Не знам какво ще става вече, под системен стрес съм
преди: 17 часа, 52 мин., прочетена 33 пъти
Здравейте,

От 1 година работя като управител за заведение за бързо хранене, част от верига. Като цяло от мен зависи всичко и в крайна сметка нищо, защото за почти всяко нещо трябва да се допитвам от по-висшестоящ.
Когато започнах, нищо не беше в ред. Хигиена нулева, преразход на стока, конфликти между персонала.
Не се хваля, но донякъде поуправих нещата. Започна да се поддържа, макар че повечето колеги негодуваха и т. н.
Много се хабеше от стоката - правеха се или по-големи порции, или буквално се бракуваше храна.
Лошото е, че всички служители са по-възрастни от мен и смятаха, че знаят и могат повече.
Което не беше така в повечето случаи, но се опитвах винаги с добро да подходя.
В началото на годината се вдигнаха цените и работата ни намаля. Като добавиш, че и се опитвах да вкарам разхода на материали в ред, някои клиенти ни напуснаха.
Имахме много проблеми и с инвентара, който не е подменян откакто е отворено. Съответно давах обратна връзка към регионален, който от своя страна все казваше "да, добре" е накрая нещо не се случваше. Много негативи съм понесла заради това, защото аз обирах лошото накрая. Дори идваха по-важни шефове и като споделях проблемите си, после регионалният мрънкаше, че едва ли не го злепоставям.
Абе... каквото и да направех, все лошо.
От друга страна - персоналът. Все искат увеличение, все нещо не им угодно. Една дори се опита да се сближи с идеята, че ще и увелича парите (не зависи от мен, и като разбра, че няма да стане... за очна да прави номера - отпуск по 10 дни подред, знаейки, че няма кой да я замести, защото ни намалиха състава с двама. Аз дори не успях да отсъствам повече от 4 дни със събота и неделя, дори в отпуск ми звъняха непрестанно.
Наскоро обаче стана много тегаво. Оборотът ни намаля, плашат ни със затваряне. Персоналът прави напук, защото не получава каквото иска. Съкратиха ни от 4ма на смяна и аз, на двама + мен.
Трябва да вършат същата работа, само че двама.
Разбирам ги, но нищо не мога да сторя.
Регионалният твърди, че сме на загуба (не ми се вярва), ама...
Вече не мога да спя, постоянно мисля как да увелича работата.
Дори се чудех, дали да не започна да търся нещо ново.