Работник - Работодател
преди: 3 месеца, 18 дни, прочетена 507 пъти
Шеф/работодател- човек, който има нужда от работник, който да изпълнява конкретни задачи в определено и прието от работника, работно време.
Затова той плаща конкретна сума, определят се задълженията и на двете страни предварително.
При съгласие от двете страни с условията, се подписва легален договор.
Наема се работника, който най-много отговаря на условията за работа.
Работник - човек, който продава труда си на този, който предлага най-добри условия.
Веднъж приел договора с условията, работникът също като работодателя е длъжен да спазва условията на работа и да даде най-доброто от себе си.
Времето определено за работа, работникът трябва да посвети именно на работата си. Задължително е и време за почивка при пълен раб. ден.
Преди и след работа работодателя няма право да изисква нищо от личното време на работника.
Работника също не е длъжен да подарява време и труд за дейности, които не е приел по договор и не му се плащат допълнително.

Работник и работодател са двама души, които разменят услуги срещу предварително договорени компенсации: работа и пари.
Работникът не е психолог на работодателя си, освен ако не е психолог, на който клиентът плаща.
Работникът не е собственост на работодателя си, а човек, който продава уменията си!
Всичко извън това е възползване, малтретиране, нелоялност, измама!

Само напомням! Чета някои истории и си мисля, че доста хора не просто са забравили, а дори не знаят, че работник не е роб, а също вид бизнес, в който продавате време, способностите си, енергия, дори здраве в някои случаи.
Продавате, не подарявайте!
Това е вашата "стока" не подценявайте качеството!

Говорихме си с един възрастен ирландец (живея в чужбина) и ме попита защо хората от източна Европа не оценяват работата си, а се предлагат на пазара на труда така подценени... Защо е тази липса на самочувствие. Защо не оценяват собственият си бизнес- труда, който разменят с този, който го купува.
Обясних му най-общо, човекът беше в шок!
Същият търсеше дом. помощница. На обява му писаха доста, повечето предлагаха труда си доста под реалната си цена, всички бяха чужденки, а почти всички от източна Европа, вкл. България.
Той нае тази, която определи за себе си най-висока цена.
Каза: това е жена, която уважава себе си, труда си, бизнеса си, няма да имам проблеми и драми с нея.

Изводите си ги правете вие, но уважавайте труда/бизнеса си!
Подчинени сте на договор, който сте приели, както и работодателя, нищо извън това и съвсем нищо за лични нужди на някой селтак, помислил се за феодал, бг бек!

Хубав ден на всички!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 месеца, 17 дни hash: 99f81b2dcb

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Защото пазарната икономика тук не е развита в такава степен като на запад. Стандартът повсеместно е нисък, няма как да искаш висока заплата (дори и ценейки си труда високо) от работодателя, при положение, че много често стойността на услугата/стоката е ниска, защото е предназначена за масовия клиент, който е беден. Затова се получава този порочен кръг, от който трудно се излиза. Веднага ти давам пример с мен - лекар съм. Работя в болница и на кабинет и то по здравна каса. Здравната каса плаща един преглед ниско, но от нея се възползва масовият пациент, който е беден. Законът ми разрешава да прекратя договора ми с касата и да мина само на платени прегледи. Ако сложа по 200 лв примерно на преглед, защото ‘’много си ценя труда’’ кабинетът ми ще е празен, просто, защото хората масово са бедни.

 

...

преди: 3 месеца, 17 дни hash: f18861f614

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

2.   Да вмъкнем обаче и едно, превърнало се в клише - историята има нюанси. И колкото и да е клиширано, не бива да се подценяват. Не съм съгласен, че източноевропейците не ценят труда си. Тези, които отиват на запад, обикновено отиват за да изкарат малко пари, и за това са склонни да се хванат на определена работа за една идея по- ниско заплащане. Логиката е, че има разходи, като наем, сметки, храна, които са константа без значение работи ли, или не, малко ли работи или много. За това гледат да си уплътнят времето максимално, за да могат с едни и същи разходи да натруат максимални приходи. Тези, които са си тук, просто се съобразяват с пазара, а нивото на заплащане е по- ниско просто защото самия стандарт е по- нисък. Което пък е много дълга тема защо и как се получава, но в общи линии изравняването на стандарта е невъзможно да се случи като с магическа пръчка, необходими са много години развитие и процеси, които просто следват своя естествен ход. А политиците правят така, че необходимите години да са още повече, което пък е съвсем друг отделен въпрос.

 

...

