Сртанни взаимоотношения с колегите
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 3137 пъти
Здравейте!

Пиша тук по - скоро за да споделя на някой друг отколкото за съвет, но ако бих се радвала да получа такъв ако някой може да даде.

От скоро работя в една фирма, скоро колко да е скоро 5 месеца. Всичко в началото беше сравнително добре... но с течение на времето сякаш колегите се озлобиха към мен.

Не знам може би аз съм виновна, въпреки че не успявам да намеря грешката си. Всеки ден е като малък ад, постоянно са недоволни, винаги има нещо за което да се хванат и да ми кажат колко съм зле... много пъти съм се чудила дали наистина не е така, но все пак ако беше така до сега да са ме уволнили, пък и колегите ми имат глас пред шефа можеха да му кажат (както с колегата преди мен).

Гледам да им улесня работата, винаги помагам, оставам допълнително ако се налага - а винаги се налага.... понякога поемам и тяхната работа и тогава всичко е ок. Но просто няма как да им угодя.

Хората са добри, нямам нищо против тях и ги уважавам страшно много, но се държат ужасно грубо. Може би проблема е в това че те имат по - голям опит от мен, нормално е да искат да работят с хора като тях, но няма как всеки иска да си изкара хляба. А работата ми харесва, обожавам я, но по цял ден като слушаш как за нищо не ставаш и че си едно нищо как да издържиш. Сякаш го правят за удоволствие.

Има дни в които изобщо не ми говорят, сякаш не съм там. Не искам да говоря с шефа, ще им навлека проблеми, а както казвам ги уважавам, въпреки всичко. Не знам как попаднахме в тази ситуация, преди всичко беше наред, мога с чиста съвест да кажа, че нищо не съм им направила... а зад моя гръб интриги какви ли не. Поговорих с тях къде е проблема, нямало такъв, просто съм ги ядосвала понякога. Как не е ясно, старая се да не се издънвам, но пред техните очи всеки ден е една голяма грешка, ако единия ме хвали другия казва че не съм се справила и обратното.

Не знаем какво делим.... работя само с мъже малко по - големи от мен, винаги съм се разбирала с мъже колеги, но с тези не знам... никога не са се държали по такъв начин към мен, където и да съм работила и за това сега ми е странно. Всеки ден си казвам няма да помагаш повече, те така или иначе са недоволни, няма да остваш след работа и ти си имаш личен живот.... но не мога... може би това ги дразни, не знам. Нито мога, нито искам да им взема постовете, а и те знаят че не мога да им ги взема, аз съм им помощник... тогава какво имат против мен. Ако работим по отделно се разбираме, но съберем ли се всички на куп е ад... знам че не казвам много но моля ако някой има идея как да променя това да сподели, ако някой е попадал в подобно положение да каже как се е справил. Не искам да напускам, харесвам и работата и фирмата, просто отношението е.... нетърпимо. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: e92157d1e2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Може би проблемът е това, че като единствена жена, при това готина, повечето от колегите ти те харесват. А нали знаеш гамените как показват симпатиите си - като тормозят субекта на желанията си. Казваш, поотделно всичко е ОК - правят ти мили очи и т.н., но когато сте всички на куп става ад. Точно така - всеки се прави пред другите на непукист и демонстрира колко не го е еня за тебе, та да не си помислят другите нещо... Нормално, макар и неприятно. Сама жена в коч-къмпани :)

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 706edc9c9b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Прочетох твоята история много внимателно, но не намирам нищо, което да ми даде някакво обяснение откъде произхожда проблема. Много вероятно е нещо в твоето поведение което ги дразни, щом чувстваш, че е насочено към тебе. Все пак да ти дам идеи за оцеляване. Не взимай нищо навътре. Щом с теб се държат зле и с другиго така ще правят. Ако те обиждат с нещо казваш "аз никога така не обиждам човек в лицето", или нещо от този род. Няма да вървиш с главата надолу. Още повече ще те тъпчат. Няма да ги гледаш с наплашен вид.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: e056d2128a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   По твоето описание това звучи като класически мобинг на работното място, а това е много, много сериозен проблем, защото никой не може да му издържи. Рано или късно жертвите на мобинг се сриват психически. Съветвам те незабавно да говориш на четири очи с твоя шеф за това и веднага да престанеш да правиш услуги на колегите си. Явно се стараеш да им се харесаш като колежка, но това не правилния път. Те няма да престанат от самосебе си.

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: d323a19639

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ще ти кажа каква е цаката :) Значи... вършиш си работата колкото можеш добре (за да ти е чиста съвестта), а за останалото да не ти ПУКА! Свиркай си.... не им се връзвай. В днешно време 90% от хората са лайнари и таят доста злоба. Няма смисъл да си скъсваш нервите. Знам, че няма да послушаш това което ти казвам, но поне опитай. Ти не си сама на този свят.... когато те ядосат си помисли как ще свърши работния ден и ще си излезеш с приятелите които те уважават. :))))) Всичко най-хубаво ти желая! :)

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 5696c03648

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ох, миличка.. На много места е така. Хората масово са озлобени и да, правят го нарочно. На някои им харесва да унизят някого, за да се почувстват самите те значими. Изживяла съм го, но не издържах и напуснах накрая. Толкова време съм без работа, остана ми някаква травма като че ли... Всеки ден се сещам за основната злобарка, която ми подливаше вода и ме унижаваше и вярвам, че един ден ще си получи заслуженото. Господ вижда. А ти мила, направо не знам какво да те посъветвам. Ако не се подобрят нещата ще трябва да говориш с шефовете и ако те не вземат мерки вече да си търсиш друга работа, защото да работиш в такива условия е убийствено.

 

...