 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Кариера - провал
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2636 пъти
Здравейте,
Искам да споделя нещо, което ме мъчи в последно време. След няколко месеца ще навърша 23 години. Започнах работа преди 2. В началото бях много ентусиазиран и мотивиран. В първата фирма отивах първи и с голямо желание, исках да се науча, да стана добър в работата си, влагах много усилия. Доста хора оцениха това, но в един момент осъзнах, че фирмата не е точното място за мен, това ми беше първата по-сериозна работа и когато започвах нямах ясна представа как стоят нещата. Когато осъзнах, че фирмата не може да ми осигури развитието, което очаквам, поговорих с шефа и напуснах с цел да се развия в друга професионална насока. И тук може би направих много сериозна грешка - избрах фирма, която ми даде възможност да се развия в сферата, която искам. Научих много там, но фирмата е доста нестабилна, знаех това и когато започвах, но приех само за да се занимавам с това, което обичам. Но мина време парите бяха и си останаха доста малко, работата идва в повече, няма добре организиран процес на работа. И все пак научих доста, предложиха ми по-добри условия другаде и приех. Скоро започвам в друга компания, която, надявам се, ще ми осигури добра перспектива. Но се чувствам някак си зле, въпреки, че отивам на по-добро място не чувствам, че кариерата ми се развива по начина, по който искам. В момента можеше да съм доста по-напред като знания и умения, от това, което съм сега. Можеше и заплащането да е по-високо. Някак си в стремежа си да направя добър избора, до сега винаги грешах. Както споменах развих се, не съм стоял на едно място като умения, но може би не се развих достатъчно. Чувствам се сякаш вървя надолу, не мога да обясня защо, може би не съм оправдал очакванията към мен самия. Имам приятели, с които започнахме заедно преди, но те се издигнаха по-бързо, в момента са на по-високо ниво в техните компании от мен. Вече започвам да си задавам въпроса защо е толкова трудно да успееш професионално. Защо е толкова трудно да се намери подходящо работно място? Къде сбърках, къде бъркам? За първата работя е ясно - още не бях ориентиран. Надявам се поне този избор сега да е правилен... Сякаш колкото повече се стремя да правя правилен избор, толкова повече грешки правя. Ама то май и поговорка имаше: "Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си". Направо изгарям отвътре, може би е защото винаги съм бил максималист към себе си, винаги съм се стремял да постигам 100%. И сега някак си чувствам, че съм провалил, че съм можел да направя по-добри избори в миналото. Сега сякаш започвам отначало...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 35c2561d83 |
|
1. „Вече започвам да си задавам въпроса защо е толкова трудно да успееш професионално. “
Много добър въпрос, Авторе.
Писала съм диплома работа по темата (учила съм в чужбина). Знаете ли, че България е една от най-крайните случаи в целия свят, при които човек не може да направи кариера в една фирма - нарича се правене на „външна кариера“. На обратния полюс са да кажем японциете, които работят в 1 фирма цял живот.
И двете крайности са много опасни, но имат своите предимства и недостатаци. Затова японски професори по икономика следят нашите пазари на труда още от 1993 г. насам. Практически сме университетски пример за трудов пазар с голяма флуктрация на работниците. Поне от изследваните държави сме първи по този показател, което не е непременно лошо.
Днес в рамките на 2 г. към 93% от служителите в една бг. фирма са се сменили. Това значи, че българските фирми като цяло не могат да предоставят възможности за развитие на работещите, което значи, че знанието изтича от фирмите и няма предаване на опит във фирмите, а МЕЖДУ ТЯХ.
При теб обаче не виждам някакъв проблем. На тази възраст не кариерата, а образованието и квалификацията трябва да са ти на първо място. Така погледнато добре си правиш, че учиш в различни фирми. Моят съвет все пак е да се поспреш. Автобиографията ще ти стане мрекалено неспокойна - всеки втори месед другъде!
Оставай по 2 г. в една фирма. Това е неписаното правило при екстерната кариера. Всеки по-кратък срок говори за непостоянство и никой работодател накрая няма да те иска, защото търси човек за поне 1-2 г. и няма времето и желанието да се занимава на всеки 2 месеца с конкурси.
Освен това си вредиш като напускаш при всеки проблем или неудобство, вместо да решаваш проблемите, да се напасваш понякога и изобщо - да се научиш да се интегрираш в един фирмен климат. По този начин ти никога няма да можеш да се задържиш на едно и също място, а истината е, че НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСТОВЕ се дават на хора от фирмата. У нас дори на хора с вече приятелски отношения един с друг, а това става, когато си минал през добро и лошо през фирмата, работл си за нея, развил си я. Ако напускаш при всеки проблем на теб не може да се разчита. Винаги ще си новият в новата фирма и никога няма да можеш да се издигнеш над средното ниво.
Гаранции няма, но да си във висока мениджърска позиция ти трябва това постоянство наред с перфектно образование (висше Бакалавър е минимумът английски), компетенции по твоят специфичен working field, браншът, компанията хората.
