Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Подкрепям номер 1, 2 и 4. Аз след гимназията замина по чужденеция, завърших там, работят там, и сега мисля да се върна в България. Не защото тук ми е зле, а защото в БГ ми е по-добре.

Авторке, с твоята нагласа никъде няма да прокопсаш. Ако си мислиш, че в чужбина те чакат на червен килим, се лъжеш жестоко. Ще те мачкат, ще те унижават, за всеки цент ще трябва да се бориш с нокти и зъби. Ако има файда от ходенето в чужбина, тя не е толкова финансова, колкото житейска - учи те да разчиташ само и единствено на себе си, да не се оправдаваш, щото няма файда, да не търсиш за виновни други, щото на тях ти си им през к*ра, ами да си стегнеш задника и да направиш нещо от себе си. Не е лесно, но както каза 1, такъв е животът. (Само че "оцеляване" се пише без Т. )

Казаха ти вече - ако искаш да заминеш, заминавай. Само мога да ти кажа, че имам безброй познати като тебе, които след някой друг месец, най-много година-две се върнаха обратно. Щото тука им дойде нанагорно, щот видяха, че няма келепир, няма далавери (в БГ поне това има) и щото търсят все на хляба мекото.

Успех ти пожелавам. Опичай си акъла.

Кубрат

7.   „Народа е толкова смотан... грозно е всичко тук... гнусна страна... “
“Такива хора не могат да са щастливи в чужбина, защото никой няма да ги забележи дори, номерата не вървят“

А, какво си мислиш, че „такива хора“ като вас ще ги забележи някой? С лопата да ги риниш нискоквалифицираните емигранти от Източна Европа. Само вас ви чакат. Там ще се капсолирате в някаква българска общност, ще продължавате да надувате чалгата и да работите нелегално за наем и кора хляб и да се мислите за „несмотани“ и „негнусни“, докато хората цъкат с език, когато ви видят по чистите си улици.
Където и да отиде простият е прост, мързеливият е мързелив, гнусният си е гнусен, смотаният си е смотан. Давай му работа, мъчи го - няма оправия. Знае само да иска и да мрънка, но няма никакво покритие.
Хайде - кажете ми само, какви търсени способности имате за западните работодатели?
Авторката поне знае английски, ще разбира инструкциите за миене на чинии, ще може да избира зрелите плодове на полето, защото ще е разбрала, какво искат от нея, ще може да работи и на поточната линия - кой знае, може и някой западняк да си хване, който „да я носи на ръце“. Какво може да предложи номер 3/5 и какво прави още в България, щом от месеци (може би и години) пише, колко е гнусно у нас? Да си събере куфарчето и да ходи там, където не е гнусно, хората са хубави и го чакат с отворени обятия...

8.   Ей иди в Норвегия там е много добре.. и ако почнеш на даскало то е безплатно и мисля че те ще ти плащат.. аз живея от 2, 3 години и ти казвам много е добре е от начало ще ти е трудничко.. най вече за училище всичко е безплатно.. можеш да учиш няколко неща ако искаш дори.. и имаш голяма възможност.. аз само заради това съм тук.. и културата е друга и уважението.. даже на криво не се гледат.. не се бият в дскл абе сичко е супер момчетата пък имат уважение към момичетата не е както в БГ разврат. Е успех.. ама по добре иди в друга държава не си стои в България.. в наща "родина" няма нищо хубаво вече.. ние хората се обиждаме един друк дори без да се познаваме.. няма никъкав респект.. момичетата на моите години вече са минали няколко "баткофци". Даже много често хората който знаят повече за българия нали.. и които са чували и виждали са ми викали че в българия сме К***И.
момиче на 14.

9.   Кубрате, добре си дошъл. Има страшен глад за специалисти. Началната заплата на човек, завършил в чужбина в чужда компания е не по-малко от 2000 лв. нето, а с тези пари си живееш като цар. Наемите са мизерия. Също се търсят инжинери, начална заплата 5000 лв., но не е в София, а е по бившите военни заводи, няма желаещи - и жилища им предлагат хората.
За нула време си намираш и приятели, и среда, и връзки. Дори първата работа да не е 100% това, което искаш, бързо намираш втора, ако не ти харесва - трета.

Като чета писанията на номер 8 „ и ако почнеш на даскало то е безплатно и мисля че те ще ти плащат.. “, от които лъха на „инТилиГентност“ разбирам, защо не искам децата ми да израстнат в Норвегия. Горките норвежци - дори плащали, за да учат хората, виждате ли - това е държава, грижи се за народА. Ето, децата ви дават съвет, записвате се в училище в Норвегия и ще ви платят, защото сте им симпатични, не защото сте социално слаби неквалифицирани и безработни гладници от Източна Европа и не искат просто да ги оберете утре на улицата. Плащат хората. И ние плащаме. На циганите. Но и те са хора, поне са евтини и доволни и с малкото.

Сега сериозно. Имам наблюдение относно децата на миячите на чинии от 90-те - расте просто втора генерация миячи на чинии, но понеже има миячни машини, хората нямат работа - и няма измъкване. Боли ме, че близък ми човек завършва по този начин.
Да отидеш, да се образоваш или да поработиш, за да ти дойде малко акълът, но да стоиш безработен и беден в чужбина си е чиста глупост!

