 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Кадърните хора не напускат заради парите. Напускат заради товара
преди: 1 ден, 11 часа, прочетена 467 пъти
Има един невидим парадокс в съвременния корпоративен свят, който мениджърите упорито отказват да забележат. Нарича се „наказание за компетентност“.
Сценарият винаги е един и същ. Вие сте точен, прецизен и вършите работата си отлично. Когато изникне спешна задача или сложна криза, шефът не я дава на колегата, който редовно бърка или закъснява. Дава я на вас. Защо? Защото знае, че вие „ще затворите дупката“.
В началото това ласкае. Изглежда като признание. Но с времето се превръща в капан. Наградата за добре свършената работа се оказва просто още работа.
Корпоративното „магаре за всичко“
Докато по-слабите служители си тръгват в 17:00 ч. с чиста съвест, кадърният човек остава до късно. Той оправя чужди грешки, довършва изостанали проекти и носи отговорност за неща, които дори не са в длъжностната му характеристика.
И тук идва голямата грешка на управлението. Мениджърите вярват, че докато плащат добра заплата (или обещават бонуси в неопределеното бъдеще), всичко е наред. Но за истински кадърния човек парите не са единствената котва.
Защо чашата прелива?
Кадърните хора не си тръгват просто заради по-висока оферта другаде. Те напускат, защото:
Психическото изтощение (бърнаутът) изяжда мотивацията им.
Чувството за несправедливост става непоносимо – те влачат каруцата, а заплатите накрая често са сходни.
Липсата на уважение към времето им показва, че са възприемани като ресурс, а не като хора.
Когато един капацитет се умори да бъде спасител на пълен работен ден, той просто си тръгва. Тихо, без скандали и без пазарлъци за по-висока заплата. Защото здравето и спокойствието нямат цена.
Ако сте мениджър: спрете да претоварвате конете, които дърпат каруцата. Накрая те ще се пречупят или ще си тръгнат, а вие ще останете с тези, които само се возят.
Ако сте служител: помнете, че „НЕ“ е пълно изречение. Вашата компетентност е ценност, а не лиценз за безплатна експлоатация.
А на вас случвало ли се е да бъдете „наказани“ с още работа, само защото сте кадърни? Как се справихте с товара – наложихте граници или просто си тръгнахте?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 ден, 5 часа hash: e164254ff7 |
|
1. В България като цяло няма уважение към работещите, но аз лично съм особено разярен заради това, че бездетните хора трябва да издържат и тези (и децата им) които са имали късмет да бъдат харесани и да имат семейство. На всичко отгоре издържаме и неблагодарни пенсионери и цигани. Животът в България за хора като нас е като наказание.
|
| преди: 1 ден, 3 часа hash: 9691da35a2 |
|
2. Бяха наказван не заради повече работа, а заради смелостта да изказвам мнение как да се върши работата по-добре.
Понякога мението ми се приема, но в дългосрочен план има едни управители, които се мислят за най-умните и най-компетентните по всички въпроси и не търпят друг да разкрива къде грешат. Започват да искат "послушковците" да се обучат на моята работа и когато последните са казали, че са готови вече да ме заместят, просто ми бият шута.
Аз не съм от хората, които ще направят големи компромиси и ще вършат какво ли не извън трудовата си характеристика, само и само да останат да работят точно за този работодател. Никой от тях не ме заслужава реално. Оставам, докато мога да търпя.
|
| преди: 1 ден, 3 часа hash: 31fcabb323 |
|
3. Когато си нископлатен, но ти се вменява, че си в уважавана институция и пресата започва в самото начало към теб. Усещаш, то не е да усещаш, видимо е отношението към теб, твоите отсъствия се коментират нашироко, чуждите не и доста други неща: разбира се, че ще обмислиш тръгване. Ако човек, усетил всичко това, за което пише автора не си тръгва, то или се примирява да е така през годините, или отлага. Нямам самомнение, че спасявам хората около мен, но е факт, че има мързеливци или с фитилчета от включвания откъм работа и нито поведението, нито грешките им се гледа под лупа. Особено в държавната администрация е пълен мит, че не се работи, защото за 2-ма мързеливеца един работи за трима и то често този един не е от старите кучета. За правене пред шефове на някои хора и под мазване, напушва ме на смях как възрастни хора раболепничат.
|
| преди: 1 ден, 2 часа hash: f6a5f28dc5 |
|
| преди: 1 ден, 24 мин. hash: 3d7604618e |
|
6. Мда, била съм в абсолютно същата ситуация. Първо ме повишиха в длъжност, защото видяха, че способностите ми далеч надхвърлят позицията, на която бях назначена.
После започнаха да ме товарят повече от всички останали, вкл. и от колегите на новата ми, по-висока длъжност.
С тях получавахме абсолютно еднакви заплати. Бонусите също бяха еднакви за всички. В началото си траех, за да се докажа и да оправдая доверието.