На най-високите места навсякъде са харизматични личности, което е по-скоро вродено и не може да се научи. Така е и в държавата, и в политиката, в управлението - навсякъде, но под харизматичния лидер винаги можеш да си намериш достойно място, ако го заслужаваш.
България като страна, фирмена култура и трудов пазар е много специфична, но такава е и Япония да кажем. Няма правилна и грешна система. Да правиш кариера в 1 фирма също е опасно, защото ако фирмата фалира, ти си тръгваш от трудовия пазар завинаги заедно с нея. Това е проблемът на Япония. Нашият е по-скоро, че фирмите не успяват да задържат хората си за достатачно дълго време, но пък това си има своите предимства - ти си научил много в различните фирми, гъвкав си и си по този начин доста атрактивен на пазара на труда, а си само на 23 г. Ако това е комбинирано с висше образование мин. на степен Бакалавър английски - си перфектен. Като казвам мин. Бакалавър не казвам, че магистърът има предимства. Просто се иска висше образование. Всяка годинка трудов стаж ти е по-ценна от магистъра, ако не правиш кариера в научната област и в университета. Английски е работният език във всяка област. Останалото гледам, че добре правиш. Споко.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 054858b207 |
|
2. извинявай, но ти съвсем ли не си наясно какво е положението в държавата ни? И знаеш ли колко хора са готови да работят каквото и да е, за да могат да преживяват някак? А ти мрънкаш, че все не ти допада я фирмата, я заплатата, я нещо друго. Ти какво очакваш - на 23 години с има - няма 2 години трудов стаж да те направят генерален директор. Ами това е реалността - бачкаш, тъпчат те и се доказваш. Смешно е да се твърди, че на 23 отново ще започваш отначало. Ти по принцип не си започнал началото още. Престани да сменяш работните си места, а гледай да извлечеш максимално полза от знания. И се приземи!!!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 27fbf09e26 |
|
3. Автора:
Номер 1, благодаря за изчерпателния коментар. Информацията която ми даде е много полезна. Аз прекарах във втората фирма над година и половина. В първата - по-малко. Общо са над 2 години. Разбира се, че владея английски, сега ще работя в чужда компания и там това е абсолютно задължително условие, дори не се счита за някакво предимство. Тази година завършвам, надявам се, въпреки, че образованието е просто една хартийка.
"На тази възраст не кариерата, а образованието и квалификацията трябва да са ти на първо място" - поне в моя случай не така. Аз започнах рано да се занимавам, ходих по различни състезания (по математика и други), имам награди, сертификати и т. н. Мина времето, в което да печеля грамоти, които да висят по стената. Аз продължавам да се уча, но вече имам желание за по-сериозна кариера (сериозна фирма, добра заплата и издигане в йерархията).
Аз самия мразя да сменям работата, не си мисли, че това ми доставя удоволствие. Ново място, нови хора, нагаждане към работния процес. Този период е доста неприятен, периода на привикване. Но го правя, защото виждам необходимост от това, не мога да се примиря, че нещата не са наред. Надявам се да не ми се налага пак да го правя, но ако нещата куцат, не бих се поколебал. Не смятам, че това е бягство от отговорност - бягство от отговорност е ако не си вършиш задълженията. А когато даваш всичко от себе си, но фирмата не може да отговори на очакванията ти е друго, поне според мен.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 0ba823d897 |
|
4. Не се притеснявай - важното е, че си научил много по пътя си тук. Имаш време да се развиваш, не е задължително да постигнеш всичко в живота си толкова рано. Може би амбицията ти понякога ти пречи повече отколкото ти помага. Помисли над това и стани по-търпелив и смирен и не по-малко упорит. Успех.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 5bb4d70abd |
|
5. На никому според възможностите, уменията или желанията, на всекиму според както се случи.
/Библията/
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 27fbf09e26 |
|
6. Автора:
Номер 2, извинявам се, това, което ще напиша сега може да ти се стори малко грубо от моя страна.
Наясно съм какво е положението в България. Но аз съм положил много усилия, при това не от вчера, а в продължение на години, още от ученик винаги правя нещо. Аз сега мога да избирам, но за това нещо съм платил определена цена. Защо да се приземявам, ако си поставям реални цели, може би трудно изпълними, но не невъзможни. Бих ти дал съвет да си подобриш квалификацията, ако имаш проблем с намирането на работа и да погледнеш реално не нещата - има много бедни и неуспешни хора, но има и много успешни и богати. Въпрос на избор е към какво ще се стремиш, дали ще го постигнеш е друг въпрос. Аз съм направил моя избор и няма да се задоволя с "просто имам работа" и "поне взимам редовно заплата". И нека се върнем да дребнавата критика - не съм бил започнал. Явно добре ме познаваш. Ти на 35 ли започна? Ако преди 25 не си направил успешна кариера, значи просто си закъснял.
