътре на душата ми, радостно ми е.
Икономически не съм богата и може би никога няма да бъда, но душевно се чувствам истинска богаташка, какво повече ми трябва освен да продавам и споделям с други творчеството си.

13.   До н. 12- С какво точно се занимавате? Художник ли сте?

14.   Празни приказки на 3-та степен.... смислена работа няма, познавам достатъчно много хора които работят небивалици за огромни пари, както и хора които работят работа с добавена стойност за смешни пари... важното е баланса между това което влагаш, парите, здравето и свободното време...

15.   Авторе, успял в професионално отношение човек означава - човек, който работи това, което му доставя удоволствие и му е приятно, и се стреми да напредва и да се развива в него!

Аз лично съм минал през много неща. Като млад имах собствен бизнес - дребна търговия, но фалирах при финансовата криза с долара през 1996г.
Бил съм и безработен - което е най-лошо!
Работил съм и тежка физическа работа - за малко в строителството, после и в завод.
След това, слава Богу, едни мои роднини ми се обадиха за офисна длъжност(на компютър) при тях и вече много години работя това.
Работата ми не е тежка, нормална е, но е рутинна, не е креативна.

А аз по принцип съм човек - творец, обичам да създавам, да творя, да изграждам.

Затова завърши висше образование по това, което искам да се занимавам и вече от няколко години работя по този въпрос. Направих си и уеб сайт, работя по свои проекти. Засега все още финансово е колкото да си поддържам сайта и малко отгоре, но пък правя това, което ми е интересно и приятно!

Така, че съветът ми е да не се пренапрягаш, да не се филмираш и да се мъчиш непременно да постигнеш еди какво си!

Щом си сравнително добър в професията си - продължи да се развиваш и усъвършенстваш, но без да имаш някакви определени очаквания и болни амбиции!

Ако имаш възможност, направи си сайт и започни да предлагаш услугите си в извън работно време, и ако вече се окаже рентабилно - започни да работиш за себе си! Ако не - то поне ще имаш допълнително хоби, нещо с което да се занимаваш, да ти е приятно и да те увлича.

Въобще, вярвай, надявай се и се уповавай на Бога, като същевременно правиш и това, което зависи от теб!
(Но както ти казах - без конкретни очаквания и амбиции! В свое време нещата ще се получат! )

16.   Н 13, да, рисуването е в основата на работата ми, но не само картини.

17.   Няма значение от къде си тръгнал и къде отиваш.

Важното е да правиш велики неща според твоето възприятие и да си поставяш цел след цел.
Важно е да можеш да влагаш стотици часове труд в неща и да не ти пука особено дали ще ги продаваш накрая. Така си тренираш мозъка.
Важно е да си извън матрицата и човек който дава хляб, а не му дават.
Важно е да си човек, който създава, открива, експериментира, а не човек който бърза да отиде сутрин на спирката за да хване автобуса до безсмислената си работа.

Важно е да работиш точно това, което искаш.

Нещата са елементарни:
На първо място не трябва да имаш никакви кредити, за да не те стяга гърлото.
На второ място трябва да си създал технологична фирма, която генерира бруто поне 200-300 хиляди годишно с минимален ресурс. Иначе казано с акъл.
На трето място трябва да можеш да продаваш 3 часа труд като за 10.
На четвърто място трябва да си тотален айляк психически, защото в крайна сметка живота е просто една игра.
В един момент гейм оувър и толкова:)

18.   Започнах 2007-ма година като автомонтьор, след това минах около 10-12 различни професии и сфери докато учех и след това т. е до днес. От доста години съм осъзнал, че за да работя за друг човек успешно и да съм щастлив означава работните условия да отговарят на битието ми и нищо по-малко. Това включва подходящо работно време, липса на комуникация с клиенти, аналитична работа, по възможност с хоум офис и най-вече хубава стартова заплата, която повишавам всяка година. За последните 4 години работих на няколко подобни длъжности и натрупах опит, който днес ми даде шанса да започна работа със заплата и условия, за които не съм си мислел, че ще имам.
Същевременно спрях да използвам линкдин, да гоня кариерни цели и подобни тъпотии - това са клишета, в които вярва една голяма част от обществото, от която бях и аз. Просто се фокусирах върху личния си живот и трупах опит бидейки отдаден. Наскоро си поставих цел някое от десетките хобита, които съм имал и познавам да превърна в бизнес като финансирането ще правя чрез заплатата си докато не достигна приходи и умения носещи ми минимум средната работна заплата всеки месец. Изходът е само в посока собствен бизнес с патерица работа от 9 до 17:30 или 18:00 ч. А иначе, каквото и да работя винаги се старая да се развия като експерт, като в момента имам знания за почти всички аспекти по управлението на една фирма благодарение на корпоративния опит, който трупам.

19.   18 а каква е или поне в каква сфера е работата ти?