Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   - Как ще накарат частника да вдигне заплатите?

- Като му намалят данъците и му осигурят нормален бизнес-климат! И като изпълнят държавата с платежоспособни граждани и фирми, а не с хленчещи и оскотяли просяци.

7.   №5 виж какво ти обяснява №3 ако стругаря, шлосера и заварчика имаха висше щяха да струговат и заварят по добре и тогава щяха да вземат повече. Ха ха ха човек на който не му е на г*** не разбира. №3 си мисли дайте всички да станем ит специалисти и да седим на бюро.

8.   До н. 7
И стругаря, и заварчика, и шлосера имат нужда от някакво образование, някаква практика, някаква квалификация, за да упражняват професията си. И докато аз мога да седна и за 1-2 месеца да стана стругар, заварчик, шлосер, то на тях не им достига мозък, за да завършат висше, да прочетат и РАЗБЕРАТ науката ми, за да работят моята работа.
Да не говорим, че добавената стойност на моя труд е десеторно по-висока - в конкретния пример - инжинерът измисля машините, с които горните работят, информатикът измисля програма, с която тези машини могат дори да ги заместят на 90% и накрая от 100 стругаря, заварчици и шлосери остават 90 излишни... - един инжинер и един информатик могат с две думи със своята работа и идеи за 6м. да измислят такива машини, че да поемат работата на 90 шлосери, стругари и т. н. за следващите 100 години.

Търсенето определя предлагането.
Търсенето на стругари и тем подобни ще пада с напредване на модернизацията, търсенето на инжинери, информатици - ще се увеличава.
Да не говоря, че има икономисти, който така могат да ти подредат една поточна линия, че да увеличиш производството с 50%, да ти организират логистиката така, че да не ти трябват никакви складове - пестиш от наеми и от складови работници, да ти продадат продукта онлайн - не ти трябват и продавачи... и накрая да ти спестят 50-70% от разходите ти за работници, наеми, машини, маркетинг, ток, доставчици на суровини...
В най-скъпата фирма на света - Apple - не работят нито един шлосер, заварчик и т. н. Дори продавачи нямат, нямат складове, шофьори....
Натам вървим като организация на труда. Все по-малко хора ще могат да произвеждат повече и ниско квалифицираните в един момент стават излишни или страшно ниско платени.
Има жени на възрастта на авторката, които са успяли да отроят дохода си в тези 15 г.
Просто човек трябва да се развива. Това важи не само за информатика, инжинера и икономиста, но и за готвача, келнера, продавачката...
Дохода на всеки зависи от неговите качества.

Н. 6 - прав си, но в момента данъците у нас са едни от най-ниските в света. По-важно е да премахнат бюрокрацията. Особено важно за проблемите на работниците е да се либерализира пазара на труда. За да назнача 1 работник ми трябват 50 страници бумащини, да го разкарвам по лекари за медицинско, дори ако не работи с хранителни продукти и опасни вещества, да си купуваме разни глупави трудови книжки и си минава месеца. За да уволня работник ми трябват 150 бюрокрации, обезщетения и глупости и така се случва, че страшно мързеливите и некадърните са на работа, а доста способни хора не могат да бъдат назначени.

9.   Първо - работната заплата не се определя от правителството, а е функция от твоята производителност, от добавената стойност в бранша, от успеха на бизнес модела на фирмата ти. Най-вече обаче работната заплата е функция на съотношението между търсене и предлагане на пазара на труда.

А така - аз от 5г работя в металургично предприятие, което е част от огромна немска компания, която е първа в Европа по производство на катодна мед! Има заводи в Германия, Италия, Швейцария, Белгия, Словакия, САЩ и др. Продукцията ни е сертифицирана и се продава на Лондонската борса с заслуженото ПЪРВО КАЧЕСТВО.
Производството всяка година се увеличава с десетки хиляди тонове ЗАПЛАТИТЕ НЕ. Беше открит супер съвременен цех за производство на катодна мед като капацитета му се предвиждаше да е 180000т годишно, но хората работещи там достигнаха производство на 225000т. Резултата? Ами никакъв бачкане и това е. Ако не са заемите никой не може да си позволи каквото и да е. Като идваха командиравани от Финландия примерно и стане въпрос за заплати казваха:
-А ние не взимаме големи заплати 3000... седмично, а ние гледаме като препикани.

