Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Намери си друга работа и тогава напусни.
Аз така направих и не съжалявам. Работих почти една година в ЦУ на една от водещите банки, нямаше екипност, а имаше много интриги и почти винаги работих до 19-20 часа, т, нар. ми менторка почти цяла година я носих на гърба си, уж работеше от къщи, включваше за по трудни казуси, но цялата оперативна работа се падаше на мен и много я прекривах, а тя много нещо не ми казваше, сама се самообучавах. Много често менторката дори ми е крищяла, естествено по тимса, защото не ми е казвала, че за дадена сделка има тайминг или си избиваше личните проблеми върху мен. Разболях се от стрес до степен, че не можех да стана от леглото, за първи път от над 6 години си взех болничен и си казах "стига не го заслужавам" и почнах да си търся нова работа и за около 2 месеца търсене през сайтовете за работа си намерих.
В сегашната ми работота няма напрежение, няма интриги, разбирам се добре с прекия си ръководител, шефовете също са човечни. Заплата ми отначало беше, колкото съм взимала в банката, на третия месец ми я увеличиха и скоро отново очаквам да ми я увеличат.
Моят съвет е не се страхувай да почнеш отначало! Нищо не е сигурно, ако са решили да те уволняват, винаги работодателя може да те махне!

7.   А когато рухнеш и парите няма да имат значение? Не знам къде си, какно работиш, това единствената фирма на света ли е, но алтернативи винаги има. Отвори обявите, отиди на някое и друго интервю. Стоиш в зоната си на комфорт и сигурно дори изпускаш в роти по-добпа възможности. Но това е българското възпитание и разбиране стой, от злото по-мвалкото зло, къде ще намериш... и това се толерира още от нете, стои си в това училище, къде ще ходиш, тук са ти приятелите, ззащо ще го сменяш, няма да е по-добро, същото ще е.... Камъкът си тежи на мястото. Но истината е, че оцеляват ве най-умните, а най-гъвкавите. Стоиш в отровна слида, подоляваш се и така до кога. Четох изследване две групи от хора на едните предоставят смях, забавление, другите гледатт негативизми и т жени неща и правят изследване, резултатите са ясни тези в негативната среда с лоши резултати, защото са в негативна обстановвща и това е само з някакво кратко време, а ти си всеки ден там, а когато не си мислиш за това. Аз винаги съм си тръгнала от такива места и преди няколко месеца с щото го направих, колежката ми остана и тя разсъждаваше като теб, в чужбина сме, разходи, език, сам си и сега е с бърз аут и пак пред алтернативната да търси нова работа, при мен нещата се завъртян на 180 % и сега съм в ново поприще. И аз търпят, но много малко, нещата се влошава а, казах какво мисля, никой не искаше да чуе, сега нещата съвсем са се сринати, но аз използвах дупката за да отскоча, а не да потъна.

8.   Има и по-зле от теб: при мен дори парите са малко екипа е зле работата е много. Парите не са нормални, хората са страшно лицемерни зад гърба ти веднага отиват при шефа да те плюят, а пред теб се усмихват, едни са много ларж, други товарени. Едни са любимци на шефа, други плюти. Не ми харесват хората, слагам и маска също, не ми харесва двуличието им, за мен дори някой да сгафи последното, което ще направя е да съм доносник и да ходя да го плюя пред шефа. Не ми харесва, че за някой работата е дъвка в устата им по събрание колко правят те (изобщо не е толкова) и да плюят другите от фалшивата загриженост за работа, това е фалшиво. В работата, както и в живота едни са предатели, други действат. Разбирам грешки да са на другарски съд ако са лекари, такива по-сериозни професии. Много, особено по-възрастните понеже умело могат да приказват прикриват, че нищо не вършат. Имаме една по събрания всеки път взима думата какво трябва да се прави възрастна, ние може да търпим като луди тя буквално даже не знам какво точно върши там, може би е просто слушалка, седи по цял ден и се скатава и нищо, най-много с някой дъвка за устата да си направи две-три приказки какви как трябвало, ама друг да го направи и не е шеф, нито ръководител.

9.   Ох авторе имах същият проблем, но съм жена. Всеки ден ставах с нежелание, плачех и не исках да ходя. Мразих шефовете, колегите и клиентите. Като се събираха по заведения аз не ходех, защото ми се виждаше лицемерно. Обичах обаче парите които получавах. Един ден просто се събудих и казах край. Край на унижението от шефовете и край на лицемерието. Обадих се и казах, че повече няма да отида. Шефът се развика обаче не ми пукаше. Една седмица бях в депресия, че нямам доходи. Вече месец нямам работа, но поне никой не ме унижава. Изисква се смелост която на теб ти липсва!

10.   Бях така 4 години. Всичко започна супер, докато не напуснаха стойнстните хора и не дойдоха едни въжки, които едвам търпях. Напуснах със страшен бърн-аут. Толкова бях зле, че стигнах до антидепресанти. После отидах на още по- лошо място на което изкарах точно 6 месеца. Сега мога да кажа, че съм на страхотно място. Екипа е великолепен, парите също. Извода е, че не трябва да се страхуваш, а да поемеш живота си в ръце. Напусни до като е време и не чакай да стане наистина лошо.

11.   Аз съм в обратната ситуация. Стоя заради хората. Заплатите ни са окей, но все пак едни от най-ниските в нашия бранш. Ходя на работа с огромно удоволствие и си прекарвам много добре, разбирам се с екипа и изобщо няма какво повече да искам. Но за може би двойно по-малко пари, отколкото взимат при конкурентите. Замислих се веднъж-два пъти да се преместя, но други го направиха преди мен. Сега ни се молят да се върнат при нас, но не ги взимат обратно. При теб, щом не ти харесва обстановката, няма ли друго място, на което да взимаш подобни пари? Поне не те задържа друго, освен парите.

12.   Номер 9, и аз бях наскоро в идентична ситуация, само дето съм само на 19 а работих там само четири месеца. Почти всички колеги се държаха прилично, но точно заради един миндил, дето не само мен, а и други колеги унижаваше, напуснах. Заради такива отрепки, не се чудете защо младите си бием шута от тук. В момента съм безработен, и честно казано мисля първо да си почина малко, защото с повредена психика не виждам какъв е смисълът да си търся веднага нова работа.

13.   Поне да си струват парите дето взимаш. Защото аз и заради парите вече не ми се остава. С това вдигане на цените на всичко, вече и парите не са мотив да ги търпя.