10.   Номер 7, защо се засегна?
Нека позная- самата ти си мислила по този начин преди десетина години. Заминала си, очаквала си едно, получила си друго. Учила си и с триста зора си завършила за около 6-7 год. След което си се върнала неиздържаща повече и си захванала нещо тук. Сигурно пътуваш до там доста често. Там разправяш колко добре си тук, а когато си тук там е страхотно. Никъде не се чувстваш щастлива, дълбоко в себе си си самотна. Нямаш деца. Вързала си некой богат чужденец и кой кат тебе, хванала си Господ за шлифера... Е, аз имам много способности и умения. Със сигурност повече от теб- 100% имаш 1 висше с клизма и бас хващам икономическо... и се мислиш за нещо повече. Може би освен бълг. език знаеш още 2, аз знам повече. Може би се мислиш за много умна- не си. Може би се мислиш за много запозната и следиш статистики... А това което не си научила в университета /в чужбина/, в които си учила е- да зачиташ хорското мнение и да не налагаш своето.
Мъжът ти няма много още да те издържи, да кажем че имам и дарба да предвиждам бъдещето. Пази го, защото гола вода си без него. Ще останеш сама като куче... Съжаляваш за толкова неща в живота си... защо си с тази маска? Маската на несъжаляващата за нищо, на много успяла и щастлива жена- е, не си-защо сама се залъгваш? Дългоповтаряната лъжа няма да стане истина, а сега извини ме, но нямам намерение да си пиша повече с теб- не си ми на нивото първото което е, а и не си интересна:)

11.   Номер 9, получаваш 5 точки за коментара. Знам, че в БГ има глад и знам, че няма да е трудно да си намеря работа. Имам доста познати, които се върнаха, да не кажа, че повечето, които завършиха това, което и аз, се върнаха. Доста оредя компанията тука.

Аз засега имам малко по-други планове, нещо ни мъ кьефи да работя на заплата (макар че си има своите предимства), мисля да видя кво мога да направя сам от себе си. (За втори път в живота си, макар и сега в по-друг смисъл. ) Ако си бил насам-натам предполагам знаеш какви са разликите между една и съща работа вършена на заплата и на свободна практика...

Но разбира се 2000 лв на месец като резервен вариант не са никак зле.

Успех ти желая, номер 9, във всички начинания!

Кубрат


П. П. Сега виждам, че предния ми коментар е малко неграмотно написан в първите няколко реда - извинявам се за което, но горните коментари леко ми дигнаха кръвното.

12.   Доста крайни коментари. Нито е редно да се плюе по всичко българско, нито да се говори, че сме цъфнали и вързали. Вярно е това, че хората си мислят, че навън ще ги приемат с отворени обятия. Просто дори да се справиш, ще ти е трудно. Трябва да си дадеш сметка за нещата и да решиш, като това може да е временно решение....

13.   Номер 10, не те знам ква дарба имаш да предвиждаш каквото и да е, но коментар 7 е от мъж. Оттам нататък всичките ти бълвочи се обезсмислят.

Няма да ти коментирам остатъка от мнението, защото наистина не ми е на нивото. Фактът, че си отделил толкова време да говориш колко са зле другите, а ти си по-по-най сам говори за твоето ниво.

Кубрат

14.   От 2 год съм в чужбина. Беше мн трудно в началото, просто беше ужасно. Мачкат те яко всички докато не научиш езика(знам английски, обаче в моята работа не става). В БГ взимах точно 440 лв, плюс искарвах от втора работа някаде още 240 лв на месец, почивах някой път само в неделя. Сега от 2 месеца работя от 7-15 ч, уикендите почивам. Заплатата ми е точно 3300 евро. Епа сега правете си извода сами.

15.   Номер 14, не те знам какво работиш, но 3300 евро може да вземаш ако имаш квалифицирана работа. А ако имаш нужната квалификация, никой не ти е виновен, че си се оставил да бачкаш за 400 лв. в БГ. Я си помисли пак, докато беше в БГ даде ли си толкова зор да си намериш хубава работа, колкото беше ПРИНУДЕН да си дадеш в чужбина?

Освен това тия 3300 евро са бруто, нето ти остават макс 2000-2100 (в добрия случай). Не знам какъв наем плащаш, но със все ток, парно, интернет, телефон и тем подобни хилядарка на месец ти хвръква от воле.

Освен това сега ти е добре, ама след 5 години като си още на същата работа (като позиция, не като фирма), ще те питам пак.

Епа сега си прави извода сам.

16.   Мамини сладки... Хайде да помислим какво би направило едно бебе, едно малко дете и един възрастен човек, когато по непредвидени обстоятелства им стане гладно и студено?