10.   9 - ако фирмата ти е AG, можеш да видиш в годишните фин. отчети оборотите и печалбите.
Изваждаш от тях дивидентите за тези, които са ви дали капитала си, за да ви има (в системата на Капитализъм капиталът е частен, отдава се на тези фирми, които предлагат най-високи девиденти), извади данъци, инвестиции... и си при НУЛА.
Защо финландците взимали повече от вас - ами същото могат да се запитат българите или китайците - защо един китаец взима 100 евро, а ти взимаш 2000?
Просто функция от търсенето и предлагането на МЕСТНИЯ пазар на труда и на производителността на работниците. Или финландците са по-дефицитни от вас, или са по-производителни.
Да не говорим, че инфлацията в Германия е много ниска и що-годе си си запазил реалния доход. Във Финландия разходите за живот са много по-високи например. Хората в България например какво да кажат? Лишили са се от поне 40% от нетния си доход в последните 3 г.
Радвай се с две думи, че имаш сигурна работа, това е по-важното. Има големи германски предприятия, които преместват производството си в чужбина.
Финладците не ги гледай. Българите са готови да се лишат например от доход, за да имат сигурно работно място. Направи вашата фабрика в Сливен да кажем, хич няма да им дреме, колко взимали финландците - най-важното е да имат НЯКАКВА работа за НЯКАКВА заплатка. Финландците могат и да останат без работа, защото ако оборотите тръгнат надолу, първи ще изхвърчат. Цената и търсенето на мед е много зависима от конюнктурата. Ако утре цената падне на половина и се налага рационализация, ще почнат от финландците, през вас, накрая китайците...
П.П. ако не сте доволни от заплащането си, обадете се на IGMetall, спретнете си една стачка и ще има повече работа за българи и китайци...

11.   9, ето това е целия проблем - ако вие, работещите, не се заемете, всичко друго са дървени философии и напразни очаквания от шефа, управляващи, пазари и тн.

БАЧКАШ И СИ ТРАЕШ - това е резултата.
Докато ви е страх и не сте способни да се обедините за интересите и правата си, няма ШЕФА да ви даде по-голяма заплата.

12.   Принципно не съм съгласна, че от един инженер може да стане стругар. Вярно е, че да завършиш висше се изисква повече мислене, но нека не подценяваме труда и способностите, които са нужни, за да си примерно стругар. Както един инженер може да има умствения потенциал да стане лекар, но няма може би нужната психика за такъв, така и всяка професия си е отделен случай.
Съгласна съм, обаче че кадрите, завършили висше образование трябва да бъдат по-добре платени. И простата причина не е умствените данни на човека, а че аз примерно съм прекарала 4 години в университета за бакалавър и ще прекарам още 2 и половина за магистратура. През това време аз влагам пари в образованието си, но не съм на печалба - влагам пари, за да се развивам, за да науча език и даден софтуер. Този, който почва да работи на 18 - от 18 годишен взима пари, а не влага нито в образование, нито в курсове. Накрай първите са по-квалифицирани, могат да работят работа, изискваща определени познания и както по-горе беше казано един инженер може да оптимизира и да реши производството на цял завод, което един работник не може. Годините, през които той е учил, отговорността, която той поема трябва естествено да бъдат по-добре заплатени. Пример давам с архитектурата и строителното инженерство: Една сграда е построена и пада след 3 години. На кого се търси отговронст и кой може да влезе в затвора - в зависимост от отговорността и законодателството на страната това са архитектът, инженерът и строителният предприемач - на работника отговорност не се търси.
От друга страна смятам, че всички много грешно разбрахме въпросът на човека. Както номер 9 каза - наистина на теория трябва търсенето и производството да определят заплатите, но в България това не е винаги така. Може да има работа, но заплатите да си седят същите. Карах на скоро стаж в архитектурна фирма - не съм очаквала голяма заплащане, тъй като е стажът, но все пак шефът ми беше казал, че ще ми плаща. Както и да е накрая нищо не получих, но това, което ме фрапира, че хора, завършили архитектура - вярно не с пълна проектанстка, ама все пак с магистърска степен работеха за по 300лв чисто. Еми не е нормално, а си имаше постоянно работа - вярно малки обектчета, ама е факт, че ти всеки ден чертаеш и въобще смяташе, че е нормално да се взимат тези пари. Това прави по под 2лв на час - еми като бях на 18 и гледах деца към една занималня им плащаха по 3лв на час чисто. И наистина как да отидеш да кажеш на работодател вдигни ми заплатата? Разбирам примерно аз все още следвам, имам някаква сигурност от родителите си и нямам отговорности като семейство и деца и мога да кажа или ми я вдигаш или не ме устройва и си тръгвам. Ама тея с деца какво да правят? Нали е по-добре с 300лв в джоба отколкото с 0лв?
Ана

