Оставам заради парите, не заради хората
преди: 11 часа, 21 мин., прочетена 82 пъти
Оставам заради парите, не заради хората.
Това е истината, която не казвам на глас. Всяка сутрин ставам, отивам на работа и си слагам една „маска“, за да издържа още един ден. Не защото искам да съм там. Не защото ми е приятно. А защото ми трябват парите.
Хората около мен… не са „моите“ хора. Няма разбиране, няма топлота, няма усещане за екип. Има напрежение, излишни драми, понякога дори токсичност. И въпреки това стоя.
Стоя, защото сметките не чакат. Защото сигурността тежи повече от спокойствието. Защото страхът от „ами ако не намеря по-добро“ е по-силен от желанието да си тръгна.
Но напоследък се чудя – колко дълго може да се живее така? Колко време можеш да продаваш времето и нервите си, без това да ти се отрази?
Струват ли си парите, ако цената си ти самият?
Вие оставали ли сте на място само заради заплатата? И колко дълго издържахте?