- Бебето веднага ще започне да реве - това е ясно, то дори не може да се придвижва самостоятелно, нито да говори и да си каже какъв му е проблема;

- Малкото дете ще избяга там, където ще го стоплят и нахранят. И колкото по- към тийнейджър отива детето, толкова по-демонстративно ще го направи и по-грозно ще оплюе мястото, където "са му причинили това неудобство", та ако ще това да е и родното му място... ;

- Възрастният човек, криво-ляво ще събере отнякъде дръвца, ще ги нацепи/начупи, ще запали огън и ще се сгрее... После ще събере гъбки и коренчета в гората, ще направи чорбица и ще се нахрани! А може и някое дете да вземе до себе си - да сгрее и него и да го нахрани с оскъдния си залък...

Та така, мили деца, смятайте вие къде сте в тази схема... Да, кофти е да се върнеш от 3300 евро на 440 лева, обаче на порядъци по-трагично е да избягаш някъде на подреденко и метенко, и след известно време да започнеш да се държиш така, все едно ти си го подредил и измел...

Да речем, че Господ (или каквото и име да му дадем там) ви е посял тук по някаква причина. Как си мислите - дали е бил в нетрезво състояние докато е сторвал това?

На по-осъзнатите от вас само ще спомена, че мястото, на което живеете и работите е само ДЕКОР, на фона на който се развива житейската ви драма. Ако ще и на Луната да отидеш - от себе си и от проблемите си не можеш да избягаш (както казваше баба ми: както и да се извъртиш, гъзът ти все ще е отзад! ).

Колкото по-силно ви влияе мястото, на което се намирате, и въобще външните обстоятелства, толкова по-назад сте по пътя на осъзнаването си/духовното си развитие.

Като гледам тука, май само Кубрат (колегата) е дорасъл - напоследък ми прави много добро впечатление (той пък също разпознава и идентифицира накои мои писания).

Поздрав към всички с "Dust in the wind" на Kansas!

чичо ви Ray

17.   Когато детето ми беше в 7 клас (7 клас, забележете), каза, че няма да учи в езикова гимназия, защото не си заслужава губенето на 4 години от живота само заради език. Език трябва да се знае и без това. И, разбира се, в момента, на 18 г, в 12 клас, освен грамотен български, знае още 2 езика говоримо и писмено и още един - не чак толкова добре. Не учи в езикова гимназия. Взе си сертификатите по език превъзходно и е приет да учи в чужбина. Избра, както се изразява, широка платформа за бакалавър, за да има повече възможности за магистратура. Не защото е мое дете, а защото е един съвременен човек, знаещ какво иска и как да го получи. Искрено се надявам да не гледа бабички из Гърция и да не беше плодове по Испания. Не знам къде отиваш с твоята английска филология, но ако ще е езици, поне да са 3-4, имам такъв познат, знае 6 езика, преводач е в ЕК в Брюксел. Вади пари добре. Не знам, огледай се, замисли се, още си нищо. Ще събираш някъде реколтата сезонно за жълти стотинки.
И за край искам да кажа, че и в България, и в чужбина, който знае, може, работи и не мрънка - успява, останалите- не. И в България може повече да се мрънка, помни го от мен. Навън няма лабаво.

18.   Кубрат, ти пък как реши че е мъж- е, не ще умра от смях... :DПо-добре си трай като елементарни неща не разбираш ха-ха:)

19.   АВТОРКА:
Струва си да опитам. Знам 3 езика, дипломата ми се признава и в чужбина и мога да преподавам от 1 до 12 клас.
Това определено е плюс.
Точно затова когато избирах какво да уча избрах това. Защото знам, че много ще ми помогне.
Но имам предвид друго... защо в България няма работа за младите и защо става така? Това имах предвид.

20.   Авторке да знаеш че си улучила кьоравото с тази диплома понеже я признават почти в цял свят… даже да не кажа в цял аз съм я завършил и без проблем си бачках в чужбина така обаче се върнах и пак ми се иска да отида просто има неща които ме задържат тука. Всеки ще ти каже 2 и 200 ама ти си знавеш най – добре мисля. Успех!
В ч1ужбина според нивото език което говориш имат и повече уважение. а с английска филология няма как да не го говориш перфектно.. така се учи там.
аз не съм срещал неуважение може би заради това

21.   Браво на 17, защото е възпитала чудесно дете. Напомня ми това дете на мен самата. Да, детето ви никога няма да е мияч на чинии, ще го уважават хората. После той ще може да си избере, къде ще работи и как ще живее, защото ще има избор и ще се е научил да се оправя сам. Много като мен избраха да се върнат, защото тук виждаме по-добри възможности за кариера. Но имаш образованието, имаш изобщо житейския опит, за да можеш да решиш.

И със Ray съм отчасти съгласна. Съгласна съм, че човек не може да избяга от проблемите си, но не съм съгласна, че човек трябва едва ли не да си умре в мястото, където е роден. Скука. Аз бих полудяла така. Не съжалявам, че някога отидох да уча в чужбина, не съжалявам, че се върнах. Чувствам се повече европейка, отколкото българка, просто тук ми харесва повече и начинът на живот, и възможностите за развитие. Мога още утре да си стегна куфарите, ако му доскучее иначе, няма да седна да рева на рамото на Борисов. Никога не обвинявам другите, като не ми харесва някъде, имам си два куфара... , но не чакам Дянков да ми ги стегне и да ме изпрати на автогарата.
Няма неквалифициран български емигрант, който да взима 3300 евро, между другото, то и квалифициран с тази заплата (нето) трудно ще намериш.

