Споделена история от На работното място |
Как си намираме работа
преди: 13 години, 19 дни, прочетена 3321 пъти
Здравейте! Малко отчаяна след поредното интервю седнах и си излях чувствата на харития. Е поне образно казано на хартия:) Но от много време си търся работа и явно имам нужда да споделя.
И така, вариантите са 3: напускаш работа защото вече не ти доставя удоволствие; уволняват те било то с причина или без; или идва момента на съкращенията. И така, стига се до момента в който трябва да си намериш нова работа. А сега какво? В началото е лесно, още си оптимист, казваш си сега отварям някой сайт за обяви и до месец ще имам ново работно място. И така и правиш. Правиш си регистрация във въпросния сайт, пишеш си прилежно CV, мотивационно писмо, дори отиваш до фотото за нова снимка, която да прикачиш към документите за кандидатстване. До тук лесно, започваш да преглеждаш обявите пуснати от фирми към които имаш интерес, за позиции които ще те накарат да се почувстваш удовлетворен от работата, а и знаеш, че заплащането е на ниво и според очакванията ти. И ето спираш се на 2-3 фирми, покриваш изискванията описани в обявата и изпращаш документи. И сега чакаш. Обявата изтича, чакаш още необходимо е време за обработката на документите, и още чакаш. Но никой не звъни. Минава половин месец, казваш си „Хей, дай да прегледам още обяви да пусна още CV-та, повече възможности“.
И така разпращаш в още n на брой фирми, в сектора към който си се насочил. Минава месец. „ Защо никой не се обажда?“. И ето обаждане, насрочване на ден и час за интервю, чудесно точно там искам да работя. Избираш дрехите, който ще облечеш, обръщаш внимание на външния си вид, прическа, все пак всичко трябва да е изрядно за бъдещите ти работодатели. Задължително проверка с какво точно се занимава фирмата, какво е мнението за нея, къде е точния адрес, ако случайно са ти дали името на човека, който ще те интервюира проучваш го и него. Общо взето всички точки са напълно познати на всички, които си търсят работа. Отиваш. Малко си напрегнат, все пак си мислеше, че до сега вече ще работиш някъде, поемаш дълбоко въздух и влизаш в офиса. Там си поне 5 минути преди уговореното, все пак такъв е етикета, представяш се, обясняваш какво точно търсиш там в този ден и час, любезен служител с малко досада те завежда до стаята за интервюта, там мениджъра те чака и разглежда CV-то ти. Влизаш, представяш се, той/тя също, показва ти кое място да заемеш и се започва.
Въпроси стандартни: Кой си? От къде си? Какво си учил? Какво си работил? Защо не работиш вече? Общо взето едно и също за какво се бориш в живота. Докато отговаряш или те гледа внимателно или си драска нещо по листа със CV-то ти. След като си изпееш песничката, все пак до тук си се подготвил започват с глупостите. Сигурна съм на много от вас Ви се е случвало да ви задават, някак как да го кажа без да обидя някой, ненужни и лишени от всякакъв смисъл въпроси от рода на: Ако си животно, какво животно ще си? WTF?! Скункс-едва ли, всеки ще каже лъв, тигър, животно всяващо респект, сила, мъдрост. Или греша?
Другия въпрос: Кои са вашите слаби страни? Знам, че на този въпрос се гледа философски, какво ще кажеш за себе си, но хей кого заблуждавате? Разбира се, че ще чуете някаква глупост, никой няма сам да се изключи от състезанието, като отговори честно. Ако кажа на интервю, че съм непостоянна или, че бързо ми писва директно мога да им пожелая приятен ден, ясно е че бях до тук.
Или друг мой фаворит: Защо искате да работите за нас? Еми не искам, или пък от както се родих, все за вашата фирма си мечтая. Знам, че част от вас ще кажат е какво им е на този род въпроси, но хайде моля Ви, никой не работи за чест и слава или поне аз такъв човек не познавам. Говорила съм си и с кънтри мениджър на голяма фирма и той ми е казвал същото „Тук съм защото парите са добри“. И така минава се през неизбежните излишни въпроси и разговора се приключва с това: „ При всички положения ще Ви се обадим за отговор. Кога? Когато вземем решение.“ Чао, следващия. Прибираш се, прехвърляш през ум, всичко казано и недоизказано и почваш да чакаш.
Минава време, минава още, но глас в пустиня. Решаваш да се обадиш ти. Отговора, ако ти вдигнат: Все още не сме решили. Толкова и пак чакаш. Междувременно пускаш още CV-та, повечето протичат по гореописаният начин. Осъзнаваш, че са минали 3 месеца, още си без работа, парите почват да не стигат. Отчайваш се. Почваш да пускаш CV-та на всяка една обява. Започваш да копираш едно и също мотивационно писмо само сменяш датата и името да фирмата и длъжността, все пак е мотивационно писмо, а ти вече нямаш мотивация. Загубил си я някъде между какво животно си и ще Ви се обадим. Кръга с мечтаната работа вече се е изпарил, трябват ти пари. А обажданията за интервюта намаляват. Скоро и парите от борсата ще спрат, какво да правим? Обявите започваш да забелязваш са все едни и същи, на все едни и същи фирми, отговор няма. След всяко следващо интервю си все по-отчая и все повече губиш вяра. Изхода терминал 1 и 2 на летище София. За някои. Попадаш във вестника или в нета на интервю с някой велик мениджър на голяма компания: кадри няма. Е как да няма, ето ме тук, някой забелязвали ме? Не! А времето минава.