И като за финал ще ти кажа - извинявай, че ти заемем работните места, извинявам се, че и ще продължа да го правя.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 45b17249b7 |
|
7. Темата ти е интересна и мен лично ме вълнуват подобни въпроси. Завърших архитектура преди две години и вече работя на втората си работа оттогава (преди като студент смених други две фирми). Мисля, че кариера може да се гради в една по-голяма фирма, която е имала дълго присъствие на пазара и където има такава йерархия. Обаче в такава система е доста по-трудно да оценят качествата ти, защото в началото имаш пряк началник и колеги, като и за единия, и за другите един нов служител е един нов конкурент. Освен професионалните качества са необходими и социални умения, за да се интегрираш в екипа. Защото ако не успееш е много вероятно въпреки добрата ти работа да търпиш негативи. На ръководни постове най-често се назначават "свои хора". Това донякъде има смисъл, защото такива хора са проверени и шефа им има доверие, което е много важно предвид по-големите отговорности. Предполагам, че работиш в IT сектора, май само там има възможности за лавиране от фирма във фирма, поне в последните години на криза. Това, за което и аз се замислям повече е, че макар, че смених няколко фирми, в никоя нямаше особено развитие и като знание, и като заплата. Или някои "отгоре" натиска и ти пречи, или съществото на работа е такова, че няма какво толкова да се научи и е доста бавно. И веднъж договорена, заплатата си остава една и съща.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 35c2561d83 |
|
8. До Автора,
виж - не се ядосвай на такива хора. Такива винаги са към 80-90% от населението. Аз съм била като теб - учих в чужбина редовно, работих и съм имала подобни на твоите проблеми и мисли на тези години. Споко....
Съветвам те след завършване на висшето ти образование да поработиш 2-3 г. на пълен работен ден и чак тогава да запишеш магистратура - в чужибна за предпочитане или в друга специалност, която да допълва твоята или да я обогатява. Например технически специалности икономика са добра комбинация. Ако излизаш направо магистър, инж. и т. н. забрави за съвета ми.
До 2 - никой не ти заема работните местА. Авторът може да заеме и без това само ЕДНО работно мястО, а където той работи и каквото работи и без това са неща, за които ти не можеш да кандидатстваш камо ли да вършиш.
До 3
Много е важно да се разделя човек с добро с работодателите и да си взима препоръки. Никога не знаеш кой ще ти потрябва за в бъдеще! Заплатата можеш да я преговаряш на всеки 2 г., но преди това да си си намерил друга работа.
Най-големи увеличения на заплата обаче действително се постигат в рамките на една екстерна кариера. Мъжът ми поиска двоина заплата предишния път и му я дадоха. Рискувайте, ако имате покритие и никога не се подценявайте! Скромността не само не краси човека, а е и само за хора, които няма какво друго да покажат.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 448e03b1ba |
|
9. Извинявай, но според мен си голямо мрънкало. Толкова много възможности, а ти все недоволен, все нещо ти е криво. Уж отиваш на по-добро място, занимаваш се с това, което си искал и въпреки това не си доволен грам? Ти какво очакваш всъщност? Хем каквото ти се работи, хем нищо почти да не правиш, хем огромна заплата? Не става така, още си млад! По-добре не се оплаквай толкова, а се дръж здраво за възможностите, които са се открили пред теб! Иначе никога няма да постигнеш стабилност!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: c4e2dc35db |
|
10. До 9 какви възможности има? Фалшивите обяви в гадния Джобс ли? Аз си изтрих акаунта от там защото няма никакъв смисъл. Работа се търси с лично подадени документи.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 448e03b1ba |
|
11. до 10 от 9:
като толкова много знаеш, да беше прочел първо историята на автора, пък тогава да ме нападаш? Ей, много злобни хора имало, беееее
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 2a02b92f79 |
|
13. Здравей, Авторе! Отдавна не бях чела нещо смислено- поклон! В този форум чета и не мога да се начудя на нивото на младите хора. Работата ми позволява да срещам и възрастни и млади. Всеки ден се разочаровам от набора на автора и когато виждам, хора като теб, мислещи, действащи, амбициозни ми пълнят душата. Авторе, както и тук №1 на №5 ще кажа, че в Библията също пише" Поискай и ще ти се даде", както и " помогни си сам, за да ти помогне и Господ", както и на №7 успех. Еййй има още достойни млади хора в тази държава- Поклон пред вас!
Майка на 48
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: b67032a284 |
|
14. Фалшивите обяви в джобс.бг - факт. Работя в холандска компания - също фалшиви обяви пускат, има и големи компании, които просто пускат обяви за проучване на пазара. Фирмите си играят с нас. Плащат на работниците малко пари, а големите пари отиват за шефовете. Всичко опира до парите, спор няма. Авторката на първия коментар говори за няккави положителни страни на това, че хората масово сменят фирмите, но това е така, защото никъде човек не намира място, което да го удовлетвори, а това говори много лошо за работодателите и условията на труд, разбира се ние сме на последно място. Авторе, ако имаш способности и амбиции може да намериш хубава чуждестранна компания, в която да се развиваш и да растеш, при това с добро заплащане, а и си все още млад, на 23 години би трябвало всео ще да учиш. В БГ обаче сутдентите почват работа дори и от първи курс, това не е нормално.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