На 10 мога да кажа, че преди 10 години се вълнувах от следните неща - МTV, Manowar, Metallica, котката ми, здравето на майка ми, учене, учене, учене. Никога не съм обвинявала държавата си или родителите си за мизерията, в която сме живяли. Просто имах и смелостта, и желанието да предприема нещо, не за да мия чинии на Запад, а намерих просто начин там да уча и да работя, защото знанието само по себе си ми е било целта, не парите, които ще ми донесе - те са една екстра, но не са ми били целата. Като си взех знението, образованието, не видях причини да живея повече там. Сега се интересувам от друга област, която мога да уча и в България на добро ниво, а у нас има и задочно обучение. Никога не искам повече да тичам по метрото между лекции, упражнения и работа. Искам да уча на спокойствие, но вече знам, как се учи и да - това не го научих в български университет. Препоръчвам на всеки млад човек да отиде да си свери малко часовника в чужбина.

Между другото, не съм завършила за 7 години, нямала съм тези пари да кисна толкова в университета, а и общежитието е само 6 семестъра, частния наем в града беше 500 евро. След 3-ти или 8-ми семестър те изхвърлят, ако не си си взел изпитите. Това не ти е УНСС. Ако съм имала парите - не 7 години, а 70 бих учила, защото знанието никога не ми достига.

На авторката желая много късмет да си намери учителско място в чужбина с българското си образование. Пусни си CV-то и като получиш положителен отговор и заплата от 3300 евро, тогава ще почерпиш. Щом знаеш 3 езика - виж, в Испания и Гърция те чакат с отворени обятия. Там има много повече работа, благоденствие за народа и държавата се гриииижи за хората. Пробвай и в Ирландия и Италия, можеш и в самата Англия, защо не? Държавата там ще се погрижи за теб, и социални помощи дават хората.

Много успех на всички българи, където и да сте. С мрънкане нищо не се постига. Като не ти харесва някъде - събираш си куфарчетата и си хващаш рейса или самолета. Никой няма да те спре. Живеем в свободен ЕС, дори за САЩ дават визи без проблем. (точно 3 дни трае начинанието). Къде ви е проблемът изобщо?

П.П. Аз виждам само един - пасивност, пасивност, пасивност, отчасти мързел, некадърност и желание да търсиш вината винаги в другите - при невъзможност да локализираш в момента виновника - в цялото общество и в цялата държава! Много е лесно така, много е лесно, но не се измъква така от лайната.

22.   Изчетох почти всичките коментари и не видях нито един, който да отговори конкретно на въпроса на авторката "Защо няма работа за младите в България? " Не ме разбирайте погрешно, не мисля, че някой може да даде точен отговор, но съм сигурна, че всеки млад човек си го е задавал този въпрос. Аз също. Младите бягат в чужбина, защото това тук НЕ Е ДЪРЖАВА!!! Няма бъдеще за нас младите!!! Колкото и да ми е болно, е така! И всеки си мисли, че като замине ще цъфне и ще върже. Не знам дали е така, тук нека се изкажат тези, които са в чужбина.
Аз съм на 20г., студентка съм втора година, уча туризъм, уж много хубава специалност, уж много търсена... дрън-дрън. Нарочно се писах задочно, за да мога да работя, все пак омръзна ми да гледам как нашите се мъчат да свържат двата края, а аз нищо да не правя, само да чета. Още от първия семестър след лекциите се захванах да си търся работа, но уви, до сега попадах само и единствено на лъжци и измамници! Преди около месец отидох на интервю за рецепционистка, уж ме харесаха много (въпреки че нямам стаж), знам 2 езика, специалността ми е свързана с тази работа... Уж започнаха обучение, показаха ми и договора, оставаше само да го подпиша след уточняването на някакви детайли (и аз не разбрах какви точно) и в един момент ми се обаждат и ми казват: "Ами съжаляваме, но си търсим други момичета, вие не сте подходяща заради ангажиментите ви към университета! " НА КАКВО ПРИЛИЧА ТОВА??? Не е ли подигравка? Заради това, че два пъти в годината ще отсъствам за по 10 дни, защото съм решила ДА УЧА!!! Иначе като отидеш на интервю ти искат висше и 300 езика и умения... Нямам думи просто!
Е, кажете ми, как да не се отчаям? Като завърша какво ме чака? Ами същото! На мое място вие какво ще си мислите, вариантът за чужбината няма ли да ви се завърти в главата? И то не от друго, ами от отчаяние! Да уча 4 или 5 години, да се мъча, да ми се подиграват ей така разни работодатели и накрая какво?
Ами, да, няма работа за младите в България! И все пак, как да има, нали милият ни примиер публично обяви "Студентите да идат да пасат овцете, като няма какво да работят"...
К.

23.   Номер 16, Рей, радвам се, че и ти ме забелязваш :-) Наистина твоите коментари няма как да ги сбърка човек, въпреки че освен горния отдавна не съм виждал такъв дето е подписан с "Ray".

Да, много е вярно това, дето се пее в Dust in The Wind.