Започват друг вид въпроси на интервютата: Ами Вие от доста време не сте работили, защо? Става ти смешно и тъжно, как да им отговориш? Започваш да се ядосваш, поредното смотано интервю с идиоти, които едва ли са мислели да те назначат дори когато са ти се обадили.
Молиш приятели за помощ, пак нищо. Следва изказване по телевизията: Квалифицираните хора напускат България!!! Защо ли, си мислиш и се усмихваш, но ти се плаче. И ето идва деня! Викат те на интервю, 2-ро, 3-то или вече 5-то в една и съща компания и си назначен. Не е това което си искал, но за временно докато си сбъднеш мечтата-става. Казваш си до няколко месеца ще намеря друго. Да, обаче месеца става 3, после половин година, година, даже 2. Вече си забравил какво всъщност искаш от живота, все така мечтаната работа е само сън. Даже се запитваш, аз искам ли я наистина или? А през това време работиш за някой комплексар, за малко пари, без уважение, без надежда.
Разбира се има и много изключения. Има много хора които успяват да си намерят мечтаната работа бързо, с добра заплата, уважения, знанието, че вършиш това което искаш, но много голяма част от наетите лица в нашата държава не се чувстват добре на работното им място. Знаят, че не това са искали, но просто нямат надежда. И после пак вариантите са 3. Напускаш, уволнен си или съкратен.
PS. Извинявам се, ако с това мое мнение съм засегнала някой, но все пак мнението си е мое. Изградено от лични наблюдения, преживявания, неволи. Пожелавам на всички да бъдат щастливи. Щастливи за това което са и което вършат.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: 2cbb127333 |
|
1. Хахаха разбирам те! Ама тук в България всичко е така... то където и да отидеш(университет, работа) все задават едни и същи, тъпи въпроси от сорта " Защо искаш да учиш тук", Защо искате да работите за нас" и други подобни въпроси, които са супер излишни и супер смешни. И да, никой не си е мечтал да попадне точно там, където е отишъл, но дори и да е там, не смятам, че трябва да боготворим чак толкова позицията си, след като това е само за пред хората.
|
| преди: 13 години, 19 дни hash: e317b309f2 |
|
2. И аз мисля да напусна БГ!
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: b09b64f3af |
|
3. Колко точно описано! Аз се надявам на тотото, не ми се работи в Б-я, нямам стимул, нямам и връзки да замина в чужбина. Искам да уча медицина, но нямам пари и няма и от къде да ги взема, защото и близките ми са бедни. Работя за 300 лв. 50 часа седмично работа, която не ми се отразява добре на здравето и не ми харесва, но нямам избор. Напусна ли и толкова няма да има и загивам. Остават ми само мечтите и надеждите, че някой ден ще бъде различно, че ще се изуча и ще имам хубава професия, че ще помагам на болните хора и ще го правя от сърце и качествено; че ще имам хубав дом и деца, които няма да са лишени от основни неща. Сега не мога да си позволя нищо, освен веднъж месечно фиш за 70 ст., а съм на 23.
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: 5f021d6983 |
|
4. И аз те разбирам. Без работа съм вече 1 година, съдрах се да ходя по интервюта и все един отговор: "Със сигурност ще се чуем" или "Със сигурност ще се видим". За какво ме засилят като няма да ме наемат. Да ми кажат "Ще ви се обадим ако вие сте избрания кандидат" - това се нарича културно отказване, какви са тея СИГУРНИ работи. Да ме отрежат не само да ме карат да се надявам.
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: 6a291addf6 |
|
5. Веднъж ходих на едно интервю, където си позволиха да ме снимат с камера без мое разрешение, но нали нямах опит, а това беше шанс да започна работа по специалността си замълчах. Сега съжалявам, че не съм се озъбила на онази дъртачка, дето два часа ми загуби времето. И за капак ме пита лични неща, които изобщо не е влизат в работата.
Ягода
|
...
| преди: 13 години, 18 дни hash: 4a65ad9624 |
|
6. И аз съм в подобно положение. Имам доста добри познания по компютърна техника и електротехника, но няма абсолютно никаква работа там, където живея...
|
| преди: 13 години, 18 дни hash: fbd6b7ee52 |
|
7. Ами така е, като оставихме да ни превърнат в стока за пазара. Не знам давате ли си сметка какъв пълен резил са тия "интервюта" и всичко това, забравили сме, че сме хора, а не стока на витрина...
Казвах го и пак ще го казвам - така ще е докато всеки се спасява поединично и се нарежда като парче месо да го оглежда, преценява и разпитва "работодателя" и чака да му се обадят...ама ние без тях не можем, храниме семейства...а те могат ли без нас...без теб, без мен?
Но и това е до време, ще се съборят всичките им измислени фирми. Свикнали са да мислят, че само ти зависиш от тях, но това е двустранен процес, винаги е двустранен - взаимно трябва да се харесваме, одобряваме, оценяваме и уважаваме, а ако не е така или е едностранно - бай-бай, скоро ще им се види края.
|
|
