Направих ли грешен избор
преди: 9 часа, 42 мин., прочетена 72 пъти
Здравейте, читатели.
Когато бях ученик исках да работя нещо с което да изкарвам много пари, защото имам болна сестричка, която по-натам като родителите ни остареят аз трябва да гледам и чух за тази кариера, където изкарват много високи заплати. Затова заминах много далеч от родния ми град, който е близо до София. 4 години учех, карах стажове с големи надежди, но стана така, че самата професия западна страшно много и вече никой не иска да я работи, защото просто финансово не си заслужава, не е като преди. Също физическото ми здраве прави много трудно да работя това нещо. Та след завършването ми се отвори много голяма възможност да работя нещо много близко до тази професия с опция да изкарвам доста. Могат да ми плащат доста, защото когато стана обучен кадър(отнема около 1. 5години) от мен ще печелят много.
Почнах, компанията инвестира в мен, ходя на курсове, но има един проблем. За работата, която ме наеха няма човек в фирмата, който да ме научи и единствената опция е да ида в чужбина и да работя за други клонове на компанията, където тамошните хора могат да ми покажат как се прави всичко. Проблема е тук, че когато работя с чужденците се водя обучаем и моя клон не изкарва пари от мен, затова и не ми плащат, а ми дават само командитовъчните, които по закон ми се полагат, но не и заплата. Намират ми друга работа, където хем ми плащат, хем те вземат много, но след 1. 5г те ще искат да съм напълно обучен за позицията за която са ме наели, а тя е много различна от това, което ми намират като работа. Целия проблем е, че не искат да ме пращат да работя с чужденците като обучаем, защото представлявам разход за тях, а ме пращат за друго нещо, където печелят много от мен, но накрая ще ми държат сметка защо не мога да правя това за което са ме наели, но без тези обучения с чужденците няма как да стане. Та сега не знам какво да правя, много съм стресиран. Не мога да почна да работя това за което учих, защото професията замря, това, което сега работя е много голям шанс, но първите няколко години ще е голяма мъка, на 24 съм вече, времето лети, ще стана на 25, 26, 30 и няма да имам пукнат лев, трябва сестра ми да гледам, няма къде да живея, защото всичко е преписано на нея, апартамент ще мога да купя след много години само ако пробия в сегашната ми работа и не знам, отчаян съм, май направих грешен избор с кариерата си.