Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката: Благодаря ви за коментарите. Трудно е в малките градове, относно намирането на свястна работа и някои бягат от тях като от потъващи кораби. /Както доста хора напуснаха и държавата ни/. Още по-трудно е без каквато и да била подкрепа. Да и си изправен сам срещу избора да работиш кофти работа, но да имаш макар и малка финансова независимост или да хукнеш в неизвестното с едно малко човече в ръцете. И в какъв смисъл може да се изтълкува куражът-кураж всеки ден да стискаш зъбите и да се бориш със ситуацията или куражът да избягаш от ситуацията?

7.   Колко унизително било да хванеш метлата, така ли.... радвай се че поне имаш някаква работа, толкова хора има които от години не работят и защо... защото не могат да си намерят работа... имам приятелки, които също са завършили висше, и сега повечето са продавачки в магазини за дрехи, някои дори са безработни... така че в тая скапана държава реализация няма, та ако щеш с 5 висши да си. И какво -аз също завърших медицина-сега съм без работа, знаеш ли защо-защото ми искат опит, откъде да им го взема тоя опит.... принудих се да търся работа навсякъде... но няма, бих работила дори като чистачка, слава Богу родителите ми ме издържат, но ако не бяха те, нямаше да ми пука какво работя, защото нямам избор...

8.   Авторката: Да прав/а/ сте №7, че унизителна работа няма. Всяка работа сама по себе си е достойна, стига да не е във вреда за околните. Но за какво човек изпитва хиляди лишения, за да получи едно добро образование и се смята за що годе кадърен в областта си да е принуден да стиска зъби и до кога?
Да си млад и да нямаш възможност за реализация, да се примиряваш и може би и деградираш.

9.   До 7/не съм авторката/
И аз така казвах преди да стана чистачка и да разбера какво значи да си сложиш достойнството и гордостта под подметката. Докато аз чистих кенефите целите в лайна, колегите и шефа пиха задружно кафе в почивката и си говориха сладки приказки, докато на мен ми се повръщаше от миризмата. Не бих работила пак като чистачка, а бях готова преди на всичко. Не, не, предпочитам да работя като строител на някой строеж да редя тухли/не че ще ме вземат/.

10.   Като цяло съм съгласна с 1 и 4 - мъжа ти ако не те разбира и поддържа, какво правим? На него ако му е добре в "скапания град", не го ли интересува на теб какво ти е? И ако не - наистина какво правите заедно?

Правилно ти казва 1 да помислиш по това.

11.   Авторката: Благодаря за разбирането №9. Слава богу, че шефът ми е много разбран и изобщо не ми държи сметка какво правя и къде се намирам, дали мия кенефа и колко паяжини имало /между другото съм по-склонна да създавам безпорядък, отколкото чистота/. Иначе още по-трудно бих издържала... Но все пак стискам зъби, когато се разхождам с метлата и парцала, изхвърлям мръсни тоалетни хартии, мия прозорци и чаши за кафе.. Понякога имам чувството, че съм откачена малоумница и се депресирам и с дни нищо не работя, а се завирам някъде с кафе, даже умишлено закъснявам за работа или си тръгвам нанякъде, барем да им писне от мен и да ме махнат.

Въпросът е в това, че по-нискоквалифицираната позиция е едно сериозно емоционално изпитание. Да паднеш от по-високото.. и да имаш сили да се изправиш отново. В такава ситуация човек се чувства дискофортно, неуверен и немотивиран.

На всичкото отгоре се чудя как ли впоследствие ще си намеря по-свястна работа, като в трудовата ми книжка като белязана ще се мъдри работата ми като Чистачка.

Осъзнавам, че съм направила твърде голям компромис, приемайки тази работа и ужасно съжалявам, че съм я приела. Когато ми дадоха трудовия договор, на който пишеше чистачка плаках дни наред.. и е трябвало още тогава да го скъсам. Защо ли -защото с времето свикнах на тази длъжност и все по-малко роптая. /Като опитомяването на дивите коне е/.

Осъзнавам, че болката е притъпена и някак си живея примирено.. А е ужасяващо да се примиряваш. Тогава човек като че ли губи силите си за борба, носи се по течението, не се развива и не мисли за бъдещето си.

Но за в момента нямъ накъде. Ако напусна ще си седя цял ден вкъщи и едни гащи няма да мога да си купя... Ще бъда финансово зависима. Ако избягам от мъжът ми, няма да има къде да отида с малкото. Но обърканите ми семейните отношения са извън тази тема сега.

И така ту изпадам в отчаяние и безизходица, ту в непукизъм, ту в така убиващото примирение.
Може би за важните решения наистина трябва да измине по-дългичко време, да се обмислят добре, преди да се предприемат. До сега всяко мое решение ме вкара в лайната в буквален и преносен смисъл.

12.   С каква икономическа специалност си се дипломирала?

