Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   100%
Дори сега наближавайки 50 години все по-често си мисля какво ще правя като се пенсионирам.
А ако искам мога и да не работя повече, имам достатъчно пасивен доход, но ми трябва мотивация да ставам всеки ден от леглото.
А не мога да рисувам :)

7.   Непременно! Толкова много неща има, които тепърва има да бъдат конструирани, направени или разработени! Толкова експерименти и научни изследвания да бъдат направени. Направо не разбирам хората, които си губят времето с глупости, ако ще и трилионери да са!
Пред нас е космосът с цялата си необятност. Изкуственият интелект, който... както ние сме творение Божие, така и той е наше творение, по наш образ и подобие. Имаме времето, пространството, безсмъртието, интелекта... Само чакат да бъдат измислени, направени, конструирани, изучени.

8.   Ще се занимавам с нещо, което ми харесва, но не е доходоносно.
Бих станал безделник, който пътува из света и показва живота си - инфлуенсър.

9.   Разбира се, че бих работила, но не работа от типа от 9 до 6 в офиса. Нещо, което да ми носи удовлетворение, да виждам смисъл в него - и ще имам лукса да не се интересувам дали носи високи доходи или заплащането е символично.

10.   А знаеш ли как да запазиш богатството или просто ще го пропилееш?

11.   Не, разбира се.

12.   Не

13.   че Арт и рисуване за някой е работа

14.   Не ми се работи, но човек трябва да да е част от нещо, бих учила бизнес консултиране в областта на човешките ресурси и бих си направила собствена фирма, всъщност и без да имам пари в момента работя по въпроса, но съм в чужбина и тук има повече възможности за качествено образование.

15.   Предполагам, че хората щяха да се занимават с хобитата си, които също биха могли да носят добри доходи. Аз лично не бих работил това, което работя, щях да пътувам много, да чета книги, да прекарвам колкото се може повече време със семейството си.

16.   Щях да работя, да.

17.   Да, разбира се. Не се смятам за безполезен паразит, за да лежа цял ден и да чакам на някой друг. Бих го правила най-вече, за да се чувствам аз полезна и за себе си, и за обществото.

18.   Естествено, че не. Работата е за робите, а тия които са умни не се бъхтят

19.   Ако не се налагаше, надали щеше да се нарича работа. Може би хоби или благотворителност, ако го правиш безплатно, за да си полезен на света.

20.   Огромната част от хората, не само в България, а и по света биха напуснали веднага работата си, ако имаха пари.
Това е статистиката.
Аз също бих напуснал веднага работа си - 20 години работя офис дейност, свързана с много хора и документи - изхабен съм, въпреки, че работя в София и заплатата ми е голяма.
Жена ми работи детска учителка от 6 години за смешните 1800 лива чисти - пред очите ми се превърна от една спокойна жена в човек с разклатени нерви.
Имам много приятели в София - адвокати, счетоводители, лекари - почти всички работата ги натоварва и изнервя зверски, въпреки добрите пари, които получават.
Да, тук някой беше писал, че човек има нужда от трудова дейност и някаква кауза - това е така, но не по начина, който е организиран съвременният работен ден на повечето хора.
Човек може да работи 1 - 2 дни в седмицата нещо, което наистина обича.
Но колко хора могат да си позволят?
Аз лично и всичките ми приятели и 1 минута нямаше да работят, ако имаха пари.

21.   Нямаше да работя, ако имах възможност.

На 48 съм, мъж - съответно издържам семейство и т. н.
Професията ми е престижна и добре платена, но натоварваща психически.
Не мога да напусна, защото трудна на моите години да се преквалифицирам.
Освен това с годините енергията пада на човек '- като по-млад, успявах да излизам с приятели и да се радвам на живота.
Да, но с възрастта - реално цялата енергия ми отива в работата. Връщам се изцеден и уикенда не ми се ходи никъде. Реално имам пари да излизам нон-стоп, но нямам сили.
И като се замисли човек - работата просто бавно ме убива и ми изсмуква целия живец.

22.   Да, но ще търся проекти, в които аз да определям времето, кога и как да работя. За определеното нещо давам оферта и срок. Дали ще работя в Неделя, в 3 часа през нощта или на Нова Година -аз решавам. Важен е крайният срок и резултатът.

Най-лошото на трудовите договори е, че не разполагаш с времето си. Не можеш да кажеш - отивам за гъби, не ме търсете, ще работя събота да наваксам. Времето е най-ценният ресурс след здравето.