На третата година поисках индивидуално увеличение на заплатата или поне индивидуален бонус, като компенсация за допълнителните усилия, които полагам.
Не можело, щото и другите щели да искат. Ама кво ще искат, като аз им върша половината работа и на тях?
Така разбрах, че просто ме експлоатират. Възползват се от мен.
Започнах тихо оттегляне. Спрях да поемам чужди ангажименти.
Собствената си работа започнах да бутам, колкото да не ме уволнят.
Започнах и аз да прехвърлям работа към новите, по-амбициозни колеги.
Ръководството ме повика на разговор.
Обясних им, че и да ми вдигнат заплата вече, съм изгубила мотивация и никога повече няма да се върна към предишния си начин на работа.
Дадоха ми да разбера, че е добре да започна да си търся нова работа другаде. Помолих да бъда съкратена едностранно, а не да подавам предизвестие, за да получа обезщетение и да изляза на по-добрата борса. Трябвало да закрият целия ми отдел, за да станело законно. Ами, закривайте го, и без това съм човек-отдел и вършех работата на всички...
Казаха ми, че ще си помислят. След една седмица на преговори, срещи на 4 очи с различни директори и лазене по нервите, най-после стигнахме до споразумение: ще си подам предизвестието за доброволно напускане, но ще ми платят 4 брутни заплати накуп, за компенсация.
Обясних им, че съм прочела Кодекса на труда, запознала съм се с правата си и дори съм разговаряла с адвокат по трудово право. За последното леко послъгах. :) Но няма как законно да ме компенсират, ако напусна доброволно.
Затова поисках първо да ми се изплатят 4-те брутни, като бонус, а след това веднага да си подам предизвестието.
И междувременно се случи нещо, което беше чист късмет изцяло в моя полза.
Главната счетоводителка яко се скара а шефовете. Обвиниха я в злоупотреби, без да е извършила нищо. Реши да напуска и тя, но преди да напусне, реши да им го зачука, като за последно, чрез мен. Изчака шефовете да излязат в годишен отпуск, когато обикновено и прехвърлят допълнителни права с пълномощно (де-факто става действащ заместник управител, докато ги няма).
Не само, че закри отдела ми и ме съкрати по хубавия член с дългата борса, но и получих четирите брутни заплати, като компенсация, преди да ме съкратят. На борсата имам да взимам десет месеца почти пълната си нетна заплата, плюс 4 брутни накуп, което прави близо 5 нетни, ами ето, че следващите 15 месеца ще мога да си клатя краката, без да работя изобщо.
Считам го за приемлива компенсация за това, че 3 години ме експлоатираха като работно магаре и ме товариха с допълнителни задачи, без да ми плащат допълнително.
Изводът: съдбата обича смелите. Търсете си правата. Знайте правилата на играта. Работе усърдно, но си искайте своето. Ще ви експлоатират, само ако го позволите.
Здравей, свобода!
|
...
| преди: 22 часа, 28 мин. hash: 1ee4093ceb |
|
7. 1 - И президента издържаш, и премиера плюс антуражите им, депутатите, дипломатите, държавните служители, кмета и общинарите, полицаите и военните, митничарите, здравеопазването, образованието, правосъдието и културните дейци, абе цялата България на теб и подобните ти чака!
|
| преди: 21 часа, 34 мин. hash: 5bf24352be |
|
8. Ставайте и си тръгвайте от такива селяци. Няма нужда да търпите.
|
| преди: 17 часа, 50 мин. hash: bbeb4363ea |
|
9. Тръгнах си. Случи се и в България и в чужбина.
Накрая реших, че не си струва да работя за други, да им давам време, нерви, енергия.
Върнах се към старо, любимо хоби и го превърнах в професия.
Аз решавам какво, кога и на/за кого дори. Дори времето определям аз. Не се товаря с излишен стрес, ако на някого нещо не му изнася- е свободен да търси на друго място.
Преди съм стигала до 16 ч работа защото АЗ постигнах нови резултати, нови клиенти, а нито колеги, съответно умниците мен натовариха с всичко, сложиха ми един помощник за разкош и ме оставиха буквално само да се оправям. Толкова бяха не само сигурни, че мога, а и сигурни, че ще свърша работа за няколко души, за по-малко от нужното време.
Е, свърших я и си тръгнах, но с клиентите :)
|
| преди: 17 часа, 36 мин. hash: cba962d91f |
|
10. Да, чаках да ме оцянят над 5 години в една фирма, даваха на мен много повече работа, тъй като показах знания и умения повече от колежката, която е на някой човек, а аз съм на никой човек. Но вместо на мен да ми вдигат заплатата, на нея я дигаха, тъй като се мазнеше и е на някой човек.
Е, писна ми, намерих си друга работа и напуснах. Прекият ми ръководил остана втрещен, след моето напускане нещо е станало 60% съкратени от 165 служители сега са 77. На моето място двама души са почвали работа, но след 1-2 месеца напускали и сега след 2 години, след като съм напуснала, не могат да си намерят свестен служител.
|
| преди: 17 часа, 18 мин. hash: fadb3c49b4 |
|
11. Аз съм работил и в държавни и частни фирми
Частните фирми поне ти дават пари, ако се отличаваш от другите.