13.   Ана, прочети поста си отново и ще видиш, че ти куца логиката.
Първо - ако се заплащаше за това, че хората киснели в университета 5-6 г., то Сульо и Пульо да се записват направо и да си чоплят носовете в университета, защо да работят във фабрика? Кой ще ме накара обаче мен да извадя пари от моя джоб и да ги дам на Сульо и Пульо, които са търкали чиновете просто 5 г. по-дълго? Откъде накъде!
Заплатата не е функция от количеството време и пари, инвеститрани в образование, а от резултата - какво си научил ти аджеба, за да ми изкараш пари ти първо, после аз да изкарам част от тях и да ти ги дам.
България е държава с пазарна икономика. Механизмите, по които се образува размера на заплащането са същите като в една Германия, но друг е въпроса, че у нас безработицата е по-висока (предлагането е по-високо), а и се намираме в криза - търсенето на работна ръка по принцип е по-ниско.
Конкретно в твоята свера - самият бранш е на пода. В същото време университетите бълват архитекти. Ами заплащането ще е 300 лв., защото явно за тези пари се намира човек, който е готов да върши тази работа. В Мюнхен например завършват 10-тина архитекта на година. В цяла Германия да са 500-1000 човека. Това е. Заплащането е съответно десеторно, но Сульо и Пульо нямат място в университетите там.

Грешно е и да съпоставяш две квалифицирани професии една с друга. Ти сравняваш по хоризонталата - лекар с архитект. Нито лекарят може да извърши работата на архитекта, нито обратното!!! Бариерата архитект-лекар е еднакво дебела и в двете посоки!
Обаче, бъди сигурна всеки строителен инжинер може да ти нареди плочките и тухлите, но я вземи Бай Майстора да ти направи проект, да ти направи измерванията. Дори да го натикаш в университет, няма да може да го завърши, докато инжинерът волю-неволю ще се научи да лепи плочки и да реди тухли. Бариера от висококвалифициран към нискоквалифициран е нулева, а обратното е безкрайно дебела.
Такова беше положението на много български специалисти, завършили през комунизма, чието образование и квалификация не са необходими днес. Мен ме е возил таксиджия, които е завършил Биологична архитектура - да ама днес нямаме нужда от такива хора, защото имаме компютри, а и сме открили генетиката. Вземи един счетоводител, завършил преди 89-та и неразвил се нататък - ами то е нямало тогава нито компютри, нито частните фирми, нито НЗОК, НОЙ и т.н. Висшистът беше много по-добър шофьор от Бай Майстора, най-малкото човекът разбираше от хигиена, можеше да говори български книжовен език и да се държи добре с клиентите - печели повече от Бай Мангал, защото си има редовни клиенти, а и си работи и други работи паралелно - кара стари хора на лекар, пазарува и взима деца от училище.

Ана, същото важи и за теб като за авторката. Преквалифицирай се. Имаш образователен ценз вече, можеш да се учиш - къде ти е проблемът. Друга възможност е просто да почнеш на 300 лв., да се обучиш като хората и след 15 г. да имаш свое си бюро... И в двата случая ще си отроила поне дохода си за разлика от авторката или Бай Майстора, който и днес ще реди тухли, и утре ще ги реди. Ако ти се наложи, както сама писа - ами просто ще гледаш пикливи бебета за повече пари, я хвани обаче Леля Мара да чертае проекти и да прави измервания - никога!
С образованието си човек учи. Не случайно имаме ВИСОКОквалифициран труд и НИСКОквалифициран труд. Преходът от високо към ниско е възможен, но обратното е невъзможно.