23.   Щях да работя. Не защото ми харесва, а защото се познавам и ще се депресирам по цял ден да бездействам. Почивки, хобита, хубаво, ама месец-два и ще ми писне. После ко праим? Тъпеем?

24.   А какво ще правя по цял ден?

25.   Номер 13, естествено, че рисуването е работа като всяка друга. Но, ако нямаш талант, въобще не се захващай.

26.   Бих работила, просто щях да работя по-малкж часове, за да имам времето за семейството.

27.   Ами, аз имам всичко изброено и не ми се налага да работя никога, но работя в момента. Хубавото по-скоро, че не си принуден, имаш избор. А и самото работене е по-проятно, когато ти си решил, че искаш да правиш това за известно време. Не се оплаквам, не ме напряга нищо, никой не ме е накарал да стоя там. Аз си нямах приятели и се случи така, че колегите се оказаха много готини. В момента са ми най-близките хора и стоя заради тях. А и не си е работа да не се занимава човек с нищо.

28.   Да, но нещо не натоварващо психически и с гъвкаво работно време, за да мога да се радвам на малките неща в живота.

29.   Не, бих ходил за риба бих пил бира бих ходил на екскурзии бих си гледал кефа.
Но от време на време бих се хващал за по някой друг месец с цел да заграждам колежки. Това е много важно да се отбележи!

30.   Бих работила, но само на половин работен ден колкото да се чувствам полезна. Освен това щях да пътувам и да се занимавам с благотворителност. Обичам си работата, просто смените са твърде дълги и за това бих ги съкратила, ако можех. Обаче да лежа и само да клюкаря с други подобни жени или да троша пари по моловете и салоните за красота, не благодаря. Забавно е, но това да ти е ежедневието, не е за мен.

31.   Да щях, но с почивки, лятото бих почивала, нещо такова.

32.   Не, не бих работил. Ще се занимавам с това, което ми е интересно, може и да участвам в доброволни инициативи.

33.   Да, бих, но нещо, с което да помогна безвъзмездно на обществото, на някой друг, и съшо така без да гледам часовника. Ако е нещо, което ми е интересно или дава добри резултати, може и 12 часа на ден да отделя, но това си е мое решение, а не защото някой ме задължава.

Работата като нещо, което те развива и с което допринасяш, е нещо добро, но стоенето в офис, при което се следят най-различни показатели за време и изпълнителност и се обменят клюки за останалите, е - ще използвам модерната в момента думичка - "токсично".

Рано или късно на човек му омръзва стоенето в офис и гоненето на показатели и му се доработва истински.

34.   Никога не бих работила. От както детето порастна и е по детски градини, аз тичам на работа, после да го взема съжалих 10000 пъти, че не се омъжих за пари и не си останах вкъщи спокойно. Жени не правете моята грешка!

35.   Ще работя за себе си, имам достатъчно хобита и неща които обичам

36.   Не, нямаше да работя и основната причина е човешкият фактор. Имам около 12 години трудов стаж и ми е омръзнало от разни характери. Просто утежняват нещата, злобните са повече. Ако можех веднага да избирам и имах финансите нямаше да работя точно поради тази причина. Случвало ми се е да клюкарят за мен и да се изказват адски грубо за мен, подмятания, злобата е идвала предимно от жени. Веднъж напуснах и веднъж ме преместиха заради интрига на жена. Дотолкова са ми ясни, като не категоризирам, има много свестни и добри хора, но навсякъде остават в сянка, докато някой "кълве" с думи, напряга, заяжда се, топи пред шефове. Няма нужда.

37.   За кого бе? За човека? Човека е най-неблагодарното същество на планетата.

Дори работа по въпроса, след някоя година да спирам с работа. Думата, , работа, , идва от думата, , раб, , , което значи роб. Само да го изясним, на който не му е ясно.

Ще гледам кучета. Те ще ми дадат повече любов и благодарност от колкото проклетия човек, дето си скъсвам задника за него по цял ден в момента.

Ще си гледам децата. Ще обикалям света, и ще опитам ястията на всички страни по света. Ще гледам интересни екзотични риби в аквариуми. Ще развъждам екзотични разстения. Въобще има толкова много готини неща човек да прави, от колкото да бъде роб на друг човек.

