Коя работа да избера?
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3142 пъти
Здравейте, аз съм на 23 години от малък град.
Имам 1 година стаж в една фирма, която се занимаваше със строителни дейности, а аз описвах всеки материал за какво се използва и го изчислявах, но се наложиха съкращения и аз бях най- млада и нова и естествено мен махнаха. Трудно се намира тук работа, почти половин година стоях на борсата и намерих работа като продавачка в хранителен магазин. Идея си нямах какво се прави и първите дни ми беше трудно да говоря с хората и да казвам каквото и да било. Но свикнах, колежката ми е 55 годишна вечно мрънкаща. Тя ме обучи и ми показа всичко, в началото всичко беше добре, но после започна да злоратства и да ме топи пред шефката. Това не съм направила, не съм видяла примерно, че на даден салам му изтича годността, не съм махнала етикета на даден салам които е изтекъл, не съм изтрила датата на изтекло мляко. Неща които не исках да правя, не исках да ме обвинят после хората, че съм ги натровила. Изтъкваше се че тя е направила дадено нещо, а не аз. И понеже е от 7 години там, се е научила добре да върти шефката както на нея и е изгодно, много жени и момичета са минали от там именно заради нея, това ми каза последната която беше там и аз заех нейното място. Аз толкова се стараех да ме хареса шефката, да види че макар и млада мога да се справя с всичко. Подреждах стоката на 1-ва и 2-ра смяна, когато съм първа, за да е доволна колежката и тя само да продава и нищо друго да не прави. В началото и тя правеше това за мен, нямаше избор. Но когато и писна и взе да ми прави номера, за да излезна лоша пред шефката на мен ми преля чашата. Оставяше ми сумати стока, саламите-ужасни, а сирената жълти, винаги оставяше по 1 буца сирене в саламурата, за да може като я взема аз да мия после кофите. Много ми беше криво, че всичко правих стараех се, а шефката все ми се караше дори понякога пред хората, все не беше доволна, а всички в квартала ме хвалеха, че винаги ги поздравявам и обръщам на всеки нужното внимание, а не като колежката да им крещи. Чувствах се недооценена, като боклук. Намерих си вчера работа в моя квартал, до работа пътувам 15 минути с колата, а тази работа е дето се вика на две плюнки разстояние. Работата е като барманка в едно малко квартално кафе. Аз до сега не съм и виждала кафе машината всичките и копчета за какво са и малко се стреснах. Няма много работа повечето е сутрин и после по рядко влиза някой. На сегашната ми работа ме осигуряват на 8 часа и на 400 лв. а взимам 300. На тази новата ще ме осигуряват на 310 т. е. минималната работна заплата, но ще взимам 350лв. Работното време е почти едно и също, сега съм от 7:30 но трябва 7:10 да съм там, а на новото място е от 7, значи 5-10 мин по-рано. Много ме е страх да не сбъркам с изборът си. Не знам дали ще се оправя с машината и тези мерителните чаши ли са не знам- за алкохол, да не разливам, но на моята работа просто не издържам да ме правят на будала. Сега съм в болничен до четвъртък, даже шефката ме гледа на криво, че излезнах в болничен, /тя ходеше с плевмония на работа/. Майка ми каза аз да си реша какво искам, да се заливам с кафета или цял ден да се рина в стока и претенциозни хора. Утре ще ходя сутринта да видя колко хора има и кое как се прави, и да реша искам ли работата или по точно ставам ли за нея. Искам съвет ако може кое да избера, това което имам или това което ще е по леко за вършене?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 64b718e9ca

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Поздравления за новата ти работа!!! Веднага утре сутринта отиваш на новата работа заредена с оптимизъм и ентусиазъм. Не се прави на свръхглупава, просто ги помоли да ти покажат как се работи с машината и мерителните единици. В края на краищата няма да работиш в някаква лаборатория, а просто едно кафене. Ако трябва си носи джобен тефтер и писалка, за да си водиш бележки. Все пак може да забравиш нещо ако разчиташ само на паметта си. От това, което си написала оставам с впечатлението, че този магазин ти вреди на психическото и физическото здраве. Пък и работиш повече и то за малко. Така, че горе главата и не се прави на страхлива! Отвратително е това, което си описала за изтриването на дати и това, че шефката ти с пневмония ходи на работа. Къде е този магазин, за да не ходим там?

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 0c68a13625

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не си ли мислила да идеш в по-голям град и да работиш нещо нормално? Продавачка или барманка, до там ли те се изчерпва потенциала? Аз съм на твоите години и не бих се хванала на подобни унизителни постове. Изкарай някой курс, запиши висше, научи нещо. Виж какво те влече и се опитай да се измъкнеш от тази тиня. И все пак по-добре барманка. Със сигурност ще придобиеш повече опит и ще завържеш повече контакти. А и може да ти оставят бакшиш. Освен това ще можеш да идеш да работиш барман на друго място след време, като имаш опит. Продавачка е най-голямото дъно, на равно с чистачка и сервитьорка. Не мисля, че на тези години трябва да се оставяш някаква дърта комплексарка да те тъпче. Ще свикнеш с машината. По-лесно е отколкото си мислиш, а и по-добре отколкото да миеш тави от сиренето. Аз на 18 работих като барманка за кратко. Тогава се научих да мия чаши бързо и да не оставям пръсти по тях. У нас и сега си ги мия професионално. Късмет каквото и да избереш. Похвали се после какво си избрала.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 9cb2dfc195

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отиди да работиш в кафето, там ще ти е по-спокойно. И като напускаш от сегашната си работа се обоснови, кажи колко е долна колежката ти.

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: a32b20c586

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   по-важно от спокойствието и психическото здраве няма миличка.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 1ec563f2ab

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Хмм така като те слушам ( а и виждам как пишеш ) си много неориентирана. Аз съм на 22, работила съм барманка. Не е лошо, но е голяма хамалогия, не се заблуждавай. Ревизии, кафета, а и ако персонала не се разбира помежду си ще ти се стори по-тежко дори от хранителния магазин. Истината е, че ти знаеш къде ти куцат нещата - така като те слушам си много несигурна. Според мен трябва да започнеш някаква професионална реализация. Знам, че в днешно време не всеки има пари да учи, но пък има много хора, които учат и работят. Една моя приятелка, с която учим заедно редовно, работи в хранителен магазин и нагажда горе-долу нещата. Никой не е казал, че ще е лесно. Просто помисли дали искаш цял живот да лижеш подметките на разни истерични шефки и застарели шефове, на които все ще си им виновен... Започни барманка, но се замисли примерно за 5 години напред... Искаш ли още да си там? Искаш ли да работиш това? Имаш ли някакви други умения? Не може ли да се насочиш в друга сфера? ... Успех, каквото и да решиш и дано попаднеш поне на малко по-разбрани шефове :)

 

...