Kубрат

24.   22 - ти обеща, че ще отговориш на въпроса на авторката, защо няма работа в България. Много си права, не сме го сторили преди теб, но и ти не отговаряш. Чакам отговор, защото до сега разбрах само, че България не е държава, защото хората без образование и стаж не стават рецепционисти.

Моят отговор е - ами, защото младите в България не отговарят като образование, възможности, стаж на изискванията на пазара на турда. Да запишеш търсена и уж престижна специалност нищо не значи.
Ок, дори да приемем, че България не е държава (което не е вярно, разбира се - държава е - член на ООН, Нато, ЕС), то отиди в друга държава и пак се кандидатирай за рецепционистка без стаж, образование и препоръки.
Дори на интервю няма да те поканят хората. И с право.
Защо да вземат теб като има 10 по-добри кандидатки?

Ще ти дам един съвет - кандидатствай за камериерка. Там ще си фаворитката. Така се почва в един хотел. После се издигаш по стълбицата, а когато и завършиш, ще си със светлинни години по знание, опит и стаж от колегите си, не само рецепционист ще станеш, а и цял хотел ще ти дадат.
Човек трябва да почне от най-ниското стъпало в един бранш и бизнес, преди да иска да е шеф, особено ако има ангажименти към университет, няма опит, стаж и препоръки. Няма държава, в която подобни кандидати стават направо шефове. Освен в България, разбира се. Това е държавата на неограничените възможности, в която хората с ограничени такива имат неограничени претенции.

25.   Муаха, 22, мацка ако си мислиш, че в чужбина като отидеш на интервю и те вземат от сефте - ОК, пробвай. Аз първия семестър като учех в Германия щях да съм супер благодарен, ако се намери някой, който иска да му излижа задника и да ми даде пари. Уви, нямаше. Нашта рецепционистка искала. Първите 2-3 години от следването миех чинии, косях ливадите на хората и подреждах стоката по рафтовете в Лидл. И не ме е било срам, нито съм мислел, че ми е под нивото. Трябват ти пари - бачкаш квото има! Без хленч и без оправдания и без да ти е виновен тоз и оня.

Естествено, че работодателите имат изисквания. И естествено, че следването пречи да работенето. Никой няма да ти каже БРАВО, че си решила да учиш, нито си много специална заради това. Това си е твой избор, никой не те е карал. По принцип е добър избор, но си има недостатъци по време на следването и трябва да живееш с тях, не да хленчиш. Работа по специалността може да си намериш последните 1-2 години от следването. И то ако имаш добри оценки. Ако ти е кофти успеха - пак духаш. И продъжаваш с чиниите и ливадите.

Така че, 22, опичай си акъла, стягай си задника, спри да хленчиш и ДЕЙСТВАЙ!

Кубрат

26.   Номер 25, с риск да те обидя ще кажа, че човек, който пише 'учех' вместо 'учИх' и е толкова негативно и съднически настроен, често не го взимат на много места на работа. Работодателите не търсят просто човек с образование, те търсят човек, в който смятат, че виждат онова, което трябва да притежава служителят.
Това че теб не са те взели, не означава, че с всички е така. Нека ти дам пример.
Преди години завърших Немска филология. Беше ми мечта да уча точно това. Сега знаеш ли какво работя? През едната половина на годината преподавам в Университет в БГ, а другата - в Германия.
И си намерих работа от третото интервю.
Просто съм учила през 6-тте години в Университета и знам какво мога да предложа на работодателите.
В твоите случаи явно не е било така..
Та... аз бих посъветвала авторката да не се притеснява... тук в БГ няма много условия... заплатите са мизерни.. не може една учена жена да взима колкото сервитьорка и т. н. Смешно е.. това е човек с умения...
Просто си хващаш багажа и заминаваш.... такива като теб там ги ценят.. изобщо хора, които владеят език перфектно... а аз знам как се учи Филология... до най - забутаното кътче на езика, което дори носителите на езика не са учили...
Не слушай какво ти говорят хората... винаги ще се намерят хора, които са се прибрали скапани от работата си на общи работници ( не че не ги уважавам ) и ще излеят проблемите си тук... върху такива силни личности като теб....
Онова, което си казала ти и номер 20 е много вярно - твоята диплома се признава и в чужбина!!!
Ти можеш да работиш с тази диплома в чужбина!
За разлика от другите специалности ти имаш страшна привилегия! Успех
Жена 29г.

27.   Нм 15 ще ти кажа, лекар съм. И тези пари са чисти който ги взимам, вярвал ти или не. И надявам се, след някой месец, да стават повече. В БГ не успях да специялизирам, въпреки почнах, щото нямах възможност(сещаш се каква). А като си обикновен лекар в БГ, заплатата не е поголяма от 500 лв, па не знам кво и да направиш. Сега съм горе на север, работя само 8 ч дневно, имам само по 1-2 пациенти всеки ден. Просто не съм ни сънувал че е толкова спокойно да работиш като лекар. Иначе да, плащам 1000 евро на месец за всичко-ап, и-нет, гсм. Обаче и приятелката ми е лекар. Така че, вярвай че е благослов да работиш с висше образование на запад. Каквото и да е това

28.   Номер 10, коментар 7 е от мъж! Не знам ти по коя пола джавкаш ама явно много те е яд на нея. Фраскаш и един по мутрата и си готова. Ти бръснеш ли се отдолу?