38.   Бих работил за семейството и близките си, ако не ми трябваха пари. Например мога да отделям от времето и знанията си, за да уча децата си, на уменията си. Може да помагам на съпругата си, на баща си, на братовчедите си. Да довърша къщата, да създам красива градина, така че близките ми да им е приятно да са около мен. Да отглеждам полезна храна в двора си. Разликата е, че вместо да работя за непознати, ще насоча уменията си към смейството и роднините си и към себе си разбира се.

39.   Първо нека разграничим служба от работа. Служба е да работиш по график, за някой друг или за прехрана, най-често в дейност, която не ти носи никаква радост и дори те изтощава и отвращава. От друга страна работа е да вършиш нещо със собствен ритъм, което може и да те изтощава, но ти носи чувство за полезност, държи те активен и важен за теб самия, околните и обществото като цяло.

Та в този ред на мисли не бих се отказал от работата дори да се излеят купищата с пари. Дори напротив - сигурно тогава бих работил двойно, защото имам толкова много чакащи проекти, които бих задвижил моментално щом изпадне финансиране.

Що се касае до службата - нея я оставих още преди да съм се опаричил. Рисково е, знам, но това е може би единственият доказан начин да тръгнеш по пътеката на успеха и личното щастие. Иначе системата те засмуква, колелото те завърта и нямаш нито времето, нито енергията да мислиш как да излезеш от омагьосания му ход. Един ден се събуждаш на 60 и установяваш, че животът ти минал в преследване на вятъра.

40.   Що за въпрос бе авторе-естествено, че не бих, то от доста време вече не работя, но... ташака е че не съм така финансово осигурен, че да не се налага.

41.   Аз със сигурност не бих! Не само, че бих си го спестил, но и основната причина за моите депресии и желание за самоубийство понякога, щеше да се изпари! И сега не работя, а ми помага семейството, но няма да е вечно и все ме врънкат да започна нещо. А аз само като се сетя за това, и лошо ми става и ми се иска да умра! А темата за самоубийците и техните души така ме вълнува, че изчетох и проучих всякакви теории. За съжаление, повечето са единодушни, че следват санкции за тези души и става по-зле само... А аз обичам живота, но страданията в него ме ОТВРАЩАВАТ!!! Самата мисъл, че огромна част от живота, да не кажа почти целия живот, минава в работа, умора, страдания, бързане, срокове, конкуренция, несигурност, неприятни колеги, началници и/или шефове и т. н. - списъкът е безкраен... просто тази мисъл ме отчайва до огромна степен и направо не знам какво да правя! За мен щастието е важно, а то, като наблюдавам и дори като чета и на другите коментарите и темите, животът е предимно точно обратното. Не искам такъв живот! Обаче сякаш това е цената, за да може поне малко щастие да си доставиш, като да сбъднеш някои мечти и да пътуваш, да отидеш на почивка и т. н... Твърде висока цена за твърде мимолетни удоволствия. Не знам как толкова много хора издържат, но със сигурност някой ден няма да издържа и ще се самоубия накрая, пък дано Бог да ми прости и да избегна санкция... Иначе, с навлизането на роботите и ИИ, в началото имах надежда, че ако ни изместят, вече няма да е нужно да работим, а те ще работят вместо нас, и то безплатно и безвъзмездно и че ние ще сме свободни и това ще е огромно спасение. Дори Илон Мъск казва, че с такава цел работи по въпроса и дано да е истина!!! Все още се надявам на това, макар и мнозина да са на мнение, че ще бъде само по-трудно за нас и че пак ще сме длъжни да работим, но няма да сме нужни никъде и ще мизерстваме. Наистина, дано да е първият вариант и всички да се спасим от това отвратително и гнусно задължение, веднъж завинаги и да станем свободни в пълния смисъл на думата!!! Дано!!! Моля се с цялото си сърце!!!

42.   До 5 - Не. Няма такъв проблем :)

43.   Към 41

Явно не знаеш как работят парите. Сега ще ти обесня. Парите е обменна монета на услуги и стоки. Тоест като отидеш в супермаркета да си напазаруваш храна, доста хора са вложили труд за да я има по рафтовете. Включително и някой е ринал лайна в 5 сутринта на прасета или крави. Тоест и ти трябва да им дадеш някакъв вид услуга или стока в замяна. Изкуствения интелект няма да реши проблема с това да не бачкаме и да си живучкаме. А ще реши проблемите на такива като Илън Мъск да дава по-малко заплати и съответно да забогатява повече. Да така е, много труд и мизерия за мимолетни удоволствия трябва да положи средностатистическия човек. Аз съм правил одити на заводи на запад. Експлоатацията на хора е канска. Едни по-умни използват едни по-глупави. Ама такъв е бил светът винаги. Самоубийството не е решение. Рай и живот след смърта няма. Просто ще изгниеш в пръста. Хватката е да се пребориш да минеш в отбора на тия по-умните дето да използват по-глупавите и да си живучкаш на техен гръб.