13.   Авторката: към №10 Икономика на търговията

14.   Авторке, само не се отчайвай. Ти, че работа ще си намериш-ще си намериш, но не и на онова място. Аз на твое място изобщо нямаше да послушам мъжът си и да се саможертвам за него. Ако нямахте дете, тогава всичко щеше да е по-лесно. Сега незнам какво да те посъветвам точно. А и незнам доколко е добре всичко това за детето. Просто взимаш драстични мерки и решения, не се оставяй на течението. Когато го направиш със сигурност нещата ще се наредят лека по-лека.
Иначе не очаквай човек, който не е минал през това да те разбере.
Стискам ти палци. Успех!

номер 9

15.   Мила, напълно те разбирам. И аз съм така. На 41 години съм със средно икономическо и висше право. Никога не съм работила по професиите си, защото правото се оказа професия за връзкари, натегачи и хора на някого, а за счетоводството - защото при наличие на счетоводители вишисти кой ще вземе мен. Петнадесет години работих в офис като секретар и технически асистент, но ме съкратиха. И сега съм продавачка в хранителен магазин. Кой каквото ще да говори, обидно си е. Учило си блъскало си се, а накрая, след 40 и за офис не ставаш. И това в един от големите градове в България. Дано ти е станало малко по-леко, като видиш, че има и други като теб.

16.   Леле мале.. и всичко това за 1 мъж.. Брад Пит ли е къв е? (е, за да може толкова красива жена като Анджелина да е с него, би трябвало да е правил и той много компромиси със себе си.. нещо явно неприсъщо за твоя хубосник). Само не ми казвай: за да не бъде детето без баща... аз съм без баща и никога не съм живяла с него и съм най-щастливият човек на тази земя точно от този факт.. лишили са ме от толкова проблеми!!!! Не знам разбира се всичко за ситуацията, в която се намираш, но бих се махнала от там и бих се постарала да започна отначало.. Вземи пари на заем ако е нужно, за да може да изкараш първите месеци в по-големия град, но не разбирам какво правиш там.. е може би не знаем всичко.. Не знам кое е по-унизително и кое влияе повече на психиката: да си финансово зависима (което си е пълен ужас) или да си чистачка, но според мен мястото ти не е нито в позицията на едното, нито на другото! Успех!

17.   Благодаря на всички! Наистина получих малко кураж, четейки вашите коментари.

18.   Здрасти. И аз съм на мнението, че няма унизителна работа. Издържах се като студентка като чистачка. И тоалетни съм чистила, но имах хляб и покрив на главата си. Но след като завърших си работя по специалността. Потърси си друга работа, защото биографията ти вече е съсипана.
П. С. Живея и работя в малък град в тази „тъпа“ страна и живея много добре и имам много хубава работа. На който не му харесва града, държавата - има рейсове, самолети, влакове...

19.   Един въпрос към авторката: А какво прави мъжът ти в "този скапан град"? С какво се занимава той? Ако толкова държи да живее там, то би трябвало да има основателна причина за това- примерно, да изкарва препитание за семейството си. Не би трябвало в този случай да те кара (и да ви се налага) ти да работиш като чистачка. Нямам нищо против работата на чистачка, аз лично в студентските си години в Германия съм работила много като чистачка, а сега работя по специалността си. Ти си направила жертва да се откажеш от работата по специалността си в по-големия град. В името на семейството, предполагам, на това да сте заедно. Но защо той не оценява този жест?

20.   Авторката към №19: Мъжът ми по принцип нищо не цени, каквото и да направя. Не проявява никакво разбиране към мен, още повече съчувствие и никога не е проявявал. Той не иска да напускам работата си, въпреки че имаме скромни средства без да се налага да работя.
Изобщо комбинация три в едно- скапан град, още-по скапана работа и още по-по-... скапани семейни взаимоотношения. За съжаление няма как и къде да избягам засега с детето.

22.   От 19 към авторката: три в едно, неочаквано добра комбинация! Значи проблема не е, че си чистачка с висше, а че си попаднала на мъж, който те тика надолу в професионалния (а може би и личния) ти живот. Като ти е направил и дете, и хайде готово, няма нужда да се съобразява с теб, ти напускаш хубяавата си работа. В кой век живеем? Ние ТРЯБВА и заслужаваме да имаме равностойни партньори до себе си, а не паши. Ето за това ще си седя в Германия, където жените не са безгласни букви, дори канцлера им е жена. А ти мила помисли добре какво искаш да направиш оттук нататък с живота си. Детето ще порастне един ден, а твоето CV и напредналата възраст няма да ти позволят повече да си намериш сносна работа. И ще си седиш в онова село като кукувица. Аз на твое място бих се замислила много дълбоко как искам да протече живота ми по- нататък.

23.   18-глупав коментар. Естествено, че като си студент няма срамна работа. Тогава обаче работиш, за да се издържаш, докато учиш и се развиваш по някакъв начин с надеждата, че като завършиш, всичко ще се оправи. Правиш го в името на каузата. Но да си работиш като чистач и това да те удовлетворява и да не искаш нещо повече за себе си-затова говориме. Иначе е много ясно, че като си студент, нещата стоят различно.

24.   Толкова ми е жал за 4- тия коментар, че ми е повече от ясно, че жена го е писала. Е за това сме на тоя хал! Вие да не очаквате, че ще работи за 1000 лв на месец?