 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Кога е по-добре да замълчиш и кога – да кажеш истината директно
преди: 16 дни, 22 часа, прочетена 384 пъти
В ежедневието и особено на работното място често се изправяме пред дилемата: да кажем какво мислим директно или да замълчим, за да избегнем напрежение. И двете решения имат своето място – въпросът е кога кое е по-разумно.
Да замълчиш не винаги е слабост. Понякога това е знак за емоционална интелигентност – когато моментът не е подходящ, когато думите могат да наранят повече, отколкото да помогнат, или когато ситуацията не си струва конфликта. Мълчанието може да бъде и стратегия – време да обмислиш, да наблюдаваш и да реагираш по-адекватно по-късно.
Но има и моменти, когато истината трябва да бъде казана. Когато става въпрос за несправедливост, грешки, които засягат работата или екипа, или когато мълчанието би довело до по-големи проблеми. Директността, поднесена с уважение, може да изгради доверие и яснота, дори и да не е удобна.
Ключът е в баланса – не просто какво казваме, а кога и как. Истината, изразена с такт, често има по-голяма сила от импулсивната реакция или пълното мълчание.
Въпрос към вас:
Вие по-често избирате да замълчите или да кажете истината директно – и как това се е отразило на отношенията ви на работното място?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 дни, 7 часа hash: cc9fc8005d |
|
1. Обикновено съм се опитвала да премълча, за да не става конфликт и за да не ескалират нещата. Но когато чашата на търпение прелее, когато се обръщат към мен с обиди, несправедливост и подчертана враждебност с цел да угодят на шефа или да направят живота си по-лек, давам отпор и казвам истината в очите. Когато ме унижават и се подиграват с моя труд, излизам от равновесие и "не подлагам и другата си буза", мисля, че това е непостижимо за мен в тоя живот, колкото и разяснения да съм чела и да приемам, че щом Христос е учил на това, значи е истина. Разбира се, ако нямаш гръб и шефът не те защитава (а той никога не защитава истината и справедливостта), ставаш черната овца и не чакай подкрепа от никого. Слава богу, вече съм пенсионер и не се налага да търпя потисничество и несправедливост, но пък нямам вече жизнени сили, каквито имах преди.
|
| преди: 16 дни, 7 часа hash: 3de734e0ff |
|
2. Аз казвам винаги истината, директно в очите им, такава, каквато е, особено на хора, за които контролът им е по-важен от истината
|
| преди: 16 дни, 7 часа hash: 325ae38326 |
|
3. На работното място си дръж езика зад зъбите, защото там приятели нямаш! Всеки гледа себе си и е готов да те удави в капка вода, за да преуспее той, а теб да те гледа да се влачиш по пода!
|
| преди: 16 дни, 5 часа hash: 163dc3d2b0 |
|
| преди: 16 дни, 5 часа hash: aecb204880 |
|
5. Надявам се да си жена с тези "философски" дилеми и "емоционални интелигентности"... Макар че май мъжете са по-женствени днес от жените.
Ще ти обясня аз как постъпвам. Отивам на работа защото ми плащат да свърша нещо. Ако ме питат какво ми е мнението по даден въпрос като експерт - казвам го. Ако не им харесва, виждам ги че предпочитат да се мълчи по този въпрос - ок, не го повдигам. Аз съм НАЕМЕН работник и върша/говоря това за което ми се плаща.
Дори в рамките на семейството, отношенията не са чак толкова различни. Семейството е нищо повече от биологично свързана група хора които донякъде си търсят заедно интереса. Това не значи, че ги интересува някаква абсолютна истина, или даже "твоята истина". Интересува ги - могат ли да разчитат на теб или не, за да постигнат собствените си цели.
Това с тези "истини" и "емоционални интелигентности" е наистина нещо което вълнува тинейдърите, до към 20-25 години. След това трябва да си доста глупав да не разбереш, че всеки е егоист и го интересува единствено неговата гледна точка. Малко ти трябва да разбереш каква е тя, и повече да не се занимаваш с него. Разибрам драмата когато това са хора в семейството, и не можеш да се излезеш на квартика. Но що се касае до работна среда, е тогално безумие да ми говориш за "дилени" и "истини"...
|
...
| преди: 16 дни, 3 часа hash: 1a89af2b74 |
|
6. Какво да ти кажа, много зависи къде и какво работиш. Някъде просто е една система и ако започнеш да си против системата ще започнат да те мачкат. Аз съм се карал, но съм осъзнал, че само си троша собствените нерви.
|
| преди: 16 дни, 2 часа hash: 47484b3d6e |
|
7. Ако е нещо, което в момента дразни, но няма да има последици и ще се забрави - предпочитам да замълча. В противния случай мълчанието е вредно. Но съветвам всички, когато има сериозни проблеми, да подават писмени сигнали, за да няма не чул - не разбрал.