29.   Аз от 7 години живея в Америка и всичко стана много случайно защото майка ми спечели зелена карта когато бях на 15. Минал съм през много трудности но в края на краищата сега имам много хубава работа в Ню-Йорк.

Искам просто да кажа на авторката, че човек просто трябва да си направи равносметка, защото и в България и в чужбина си има плюсове и минуси. Ти казваш, че искаш да живееш по-добре. Това е много относително. Трябва наистина да знаеш какво искаш за да направиш такава сериозна стъпка в живота си. Аз когато имигрирах не можех да си вадя такива заключения. Сега съм много доволен, че съм имигрирал, но познавам много други които се прибраха.
За мен винаги е било важно да имам добро образование, да имам добре платена работа, и да имам развитие в живота. За това Америка се оказа много добро място за мен. Но ако си много носталгична и не можеш да живееш дълго време без познати и роднини, то тогава в България ще ти е по-добре.
Моя съвет е да си обмислиш добре какво искаш и ако решиш да имигрираш, трябва да си готова на много тежки първи години (така е при всички). И образованието със сигурност няма да е това, което ще ти оправи живота а ти самата. Ако някога стигнеш да ходиш на интервюта за работа, ще видиш че наемателите наемат човека, а не резюмето.

За мен голямата разлика между България и чужбина идва когато имаш деца и семейство, защото тогава трябва да мислиш и за други освен за себе си и тогава България става много лошо място за живеене (според мен).

Ако имаш въпроси за имигриране в Америка, питай. Тоя път вече съм го минал.

Успех

30.   Към 22: Щом не си доволна от България, тогава защо не имигрираш в чужбина? Слушам много хора, които само се оплакват, но не правят нищо по въпроса. Щом си толкова разочоравана, има само едно решение.

31.   Номер 26, с риск да засегна честта ти на филолог, ще ти кажа, че между "учех" и "учих" има разлика, но и двете са правилни думи. Не би трябвало да се налага да ти го казвам, но едното е минало несвършено време, другото е минало свършено. В контекста на моето изречение минало несвършено беше правилно ("Докато правех еди си кво си, стана еди си кво си" - ето ти пак "правЕх" vs. "правИх")

Казваш, завършила си преди години и си си намерила работа. Хубаво, но си ЗАВЪРШИЛА. Номер 22 говори, че следва първи семестър и иска да си намери работа по специалността - еми няма как да стане. И ти да беше пробвала първи (или втори, или пети) семестър да работиш това, което работиш сега - и тебе щяха да ти бият шута. И с право.

Разбира се, че работодалите не вземат на работа дипломи, а хора. Освен добрите оценки трябва да имаш и много други качества. Едно от тях е като има да се свърши една работа да си стегнеш задника и да я свършиш, а не да се оправдаваш с другите. Такъв човек никоя фирма не иска, отделно че така много бързо ще се изпокараш с колегите. Ето този манталитет ме подразни в номер 22.

Не знам защо реши, че мен не са ме вземали на работа. Първите години не съм и пробвал да си търся по специалността, защото знаех какво ще стане, а и самият аз не се чувствах подготвен. Но може би за разлика от теб, на мен нашите не можеха да ми плащат следването и трябваше да се оправям сам. И го направих - както можах. А повярвай ми, да си търсиш нискоквалифицирана работа е много по-трудно, отколкото да търсиш квалифицирана. Но се радвам, че минах по този път, защото сега ценя това, което имам и не го приемам за даденост, която ми се полага по рождение.

Ако ще се хвалим с интервюта - и аз последния път като търсих работа бях на 3 интервюта, и на трите ме взеха, така че можех да си избера фирмата, която ми харесваше най-много, и дори ги спазарих за повече пари, като им показах договорите от другите места.

А, и още нещо - не съм негативно настроен към нищо, освен мързела и хленченето. За всичко друго съм непоправим оптимист.

Кубрат

32.   Номер 27, ако си лекар вярвам, че ги вземаш чисти. Но това с 1-2 пациента на ден може да е само, ако си някъде в болница или другаде на заплата. С частен кабинет, както са повечето лекари в Европа, с 1-2 пациента на ден ще умреш от глад. В България обратно, с частен кабинет може да печелиш доволно добре - стига да си наистина добър. Но и зависи какъв лекар си, за някои области апаратурата е безбожно скъпа.

Не съм казвал, че не е хубаво да работиш с добра квалификация на Запад. Вземаш добри пари, уредено ти е, сичко точно. Да, ама не и за мен. Освен парите няма друго, което да ме задържа тук, а мен това не ми е целта в живота. Повечето ми познати се прибраха в БГ (доброволно), сред "туземците" колкото и да искаш кой знае какви приятелства не може да завържеш. Имам и познати, които родиха деца тука - и говорят с тях на немски. Еми не, мерси!