През комунизма са имали поговорката „Учи, мама, за да не работиш“

Ана, забравяш, че тогава всичко е било държавно и Баш Майсторът е печелил повече от архитекта си (строяйки камини на черно).
Днес важи поговорката

„Учи, мама, за да работиш“

Баш Майстора днес трябва да се радва, че изобщо има работа, а архитектът му може по всяко време да почне да реди тухли 2 пъти по-продуктивно от него, ако му се наложи. Всичко е въпрос на пазар, на търсене и предлагане!

14.   OT 9 е да бе дай сега като в Сливен нямат работа ние да се радваме, че имаме работа и да не се интересуваме от заплатите.
Такива ми ги разтягаше бившия ми работодател - бивш директор на въпросното предприятие по времето на комунизнама, в което работя в момента.
Вие вика сте готови за 100лв повече да отидете при конкуренцията. Изкара ни какви ли не при положение, че точно ние сме му изкарали милиони. Мързеливи - работа по 10-12, че и 16 часа на ден в продължение на месеци и ако си вземеш отпуск ти реже една надница освен тази, която си пропуснал заради отпуска.
Е за това няма да се вдигнат заплатите, защото болшинството от фирми са собственост на старите кадри на БКП и наследниците им. Най-богатите хора в района в който живея са дърти комуняги бивши директори на рудници и промишлени предприятия от онова време!
Няма по страшен капиталист от бившия комунист!

15.   До 9/14

„Няма по страшен капиталист от бившия комунист! “

Много добре казано!
И все пак... ще мине време и работникът у нас също ще стане дефицитен (както е на Запад), ще се изчистят естествено бившите комунизти - не само по високите, но и по по-ниските места. У нас няма синдикати. Това е и проблем, и предимство.
Предимство е за безработните хора, защото синдикатите защитават интересите само на работещите в момента (внасящи членски внос). Никой няма интерес да се вдигат заплатите, но да бъдат съкращавани хора, освен... синдикатите.
Имаме много да се учим още, но всяко нещо с времето си. Никой обаче няма да увеличи заплатите доброволно. Когато обаче види, че няма алтернатива на пазара на труда, ще е готови и без синдикати да ти дава повече пари (за да не отидеш за 100 лв. при конкуренцията).

16.   До 13 Не казвам, че тряба да се плащат пари за това, че учиш в университет. Естествено, че най-важното е да покажеш какво можеш и да покажеш на работодателя си, че си кадърен. Не отричам, че търсенето определя заплащането - естествено, че всеки ден хората като си купуват хляб, хлебозаводите ще работят и съответно, че нещо, ако не се търси и добър специалист да си няма как работодателят да ти даде пари. Въпросът не е че примерно аз ще почна на 300 или на 500лв, а е въпросът, че тоя човек срещу теб иска да владееш примерно 6 програми, да владееш един-два езика, да работиш извън работно време и накрая просто идеята е, че ти става болно да си учил толкова, да си харесваш професията и накрая да няма никакво признание - нито духовно, нито материално. Аз като го карах тоя стаж примерно ми беше тъпо не, защото не получавам пари (както казах за сега не е да имам нужда, то не че няколко лева отгоре няма да ми дойдат добре, но не съм опряла до тях), а защото примерно върша доста работа и накрая никой не оценява вложения труд. Предложиха ми да остана във фирмата, но още обмислям дали за тея пари си струва и не само за тях, а и за отношението - аз съм шеф и съм там горе и си строя къща в скъп квартал и карам бмв, а ти си там долу и не ми пука колко бачкаш за мене.
А принципно, за да имаш добри познания и да си конкуретноспособен, трябва да имаш добро образование, а едно образование все пак струва пари. Не случайно хората теглят кредити, за да отидат да учат в чужбина - да ама после трябва да имат някаква нормална заплата, така че да могат да заделят примерно 400лв на месец и да връщат заем.
За мен това иска да каже и авторката. Държавата вдига минималната работна заплата и каквото и да си говорим тази заплата е силно недостатъчно, за да си покриеш базовите нужди - не говоря за наем, екскурзии и т. н., но принципно да си покриеш ток, вода, телефон и т. н. и както се казва заплата ти свърши. И каквото и да е търсенето в дадената сфера, щом работиш по 8 часа трябва да получваш пари, с които като минимум да можеш да си покриш главните нужди, а не да се чудиш как да си платят парното. И лошото е както споменах, че наистина има работодатели, които нямат финансова възможност и тях ги разбирам, но има и такива, които печелят, но просто не плащат. Не знам какви са им възгледите - може би теорията е, че дори и да изработваш доста пари могат да си намерят някой за по-малко, но просто не е нормално. А в крайна сметка като някой е назначен на 8 часа, ама работи малко примерно или работата му се равнява на 2 часа ефективен труд защо още го държиш назначен. Когато някой не е ефактивен или нямаш достатъчно налична работа, просто закриваш работното място, но не почваш то сега няма работа и за това ти давам 300лв и така "няма" работа години наред.
Също така за Германия не си прав, но това не е основната ти тези виждам. Карала съм един семестър в Берлин и просто има толкова много университети, в които се учи архитектура, че дори и по 20-25 души да завършват на семестър пак излизат много. Отделно в някой университети имат пролетен и есенен семестър, така че излизат специалисти два пъти годишно. Все пак са и по-голяма държава, но каквото и да си говорим строителството навсякъде е в криза, така че и там няма много работа, както и тук.
Теоритично това, което го казваш има много логика, ама лошото е, че не винаги действителността е такава, тъй като тарикатлъка в държавата се шири. Както и много хора мислят не как те да работят и да изкарат пари, а какви щменти капели да направят, така че да не работят и да имат пари.
Ана

