Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Две години? Ако го беше налазила, досега да сте си писнали и вече да няма никакви проблеми.
Да, на сърцето не може да се заповядва и затова са импулсите - за да се изживяват, а не да се замитат под килима. Спреш ли импулса сега, ще се появи след време в още по-тежка форма, и това ще се повтаря докато стане толкова силен, че направо ти отнесе главата и не можеш по никакъв начин да му се противопоставиш.
Тези неща са далеч отвъд разума и съветът с листа със сравненията е смешен.
Може би най-адекватен съвет, който все пак подлежи на някакъв контрол от страна на разума, е дал/а №3.

7.   А не можеш ли да имаш платонична любов с колегата? Винаги всичко ли трябва да е изконсумирано?

8.   №4 - разбирам, че брака е голяма отговорност. Да не би да съм искала да стане така? !
№7 - то Е платонична любов (ако изобщо е любов). Аз не говоря за консумиране! Точно обратното - искам просто да се отърва от чувството, а не да го подхраня.
Имам принципи и не бих изневерила на съпруга си! Точно за това ми е тежко, че имам някакви чувства (които НЕ ИСКАМ) към друг човек... Ако зависеше от разума - отдавна да се бях справила с проблема...

9.   Напусни работа. Така ще забравиш този човек. Щом нещата са стигнали до тук, ако наистина обичаш съпруга си го направи. Сред мъжете съществуват такива типове, които това да свалят всички жени, да са весели, игриви, закачливи, просто е тяхно второ призвание. Към теб се държи, вероятно така, защото е забелязал, че поддаваш. Само си го помисли, че те мисли за лекомислена и вятърничава. Той флиртува с теб, а ти му отговаряш, тези игрички могат да бъдат понякога разрушителни. Ако обичаш съпруга си-дари му цялото си сърце, безрезервно, щом е с теб, това е твоя човек. Другия е лигльо, който си играе игричките, там където му позволят. Не, няма чувства към теб. Това е неговата маска. Повярвай!

10.   Да напусна работа... Ами то в малък град не е много лесно после да намериш друга...
Някакви други идеи?

Авторката

11.   Ще ти разакажа моя случай, подобен на твоя. Аз съм на 28(мъж)колежката ми е на 30, работим заедно от 6 години и от около 2 години сме влюбени(поне аз в нея, не съм сигурен за нея)Тя има връзка от около 8 години с момче, който лично познавам и тя познава моята приятелка(работим заедно:). Моята приятелка миналата година се съмняваше че има нещо между нас, видяла как се гледаме и ме попита и аз и казах просто че се уважаваме много:)но тя знае че лъжа и знае че двамата се харесваме и то много(вижда го и в нейните очи, как ме гледа) и естесвено ревнува от нея. Не искам да се женя за нея, просто незнам защо ме кефи, не е много красива или умна, но я желая. Постояно мисля за нея като е близо до мен, няколко пъти я каня да поговорим, тя не иска(какво да кажела на приятеля си)понякога ме отбягва, а това ме дразни и почвам и аз да я отбягвам, ако и пиша ми отговаря, но тя не ми пише. Понякога си мисля че се държи със всички така с всички се държи добре, на всички се усмихва и ходи след всеки(като малко кученце)прави разни физономи (не само на мен а на всички)и само аз съм влюбения:). Искам да поговоря с нея на открито(макар че съм и казвал че я харесвам и тя ми е казвала че и тя ме харесва, но не съм сигурен дали беше честна или просто ей така го каза)незнам дали ще мога да се сдържа ако имам такава възможност да не я целуна(макар че и това съм го правил, естесвено тя се обърна и целунах бузата, може би затова не иска сега да сме заедно сами извън работа, на работа няма проблем може да си говорим, но аз не искам да говоря за двамата на работа, казвал съм и това защото тя настояваше да говорим ако искам, но на работа )но поне ще ми олекне че съм и споделил че не само я харесвам а че съм влюбен в нея. Ако може да си останем приятели(не че сега не сме)но ще сме по открити един към друг(незнам дали това е добра идея)Или другото ако се съгласи да излезе с мен, то със сигурност ще има секс(няма да може да ми устои):)Което напълно ме устроива и ще ми олекне, от там насетне не знам какво може да се случи:)
Според мен е нужен разговор, говори открито. Кажи му че го харесваш но не искаш секс(ако не искаш)ще ти олекне а той ще те разбере. Или го направете, един живот се живее:)пиши ми при теб как е!

