 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Искам поне малко нормален живот, малко спокойствие и сигурност.
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 5704 пъти
Всички около мен вървят напред, само аз стоя на място. Писала съм и друг път, разказвала съм жалкия си живот и не ми се повтарят нещата. Вече не знам какво да правя.
Мисля, че просто Господ си играе с мен, не знам с какво заслужих този живот. Не знам кога започна всичко, къде толкова сгреших. Сама съм, отчайващо сама.
Нямам никого, разбирате ли - абсолютно никого. Нито семейство, нито приятели, нито съпруг, нито деца. Няма на кого да разчитам за нищо. Утре, ако падна и умра, дори няма да има кой да ме намери. На 36 години съм и досега не съм имала една едничка радост в живота си. Никога не съм празнувала Коледа или Нова година, никой не ме е канил на рожден ден, на купон. Никой не ме канил на среща. Ако някой прояви интерес, то той търси само секс и нищо повече, а най-често са женени "пустиняци".
Не разбирам - не съм грозна, не съм и красавица. Много по-грозни и мързеливи от мен жени не могат да се отърват от обожатели, имат прекрасни съпрузи Не съм тъпа, нито мързелива. Просто нямам воля и смелост да рискувам.
Прибрах се да живея на село, защото животът в града ме плашеше. Едвам си намерих една скапана чиновническа работа. Работя в ужасен колектив - ограничени жени, без образование, но с претенции и с чувство на превъзходство над мен, въпреки, че съм много по-компетентна от тях. Третират ме като човек втора ръка, клюкарстват зад гърба ми - защо не се женя, защо не раждам, нещо съм дефектна, обратна и какво ли още не.
Ще кажете - махни се от това село, иди в град. Не мога. Страх ме е. Просто нямам на какво да стъпя, за да започна в град - нито работа, нито жилище, няма и кой да ми подаде ръка за старт. Едвам оцелявам със заплатата, която получавам. Не мога да отсъствам от работа за да си търся нова. Нямам кола, не мога да я поддържам. Като затворник съм.
Въртя се в омагьосан кръг. За работа в чужбина кандидатствах - навсякъде искат такси и комисионни не по-малко от 700-1000 лв. От къде да ги взема тия пари и каква гаранция имам, че не съм попаднала на поредните измамници.
Сега се мъти някаква смяна на ръководство. Един селски келеш го гласят да става началник. Един абсолютен простак и келепирджия. И този същият идва и ми заявява, че първата му работа като стане на поста ще бъде да ме уволни. Плаках цяла нощ, после дълго гледах кутията с хапчета и се чудих да ги изгълтам или не. После ме обзе такъв бяс, че реших, че ще убия копелето, в момента когато ми връчи заповедта. Така поне ще си осигуря доживотна държавна издръжка в затвора - покрив и храна. И без друго и сега съм като в затвор. Нямам каво да губя. Има дни когато няма с кого да си продумам.
Не разбирам защо ме мразят - не съм се била вписвала в колектива. Амо то говорим за следното вписване - сутрин се събират поне час и половина на клюки - дорде не одумат всички и всичко, не започват работа. Работата си вършат некомпетентно, правят елементарни грешки, дори не умеят да боравят с компютър! Мързи ги и се опитват да ми прехвърлят задълженията си.
Тъй като аз не желая да участвам в сутрешното клюкарстване и не желая да върша работата на някой друг, за което той да си получава заплата - не съм се била вписвала! И съответно съм предложена първа писта за уволнение.
Не знам какво да правя. Изпадам в депресия - люшкам се между пълно отчаяние, ярост и желание за мъст. Не мога да направя нищо. Просто нямам гръб, няма кой да се застъпи за мен и те много добре го знаят. Просто се наслаждават да ме пекат на бавен огън. По-добре да се самоубия, или първо да убия тоя кандидат-тъпанар, за да ми олекне поне веднъж в живота и след това де се самоубия. Полудявам! Представям си как замахвам с огромен нож или брадва и му разсичам главата и от това ми олеква страшно много. Не мога повече, наистина не мога, не издържам, нямам сили повече! Цял живот бях сама, цял живот се боря за оцеляване. Искам поне малко нормален живот, малко спокойствие и сигурност.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 6936f55e89 |
|
1. Иронично, е че в истинският свят цял живот не е достатъчен за да намериш човека който търсиш, а тук можеш да го срещнеш в една изповед... Аз съм мъж и ако познавах жена като теб, без да се колебая щях да направя всичко за да бъде щастлива с мен!