17.   Ана, да беше останала в Берлин тогава...
В момента (за инфо) и в Германия стажът на архитектите не е платен. Виж, гадно е да виждаш как шефът ти изкарва пари, а за теб няма, но такъв е животът. Някога и той е бил на твоето място. Който обаче изтрае и натрупа стаж и си направи име, няма да остане гладен като архитект.
Проблемът е, че инвеститорите - частни лица и фирми, плащат по 20-30 евро на квадрат за проекти, но нямат време и пари да плащат за глупави проекти. Не се пести в проекта, взима се най-добрият възможен архитект, а това са до 10% от архитектите.
С две думи - или си най-добрият, или работиш за най-добрият. В Германия положението е много по-жестоко, защото там си има потомствени бюра с име, където синът поема клиентите от бащата и не можеш да се закачиш ама изобщо. Предимството в България е, че имаш шанс да си някой, ако си търпелив, работлив и се докажеш. В Германия почти е невъзможно да работиш самостоятелно като архитект, а при нас си е практиката. В момента обаче, както и да го въртим, архитектите са гладни у нас. Минаха тлъстите годинки и едва след 5 г. ще се раздвижи отново браншът. Не се сърди, ако не си сред първите имена. Учи 10 висши, ако искаш, но докато не си направил 10 сгради поне, никакъв архитект не си и никой няма да ти повери и една кочинка да построиш. Аз на твое място щях да си трайкам, да си гледам практиката, да си крада занаятчето, ако трябва и вечер като сервитьорка да работя.
Който иска да работи това, което го влече, трябва да е готов и да поеме някакви лишения за това. Аз лично изкарах цялото си следване в Германия, върнах си се и в началото съм работила горе-долу без пари. Бързо обаче се наложих и доказах и сега съм много добре, но за да работя, това което искам се лиших от много неща, а като студентка съм се лишавала включително от храна, за да избутам. Такъв е животът - всичко си иска жертви в този живот. Като цяло системата е справедлива средносрочно и всекиму своето. Мой добър приятел-архитект е под 30 г. и има свое бюро и 4-ма човека, който работят за него, ОБАЧЕ Е МНООООГО ДОБЪР, работил е паралелно със следването си и има зад гърба си много сгради. С две думи - има име човекът и си го е заслужил ...и с цената на много лишения и усилия. /завършил е в София между другото, бюрото му е в друг голям град/

