Съжалявам за доста неща, а съм преди 30
преди: 5 дни, 4 часа, прочетена 677 пъти
Здравейте,
Ще се опитам да не съм прекалено многословна. След като НЕ успях да завърша университет (през време на който не работех, но и НЯМАХ почти никакви пари, освен покрива над главата си), за справка само бях във факултета по Славянски филологии, който не е от най-веселите. Записах се и то не за първи път в университет там, защото нашите настояваха, както и всички останали покрай мен (по-голямата част от съучениците ми отидоха в ТУ-София, понеже съм от техническа гимназия). Четенето ми харесва, трите предмета, които някога са ми харесвали в гимназията бяха английски език, БЕЛ, и История. Само по тях бях добра, затова и влязох във филологията. Когато записах (преди почти 10 години), никой не се интересуваше ние какво всъщност ще завършим и изнендващото беше, че това е специалност с педагогически профил. Останаха ми 6 изпита и държавния. В общи линии 1/3 от специалността. Никога не съм искала да ставам учител и след като мина първата вълна, аз отидох да работя тежка работа в магазин, понеже ми омръзна да "лентяйствам" и да си губя времето. След това постъпих на друга, по-добра и доста по-високо платена работа, която преди два месеца напуснах с идеята да отида да се занимавам с нещо по-сложно - Customer Support с английски - нещо, което хората бяха започнали да правят активно доста години назад и вече това не е толкова добре платено и "престижно". Никога не съм се водила от престиж на една работа или заплащане (разбира се след последната ми работа, на която вземах доста добри пари това се промени), водила съм се от това да ми е интересно и да го върша с хъс и желание. Не съм сигурна много какво стана, но се отказах от гореспоменатата професия, защото започнах да изпитвам някакъв адски ужас при ходенето там, а бях свикнала на лесното и лежерното, което ми беше причинило и съответните щети.
Не е обаче това основната тема, върху която исках да пиша. Съжалявам, че когато бях в началото на 20-те си бях толкова объркана и изобщо не знаех нито какво искам да правя, нито какво съм като цяло. При мен израстването беше изключително трудно и бавно. Имах много тежко тийнейджърство, което беше допълнително усложнявано от откачената ми майка, която нищо не беше сторила с живота си и всичките си болни амбиции прехвърляше на мен, като ме изтезаваше с това учене и всичко останало. Пращаха ме на частни уроци още от малките класове при кой ли не по разнообразни предмети, защото в училище аз от толкова много притеснение и тревожност не успявах да науча почти нищо. Имах проблеми почти с всеки предмет, на НВО-тата в седми клас естествено се провалих и не можах да вляза в езикова гимназия, както исках, а исках и да се занимавам с програмиране, но отново поради ниския си бал не се класирах никъде, но все пак се заврях в техническа гимназия, която обаче не ми даде никакви ИТ умения. В момента съм на 28 години и съм без работа (неестествено за мен понятие, доста е странно и се чувствам много гадно), не разчитам на родителите си, имам малко спестявания, но се прецаках по възможно най-глупавия начин, защото на мен тежка физическа работа на пълен работен ден повече не ми се работи, защото вече работих подобно нещо и нямам абсолютно никакво желание да се навирам пак там в същата помия. Иронично, не искат и да ме наемат, не знам защо, при положение, че имам опит.
За съпорта нямах никаква подкрепа от никого, там всички бяха някакви от хай-лайфа, учили в чужбина, завършили колежи и университети в Англия, друга част връзкари с приятели, които са там и им помагат, докато на мен чиста 0. И се отказах, защото на мен ми писна с тази враждебност по работните места, просто нямам грам психика повече да издържа разни безумно глупави състезания, заяждания, пасивни агресии, неориентираност, подтиснатост и т. н. Определено повече не мога да вирея в такава среда аз. Идва най-трудното от всичко - накъде да поема сега. Ясно е, че ако успея да си намеря някаква работа там, колкото да имам доход, за да си плащам сметките, но основнният въпрос остава - какво да правя с живота си и вече късно ли е да сменям нацяло курса, или да си остана същата задръстенячка, биеща всичките си усилия за неща, които впоследствие ѝ омръзват и се занулява, както се занулих в момента. Как да открия какво ми харесва - естествено чрез проба-грешка, да, но в момента съм толкова адски уплашена от всичко, както никога досега не съм била. Не знам накъде да поема, дали да не продължавам да уча езика, който явно и него не знам (според мен само), късно е да се записвам за нов бакалавър, няма как да посещавам лекциите, защото трябва да работя.
Ужасно съм демотивирана след нещата, които станаха, знаех си, че имам още много да уча, но без практика нищо не става, аз само седя и чета и наникъде не отивам. Мечта ми е да сменя държавата, защото повече в тая гадна София наистина не се издържа, но за друга страна ще ми трябват много пари И ОТНОВО ВРЪЗКИ, които НЯМАМ. От малка искам да живея в Щатите, но единствената връзка, която майка ми имаше като приятелска и нея успя да разруши, макар че аз мога да се свържа с жената сама, но нямам идея как ще реагира и дали изобщо ще ме отрази. Мерак ми е да отида наистина, най-малкото, че ще успея да спестя пари, ако евентуално реша да се прибера някога в България, което ме съмнява много. Не издържам тук, знам, че навън не е много по-различно и че съм гледала прекалено много Холивуд, за да съм наясно с истината, но много неща бих направила, за да не живея сред хората, сред които живея и тая мизерия и тъпотия и простотия, събрала съм яко мерзост, защото тук наистина е отвратително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 дни, 13 часа hash: f3f7e9465e

