Споделена история от На работното място |
Мотивация
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1980 пъти
Здравейте,
Имам проблем, който усилено опитвам да реша и Ви моля за съвет. Накратко живота ми до тук - бях силно мотивиран ученик, бях и капитан на отбора на училището по футбол, после ме приеха студент в престижна специалност, започнах и работа. Никога не съм бил много умен, силен, или нещо подобно. Имах една единствена силна харакеристика за постигане на целите си - мотивацията.
Мотивирах се супер бързо и много силно, не знам как, идваше ми отвътре. Щом ми предстои контролно - яко учене, без никой да ме кара.Щом имам мач - играя сякаш съм на финал на световно. До тук всичко е добре, но в последствие нещата рязко се обърнаха. Загубих всякакъв стимул, нищо не ме мотивира. Уча, работя, но правя всичко насила и с голяма мъка. Не че ми толкова трудно, просто и аз не знам. Не мога да намеря решение, нищо не помага. Опитах спорт, опитах малко да разнообразя живота, бях в чужбина, започнах по-често да се виждам с приятели вечер и т.н.
Дори парите не ме мотивират - в момента не изкарвам много, но имам доста по-добри предложения, мога и да съм по-добре финансово. Но главната ми цел сега е да върна онова чувство, онзи стремеж към целта, онова желание да правя нещата. Вече започвам да си мисля, че имам някакъв психичен проблем, сякаш мозъка ми е спрял да произвежда хормон ендорфин, допамин, или знам ли и аз какво. Имам чувството, че ще се побъркам, ако не намеря изход скоро.
Това чувство силно афектира и върху работата ми, върху ежедневието ми, не съм продуктивен, не давам максимума, а може би едва 30% от възможностите си. Вървя стремглаво надолу...
|
