Някаква паника ме обзема, когато шефа ми е около мен!
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 3360 пъти
Работя като продавач-консултант, смятам че си върша работата добре. Предлагам, убеждавам, комуникирам добре с клиентите, помагам им в избора, но когато съм сама с тях. Някак, някаква паника ме обзема, когато шефа ми е около мен или някой колега от доставчиците и в този момент влезе клиент. Шефа наминава и стои за около 30-40 мин на ден и през това време се моля на ум да не влезе никой. Ако влезе някой става страшно -получавам сърцебиене, ставам нервна, гласът ми се променя, мънкам си под носа, заеквам даже, с една дума лафа не мога да си оправя, пък какво остава да насоча клиента в избора.... Когато е наоколо се чувствам като ученичка пред черната дъска с не научен урок. Да съм новобранка ок простено ми е, но аз съм в тази фирма вече 3 години и така и не се пречупих, когато той е наоколо.

Още по-лошо и предишната ми работа беше свързана с продажби, там 4 години пък не свикнах да не пелтеча, когато шефката се завъртеше край мен. С колегите ми е същото, пак някаква такава паника, притеснение, срам. Гледам да ги "разкарам" по-бързо и да обърна внимание на клиентите да не ме слушат какво им обяснявам, а трябва да е обратното-първо клиентите, после тях. Като анализирам поведението си не мога да си намеря оправдание за неадекватното си и тъпо, смотано държание. Нито шефът ми е звяр, нито лъжа и мамя хората, че да има от какво да се притеснявам, но това си е, губя и ума и дума. Айде за колегите си имам оправдание, гледам ги как ми се подсмихват под мустак като си казвам "репертоара" и после ми подмятат реплики от типа на "кво им се обясняваш на тия, сякаш разбират и защо не им предложи от моята марка.. мммм.... " Но те не са главния проблем, шефа ми е проблема.

Ако продължавам така да се държа в негово присъствие ще ме уволни, сигурно си мисли че съм супер некадърна, съдейки от видяното с очите си през тия 3 години. Гледам го как гледа с недоумение и учудване, когато някой човек, станал редовен клиент ме похвали пред него и гледайки навъртяният оборот за месец. Не ми е правил забележка за поведението ми, но аз се чувствам зле и виновна, че не мога да си свърша адекватно работата в негово присъствие. Клиентът остава разочарован и си тръгва без да купи нищо, шефа се ядосва, мен ме гризе съвестта после, че не съм си изпълнила задълженията. И не мога да се преборя с това нещо, даже не знам как да го нарека. Болест ли е това, олигофрения ли е, какво е не знам? Някакви уроци за държание пред началство не преподават ли някъде да се запиша?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: e2158db710

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не се притеснявай въобще, защото на всички ни се е случвало същото в присъствието на шефа. При тебе просто се е получило като навик така да се държиш пред него. Повече няма да си мислиш всички тия черни мисли, като уволнение и т. н., да не ги изброявам сега. Твоята мислена настройка ще бъде: "Аз мога да се справя пред шефа и колегите и то много добре. " Следващия път когато влезе клиент, правиш следното. За момент си поемаш дълбоко въздух, задържаш и издишваш. Слагаш си ЕДНА ШИРОКА УСМИВКА на лицето и БАВНО и спокойно пристъпваш към клиента. Поемаш си въздух: "Как мога да Ви помогна? " го казваш съвсем спокойно. И дори да почнеш да се притесняваш почвай да дишаш дълбоко и ще видиш, че цялото ти притеснение и т. н. ще си отмине много лесно. Просто НЕ бързай, работи бавно и внимателно. Дори и шефа да го няма винаги дишай дълбоко и си представяй, че цялото ти притеснение се изпарява от тебе. Пробвай и ми пиши как вървят нещата.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 47b257b79b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ако си разбираш от работата защо се притесняваш, че той е там? Нали знаеш, че е шеф и трябва да си наглежда персонала, а не стои затворен в някоя стая по цял ден. А и може да не го прави умишлено все пак. :) Ягода