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

1.   Ох стига с тези връзки, който ти го вмени това. Какви връзки и за какво? По обява отидох в чужбина, не ти трябват връзки трябва ти акъл, език и желание. С малко пари тръгнах и с дете, всичко се нарежда. На 30 си, хората на 50 почвата висше да учат. Вашите съвсем са ти объркали главата. Първо отвори и търси на английски тестове за професионално ориентиране, това ще ти даде насоки, какво искаш всъщност. Второ какви връзки, приятели, учили в чужбина е ало ало в кол център, страшен хай лайф. Това е единствения сектор в който никога не бих си търсила работа, защото го изкарваш сякаш е топ оф д топ. Страшен престиж да завършиш в чужбина и вашите да са платили колкото за цял апартамент и да работиш в кол център. Махни се от София, ако щеш от България и далеч и от вашите, да си събереш акъла и да не им угаждаш, да вървиш по твоя път и да правиш това, което ти искаш. Ако живееш с тях още по-лошо.

 

...

преди: 4 дни, 7 часа hash: d6948c6f20

гласове: 1 2 3 4 5   (12 гласа)

2.   Уникална история. Само си я прочети така написана. Вечното мрънкало, което нищо не знае, не умее и не иска. Майката, която не си е позволявала нищо за себе си от заплатата, която без мързел е заработвала и я е влагала в частни уроци по какво ли не само и само мрънкалото да научи нещо и да има по-добър живот. Характеризирана е като откачена. Въпреки всички вложени пари мрънкалото се проваля на всички изпити. Не и харесва нито една работа. Сменя нон стоп. Държавата не и харесва. Софията-гадна! Всичко наоколо мизерия и тъпотия. А пък и откачената съсипала всички НЕЙНИ връзки, та да няма кой да и постели. Ми не знам. Провал си наистина. Освен да идеш да целунеш ръка на откачената и да и поискаш прошка и да те благослови. Пък после без мързел и претенции да се хванеш където те вземат и да бачкаш без да се оплакваш. Току виж след 2-3 години ти се обърнал късмета.

 

...

преди: 4 дни, 4 часа hash: 8e4f846573

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   "Много неща бих направила, за да не живея сред хората, сред които живея... ". Ами прави ги, какво чакаш?

 

...

горе^

преди: 3 дни, 19 часа hash: ee5856c1d2

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Трябва ти единствено начален капитал, и то разбирай, няколко месеца вноски за наем и депозит, за самолетни билети, и храна, за да заминеш спокойно и дори на място (а не предварително) да си търсиш работа. Трябва да избереш място, което е икономическо развито и в което наемат чужденци. Все пак сложи си реалистични цели като за начало. Избери Европа. Дори да ти е мечта Америка, първо трябва да идеш в чужбина, да видиш как се справяш, и после с големите мечти, едно по едно. В твоя случай, може би ще трябва да работиш нещо ниско квалифицирано, но пак в Европа ще има изкачване (например ще почнеш като служител, постепенно supervisor и тн) както е в повечето западни фирми. А не да седиш като тук без нищо. Не се впрягай толкова. Над 2 милиона българи са се изнесли по абсолютно същата причина, не е свързано само и единствено с твои лични качества, успехи или неуспехи, а е свързано с провокиращата обстановка в нашата страна, която е враждебна. Моят съвет е да почнеш работа в България, каквото и да е, докато събираш пари да заминеш. В случай че имаш адекватна сума и сега, няма какво да чакаш, но по написаното звучи, че все още не си подготвена, затова това е моето логично предложение. А и също така, предвид че нямаш работа и доходи, идеята за допълнително учене поне на този етап според мен не е разумна. Почни работа, и заедно с работата може да караш някакви курсове, но без доход нищо не може да направиш. В твоя житейски случай, смятам че чужбина и то Европа е решението. Не е късно. Не мисли нещата по този начин. Проучи и си избери адекватна държава, и голям град, в който знаеш, че има работи за чужденци. Научи езика постепенно, ако тр да минат 2-3 години преди това да е изобщо реално, нека минат, а ти се подготвяй. Другият вариант е да заминеш рисково, но просто ще ти е по-трудно с езика и всичко, ако е веднага. Поне така си мисля аз. Възможно е да има мн места, в които поне на първо време ще ти е достатъчно да работиш само с английски. През това време ще учиш местния език. Това също е вариант. Търси по-гъвкави решения. Кандидатстваш с английски, например в Испания за големите фирми. После си научаваш испански. Хубавото е, че сме в Евросъюза и можеш директно да работиш, в която и да е от членките. Намери контакти с българи установили се в чужбина и им задавай въпроси. Успех ти желая.

 

...

преди: 3 дни, 12 часа hash: c10d12fbe0

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   А, като те чета, ти и сега много не ти сече брадвата на едно място. Само да уточня, не съм убеден, , че ако спреш на едно място, това няма да е вид самоизтезание. Просто някои хора са така устроени. Чергари. Не ги свърта на едно място.

 

...