Поздрави, дано в най-скоро време намериш щастието!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8cf55b8a3c |
|
2. Щом твърдиш, че имаш нужната кфалификация и образование, а освен това си и интелигентна и добра в работата си, защо не кандидатстваш ти за поста? Този, от когото зависи назначението би оценил възможностотите ти предполагам. А назначат ли те за шеф може да им покажеш на селските пръчки кой кум кой сват кой на булката брат.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 05efdfa16c |
|
3. Здравей, прочетох историята ти и нямаше начин да не напиша нещо.. Според мен прекалено много губиш време да критикуваш хората. Светът не е розов, така е, но не бива да се обременяваш и да се затваряш в себе си, обвинявайки останалия свят за всичко, което те заобикаля. На всеки човек му се случват непрекъснато злощастия, но целта е да ги преудолеем. А пък ти явно си от този типаж човеци, които само и единствено се оплакват и не правят абсолютно нищо, за да подобрят нещата... Има една мисъл, в която се казва, че Животът ни е това, което НИЕ мислим... Ти се настройваш негативно към всичко и всички =) всичко ти се връща по абсолютно същия начин... Единственият съвет, който мога да ти дам е да се обърнеш към себе си, да се опознаеш, да започнеш деня с лъх на позитивизъм, да приемеш света такъв, какъвто е, хората с техните недостатъци и да поизлезеш малко навън.. Според мен ти липсва комуникацията... Премахни всички страхове като се изправиш лице в лице с тях.. Ако и това не е по силите ти, отиди на добър, разбиращ от професията си психолог. Успех :)
passion____
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 67d8777dcd |
|
4. Гледай американски прелести или нещо такова american beuty. еми като няма какво да губиш защо не рискуваш? Замини за града, намери си работа, казвай мнението си за хората право в очите и никога ме взимай нищо на вътре. Когато човек разбира, че няма какво да губи само тогава е свобод ен. Никога не е късно да срещнеш някого, яз познавам човрк който е на 41 и няма жена и деца, но като го гледам не е тръгнал да слага рай на живота си даже е много позитивен. Аз съм на 21 и също нямам много приятели и приятелка нямам
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: c185df4ef5 |
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 598f9a6b1f |
|
6. Аз бих ти помогнала, ако имаше начин. Живея в по-голям град, но и тук безработицата е отчайваща. Според мен не трябва да си толкова негативно настроена към живота. Имаш възможности много, докато си жива и здрава. Това е най-важното. Според мен много скоро ще ти се случи нещо хубаво, което ще обърне живота ти и като погледнеш назад ще се чудиш как си могла да изхабиш толкова много време и нерви за глупости. Ако все пак ти липсва комуникация, остави някакви координати и ще ти пиша. Жена съм, не съм кой знае колко интелигентна, дано това да не е проблем за теб, не съм обратна :). Стягай се и се опитай да си по-отворена и да говориш за това, което мислиш, иначе няма как хората да разберат каква си. Такъв е животът. Прегръдка!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 31a724b425 |
|
7. № 2 - не мога да кандидатствам за поста. Ти просто не разбираш за какво иде реч. Това е едно "червено" село. Тук още се гледа цвета на партийната книжка. Толкова здрави корени има партийната принадлежност, че няма значение какво си учил, колко си кадърен - щом баща ти е бил партиен функционер навремето - ти си с предимство. Точно такъв е случая с този кандидат - той не умее дори да пише правилно -допуска грешки, каквито един третокласник не би направил. Опитва се да присвоява фирмени средства и дори не се притеснява когато го разобличат - напротив започва да обижда и да заплашва този, който го е разкрил. Не познава законите, не е наясно с това, което върши, но се опитва да командори всички - кара счетоводителите да вършат закононарушения, за които носят наказателна отговорност. Непрекъсно влиза в конфликт с хората от персонала и заплашва с уволнения.
Обаче върхушката и шефовете го протежират, защото навремето баща му, който е същият простак между другото, е бил "партиец".
Понеже аз отказах да ченувам в партията /за БСП иде реч/ и ме отритнаха напълно. Направо такава демонстративна изолация ми е наложена, сигурно се надяват, че сама ще напусна, но не са познали - тая работа е единственото което ми е останало и ще се боря с кръв за нея, казах вече няма какво да губя.