Кубрат

33.   От номер 22:
Това за хотела беше само пример, ако си мислиш номер 25 (към теб се обръщам специално), че не съм пробвала на други места, жестоко се лъжеш! Бях и продавачка в рамките на месец, продавах готвени храни, от които ми се повръщаше, но търпях, защото исках да работя. А то какво се оказа - не искаха дори да ми направят договор, искаха да им работя по 12 часа 5 дни в седмицата, без грам да им пука. Където и да отида или все се гаврят, или ме лъжат! И това не е само с мен, а с цялото младо поколение! Не е ли жалко? Не е ли обидно?
Не ми е проблем да бъда и сервитьорка и чистачка, само да знам, че няма да се държат с мен като с боклук и да ме лъжат! Срамна работа няма, така е! Проблемът е, че в България не срамна, а НИКАКВА работа няма! При това аз живея в София - уж градът с най-ниска безработица в България! Да, ама не! Където и да ида, все ми казват "Ами ще ви се обадим", а всъщност вече са си намерили техни си хора. Да не говорим и на колко интервюта са си правили гаври и подигравки.
Аз не искам да ставам шеф, не ме разбирайте погрешно. Искам една нормална работа, не искам заплата от 1000лв. и нагоре. Искам толкова, колкото да ми стигнат да си покривам поне по-голямата част от разходите за университета и да знам, че мога спокойно да изляза на кафе или на дискотека, когато реша. Толкова много ли искам?
Вие не се ли отчайвате като гледате положението в България? Защото аз нямам намерение да се махам...

34.   Според мен България макар и най-бедна в Европейския Съюз, все пак е членка и взе да се изравнява с останалите страни в Европа. Верно, че има контрасти в България - бедни/богати, и по райони също не е еднакво развита - големите градове засега се променят бързо, но въпреки това си започна да прилича на останалите в Европа. Все повече хора взимат добри заплати, а който иска може да работи/учи в чужбина без пречки каквито имаше преди. Така че, мисля, няма за какво да се оплакваме от страната си. Който е навън има право да ходи в България на гости - е преди 50 години, ако излезеш, връщане назад няма.

35.   Какво драматично заглавие! Като че ли България е човек та да ти прощава! Не, само територия на земята. На никой няма да му пука, дали си там или те няма.

36.   Фактите са си факти.
Отново сме на първо място по бедност в ЕС.
Тези, които твърдят, че сме много добре, не гледат новини и нямат елементарни познания и обща култура.
Авторке, бягай докато можеш.

37.   Няма какво да се вайкаш, заминавай в чужбина, тук нищо не остана! Ниският стандарт на живот е факт, не слушай стадото овце, които се примиряват с обстоятелствата и ти казват, че на България нищо й няма, какво ли си щяла да намериш в чужбина. Ами много ще намериш! Аз също ще заминавам, но първо трябва да завърша висшето си тук, след това имам планове за допълнителна специализация (т. к. от специалността ми тук излизам магистър). Няма какво да се чудиш, разликите са фрапиращи

38.   Мила авторке аз сам на вън жена сам и чесно и право ще ти кажа не си струва. Не те познавам не ме познаваш но истината е една гола и голямя не си губи времето нервите и парите на родителите си. Нямя смисал. Аз сам в Испания и ти го казвам за трети пат НЯМЯ СМИСАЛ. Нещата са много зле. Н яма работа и няма и да има скоро. Тук всеки ден на всяка една минута по 3 испанци остават без работа. СЛУШАМ НОВИНИ И ТО ТЕХНИТЕ НОВИНИ И ТЕХНИТИ ВЕСТНИЦИ ЧЕТА. Сама си прави изводите. И така толкова от мен и пак от мен няма смисал.

39.   38, еми като си отишла баш в Испания така ще е
Що не отиде в Сомалия?

40.   До 39 аз сам 38 май щеше да е по добре там. Имаш право.

41.   Аз да кажа навън е страхотно, заминавай и се махай от тук!

42.   Към номер 22:

Мила К.,

това,което си написала е абсолютно вярно.
Аз съм на 22 и имам още една година докато завърша бакалаварската си степен и от 3 години работя в една може да се каже голяма и развита фирма на хубава длъжност за добра заплата, но има едно голямо "НО".
3 години аз търпя и търпя едни изключително ограничени и неблагодарни хора, поради това, че семейството ми няма възможност да ме издържа по какъвто и да е начин.
И до ден днешен всеки ден изпитвам злобата и завистта за това, че се старая и може да се каже върша добре всяко едно нещо, което ми бива възлагано.
По цял ден търпя интриги и всевъзможни гадости.
Разбих си нервната система и здравето(а съм на 22 представи си на 30?!)
И държа на всичко това,заради моите цели,които имам за бъдеще ...
Живот и здраве до 1 година имам планове да се махна от нашата "прекрасна" държава.
Искам да замина за Англия, Германия или Шотландия по простата причина, че колкото и да е трудно в началото хората там като видят, че си упорит и се стараеш и имаш желание да се развиеш и израстнеш се държат подобаващо......докато тук в БЪЛГАРИЯ всички те унижават и те мачкат за едно коричка хляб!
Кому е нужно да търпим това?!
Така или иначе вече сме завладяни от абсолютната цигания и мизерия и в най-скоро време в жалката ни държавица ще си останат само мангалите.