12.   Все едно чета за себе си, аз съм в същото положение , с тази разлика че още не бях женена когато го срещнах, но така и не намерих смелост да го попитам. И до ден днешен, не мога да го забравя, трябва да се правя на безразлична, но като го видя и всичко в мен се преобръща. Ех, ако можех да върна времето. Сега като се замисля съм била мн сляпа. Пропуснала съм мн възможности, може ли да съм толкова глупава? Казват очи които не се виждат се забравят, но явно не е така, така и не го забравих. Между нас останаха мн неизказани и неизживяни неща. Сега когато е невъзможно да сме заедно, аз още повече мисля за него -какво е можело да бъде. Може би всичко е само в главата ми никога няма да разбера? И аз незнам какво да прявя, мн е трудно а трябва да го виждам всеки ден. Мисля че и тои не остава безразличен, и ме следи с поглед и с всеки следващ ден става все по трудно и по трудно. Може да го идеализирам, но знам ли какво ще ни поднесе живота?
Остави на времето да покаже.

13.   Авторке, какво стана?

14.   Аз съм в същото положение. Той е първата ми любов... истинска... неповторима... Беше всичко за мен.. вярвах му, докато един ден просто не дойде на срещата и прекъсна връзката с мен. Годините минаваха и аз просто се омъжих. Уважавам съпруга си и някакси живеех празен живот в името на децата... Един ден той ме потърси. Дълго се колебаех дали да му повярвам. че винаги ме е обичал.... и т. н. Разказа ми, че не живее добре с жена си, че са пред развод и аз повярвах като глупачка... Винаги съм го обичала и от този момент той беше въздуха и слънцето за мен... На една от срещите видях с какво отегчение си тръгна, а аз исках да бъде честен. Просто да ми каже какво съм за него.. той мълча през цялото време. После не спирах да го търся с надеждата, че съм се заблудила, все пак той ми даваше други надежди. Умирах бавно.... душевно бях празна, задушавах се, при мисълта, че ще го загубя... И случайно разбрах, че през това време е щастлив със съпругата, която уж ненавиждаше, на море.
Това ме уби и се превърнах в локва, в която всеки можеше да си измие мръсните обувки.... Плаках като дете.... Въпреки не мога и знаете ли, просто бавно умирам.. Какво да направя? Дори да го срещна в небитието пак ще го обичам... Помогнете....

15.   Някой ще ме посъветва ли как да го забравя? Може би грешката е в мен, защото когато обичам, обичам изцяло, .. и от тази обич вероятно му нагорча, а аз исках да изживеем времето, което сме пропуснали да се обичаме, да бъдем истински.... Греша ли? Аз също не живея добре със съпруга си, дори не консумираме брака си.. той сподели същото. Незнам къде сбърках, знам, че той е дихание за мен и просто не съм предишната без него... моля дайте ми съвет!!!

16.   Скъпи влюбени,
няма по-хубаво чувство от пеперудите в корема, от това какво ще бъде утре, от цялата мистерия от любопитството и изобщо всичко човешко, от любовта!
Аз винаги съм следвал сърцето си, разбивал съм табута, намирал съм "пътя към щастието" няколко пъти. Не можех да приема, че няма да преживея чувството на споделена любов. Не допусках сценарий в който покорно ще си стоя и търпя, или ще чакам другия да предприеме нещо. За това съм зарязвал професии, градове, приятели - зачерквал съм дори и себе си, в името на СПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ. Другото което мога да споделя с вас е, че никога не съм играл на два фронта - това е нечестно спрямо самия мен, заблуда. До тук всичко звучи като от приказка и така и беше... но в повечето случаи само за няколко седмици, в най-добрия случай месеци.
Какво обаче се случва след като "романсът на живота ви" е споделен?
Реалността те размазва като товарен влак.
Тук е момента в който може би ще си подрежете розовите крилца.
Какво се случва след като се отдадете на любовта си:

1. Най-вероятно тя не е споделена - много скоро става ясно, че човекът когото обичате, просто е искал да ви завоюва, да прави секс с вас, или да задоволи егото си с факта, че ви "притежава" емоционално. Не след дълго осъзнаваш грозната истина. Любовта се заменя от болка и горчивина. Мечтите са попарени, изпепелени. Задаваш си въпроса колко дълго може да я карате така, защото вече го няма пламъка в очите, няма го копнежа. Тортата е сервирана и изядена. Сбогом. Няма да се видим повече.