На № 3 ще кажа - като не ти е до главата, спести си общите клишета! Аз бях позитивна, бях и весела и контактна - в замяна на това пак получавах подигравки, присмех, опити за омаловажаване на личността ми. Да отида на психолог - готово! Ама ти ще ми плащаш сеансите, нали? Щото аз едвам свързвам двата края! Да, знам че имам психолгически проблем и той ми пречи да вървя напред, имам страх от промените, нямам воля да рискувам, неуверена съм, комплексирана съм, не вярвам никому - това се все проблеми, които могат да се преодолеят с терапия. Но терапията струва ПАРИ. А аз ги нямам! За да изкарам пари, трябва да се махна от това село и да си намеря свястна работа и среда, обаче мен ме е страх от промяната щото имам ПРОБЛЕМ. И така кръгът се затвяра - просто няма как да се измъкна сама от него, не разбираш ли? Да изляза малко навън, казваш? Къде? Казах ти, че нямам кола, нямам излишни пари, транспорта до града е скъп, заведенията също. И като отида в града на заведение, където никой не познавам - какво? Ще си седя сама и ще гледам тъпо като за целта платя 20-30 лв. Ми аз мога да си седя сама и да гледам тъпо и в къщи, а с въпросните 20-30 лв. да си платя сметката за телефон.
Много е лесно да клишираш живота, кагато ти самият не си бил на мястото на другия.
И не се оплаквам постоянно, обикновено си плача сама, без да смущавам спокойствието на другите. Просто в момента ми се събра много, ама наистина много. Няма с кого да споделя, затова го споделих тук анонимно. Ако имах родители, съпруг или приятели - щях да споделя с тях, ако имах пари, щях да споделям с психотерапевта си, но понеже нямам го споделям в този сайт.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8cf55b8a3c |
|
8. И кво предлагаш, да стоим и да гледаме мазните комунисти дето си мислят, че още е 1980г? Хич да не те е страх от тея боклуци, ако покриваш нормите за да кандидатстваш за поста го направи а щом има шуробаджанащина извикай някой жуналист от сорта на Карбовски да ги поразнищи малко да видиш комунист как се крие като мишка в дупка. БЕ много ви е страх от тези измекяри бе.
аз съм номер 2
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 438c4a1716 |
|
9. ... не че нещо, ама как навърташ 20-30 лева без приятели и роднини? Аз имам фирма 50 човека, говоря 400 минути на месеци и дори с мобилния интернет сметката ми е под 30 лева...
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f43e0a7d60 |
|
10. Ще си позволя да пиша на "ти", ако няма проблем. Виждам, във второто обяснение, че си наясно с някои от психологичните пречки, които имаш. Всъщност това вече е крачка напред. Много хора не осъзнават собствената си роля и значение в посоката на живота им. Независимо как си достигнала до тези изводи, важното е, че си ги направила за себе си.
Да, положението ти не може да се нарече "розово". Но след като пишеш тук значи имаш достъп до интернет и компютър. Което ти отваря сериозна възможност.
Има сайтове, които предлагат самопомощ, така без да даваш пари можеш поне да започнеш борбата с тези пречки, които изброи.
Има сайтове, които предлагат информация и възможности чрез Йога и медитация. Упражненията са лесни и напълно безплатни. Все повече терапевти приемат медитацията като част от добрата терапия.
Да, това което трябва да направиш е трудно. Но ми прави впечатление, че обръщаш много внимание на това какви са и какви не са хората и обстоятелствата около теб. Ядосвай се, сърди се, плачи, но те няма да се променят. Знам, че е клише, но живота и хората около нас не са устроени така, както на нас ни харесва. И принципът, щом аз съм добра и те трябва да са добри с мен, определено не действа.
Ще се поразровя да видя дали мога да намеря още някакви възможности, които поне първоначално да ти дадат начален тласък.
Пожелавам ти повече вътрешна увереност и сила.
|
...
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 37135a41ef |
|
11. Пожелавам ти успех - Изход винаги има!!!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 16277f2cca |
|
12. Виждам, че темата е стара, но ако хвърлиш един поглед, сподели, моля те, как си, какво се случва с теб сега? Дано лошото е отдавна отминало!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