18.   Аз принципно говоря като цяло за ситуацията в България. Радвам се, че ти си се реализирала добре и че твоят приятел се е реализирал. Лошото е, че това са единици и дори и да притежават нужните качества. А и не винаги трябва да гледаме само нас - в крайна сметка и стругарите и шофьорите и нискоквалифицираните работници са хора и заслужват някакъв минимален стандарт - а това не е както казваш на всеки колкото му се пологат - те полагат труд и заслужават повече. Но такъв е животът и естествено трябва да се нагаждаме към него.
Щом обстоятелствата налагат ще работя каквото трябва, за да работя професията, която ми харесва, но в никакъв случай не мога да възприема, че това е нормалното обстоятелство.
За архитуктурата мога да ти кажа, че и тази в България или поне в София си е потомствена професия - големите проекти идват от обществени поръчки или търгове, които се печелят от избрани фирми. Всеки предпочина като си наеме архитект да види какви сгради е изготвил, ако е частник. Така че ситуацията не е много по различна. Да не забравяме, че в по-малките градове все пак и конкуренцията е по-ниска. Във всеки случай определено обмислям варианта да поработя няколко години поне в чужбина - първо повече опит се натрупва в техните бюра отколкото в нашите, а и един трудов стаж в чужбина отваря доста врати, а и заплащането поне е нормално дори и да почваш от най-ниското стъпало (поне стига за наем, сметки и храна за разлика от тук).
Всичко хубаво от мен и аз спирам да коментирам - да не спамя с описания на личния си живот.
Ана

19.   Всичко хубаво, Ана.
Иначе, ти не си ме разбрала - потомственост значи със столетия едно бюро да е било градено - от поколения наред, не просто някой „бивш“ комунист да си взима обществените поръчки. Това е временно явление и все по-често номерът им не се получава, докато потомствените бюра в Германия просто си имат име и всеки им възлага поръчката си.
В малките градове конкоренцията иначе е по-люта, защото няма никакви проекти. Моят човек се е реализирал във Варна, който не е малък град, конкуренцията е ужасна, защото има много архитекти покрай бума преди години, всички са гладни и се борят за всеки проект.
Права си, че специализацията в чужбина е нещо интересно, но пак ти казвам - за архитектите поне в Германия не е платена. Ако имаш късмет плащат по 850 евро и те записват практикант - т. е. не ти върви и нормалния стаж, осигуровки и други. С тези пари в Германия не може да се живее нормално.
Иначе, практиката и стажът в България е единственият начин да си направиш име в България. Всеки клиент ще иска да види проектирани и построени от теб къщи, които ще иска да види. Инвеститорите са скептични. Всеки може да разказва, къде в чужбина е правил практика, но никой не пасе трева. Като практикант в чужбина в най-добрия случай ще те пращат да висиш по инстутуциите и да правиш дреболии. След 1 г. ще те пуснат да чертаеш техните идеи, никога няма да те пусна теб - българката /с неравностойното според тях образование/, да начертаеш и една къща за гости.
Моят човек в това време ще е построил още 10 къщи и 5 хотела и ще е все още под 35 г., ще има име, ще бъде препоръчван от клиентите си нататък и вече ще има няколко обществени поръчки.
Замисли се малко, преди да се запилееш отново някъде, защото многото зиг-заг в биографията не се отразяват добре. Всеки ще ти задава на интервю за работа - ами защо не искара следването си в Германия първо, защо не се задържа тук и там на практика, защо не си работила тази и онази година, този и онзи месец какво прави и накрая най-важното - какво си построила?
Успех иначе, успешна реализация, не съжалявай - избрала си си много перспективна професия. Ако успееш да се наложиш, ще можеш да живееш много добре от нея.
П.П. И аз съм на мнението, че всеки заслужава достоен стандарт на живот, но реалността е друга. И в Германия е пълно с хора, които живеят в мизерия. По време на следването си бях един от тях и буквално можеш там да си пукнеш от глад - на никой не му дреме.

20.   "Кой според вас е в състояние да накара моя шеф да вдигне поне малко заплатите ни? "
Страха, че друг ще предложи на служителите му по-добри условия и ще ги спечели!