2. Дори любовта да е споделена и всичко да започне бляскаво, идва друг момент - опознаването и съвместният живот. Не знам дали повечето от вас си дават сметка, че да виждаш един човек по няколко часа на ден е коренно различно от това да живееш с него, да споделяте ежедневието си и всичките си навици. Разминаванията по отношение на това може да са фатални и да са причина комуникацията помежду ви да бъде съсипана, а вие, изнервени до краен предел. Започват караници и скандали. Започва битката на егото - кой ще доминира и ще налага правилата в къщата... Колкото и да сте разширили кръгозора си, просто има хора които винаги ще ви дразнят. Един ден чашата прелива и всичко отново е съсипано.

3. Не изключвайте възможността да не си паснете в секса, независимо по какви причини. Това в първите срещи минава, но след известно време се превръща в катастрофа и завършва с раздяла. Не пропускайте да вземете предвид, че някои хора имат перверзни мисли и фетиши, които ако вие не можете да им дадете, те ще потърсят извън връзката рано или късно!

4. Нека приемем, че нещата се случат добре - любовта е споделена, сексът е чудесен, живеете предимно в разбирателство. Но, партньорът не може да е моногамен, а вие не приемате това? Също предизвестен край.

5. Здраве, деца, финансово положение.... за някои хора тези неща също са важни. Не е гаранция, че "несподелената" ви любов може да ги предостави, или вие на него/нея.

Спирам до тук с изброяването.

Разбира се има вариант в който всичко да е наред и да доживеете старини като щастливо семейство - рядка комбинация, до която малко хора достигат поради ред причини.

Така че, скъпи влюбени.... не ви давам съвет да спрете да следвате сърцето си, но ви дадох примери, които аз съм преживял.
Вече съм си дал сметка, че да обичаш някого, не ти гарантира щастлив живот. Той трябва да се построи отделно.
Едно нещо знам със сигурност - не стават ли нещата по естествен път, взаимно, без драма, значи има защо да е така! Внимавайте, погледнете отблизо. Понякога страстта надделява. Ако не можете да се въздържате, отдайте и се, бъдете смели, но не си съсипвайте животите и връзките заради "непроверени" емоции. Мечтайте, но бъдете и реалисти. Ако сте прехвърлили 30-те, не си позволявайте лукса да си рестартирате живота. Не, че няма да успеете, но просто не си струва цената, която ще платите с тялото и ума си и с нервите, които ще похабите през това време, съответно и здравето си.
Отворете вратата си широко. Ако любовта влезе и реши да остане - чудесно! Във всички останали случаи просто си живейте живота.
И правете по нещо добро за някого от време на време...

17.   Честно казано, поредната тема за хора с проблемен брак, намиращи се на ниско еволюционно ниво. Авторке, успокой животинските си страсти, всичко е химия в мозъка ти. За да си щастлива с друг, първо трябва да си щастлива със себе си. Няма как да не те хванат или колегите ти да не разберат т. е да унижиш съпруга си... Опичай си акъла заради една емоция да не си преобърнеш живота с краката нагоре.