Много мои прители заминаха зад граница и до сега нито един не се е върнал....Защо ли?
Защото след като положиш малко труд, всичко ти се връща...Работодателите те ценят и уважават....
Тук в нашата страна и 5 висши да имаш не от значение,след като нямаш връзки и пари.
Мога да ти пожелая само успех!

С най-добри пожелания: SS:)

43.   Разбирам, някой те е наранил.
Е кажи си проблема.
Говориш за България, че напускали. Не ми пука.
Аз съм Българин и в България ще работя и костите ми ще почиват в България, а не в Македония или Германия. Ти обаче си прав. Живеем като мишки.
Колко класи има - бедна, средна и богата.
Аз съм средна. Ни съм беден ни съм богат.
Имам работа, здрав съм. Забивам наляво и надясно.
И съм чувал, че тая страна е мащеха, и си е така.
А там в другата страна Германия, САЩ си е друга робия.
Така че избери. Избери, коя робия искаш.
Нашта, е супер. Работа, пари имам. Охрана съм.
Здраве имам и така. Посаждам бурени като пия бира.
Ама какви? Весели. Имам приятели, майка баща сестра, баба, дядо, живи и здрави са и всичко е наред.
Та ако си избрал да тръгваш, тръгвай. Успех. Там започваш на нулата. Нов живот, както му викат сега.
Нов, нов, ама почваш отначало. Та преди да направиш нещо мисли. Защото от не мислие идват бедите.
Научи език и беш. За мен е важно здравето.
Това с парите, то това поражда алчност, болести.
Как ще имаш пари па ще си болен примерно.
Ти няма да вземеш тея пари.
И нещо друго. Може да живееш като мишка, ама да си здрав.
Щото може да живееш супер охолно, с много пари и да си болен. Тоес не е хубаво да имаш много пари, да си богат. Хубаво е да си здрав.
Ето аз се чувствам богат. Добреми е.
Чувствам се отлично.
И така

44.   Бедност ли?
Автомобили по българските улици, нови, втора ръка, но бързи и лъскави бръмчилки. Преобладават марки от типа - BMW 330xd седан 4х4 - 18 500 до 20 000> Втора ръка. Честно казано, виждал съм и чисто нови. Представи си колко струва една нова, представи си и колко е учен нейния собственик. Клошарите по улиците и подлезите, не ги водят за бедни, понеже не присъстват в регистъра на жителите. Както един сърбин беше казвал " При вас има хора с пари, има и хора с много пари. " И кой сега е беден?

46.   Провокирa ме Ray (16) с товa си изявление:
" Колкото по-силно ви влияе мястото, на което се намирате, и въобще външните
обстоятелства, толкова по-назад сте по пътя на осъзнаването си/духовното си
развитие. "

С любопитство и интерес съм челa други твои коментaри, в очaквaне когa точно ще стигнеш нивото, зa което говориш, зa дa се срещнем... не физически.
Изобщо не съм съглaснa с товa твое твърдение. Aко ти смятaш, че грешa, можем дa си поговорим и дa опитaш дa ме убедиш в прaвотaтa си. Кaкто кaзaх, можем дa се срещнем, мaкaр и не физически. Достaтъчно нaпреднaл ли си, зa дa откриеш пътя към мен? Aко дa, кaжи когa, ден и чaс и се нaстaни удобно, aз ще те посрещнa.
Зa пръв път ще ползвaм име тук, което всъщност не е товa, с което съм сегa - Хейензе ( не е точно тaкa произношението, но е нaй- близко). Очaквaм предложение зa срещa!

47.   46, мисля, че не си разбрал Ray - по-скоро е имал предвид, че който си въобразява, че мястото му определя успеха в живота, той живее още в илюзии и бяга от собствената си отговорност. До този извод човек лесно стига сам като напусне страната си.
Аз съм живяла в 4 страни и непрекъснато пътувам из Америка, Азия и Северна Африка по работа и до един извод стигнах - всичко зависи от теб. Ако си успял в България, ще успееш и в САЩ и обратното - не съм видяла неуспял човек от България да успее в чужбина. Трябва да притежаваш определени качества като трудолюбие например, предприемчивост, а ако ги имаш то и в България животът ти ще е добър. Рядко наш емигрант успява в чубина над най-ниското стъпало на социалната стълбица - пълният хладилник. Повечето нямат сигурна работа, осигуровки, живеят като скотове

48.   Хм.. не 47, бих перифрaзирaлa тaкa :
" Колкото по-силно ви влияе мястото, на което се намирате, и въобще външните обстоятелства, толкова по-вероятно вътрешното ви AЗ дa ви кaзвa, че трябвa дa продължите пътя, който сте поели, но... позaбрaвили ". Вярвaм, че RAY ще рaзбере зa кaкво говоря.

49.   "Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и
причини, за да останат. "

Дaлaй Лaмa

Отлетях по принудa, причини дa се върнa/ остaнa нямaм, тaкa че, пуснaх корени тук( не в Бг)!
Тук ми дaвaт крилете дa летя... aко искaм, корените дa се зaземя, aко товa желaя, и стотици причини дa остaнa.

50.   Прощавам ти синко, ходи с чупи простата глава в чужбина!

България