Какво вижда една магазинерка?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 3391 пъти
Здравейте, от половин година работя в квартален магазин в другият край на града. Работата не е сложна, понякога е скучна, но понякога бързо минава времето. Колежката ми е 55 годишна озлобена лелка, която само се мазни на шефката и от 6 години гони всички магазинерки. Преди се чудих защо всички ми казваха:Нова ли си? И се подхилваха и ми казваха няма да издържиш много. Мина месец мина два, колежката ми се държеше добре, но после си показа кирливите ризи. Мълчах си, и все още го правя, но понякога много ме изнервят, като ми се развика шефката, без да съм виновна се свивам вътрешно на топка. Но както повечето хора стоя и чакам от някъде да изкочи някаква работа, за да се махна от там. Зимата трудно се намира работа. В забързаното ежедневие започнах да опознавам хората които живеят в този квартал, започнах да разговарям, започнаха да ме опознават, и да ме съжаляват, когато видят усмивката ми придружена със сълзи в очите които едвам скривам. Забелязох, че преди 2 седмици започна масовото копуване на хляб. Хората които влизаха за яйца, хляб, салам и нещо сладко, вече влизат за хляб и малко евтино сирене 200 -300 грама, колкото да не е без хич. Имаше една жена, която работи в голяма шивашка фирма, там редовно търсят хора, защото работят много, плащат малко и не на време. Шефката записва понякога определени хора и не дава магазинерките и да го правят и е разбираемо. Когато опознах тази жена и спечели доверието ми, започнах да я записвам, 1-2 когато няма пари и след 2-3 дена ми ги носеше. Преди 4 дена я бях записала пак, каза ми че до неделя ще ми ги донесе. Вчера дойде и каза че ще дойде в средата на другата седмица, сега и дали аванс в края на месеца ще и дадът другите пари. Съгласих се след около 1 час дойде със сълзи на очите, изчака както винаги всички хора да излязат от магазина. Поиска ми цигари малка кутиика и ги плати. Казах и да не плаче и да се държи, а тя ми каза:Не мога повече не издържам ще рухна. Предложих и да изпушим по една цигара, тя ми отказа и забързана излетя от магазина. След нея аз се почувствах ужасно, защото преди 2 дена едно момченце дойде за втори път да купи свещи, а аз знаех че имат пари, но бяха 3 деца големият син вече работеше, не се сдържах и тогава питах малкия какво ги правят тези свещи? Той ми отговори за ток. Замръзнах, казвам ви хора никога не съм предполагала, че за това ги взимат, даже не мислех за какво са му първият път. И след тази жена, която със срам и рев дойде при мен, а разбрах колко сме зле като държава, как примерно 10-20 човека се борят за едно работно място на което дават 200 лв. Как градът ни загива, как хората обедняват, и макар че някой влизат с усмивка, аз чета същата мъка и болка като моята в очите им. Аз също имам проблеми, които не са свързани само с работата, които гледам да забравям когато има хора при мен, а аз трябва да съм усмихната, да покажа че съм едно 21 годишно момиче което се радва на живота, а всъщност не е така. Не всички магазинерки са злобарки и хора които не ги интересуват животите на другите, някой виждат повече от колкото трябва.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: f8e4c455d1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много тъжно наистина.... За съжаление това е реалната действителност.. Дано някога живота ни стане по-добър и да няма мизерстващи хора.. :(

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 17b6ec43c1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много тъжно, но за жалост този разказ описва цялата ни държава.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 06b3688ac0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ти си страхотен човек. От всичко, което си написала си личи, че съпреживяваш болката на хората и си готова да застанеш до тях в най-тежки моменти. Радвам се, че прочетох историята ти! Не се отчайвай. Ако питаш мен, дори 100 души от град да мислят като теб, това пак е победа. Някои хора просто служат за пример и дори да не го осъзнават, влияят положително на околните. Продължавай да се усмихваш, колкото и да е трудно, знай, че предстоят много хубави моменти. Естествено и лоши такива, но ще се справиш и с тях. Всичко, което правиш оставя своя отпечатък, ако не веднага, то след време! Само напред! Поздрави!

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: 40e938468f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Надявам се това да е измислица. Николга не съм разбирал бедни хора, които пушат. Пушенето си е лукс при днешните цени на цигарите. Трудно го разбирам! На запад пишат само някакви пропаднали типове и контингенти, а тук явно възпитанието и културата ни е много зле. Но дано се оправим, въпросът не е само в парите, а и начинът на мислене.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 16af1da89f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Тая дъртата е ясно, че те клевети защото не иска конкуренция. Ти си млада и наивна, не знаеш как да се защитиш. Навсякъде е така, старите кадри имат някакъв авторитет и злоупотребяват с него като клеветят младоците. А на оная дето ти реве не се хващай толкова. Може да го прави, за да събуди съжаление и да й дадеш вересия.

 

...