|
| преди: 16 дни, 1 час hash: 17911ab4b2 |
|
8. Когато научиш разликата между истина и мнение.
|
| преди: 15 дни, 12 часа hash: 37111457ef |
|
9. И двете ми бивши шефки не търпяха чуждо мнение, не обичаха да им се говори на въпреки. При първата работех в един ресторант, изключително, авторитарна и истерична ако някой направеше дори малка грешка започваше да му крещи и да го обижда в лицето
. Обичаше хората да си мълчат и да не отговарят, който го направше ососнено кажеше ли и истини, които не и изнасят веднага ставаше неудобен. По старите кучета, които бяха от по-дълго време някак бяха свикнали да я търпят да се нагаждат според настроенията, всичко останали, които бяхме по нови не издържахме повече от година и половина две. Грешката ми беше, че прекалено и мълчах. В крайна сметка и заявих, че се махам малко преди първия локдаун, не и стана приятно пробва да кара колегите да ме разубеждават като ме стана опита с мръсни номера, но пак ме и се получи. След време нещата така се обърнаха, че временно от управител се наложи да бъде обслужващ персонал в други заведения след като се изпокара със собствениците на веригата, явно в бранша се знаеше славата и и никъде другаде не я взеха за управител. После пак я върнаха в друго заведение на веригата и там продължи да има текучество няма нормален човек, който би я търпял дълго време. Втората шефка беше в счетоводна кантора, в началото много мила и разбрана, работеше се спокойно колективът беше малък и много сполетен. В един момент обаче започна да увеличава обема работа да взема все повече фирми без да се замисли имаме ли капацитета да се справим с тях или не. Обстановката започна да става все по -напрегнага и лека полека колхи почнаха да напускат, защото не издържаха. Тогава видяй друго нейно лице, което до този момент не бях виждала всеки, който напускаше без значение, колко е бил отдаден на фирмата след това биваше обезценяван и оплюван от нея. В началото уж не търпеше интриги ама същевременно когато някой беше в отпуск го одумваше по отношение гршекрие му на всеослушание зад гърба, започна и не винаги да проявява разбиране наложеше ли ми да се отсъствам. С всеки изминал ден все повече ми падаше в очите, но все ми се искаше да вярвам, че може би нещата ще се подобрят. Започна и да превъща оставането след работно време в норма и всеки, който не беше съгласен с това ставаше неудобен с мотива, че човек трябва да стои докато не си свърши работата. От цялото натоварване и натиска аз и други колебки вече повпахме да се защитаваме и да не си мълчим когато ни нападне. Обикновено след всеки опит за опонираме ситуацията имаше временно подобрение после пак старата песен на нов глас, ситуацията се влоши още повече след като направи друга колежка ръководител на екипа и тя стана нейна доносница всяка наша дума след това тя в използваше срещу нас пред шефката и тя вече не гледаше по същия начин на нас. След като си дадох сметка, че нещата там няма да се подобрят след като започнах да имам и отражения върху здравето и в крайна сметка напуснай и отидох на друго място. По отношение на мълчанието с колегите внимаваш какво споделяш гледаш да говориш главно някакви общи теми и не говориш пред тях срещу никого от екипа, защото не знаеш как може да го използват срещу теб. Пред шефовете се браниш и отстояваш себе си ако ситуацията стане нетърпима аз накрая нямаше вече как да си мълча, виждайки че има несправедливост и двойни стандарти.
|
| преди: 15 дни, 6 часа hash: 3ca5e25580 |
|
10. Виж сега, авторке, това, което описваш, е "висша" добродетел - нарича се разсъдителност.
И се отнася изобщо за всичко в живота - не само за работата.
Но много малко са хората, които наистина са я придобили.
Тези за които знам, че са имали такава - са Светци на Православната църква - примерно авва Антоний - първи е подчертал нейното изключително важно значение.
Аз самият винаги се стремя да постъпвам разсъдително, разумно и мъдро. Държа се добре с всеки човек, помагам, когато ме помолят, изслушвам ги, когато имат нужда да поговорят с някой, стремя се да съм съпричастен с проблемите им...
Доколко успявам, би трябвало другите да отговорят.
Мога само да кажа, че шефовете и колегите ме ценят и уважават, нямам неприятели и врагове.
|
...
| преди: 13 дни, 21 часа hash: 2894e289e1 |
|
11. Зависи. Ако си пряко засегнат няма какво да мълчиш. Ако е друг засегнат си мълчиш. На работа приятели няма. Не се занимаваш с клюки и интриги. Съпругата ми е от по-притеснителните и мъчаливите. Такива обикновенно ги набелязват разни парцалани и ги тормозят. Както и стана в случея. Постоянно някакви, , шеги, , , които си бяха индиректни обиди. Дигнах един телефон на пряката и ръководителка и такъв скандал и вдигнах, казах и че с въпросната ще омета пода, ако дойда и на другия ден всичко приключи даже оная и си извинила.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