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 405aaf391d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Виж пърия коментар и не се притеснявай за нищо. По страшно от това да те уволнят няма, така че приеми го и продължи напред с "мъките" в работата. Ако наистина си добра си отработи няколко въпроса, които са за клиенти (когато "шефа" е наоколо) дълбоко дишане. Ако случайно дишаш дълбоко и те усетят, споделяш че така се пазиш от болестите във въздуха-чела си го някъде че е "безплатно" но достъпно лечение :) Повярвай ми дълбокото дишане, не само убива микроорганизми, но и успокоява нервната и всички други системи в организма. Шефа ти като дойде, не забравяй 2-3 основни неща 1-то е "Добро утро шефе"; 2-рото е " всички документи от които имаш нужда са... еди къде си... "; 3-тото е " В момента имам клиент и веднага след като го обслужа ще продължа да ти помага".. или нещо такова! Смятай че той ще си прегледа документацията и ще те остави на 10-тата мин! Също така си прави списъци от какво има нужда обекта (консумативи, материали, стока.. ) за да не го говорите и да губиш време и да го задържаш при теб, така пестиш неговото, твоето време и по-малко ти седи на главата:) (можеш дори да се научиш да му ги пращаш по интернет- от такива служители имам пък аз нужда:) ) Няма страшно.. след първите две практики на правилата по-горе ще си като отличничка и ще те уволнят последна във фирмата:)! Поздрави и успех

 

...

горе^

преди: 12 години, 7 месеца hash: 0b65fb60e1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Незнам защо се притесняваш от шефа. Той си шеф и ще иска да те гледа как работиш. Какъв е този страх? Да не би да имаш лош опит с работодатели от преди това? С шефа трябва да си говориш свободно, да го гледаш в очите без притеснение, а не да забиваш очи в земята. Когато имаш нужда от съвет или някаква молба-няма нищо страшно да отидеш при шефа без притеснения. И той е човек. Бъди достоен/а, а не мишка! Трябва да си уверен/а в себе си - от това зависи и отношението на шефа а и на другите към теб. Ако се държиш така ще е подозрителен какво всъщност правиш. Колкото си по-уверен/а със самочувствие че си добър/а, толкова повече той ще те цени. Иначе с такова поведение ще те смята за некадърен/а.. пък върви обяснявай колко си добър/а.

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: e037e8dde4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Това за което споделяш ми прилича на паническа атака. Първата паническата атака /ПА/, изглежда като че се явява от нищото. Изневиделица, личността е подложена на различни удари, на които тя не може да отреагира. Симптомите са на ужас, загуба на контрол и усещане за нереалност. Паническите атаки стартират, обикновено, когато личността е подложена на сериозен стрес, прекалено натоварване в работата, загуба на близък човек. Те също могат да са в резултат на операции, автомобилен инцидент, смяна на жилище, загуба на работата. Всяка по-сериозна промяна би могла да предизвика подобна реакция. Прекалената консумация на кофеин, кокаин или други стимуланти, например стимулантите приемани в лечението на астма, могат да отключат паническите атаки. Въпреки всичко, доста често паническите реакции се явяват съвсем неочаквано и именно за това, те са така ужасяващи. И това е причината, хора, които никога не са преживявали паническа атака, да правят изводи, че те са свързани само с нервно напрежение или страх. Но страдащите преживяват специфични усещания, толкова силни, че получават възприятие за загуба на контрол или пък че умират. Това са усещания, които са следствие от паник-атаките, и засегнатите трябва да знаят, че те не представляват реална заплаха за тях. Тяхната физическа и психическа цялост не е застрашена. Доста хора преживяват една или няколко панически атаки и с това се разминават, т. е. забравят за тях, те са щастливи. Други хора пък развиват паническо разстройство, което минава във фаза, когато развиват страх от страха, т. е. страх от евентуалния страх, които всеки миг може да се появи. Ако сте преживели паническа атака в кола, докато сте чакали пред светофара, вие можете да развиете страх при всеки следващ светофар и започвате да избягвате тези ситуации. Работата ви сигурно ще започне да страда от това, приятелствата ви също, а бракът е подложен на сериозно изпитание. Много хора биват събуждани по време на сън от пристъпите на ужас. Често те са толкова мъчителни, че страдащите се страхуват да заспиват и така се излагат на опасност от изтощение. Катрин

 

...