21.   Важното е шефа да кара мерцедес, да вечеря всяка вечер по ресторанти, да има модерен телефон и да се прави на много зает пред служителите
В провинцията е масова практика да се наемат хора на 400-500-600 лв заплати, да не се плащат осигуровки или в наи-добрия случаи на 4 часа
Един служител генерира някаква добавена стоиност на фирмата и увеличава печалбата на шефа
Шефа гледа да задоволи всички свои капризи и това е свързано с големи разходи
Затова от около 13 години съм избрал да работя за себе си
Работя сам или с един - двама души персонал ( в зависимост от обема на работа) Не се чувствам богат, но и не се моля на никои, коректно си плащам всичко в срок
Проблема е, че в Бг няма добра бизнес среда, има високи данъци и откровен рекет от държавните институции
Доста хора около мен вече са изморени и скапани от цялата система и вече не мислим за развиване на бизнеси а за терминал 1
Помнете, никои работодател не тръгва да увеличава заплата ако тои самия не е доволен, дори и да е доволен пак ще прибира печалбите за себе си, защото безработицата е голяма

22.   Интересното при теб №21 е колко плащаш на тези "един - двама души персонал" европейска или българска заплата и на колко часа ги осигуряваш?
Ако проблема е че в Бг няма добра бизнес среда и има високи данъци, къде има място на тази планета с по добра бизнес среда и по ниски данъци? Назови държава, на която бизнеса й е по добър, заради по ниски данъци и такси от българските?
Посоката терминял 1 Вярвам искаш да те отведе към по развита държава, която е с по високи от българските данъци. Мислиш там като работник ще ти плащат по добре нали?
Ниските заплати не се дължат на политика или данъци, а само на алчността или неспособността на бизнесмените.
Ти като бизнесмен не можеш да уредиш достатъчно работа на работниците си затова ги наемаш временно (в зависимост от обема на работа). Знай, че през терминал 1 ще ти е по зле от колкото в БГ, защото там ще трябва ти да си работник и вместо да наемеш някой да ти свърши работата за по малко пари, че да ти остане чиста печалба на теб, ще трябва да свършиш работата сам.
Имам познат, който се занимава с дребни ремонти на жилища в БГ, плочки, мазилка, мебели, наема хора за 20-30лв на ден да му занесът плочките и лепилата до етажа, да изнесът чувалите с боклук и т. н. Казваше изкарвам си за себе си 100-150лв на ден, когато има работа. Все пак не беше доволен, замина за Европа и се върна след 30 дни, защото се оказа, че там трябва да работи, като помощник той самия да носи плочките и чувалите, защото там няма кой да се навие за 10 евро на ден, да върши тази дейност и на всичкото отгоре в Европа успявал да си изкарва не повече 50 евро на ден. Сега моят познат си работи в БГ и е вече доволен.
Разликата между БГ и Европа е тази, че българсикя бизнесмен иска за една година бизнес с 1-2 работника наети временно, да има модерен телефон и да кара мерцедес докато, европейския работодател е притиснат от синдикати и работници и си позволява тези удоволствия, чак като достигне поне 10 години развита фирма и най-малко 20-30 работника персонал.

23.   Интересна тема въпреки, че се запознахме най-подробно главно с вижданията и разбиранията само на един човек(мисля жена).
Проблема в България според мен не се крие в високи данъци или бюрокрация както някои си мислят че е така. Факт е, че в България данъците са едни от най-ниските в света и бюрокрацията не е чак такъв демон. Като прибавим и ниските заплати би трябвало България да се пръска по шевовете от заводи. Да ама не. Това е най-големия проблем в страната. Няма заводи, където хората да взимат заплати и да се произвежда продукт с висока добавена стойност. Не е проблема, че кадрите са ниско квалифицирани или малко университети или тем подобни глупости - учи, учи и ще станеш богаташ. Затова и университети имат вече повече капацитет отколкото младежи на студентска възраст. Докато тая безработица в провинцията от 33% не стане 3% и докато във всеки град не се открие поне по един завод с от 500 до 1000 души персонал няма да се оправят нещата и вдигнат заплатите. Защото дори и да дойде голям инвеститор като фирмата за мед, тях какво ги боли за работниците в България. Те гледат работата да върви и да плащат възможно най-малко, а това е съвсем възможно защото в същия град има поне 15-20% безработица и предполагам няма друг голям завод в района - нека ме поправи човека ако греша, но съм на 99% сигурен.
А как ще се вдигнат заплатите и как ще стане така, че във всеки град да има завод - ами трудно. Това се гради със десетилетия. А сега както в България сме заляти от чужди безмитни стоки - никога. Аз просто не виждам как в България ще се промени нещо и ще станем индустриална държава с добри заплати и пенсии и с много ниска безработица. В сегашната система е невъзможно. Незнам какво трябва да се промени и как, но трябват коренни промени в цялата политико-държавна система и търсене на пазар и суровини, иначе ще си мизеруваме.

