Разказ за среща с стар приятел
преди: 18 часа, 36 мин., прочетена 44 пъти
Вчера излязох със стар приятел и колега. Преди години поддържахме връзка, все питаше за мен, пишеше, но един ден реших, че е товарещ (имаше доста лични проблеми) и го блокирах отвсякъде. Също той имаше връзка с моя много добра приятелка преди години и ми каза, че наскоро я е видял случайно. Та говорихме и беше различен отпреди, смирен, потаен, отдръпнат, виждах, че му е зле, но не се оплакваше, насила се усмихваше, а като говорехме за миналото все едно искаше да се разплаче, от енергичен човек е станал сдухан, не бил направил семейство, само е по болници и като цяло беше смазан от живота. Единственото хубаво нещо е, че има хубава работа, но давал парите по болници. Каза ми нещо от сорта не виждам смисъл да живея и млъкна, извини се и си отиде. Всичко беше странно в него, изглеждаше зле. Питах го какво прави през свободното си време и той каза, че се разхождал сам и ял сладолед и това му било достатъчно. Изплашен съм, че ще земе да си направи нещо. Вие познавате ли такива хора?