44.   41, колко много приказки, за да си оправдаеш мързела :-))
Това: "Не искам такъв живот! Обаче сякаш това е цената, за да може поне малко щастие да си доставиш, като да сбъднеш някои мечти и да пътуваш, да отидеш на почивка и т. н. " - искрено ме разсмя :-)) Че кой в човешката история е получавал безплатно и без усилия блага? Малък брой богати хора/аристократи, но повечето не са от тях. Останалите си напрягаме главите/мускулите и изкарваме пари за каквото искаме. Е, за всичко, което искаме не става, но покриваме прилична част от желанията.
Както правилно са ти казали вашите, засега лежиш на техен гръб, но това няма да е вечно, тогава какво ще правиш, мамин сладък? Ще ровиш в кофите? Ще легнеш и ще умреш от глад?

46.   Към 43 и 44:
Много сте груби!!! Не очаквах, че ще ми се отговори по такъв начин.
Както и да е... Вече казах какво решение имам, в случай че не се получат нещата, както ми се иска. Дори да няма нищо след смъртта, поне няма да има наказание, а спасение от страданията.
В крайна сметка, вие още повече провокирате именно в това да намирам решението. Не мога да приема, че така е устроен светът и така разсъждават хората. Ако е така, просто няма да го живея този живот.

47.   Бих работил и за минимална заплата, но само държавна работа като еколог или като учител по биология. Няма ли такава работа, по-добре да се издържам само от трейдинг. Не е до заплата, а до работата.

48.   46, реалисти сме. Това, че ти не можеш или не искаш да приемеш, че трябва да полагаш усилия за да се издържаш, не променя действителността.
Преди ден-2 имаше репортаж за 1 жена на 70, която от 20 години нямала ток и от 10 - вода, съответно живеела като клошарка, иначе била художничка. И тя сигурно е чакала на родителите си да я издържат и когато са починали, е останала без ток, обаче как ще работи? Това не е за нейната възвишена душа :-)
Така че да, не си единствен, и други мързеливци има по света :-)

50.   да, имам 1 милион кеш и сума ти имоти,

технологиите винаги са ме влечали и не работя за пари от 15 години.

Аз съм като Илон Мъск или Стив Джобс на Балканите, така се чувствам, защото създавам.

Хвърлял съм по 10 000 лв на вятъра за неуспешна платка или проект. И какво голяма работа. Средното аритметично от време, работа и пари е супер.

Разбира се има много други много по-големи от мен от мен в България и като пари и като идеи.


Има много българи, които са успели и си плащат данъците в пълен размер.

51.   Жена съм. Да, ще работя при всякакви обстоятелства. Имам трудови навици и при избор на мъж гледам внимателно и това.

За мен "не ми се налага да работя" не съществува. Ако е наследствено, някой се е потрудил преди мен, за да го имам. Уважавам много чуждия труд, не искам да "лежа на пари". Пък и готови или немъчени пари лесно се харчат.

Хазарт не играя, така че това отпада.

Противно на клишетата, не искам мъж да ме "храни". Не е до феминизъм и кариеризъм, а до уважение към него - труд, усилия, умора, лични нужди.

Важно е и да оставиш нещо след себе си, а не просто да потребяваш създадено от друг.

Пък какви били заплатите е тема на друг разговор. Но ако всички просто лежим и чакаме да станат високи, първо ще умрем от глад, второ няма да има изобщо икономика и светът, какъвто го познаваме, изчезва. Няма да има и общество.

Аз не гледам на работата като на някаква робия, прецакване, мъка и проклятие. Това са възможности, развитие, надграждане.

Може би като препоръка - работният процес да бъде по-гъвкав, така че да има баланс с личния живот на хората. Но не и само да чакаме на някой друг, защото плащали малко, а ние сме родени принцове и принцеси и ни е под нивото да работим.

52.   Не.