преди: 3 месеца, 17 дни hash: 49bd998b93

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   Да, много хубаво звучи, само че това каква цена можем да си определим зависи от пазара. В Ирландия вероятно много хора търсят домашни помощници. Тези, които се продават по-скъпо, все ще намерят за кого да работят. Тези, които се продават по-евтино, може да са в този бранш отскоро и да не знаят как вървят цените, да им трябва работа спешно и да нямат време да чакат, или да не знаят езика добре и да имат по-ограничени възможности, така че да им се налага да си създадат предимство с по-ниски цени. Като натрупат опит, понаучат езика и разберат как стоят нещата и те ще си вдигнат цените, гаранция. Когато си предлагаме услугите в условията на голямо търсене на такива услуги, е възможно да искаме висока цена. Когато обаче работните места са по-малко от кандидатите за работа се получава съвсем различна динамика. Ако искаш да работиш като касиер в супермаркет и в града, в който живееш, има 5 супермаркета с по 5 служителя и 50 човека, които биха работили като касиери, то гаранция, че и 5-те супермаркета ще предлагат една и съща заплата - минималната. Ти може да смяташ, че труда ти струва много повече, но на управителя на супермаркета не му пука. Няма да спечели нищо, ако плаща повече. Единственият вариант е да събереш всичките 50 човека и да се разберете, че няма да започвате работа, ако не ви предлагат над определена сума. Обаче, при положение че няма работа за всички ви, няма как да се случи. Конкурирате се на база на това колко евтино можете да си продадете труда и евентуално колко сте симпатични на шефа. Абсурдното е, че дори и във сфери, където се търсят редки специалисти, квалифицираните работници не могат да изискват високо заплащане. От години се говори за тежкия недостиг на всички видове здравни специалисти, но най-вече на медицински сестри. Въпреки това заплатите им не са се вдигнали значително. Затварят болници и пренасочват пациенти, заради недостиг на медицински сестри, но не могат да дадат 1000 лева отгоре, за да поиска някоя квалифицирана сестра да дойде да работи. В България има хиляди хора с дипломи за медицински сестри, които не си работят по специалността, защото им е по-изгодно да правят нещо друго. Има и много, които биха се върнали от чужбина, ако там заплащането не беше по-добро. Факт е, че медицинските сестри също са много претоварени и стресирани, което допълнително допринася за това много да напускат, но парадоксалното е, че нямаше да са толкова претоварени и стресирани, ако имаше достатъчно персонал. Управителите на болниците предпочитат да притискат съществуващия персонал да поема по-голямо натоварване, вместо да запълни незаетите позиции като предложи по-високо заплащане. Така е и с много други професионалисти в медицинската сфера. Например, медицинските лаборанти, които са дори по-зле платени от сестрите, не взимат повече от касиерките в супермаркета, въпреки че имат нужда от бакалавър по специалността, за да работят, имат доста специфични знания и умения и също не достигат. Обаче управителите на лабораториии предпочитат да пренасочват пробите за обработка в централни лаборатории и/или да наемат неквалифицирани кадри и да ги "обучават" на място, вместо да вдигнат заплатите. Това важи за всички частни лаборатории, не само държавните. Няма значение колко си квалифициран, ако искаш, отиди там с диплома от Харвард, няма да ти дадат нито лев повече. Ако искаш да живееш в България или ти се налага, и търсиш работа тук, това е положението.

 

...

горе^

преди: 3 месеца, 17 дни hash: 67a5ea33d9

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

4.   Да. Много често на кадърни и работливи хора, които са позволили гавра върху себе си с години, шефа предпочита да ги освободи и да ги остави да си тръгнат, а в същото време наема човек, който няма опит и иска двойна заплата на предишния, който не си искаше с години, само защото уважава себе си. При мен се случи същото. На следващите дадоха много по-добри пари, а мен и други колеги не ни оцениха с години.

 

...

преди: 3 месеца, 17 дни hash: 2833bcd4d3

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   "... доста хора не просто са забравили, а дори не знаят, че работник не е роб... ". Уж не сме роби, ама мисленето ни е робско. От време оно българинът не смее да навдигне главица, ако нещо не му харесва. Кюта си, трае си. Ако пък има възможност за промяна - абсурд! "Ами, ако стане по-зле? ! ". Изначално ни липсват много важни качества, но пък на 6-ти януари се бием в гърдите, че скачаме в ледени води. Ху кеърс? Така и не можахме да разберем, че докато всеки гледа себе си, ще си стоим на същото дередже, че и по-зле ще става. Я една фирма, барабар с администрация и производство спре работа и си изиска по-добри условия на труд и заплащане. Дори администрацията да е ок, да подкрепи колегите, без които всъщност няма и бизнес. На най си. Щото ги е страх, че работодателя още на другия ден е назначил нови 200 ашлака, дето са петимни за минималната заплата. Ама ако тези новите 200 се присъединят към старите 200, на работодателя дали няма да му се стъжни? Дали няма да размисли? Ще! Ама няма кой да пробва.

 

...