А държавните - всички взимат еднакво. И ако се справяш добре - те товарят и понякога може да работиш двойно повече от колегите си.
Заплатата обаче е една и съща за всички.
|
...
| преди: 16 часа, 14 мин. hash: a3637c002c |
|
12. До №1 Кого издържаш ти бе, ***? Ергенският данък, който беше наистина несправедлив, беше премахнат отдавна. Да не би родителите да не работят, а ти издържаш семействата им? И откъде -накъде смееш да обиждаш пенсионерите, които са работили 30, 40, че и повече години и сега болшинството живеят с мизерни пенсии? Да, има привилегировани държавни служители, които ги пенсионират рано, вземат големи заплати, накрая получават 20 заплати на куп и още много привилегии. Има и много държавни чиновници, които нищо не вършат и са безполезни, а дори осигуровките си не плащат. Да, има много несправедливости и винаги е било така. Но да обвиняваш майките и пенсионерите е направо идиотско!
|
| преди: 15 часа, 14 мин. hash: 52e913868c |
|
14. Човек нека ти каже старото куче, правиш само това което шефа ти е казал и това което прави твоя живот по лесен. Другите са големи хора да се оправят имат си задачи те са тяхна отговорност, заедно с грешките. Човек се учи от грешките, ни им ги отнемай :)
|
| преди: 14 часа, 52 мин. hash: 63a19177c3 |
|
15. 1, никой не издържате, отивате на работа като всеки друг, това са и дрънканиците на старите моми от моята работа. Да се задава зад гърба ти въпроса защо си болничен заради детето ти, докато те няма е много подло, особено като има хора с много болнични или като няма много хора почти лятото присъстваш ти. Айде стига вече...
|
| преди: 13 часа, 9 мин. hash: 7b549e1029 |
|
16. "Kaдърните" вика.... тук много се смях, честно. И не само аз... :) :). Според мен нямаш реална представа що е то кадърност и компетентност. Моля те, поне спри да се излагаш.. :):)
ж35
|
| преди: 11 часа, 35 мин. hash: c3208b074e |
|
17. 12 интересно ми е има ли ром, който някога да е внесъл какъвто и да е данък? !
|
...
| преди: 11 часа, 34 мин. hash: c3208b074e |
|
18. Културните дейци да се готвят да стават безработни, защото гледам по телевизята все повече реклами са създадени от ИИ и не използват актьори.
|
| преди: 4 часа, 40 мин. hash: 55aa8fce27 |
|
21. Колко повече се правиш на работен, толкова повече работа ще ти дават, тва е максима от една време, ама накрая на месеца с тоя където си чешал макарите цел месец, ще вземете едни и същи пари. На работа, се върши колко са ти задълженията, за другото не разбирам, не знам и това е, иначе сам ще си го набиеш..
|
| преди: 4 часа, 36 мин. hash: 851d413cd1 |
|
22. Така се прави! На едно място работех 9 години и когато, с течение на времето, започнах да получавам все повече и повече задачи в началото се радвах и си мислех, че ако се старая, няма начин да не ме повишат. Е, да, ама не (както някога казваше Петко Бочаров). Вместо повишение или поне повече пари, получих... потупване по рамото и още повече работа. Иначе шефовете бяха много мили, бях станала направо част от семейството (работех в семейна фирма). Обаче, милото отношение не плаща сметки. И накрая, колкото и да ми бяха симпатични, реших, че стига толкова услуги, поправяне на грешките на колегите, които получаваха заплата като моята и т. н. и напуснах. Смених няколко работни места и накрая, на стари години (шегувам се), си изпълних детската мечта и станах стюардеса. Сега всички с колегите сме на едно ниво и само от мен си зависи дали искам да кандидаствам за старша стюардеса или не. Обаче, дори и да спра да летя, не се виждам на 50 да тикам количката, си научих урока. Работиш си, но никога не се опитваш да блеснеш в очите на шефовете, че единственото, което ще получиш е двойна работа и евентуално потупване по рамото.
|
| преди: 3 часа, 50 мин. hash: c87082460c |
|
23. Поставих си граници, 1 година експлоатация и накрая ми писна и просто почнах да работя колкото останалите. Така си разпределям задачите че да нямам време да поема повече и това е.
Да, шефката беше недоволна в началото, мяташе ми по-гадните задачи и аз си ги правех още по-бавно, нормален обем от работа си върша - точно колкото другите колеги и нито 1 задача повече. Ако нещо ми пробутат повече, утре работя по-бавно и така.
Имаше коментари зад гърба ми в началото и сега е нарочила други хора, и така.... ще напускам, ама сега в разгара на лятото няма много обяви и ще потърпя още няколко месеца. При нас няма практика да уволняват, тъй че поне това не ме притеснява...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