18.   постът на номер 16 трябва да бъде закован в началото на "Любов и изневяра" като постоянен! много добре казано!
за съжаление никак не е достатъчно да обичаш някого, за да живеете щастливо до края на живота си, необходими са много повече неща като общи интереси, цели, разбирания, сходно интелектуално, културно, финансово и др. положение много помага и много други дребни детайли, които обаче могат да обърнат колата ако липсват. а за хора като авторката "следвай сърцето си" е оправдание на всякакви глупости, които човек може да натвори...
на въпроса "как да го забравя": опитай да си дадеш сметка дали това е любов, хубав спомен, наранено его, мечта по непостигнатото или нещо друго. запази хубавия спомен, но приеми, че това е невъзможно за постигане. не всичко в живота е възможно, просто не можеш да имаш всичко, което поискаш. пък и да можеш, не е ясно дали си струва. както се казва, внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне...
Ж43

19.   Любовтa почукa нa моятa врaтa , сегa ...моятa врaтa е влюбенa!

20.   Здравейте,
аз съм авторката.
Наистина коментарът на Номер 16 заслужава да стои на главната страница :) Много мъдро и истинно!
Благодаря за всички коментари, дори и за злобните (всеки има право на мнение)..
Ще ви кажа как стоят нещата към днешно време: С мъжът ми вече си имаме детенце на 1 годинка. Напуснах работа и се преместихме в друг град. Никога не бих наранила или унижила съпруга си умишлено! Затова и никой освен мен не е разбирал за влюбеността ми в онзи човек. Не съм го и виждала вече повече от 2 години. С мъжът ми живеем много добре, разбираме се, обичаме се, той е и много добър баща. Всичко си имаме, щастливи сме! НО, въпреки всичко ... мине не мине време и сънувам другият човек,... и то са толкова дълбоки и силни сънища, че дори и след като се събудя, се чудя дали не е било истина! И после с дни не знам какво да правя, какво да мисля. Все едно, че наистина съм се виждала с този човек.
Не знам защо го сънувам... изобщо не мисля за него, с месеци дори не се и сещам за него ... и въпреки това се появява в сънищата ми!!! Не го искам! Наистина не искам да го сънувам, нито пък да се сещам за него, но защо така се получава???
Ето, послушах всички разумни съвети, направих всичко, за да го изтрия от съзнанието си! Но явно не се получава... А и нали уж е вярно "Далече от очите, далече от сърцето"??? Да, ама не.
Можеби наистина това моето не е любов, а просто КОПНЕЖ, подсъзнателен стремеж към несподелена и невъзможна любов!
Не мога да разбера какво е, нито да го опиша..
Ако някой от вас може, нека да заповяда.....

21.   Има ли друг в това положение? Дали ще го забравя някога? Минаха повече от 6 години, а той е още в мислите ми. Не го виждам изобщо, но не мога да го забравя. Постоянно се въртят в съзнанието ми разговорите и погледите ни с него... Не знам какъв е сега, аз продължавам да го виждам същия като преди.... Той сигурно отдавна не изпитва нищо към мен, а аз продължавам да сграда и да се питам какво ли щеше да е, ако бях избрала него!?
Авторката

22.   Авторке,извини ме но ти си безнадежден случай.Доколкото разбрах дори секс не си правила с него,а толкова години не можеш да го забравиш.А ако беше стигнала до секс-просто не те виждам.Вземи се в ръце,момиче,радвай се на детето си и на хармоничния си брак-това е привилегия,отказана на мнозина.Колегата много отдавна те е забравил и не си спомня за теб.Знаеш ли колко"колежки"е изчукал след тебе?Изтрий си завинаги от главата спомена за този служебен Дон Жуан и бъди благодарна,че си проявила на времето здрав разум да не се превърнеш в една от бройките му.Служебни флиртове и любови-това е илюзия,но ако съпругът ти разбере и те изрита -тогава ще видиш как се оцелява сама и се гледа сама дете в тоя суров живот.Бъди умна!

23.   Имаш добър съпруг и дете, а може би вече и още едно? Вече не си ученичка и е време да спреш да мислиш като влюбена тийнейджърка. Този човек едва ли се сеща за теб след повече от 6 години. А и когато сте се запознали е бил във връзка. Вероятно и той вече е женен и има деца. Просто се съсредоточи върху семейството си и си избий от главата тези мечти за романси. И аз съм имала такива неосъществени влюбвания и също като теб съм се питала какво ли щеше да бъде, ако... Но в настоящето няма "ако", има тук и сега. Вече съм омъжена, чакам първото си дете и мисля за бъдещето, не са миналото. Ти трябва да направиш същото.