24.   Някои хора, доколкото схващам, млади, имат странни представи за значимостта и конкурентноспособността на българското следсоциалистическо образование, най-често придобито в някое измислено университетче, за което преди 2-3 години никой дори не е чувал. Обществена тайна е, че днес е лесно да те приемат студент и е още по-лесно да завършиш/ изключвам медицината, архитектурата и някои инженерни специалности/. Това икономисти, юристи и тем подобни "специалисти" с лопата да ги ринеш. И после реват по форумите, че никой не проумявал колко умни и способни са. Може да са, а може и да не са. По-важното е, че никой няма нужда от тях. Това, което искам да кажа, е, че висшето образование не е панацея и поне в България не ти гарантира дори, че ще си намериш работа, а камо ли тя да е добре платена. То дори не е гаранция, че човекът, който го е завършил, притежава поне средна интелигентност, да не говорим за реални професионални качества. Отдавна също е ясно, че може да имаш висше образование, но не и акъл в главата си. Питам се тогава, а питам и вас, ако има кой да ми отговори, кому е нужно висшето ни образование в този му вид? На вишистите ли, които най-малкото губят време и пари, ако и да не полагат усилия и които в крайна сметка се оказва, че учат за безработни? На обществото? И в този ред на мисли искам да попитам с какво това наше висше образование е по- полезно от средното? Освен това всеки си тежи на мястото. Аз уважавам много повече човек със средно, но добър в работата си/което го прави много по-обществено полезен/, отколкото някакъв надувко с диплома без покритие.

25.   Номер 3, много си смешен с профанските си разсъждения.

26.   24 е напълно прав. мога само да отговоря на кого са нужни десетките факултети, филиали и колежи, бълващи никому ненужни бъдещи безработни: на самите университети и колежи, които получават държавна субсидия за всеки студент (освен частните, разбира се, но те са много малко). пазарът просто няма нужда от 15 юридически факултета например, от които нямам точна идея колко юриста излизат на година, но няма да са малко. всичко това е завоалирано под красиви думи за академична автономия, за правото на всеки на образование, а се пропуска тънкият момент, че преди 10. 11 държавата поемаше следването, но осигуряваше работа след това, т. е. държавата те обучава да за работиш. докато сега може да се безработен, може да не работиш по специалността, може да отидеш в чужбина, което си е право на избор, стига да не плащаме за това всички от джоба си.
а заплатите ги определя пазарът: щом има човек, съгласен да върши работата за 400 лв, никой не е луд да му плати 500 или 600. вие като си наемате майстор, какво гледате: разумен баланс между цена и качество, нали? е същото правят и работодателите, поне нормалните такива.

27.   До 3 и 7. Може ли да ми обясниш що е то "инжИнер"? Защото аз за "инжЕнер" съм чувала и даже съм такава (компютърен), но професия "инжИнер" за първи път срещам. Любопитно ми е просто... Освен това, за инж. доста се опитваш да се изкаваш по икономически въпроси, което не е много похвално (за сведение съм и икономист - счетоводство и индутриален менджмънт).
И на въпроса на авторката... Няма как държавата да регулира работната заплата в частния сектор. Няма такива механизми. Дори и да намалят данъците и тежестите за фирмите, всичко ще зависи от работодателя и алчността му. В момента във всички фирми ситуацията е сходна - персонала намалява, натовареността се увеличава, а заплатата си седи същата, освен ако не я намалят. Единствените, които могат да променят това са работниците, чрез разговори с работодателя. Но пак нещата опират до това колко е разбран работодателя. Моят е готин (чужденец е) - ще ме изслуша, ще го обсъдим, ще ми обясни защо не може :) и после няма да има последствия за мен или за колегите. Обаче, повечето работодатели в България не са като него - ако си отвориш устата си аут. И най-готиното е, че всички мрънкат насаме, но пред шефа мълчат и се правят, че са супер доволни. Естествено, това забива "наглеца", който иска повече пари в земята.
За съжаление, такова е положението в милата ни родина. И докато не променим овчото си мислене няма как да променим положението